40 916 резултата
Дългите, студени нощи се нижеха една след друга - еднакви, безкрайни и болезнени. Жените, децата и старците отдавна бяха изведени от града, а мъжете лежаха зад стените, увити в разпокъсаните си наметала. Обсадата се беше проточила прекалено дълго. Есента беше мека, а реколтата- добра и за известно в ...
692
1
Живяла някога фея, която се казвала Клотилда. Била толкова малка, че се събирала в капка вода. В това няма нищо чудно, тъй като Клотилда била дъждовна фея. Тя си имала вълшебна дъждовна пръчица – щом махнела с нея към небето, мигом руквали небепади от дъжд. Да си дъждовна фея си има и своите предимс ...
755
5
КОНСУЛТИНГ
Сега, като запролети и като се поразголиха нещата, макар и да дзиндзирикам взех да сядам на единствената масичка пред кафенето, да зяпам по разголеното, да си посръбвам чайчето с конячето и да изпускам кълбенца дим с кеф и удоволствие.
Ето в един такъв момент ми се мярна отсреща пред Пенс ...
Сега, като запролети и като се поразголиха нещата, макар и да дзиндзирикам взех да сядам на единствената масичка пред кафенето, да зяпам по разголеното, да си посръбвам чайчето с конячето и да изпускам кълбенца дим с кеф и удоволствие.
Ето в един такъв момент ми се мярна отсреща пред Пенс ...
632
8
Пролетните слънчеви лъчи погалиха още съненото ми лице, а приятната топлина помилва очите. Винаги съм обичала слънчевите лъчи да ме събуждат и да ми дават сили. Днес повече от всякога имах нужда от това.
Знаех, че вече съм сама, но странно, не изпитвах болка. Молех се да е щастлив и дано усети тръпк ...
Знаех, че вече съм сама, но странно, не изпитвах болка. Молех се да е щастлив и дано усети тръпк ...
666
5
- Наталия тук ли живее?
Открехнах вратата още малко: висок, слаб мъж, с приятно лице и характерни бакенбарди. Стори ми се леко нервен.
- В момента я няма. Да ù предам ли нещо?
- Предайте ú, че я обичам, и че не мога да живея без нея!
Някой извика асансьора, а на мен ми призля. ...
Открехнах вратата още малко: висок, слаб мъж, с приятно лице и характерни бакенбарди. Стори ми се леко нервен.
- В момента я няма. Да ù предам ли нещо?
- Предайте ú, че я обичам, и че не мога да живея без нея!
Някой извика асансьора, а на мен ми призля. ...
732
7
Имало едно време едно самотно и объркано момиче. В един слънчев октомврийски ден, в препълнената с ентусиазирани академични съзнания зала, тя се чувстваше извън физическото! Трансцедентни мисли се лутаха свободно, а тялото беше приковано на скамейката! Мислеше за това какво са правили хората, без ко ...
913
- Затвори прозореца, ако обичаш.
Тя захвърли халата на стола, докато аз изпълнявах молбата и, и седна гола на леглото .
Тази нейна липса на свенливост ме подразни. Това не беше жест на близост, от нея струеше само неоспорима, всепоглъщаща апатия.
А имаше време, когато тя, непорочна и срамежлива, ме ...
Тя захвърли халата на стола, докато аз изпълнявах молбата и, и седна гола на леглото .
Тази нейна липса на свенливост ме подразни. Това не беше жест на близост, от нея струеше само неоспорима, всепоглъщаща апатия.
А имаше време, когато тя, непорочна и срамежлива, ме ...
905
1
Мислите ми са неизпратени писма,
адресирани до теб,
и напоследък
главата ми е изоставена пощенска кутия.
адресирани до теб,
и напоследък
главата ми е изоставена пощенска кутия.
751
1
Щастие
Събота е. Седим с Таня в едно кафене. Пием капучино и разглеждаме покупките си:
- Добър пазар си направихме – казвам аз.
- Ти пък „пазар”! – възкликва възмутена Таня. – Ще те чуят хората и ще станем за смях! Сега се казва „шопинг” – поправя ме тя наставнически.
- Аз си замълчавам. Нямам желан ...
Събота е. Седим с Таня в едно кафене. Пием капучино и разглеждаме покупките си:
- Добър пазар си направихме – казвам аз.
- Ти пък „пазар”! – възкликва възмутена Таня. – Ще те чуят хората и ще станем за смях! Сега се казва „шопинг” – поправя ме тя наставнически.
- Аз си замълчавам. Нямам желан ...
644
Мълчаливо стояха край смъртния му одър – двама сина и една дъщеря. Беше ги повикал, за да се сбогува с тях, защото усещаше, че краят му наближава. Каза им, че няма да преживее нощта, и те знаеха, че ще бъде така. Познаваха го достатъчно добре, за да вярват на всяка изречена от него дума.
В стаята ца ...
В стаята ца ...
886
10
ХХІV
... Диана бавно идваше на себе си. Съзнанието ú мъчително изплуваше от мъглата. Опита да вдигне глава, но убийствената болка ú попречи. Отпусна се и понечи да вдигне ръце, за да разтрие слепоочията си, но не успя. Пареща болка в китките я накара да отвори очи. С мъка се надигна леко и замръзна ...
... Диана бавно идваше на себе си. Съзнанието ú мъчително изплуваше от мъглата. Опита да вдигне глава, но убийствената болка ú попречи. Отпусна се и понечи да вдигне ръце, за да разтрие слепоочията си, но не успя. Пареща болка в китките я накара да отвори очи. С мъка се надигна леко и замръзна ...
620
След публикуването на разказа "Искам на някой да се подаря", някои дами ми писаха, че са се разпознали в героинята ми Яна. Ето сега ще разберете колко сте далече от нея, а може би не...
Яна израстна възпитавана от баба си и дядо си, в чисто патриархално семейство. Родителите и нямаха много права в т ...
Яна израстна възпитавана от баба си и дядо си, в чисто патриархално семейство. Родителите и нямаха много права в т ...
5149
7
113
Видях я, тя бе там. Извади цигара, доближи я до влажните си червени устни.
Извади кибрит, погледна ме отново. Аз не отделях очи от нея, беше по-прелъстителна от луната. Драсна клечката. Изведнъж всичко спря, дъждовните капки останаха във въздуха и можех да видя отражението ù във всяка една от тях. С ...
Извади кибрит, погледна ме отново. Аз не отделях очи от нея, беше по-прелъстителна от луната. Драсна клечката. Изведнъж всичко спря, дъждовните капки останаха във въздуха и можех да видя отражението ù във всяка една от тях. С ...
801
Ленка Черната беше едра жена - не само че имаше едър кокал, но и беше доста пълна. Наричаха я Черната, за да я различават от Ленка Русата. А и беше с гарваново черни коси, матово лице, изпъстрено с лунички и бенки, и с много, ама много черни очи - винаги усмихнати, блестящи и движещи се, толкова под ...
1425
3
Празникът на Велико Търново- прослава на българската чест и величие
Празникът на старопрестолния град има стара и славна история. Датата е избрана неслучайно. Първото честване на 22 март като празник на Търново е на 22 март 1879 г. в църквата "Св. четиридесет мъченици", където е отслужен молебен. По ...
Празникът на старопрестолния град има стара и славна история. Датата е избрана неслучайно. Първото честване на 22 март като празник на Търново е на 22 март 1879 г. в църквата "Св. четиридесет мъченици", където е отслужен молебен. По ...
734
На лов за самота
Течеше. Реката течеше. Струма тромаво, бременна от пролетните си води, се влачеше едва, едва пред погледа ми. Поглъщаше мислите ми. Омагьосваше ме. Отразените слънчови лъчи ме перваха през очите и ми пречеха да гледам. Прикрепен бях за брега, като червея към рибарската кукичка на въ ...
Течеше. Реката течеше. Струма тромаво, бременна от пролетните си води, се влачеше едва, едва пред погледа ми. Поглъщаше мислите ми. Омагьосваше ме. Отразените слънчови лъчи ме перваха през очите и ми пречеха да гледам. Прикрепен бях за брега, като червея към рибарската кукичка на въ ...
783
5
Слушах бавната монотонна музика, припомняйки си всеки момент сякаш беше вчера, сякаш само преди един миг бях най-щастливият човек на света. Нежното ухание на лавандула и допирът на копринената кожа по моята ръка, всеки един атом от моето тяло изпитваше нуждата да бъде докосвано, дълбоко и чувствено. ...
1249
В наши дни можем да се похвалим с изключително високо ниво на комуникативност. Можем да общуваме от всяка точка на света с всекиго и по всяко време. Фейсбук не е боклук, прекарваме голяма част от времето си в едно виртуално пространство, търсейки информация за близки, познати и хора, които са ни гра ...
1453
4
ХХІІІ
... Нощта почти преваляше. Иван Зарев разказваше за срещата си със своя съименник, а Алекс седеше като гръмнат от чутото и отказваше да го асимилира.
- И така, моето момче, този човек ми помогна да предотвратя грешката, която щях да направя, обвинявайки майка ти за онази бъркотия с проекта. Ко ...
... Нощта почти преваляше. Иван Зарев разказваше за срещата си със своя съименник, а Алекс седеше като гръмнат от чутото и отказваше да го асимилира.
- И така, моето момче, този човек ми помогна да предотвратя грешката, която щях да направя, обвинявайки майка ти за онази бъркотия с проекта. Ко ...
636
Щом Зина сподели теорията си спрямо Мак с кралицата никак не я затрудни да я изгледа втренчено сякаш беше най-големият й враг, да щракне с пръсти и стражите да я отведат. Кам както винаги реши да се застъпи за нея, което пък му осигури килия точно до нейната, а Телия-горката-беше нещо като коствена ...
1040
Ако животът беше договор, прекратен с предизвестие...
В края на XXI век беше направена крачката към всички научни открития, които да решат проблемите на човечеството. Тя не бе тяхното извършване, то бе факт още към средата на столетието, а свободното им ползване. В продължение на цялата човешка исто ...
В края на XXI век беше направена крачката към всички научни открития, които да решат проблемите на човечеството. Тя не бе тяхното извършване, то бе факт още към средата на столетието, а свободното им ползване. В продължение на цялата човешка исто ...
978
2
Пролетните слънчеви лъчи погалиха още спящото лице, а приятната топлина помилва очите. Винаги съм обичала слънцето да ме събужда и да ми даде сили. Днес повече от всякога имах нужда от това.
Знаех, че вече съм сама, но странно, не ме болеше. Молех се да е щастлив и дано
усети тръпката на любовта. Те ...
Знаех, че вече съм сама, но странно, не ме болеше. Молех се да е щастлив и дано
усети тръпката на любовта. Те ...
518
3
ТАМАГОЧИТО
Не знам защо я кръстих така. Може би защото за най-дребното нещо се цупи и ходи да се жалва на тати си.
Трябва да сте си наритали здраво съдбата, за да ви се върне такова отмъщение: шефът да назначи за ваш помощник дъщеря си. Честито, нали?
Само че, в моя случай тя е една на мама и тати, ...
Не знам защо я кръстих така. Може би защото за най-дребното нещо се цупи и ходи да се жалва на тати си.
Трябва да сте си наритали здраво съдбата, за да ви се върне такова отмъщение: шефът да назначи за ваш помощник дъщеря си. Честито, нали?
Само че, в моя случай тя е една на мама и тати, ...
692
16
Подариха ù го, когато беше на седем. Тя искаше сестричка, в краен случай - братче, но родителите ù предпочетоха този вариант.
На кутията пишеше „Автономен Мобилен Изкуствен интелект, хуманоиден робот – тип Многофункционален”. Тя веднага го нарече Ами, и станаха неразделни. Беше най-добрият ù приятел ...
На кутията пишеше „Автономен Мобилен Изкуствен интелект, хуманоиден робот – тип Многофункционален”. Тя веднага го нарече Ами, и станаха неразделни. Беше най-добрият ù приятел ...
698
2
Бакенбард
- Я да видим сега накъде върви светът. – каза бай Георги - бръснаря, и бутна копчето на старото лампово радио.
Бяха изчерпали пресните клюки със съседа Кольо и взе да му става малко скучно. В този следобеден час нямаше клиенти, а те двамата не бързаха за никъде и бавното време не ги плашеш ...
- Я да видим сега накъде върви светът. – каза бай Георги - бръснаря, и бутна копчето на старото лампово радио.
Бяха изчерпали пресните клюки със съседа Кольо и взе да му става малко скучно. В този следобеден час нямаше клиенти, а те двамата не бързаха за никъде и бавното време не ги плашеш ...
1652
9
Житейски пътници из времето
В дълбокото умопомрaчение на една вълнуващо самотна нощ, тя събуди гениалното в себе си, разгърна потенциала на въображението си и помечта… Помисли си: „Когато най-малко очакваш, се случват онези неща, спиращи дъха, изострящи всички сетива, активиращи добре познатата кард ...
В дълбокото умопомрaчение на една вълнуващо самотна нощ, тя събуди гениалното в себе си, разгърна потенциала на въображението си и помечта… Помисли си: „Когато най-малко очакваш, се случват онези неща, спиращи дъха, изострящи всички сетива, активиращи добре познатата кард ...
1126
2
Здравей, любов. Пак съм аз и пак съм тъжна. Отново си мисля за теб и си припомням спомени. Пак ме боли и отново лицето ми е обляно в сълзи. Сещам се колко пъти си игра с мен, любов, колко пъти ме предава и остава сама. Сама в тишината, в дъждовните дни, в мрачните нощи със сълзи на лице. Колко съм с ...
670
3
Градината на Омразата
Има ли нещо по-лошо от омразата? И защо тя завладява до такава степен човешките сърца? Тя е повече от ужасна, но за някои може да бъде дори прекрасна!
Не всеки я е изпитвал наистина и хората я бъркат с други чувства, така както бъркат и любовта, една вече толкова банална дума.
...
Има ли нещо по-лошо от омразата? И защо тя завладява до такава степен човешките сърца? Тя е повече от ужасна, но за някои може да бъде дори прекрасна!
Не всеки я е изпитвал наистина и хората я бъркат с други чувства, така както бъркат и любовта, една вече толкова банална дума.
...
734
1
Първа глава
Тунели, тунели, тунели!
В миналата глава на това скромно писание ви разказах за подготовката за моето славно слизане в подземията, която стопи всичките ми налични пари. Затова още на другият ден влязох в един изследователски магазин, натъпкан до пръсване с екипировка, събрана в огромна т ...
Тунели, тунели, тунели!
В миналата глава на това скромно писание ви разказах за подготовката за моето славно слизане в подземията, която стопи всичките ми налични пари. Затова още на другият ден влязох в един изследователски магазин, натъпкан до пръсване с екипировка, събрана в огромна т ...
1125
1
Не се бяха чували от две седмици. Беше й казал, че ще й се обади в четвъртък – в девет вечерта. Днес трябваше да й съобщи решението си дали остават заедно или се разделят окончателно след седемгодишна връзка. Тя погледна часовника си– часът беше осем, в четвъртък, в средата на март. Беше си приготви ...
544
Така се случи. Не само, че не го исках, но и се заричах, че НИКОГА няма да стане. Не заради моето удобство или нежелание да се грижа или да се съобразявам, а заради свободата. Намирам я за много красива и жизнено необходима и затова не смятам, че е редно да се затваря между четири стени същество, им ...
1105
5
Не знаеше къде се намира и как е попаднала на това място. В помещението беше тъмно. Осветена беше само тя и екранът пред нея. Всъщност не знаеше как точно да го нарече. Това не беше монитор. Сякаш беше прозорец, стъкло, зад което беше нейният живот. Това виждаше – себе си, хора, които бяха важни за ...
789
9
Споменът не те беше спохождал от не помниш кога. Когато ти влезе в ума, се появи някак бегло. Мисълта те развесели - беше забравен вече - преодолян! Щом толкова време не се беше появявал, значи вече няма шанс. В резултат брадичката е веднага гордо вдигната, самочувствието лети по небесата.
Но след н ...
Но след н ...
1008
1
Бях виждала и друг път тази жена наоколо, може би живееше или работеше наблизо и понякога се отбиваше в магазина ми. Тази вечер обаче за първи път ù обърнах по-специално внимание заради интимния телефонен разговор, който проведе в пробната и на който аз станах неволен свидетел.
Беше в навечерието на ...
Беше в навечерието на ...
1938
19
Бележка на автора: Произведението се развива в измислен фентъзи свят, където има печатарски преси и огнестрелни оръжия. Всички случки и герои са напълно измислени и нямат общо с истински личности. Ако някое име или случка се припокрива с реалността, е неволно.
Желанието на хората е да бъдат велики. ...
Желанието на хората е да бъдат велики. ...
885
6
Латинското име на вида има старогръцки произход и означава морски борец, но хората са му дали далеч по-красиви имена, морски нарцис, кралицата на цветята или лилията на свети Никола.
Ако ме попитате кое е любимото ми време от годината, без колебание ще отговоря, разбира се това е царството на червен ...
Ако ме попитате кое е любимото ми време от годината, без колебание ще отговоря, разбира се това е царството на червен ...
1117
2
- Къде се губиш толкова време, бе? От колко дни те чакам?! Какво ти е т'ва на главата?
- Мани, мани...
- По правия път ли успя да се изгубиш? Къде се мотаеш?
- Абе той тоя път... Ходя си аз и си свиркам, ама постоянно нещо ме ръчка отвътре и гледам само наляво-надясно какво има. Едни големи храсти, ...
- Мани, мани...
- По правия път ли успя да се изгубиш? Къде се мотаеш?
- Абе той тоя път... Ходя си аз и си свиркам, ама постоянно нещо ме ръчка отвътре и гледам само наляво-надясно какво има. Едни големи храсти, ...
1157
3
Боби ме води с четири години. По-голям е и всичко, което следва по реда си в живота, се пада да му се случи преди мен. Поне в началото беше така. Когато аз бях в първи курс, той вече завършваше пети и очакваше разпределение. По „диагоналния” способ, като на човек без спонсор в живота, му се падна ки ...
871
6
Ситуацията беше изключително неприятна, а точно в този момент нямах сили да се разправям с когото и да било. Нямах представа какво ми е и нямах особено време да размишлявам над състоянието си, но през ума ми мина идеята, че може да е от възвръщането на паметта. Чувствах се уморена, често погледът ми ...
863
ЦЪФНАЛАТА СЛИВА
И като ù цъфна сливата насред двора, и като се разнесе едно пролетно ухание през отворените широко прозорци, и като изпълни всички кътчета, и на къщата, и на свитата през цялата зима Калинкина душа.
Запретна ръкави милата, изкара на двора одеала, юргани и пътеки, изми прозорците, изб ...
И като ù цъфна сливата насред двора, и като се разнесе едно пролетно ухание през отворените широко прозорци, и като изпълни всички кътчета, и на къщата, и на свитата през цялата зима Калинкина душа.
Запретна ръкави милата, изкара на двора одеала, юргани и пътеки, изми прозорците, изб ...
825
7
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
