40 916 резултата
Ограбен живот - продължението
вулгарен рома - 21-ва част
Прибра апарата в джоба си и ми направи знак да излезем от стаята.
- Да не сте мръднали! – заповеднически каза на жената и излезе навън. Аз го последвах.
- И сега какво? – попитах докато слизах по стълбите на къщата. ...
вулгарен рома - 21-ва част
Прибра апарата в джоба си и ми направи знак да излезем от стаята.
- Да не сте мръднали! – заповеднически каза на жената и излезе навън. Аз го последвах.
- И сега какво? – попитах докато слизах по стълбите на къщата. ...
791
3
Планината беше влюбена в небето. От хиляди години. Гледаше го всеки ден - синя перелина, украсена със сребрист пух. Беше свикнала с настроенията му. Понякога синият ефирен плат съвсем изчезваше. Тогава го обвиваше одеяло от сив памук, понякога черен. Тогава ставаше тъмно. Електрически стрели започва ...
722
6
Аз съм човек със странна природа - живея ден подир ден и понякога не ми остава време да се замисля защо, а може би и желание също нямам. Тръпна в очакване за най-доброто и когато то е пред мен - изсмивам му се в лицето и му обръщам гръб. Разчитам на търпението му, на добротата му да ме изтърпява так ...
1089
3
ШАМАРЪТ
Седим си с Митьо Семето на малка мастика пред кафенето и ей я насреща Дешка Дашната: кърши снага, друса любеници.
- Ей-й-й, тъй само аз не можах да се внедря при Дешка – въздъхвам си аз, както винаги издълбоко, а Семето ме тупна по коляното и дума, примижайки като себе си с едното око:
- Чак ...
Седим си с Митьо Семето на малка мастика пред кафенето и ей я насреща Дешка Дашната: кърши снага, друса любеници.
- Ей-й-й, тъй само аз не можах да се внедря при Дешка – въздъхвам си аз, както винаги издълбоко, а Семето ме тупна по коляното и дума, примижайки като себе си с едното око:
- Чак ...
739
9
Усещаш ли как пролетта събужда всяка твоя клетка, пристъпя топла и обятията си разтваря? Килим от божури ти постила и те приканва да тръгнеш по нейния път. Изплита ти венец от уханна фрезия и те води, омайва те с любовта си и хиляди камбани в душата ти отекват. Отдай се на пътя на пролетта, зарей се ...
1161
5
Липсва ми. Нещо ми липсва. Зеленото в очите ти в онзи светъл ден? Не, отдавна превъзмогнах това. Ала нещо ми пречи сега и що е, не знам. Винаги нещо липсва. Винаги нещо няма да е както трябва, няма да е перфектно. Само първите неща са истински - първото докосване, първата целувка, първото приятелств ...
797
3
Съществува свят, отвъд представите ни за добро и зло, отвъд мечтите и мислите ни. Възможното и невъзможното там са просто сенки на нещо далечно и забравено. Ние прекарваме също толкова време там, колкото и тук, в реалността, но никога и за миг не си даваме сметка какво се случва в онзи свят и какво ...
789
1
Наташа стоеше в средата на трезора като наказана очаквайки да нахлуе армия от ченгета. Така и стана, но щом дебелата масивна врата се отвори с прещракване влязоха само двама мъже като на гърбовете им пишеше с големи букви ОХРАНА и насочиха оръжия към нея.
- На земята! - изкрещя единия. - На земята!
...
- На земята! - изкрещя единия. - На земята!
...
922
Площадите по целия свят бяха препълнени. Всички гледаха глухо огромните видеостени и чакаха. Всички хора, до един, бяха навън - събрани. Чакаха Водача.
Целият свят се управляваше от едно единствено същество - един човек, който притежаваше цялата власт. Неговата дума беше закон. Беше достигнал статут ...
Целият свят се управляваше от едно единствено същество - един човек, който притежаваше цялата власт. Неговата дума беше закон. Беше достигнал статут ...
963
Веднъж, както става само в приказките, пред една схлупена къща спряла знатна каляска, теглена от 6 охранени коня. От нея слязъл тантурест господин в разцвета на своите сили, и с перка на гърба. Това бил Карлсон, който още не живеел на покрива, тъй като Астрид Линдгрен към този момент нямала и идея д ...
520
1
Гледах празната стая и се чудех къде са?Беше първият ми работен ден в новото училище и тях ги нямаше. 11а клас се бе изпарил. Оставих картата да се сгромоляса на пода и седнах на първия чин. Нормално, бях нова учителка, а те бяха 11-ти клас- си мислех - много ясно, че ще избягат.
Последва среща с кл ...
Последва среща с кл ...
723
6
"Какво да направя? Аз съм само един звезден пътешественик. Пътувам през различни вселени и на черно-златния екран изливам надеждите, таящи се дълбоко в съзнанието ми. Гледайки замъглените картини пред мен се старая да не примигвам, защото колкото и далече да протягам ръце, преминат ли ресниците през ...
705
М И Т К О Докторът завъртя подписа си, изрече едно "дааа", внимателно откъсна първия екземпляр, удари печата и остави листа на масата. "Медицинското е готово, остава само да го представите на комисията" - каза той, закопча чантата си, стана и се упъти към москвича си. С треперещата си ръка Митко взе ...
508
1
Ех, че е хубаво! Пролетта дойде!
Със слънцето, с ветреца, кога по-силен, кога лек. Едва, едва разклаща върхарите на дърветата. А Земята, тя диша! Ако се загледаш, ще видиш лекият и дъх, който излита от недрата и. Дъх на стоплен чернозем.
Загледай се в тревичките. тук там между нежните им стебла игли ...
Със слънцето, с ветреца, кога по-силен, кога лек. Едва, едва разклаща върхарите на дърветата. А Земята, тя диша! Ако се загледаш, ще видиш лекият и дъх, който излита от недрата и. Дъх на стоплен чернозем.
Загледай се в тревичките. тук там между нежните им стебла игли ...
749
1
Дали зрелият поглед над нещата ги трансформира в simple състояние? Или наивното и по детски мило , и непредубедено съзнание ги „приема“ ? И се мъчи да ги разгадае? Оцветява ги в розово - цветът на Барби , цветът на красивите и с щастлив завършек приказки, розово небе... Илюстрации...
Дали опитът уби ...
Дали опитът уби ...
578
Копнея да създам най-перфектното произведение. Нещо като „Един сезон в ада” на Рембо, но в нов вариант. Мечтая да изразя с думи неизразимото, неописуемото, невъзможното. Искам да облека в слово най-тъмните кътчета на душата ми, на всяка душа. Искам да кажа онова, което никой не е успял да каже, да с ...
520
1
Спомен. Какво са спомените? Запечатани моменти в паметта, които лесно се забравят. Хубави, лоши, повече лоши-ако трябва да преценявам. Често хората казват, че искат да забравят даден момент, да щракнат с пръсти и хоп - спомена изчезва, защото си "затормозявали мозъците с ненужни преживявания" или пъ ...
893
Докато се опитва да изпревари другите, българинът яко се минава като подминава себе си...
На международна сцена се очакват с интерес изявите на новата прогресив и агресив рок банда KRIM THEATER.
Представяш ли си, ако Хан Крум, след като бе изкоренил лозята, да беше разрешил на войската да пуши трева ...
На международна сцена се очакват с интерес изявите на новата прогресив и агресив рок банда KRIM THEATER.
Представяш ли си, ако Хан Крум, след като бе изкоренил лозята, да беше разрешил на войската да пуши трева ...
1049
1
Тарикат на свободна практика
С пукването на демокрацията се навъдиха много бизнесмени. От преди си имахме разни тарикати, но сега можем да се радваме на една нова категория : бизнес - тарикатите.
По принцип, българинът разбира от всичко, но най-вече на думи. Футбол, политика, варене на ракия – нищо ...
С пукването на демокрацията се навъдиха много бизнесмени. От преди си имахме разни тарикати, но сега можем да се радваме на една нова категория : бизнес - тарикатите.
По принцип, българинът разбира от всичко, но най-вече на думи. Футбол, политика, варене на ракия – нищо ...
786
5
Бялата фасада на държавното учреждение привличаше граждани от всички точки на страната. Едни за да си свършат работа, други за да имитират, че вършат такава. А какво по-добро място за такава дейност от наскоро ремонтирана с народни пари сграда на пъпа на столицата? През зимата ти е топло, от новата ...
763
- Здравей!
- Здрасти, нямах търпение да се видим!
- Много си красива - очите ти искрят така игриво, а усмивката ти сияе като изгрев... Сигурно денят ти е бил страхотен?
- Хаха, благодаря! Не, денят ми беше сив и скучен, просто се радвам да те видя след толкова време!
Ох, глупости... Да не си в сапун ...
- Здрасти, нямах търпение да се видим!
- Много си красива - очите ти искрят така игриво, а усмивката ти сияе като изгрев... Сигурно денят ти е бил страхотен?
- Хаха, благодаря! Не, денят ми беше сив и скучен, просто се радвам да те видя след толкова време!
Ох, глупости... Да не си в сапун ...
849
1
Тя отвори очи, но не виждаше нищо. Бавно се изправи, подпирайки се на стената и с разперени напред ръце тръгна на някъде. След няколко крачки напипа врата и я отвори. От ярката светлина очите я заболяха и тя ги прикри с бледата си ръка. Излезе навън и слезе по няколкото стъпала. Бе слънчев и приятен ...
859
1
РУБИНА
Препичам се на плажа и немея от толкоз хубост на едно място. Черният флаг над спасителната кула и едрогърдата рускиня ме задържат на брега на морето. За кой ли път очите ми бягат по кръстословицата, а тя не излиза. Захвърлям я настрани. Погледът ми се спира отново на руската красавица. Тя от ...
Препичам се на плажа и немея от толкоз хубост на едно място. Черният флаг над спасителната кула и едрогърдата рускиня ме задържат на брега на морето. За кой ли път очите ми бягат по кръстословицата, а тя не излиза. Захвърлям я настрани. Погледът ми се спира отново на руската красавица. Тя от ...
786
2
Знаеш ли откога те чакам – въздух, смисъл, аромат на пролет.
Знаеш ли откога те чакам – изпепеляващ, болезнен, агонизиращ дъх на любов.
Знаеш ли откога те чакам – дихание мое, сълза едвам пролята, емоция дълбоко прикрита, да избухнеш, да ме обсебиш, да ме разтърсиш до основи, да промениш моя ритъм. ...
Знаеш ли откога те чакам – изпепеляващ, болезнен, агонизиращ дъх на любов.
Знаеш ли откога те чакам – дихание мое, сълза едвам пролята, емоция дълбоко прикрита, да избухнеш, да ме обсебиш, да ме разтърсиш до основи, да промениш моя ритъм. ...
1649
5
Някъде по развиделяване Кикимор Въльов Мечов известен на обществото като г-н Мечев лежеше по корем на пода с ръце на тила и с очакване някой от заобиколилите го полицаи да го нарече „абсолютен престъпник“ и така да си гарантира спокойствие до края на живота, за негово нещастие охранителната камера т ...
756
КРИВИТЕ ОГЛЕДАЛА
Не че не ни е хубава Морската градина, хубава е, по-хубава от преди, ама не и от още по-преди, кога в зоологическата живееше Пешо Маймуната и имаше „Къща на смеха” с криви огледала.
За Пешича чак толкоз не ми е, щото от бая време всички сме на неговото дередже, ама кривите, кривите ...
Не че не ни е хубава Морската градина, хубава е, по-хубава от преди, ама не и от още по-преди, кога в зоологическата живееше Пешо Маймуната и имаше „Къща на смеха” с криви огледала.
За Пешича чак толкоз не ми е, щото от бая време всички сме на неговото дередже, ама кривите, кривите ...
882
12
Гледаше през черните капки по стъклото на прозореца. Е, не бяха съвсем черни. Във всяка от тях като блестящо златно мънисто се пречупваше и отразяваше жълтата светлина от уличната лампа. Това ги правеше да изглеждат красиви. Изведнъж се фокусира върху отражението в стъклото - на собственото ù лице, ...
974
3
Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 20-та част
Наблюдението върху Саръка ни отне повече от седмица. Докато траеше, постоянно се притеснявахме да не би да замине за морето и да си приебе кончината…поне за момента, но за наша радост не стана така. Това да следиш някой приклещен в кола си е ...
вулгарен роман - 20-та част
Наблюдението върху Саръка ни отне повече от седмица. Докато траеше, постоянно се притеснявахме да не би да замине за морето и да си приебе кончината…поне за момента, но за наша радост не стана така. Това да следиш някой приклещен в кола си е ...
781
5
ХХІІ
... Пред нея в целия си блясък, ухилен до уши, но с някаква хищна нотка в погледа стоеше Християн.
- Здравей, Слънце – каза той, препречвайки пътя и за бягство, а гласът му звучеше като острие по ламарина – с теб май имаме да си поговорим за доста неща?
Той взе телефона ú, почти грубо я избута ...
... Пред нея в целия си блясък, ухилен до уши, но с някаква хищна нотка в погледа стоеше Християн.
- Здравей, Слънце – каза той, препречвайки пътя и за бягство, а гласът му звучеше като острие по ламарина – с теб май имаме да си поговорим за доста неща?
Той взе телефона ú, почти грубо я избута ...
579
- Пусни я! - прогонвам съществото, което се е скрило под моята кино седалка. Но то продължава да дърпа книгата ми със своите силни челюсти.
Чувала съм някога да се говори за тези същества. Живеят под редовете кино седалки. Никой обаче не знае естеството на техния произход. Знае се, че се раждат в го ...
Чувала съм някога да се говори за тези същества. Живеят под редовете кино седалки. Никой обаче не знае естеството на техния произход. Знае се, че се раждат в го ...
1331
1
- Ако в няколко думи бих могъл да изплача мъката си и да се оттърся от сторените грехове, не бих скъпил времето си, нито думите. Сега в духовния ми свят се шири голямо гробище, в което са погребани толкова много мечти на някои, от които не помня вече името. - така започна драматичната си изповед г-н ...
629
Животът е нещо, което върви.
Това първо изречение е особено. То утвърждава. Но да видим дали се справя само по себе си със задачата, която само си е поставило. Нека го разгледаме по-отблизо.
Животът е нещо, което върви- става ясно, че темата е животът. Голяма тема. Тема-бездна. Безмерна. Извънвремев ...
Това първо изречение е особено. То утвърждава. Но да видим дали се справя само по себе си със задачата, която само си е поставило. Нека го разгледаме по-отблизо.
Животът е нещо, което върви- става ясно, че темата е животът. Голяма тема. Тема-бездна. Безмерна. Извънвремев ...
504
За тази чужда земя знаем от карти и описания, които са правели моряците и мореплавателите от Акреим. Те я нарекли Норголен и писали за пръв път за нея през 1386 година от първото летоброене, когато мореплавателите от Рондейл - Харн и Бретилен тръгнали на запад, през Великото море и достигнали брегов ...
1090
- Нека премахнем правото на частна собственост...
- Вече го премахнахме, Господин Президент. Преди повече от една година. Сега хората живеят в социални кошери и плащат десет монети на месец. Тяхното имущество бе конфискувано и разпределено между нашите най-пристрастени екстремисти.
- Тогава ще се на ...
- Вече го премахнахме, Господин Президент. Преди повече от една година. Сега хората живеят в социални кошери и плащат десет монети на месец. Тяхното имущество бе конфискувано и разпределено между нашите най-пристрастени екстремисти.
- Тогава ще се на ...
1700
1
6
Имаше тъмнолилава коса, големи, блещукащи очи и малко сладко носле. Усмивката й изкарваше тръпчинките й на показ. Кожата й беше бяла, а дрехите й тъмни. Тялото й имаше перфектните извивки, сякаш беше излязло от най-смелите ми фантазии. На китката на лявата си ръка имаше татус - слънце и луна, вплете ...
515
Писмо
...
Пиша писмо, а не мейл, защото искам да го почувстваш като мен. Ще ме усетиш седнала до теб, ще усетиш парфюма ми, дори ще чуеш гласа ми да изрича написаните думи. Знам, че ще се усмихваш с тези редове и ще плачеш, както плача аз докато пиша.
Започвам с многоточие, защото нямаш име. Имената ...
...
Пиша писмо, а не мейл, защото искам да го почувстваш като мен. Ще ме усетиш седнала до теб, ще усетиш парфюма ми, дори ще чуеш гласа ми да изрича написаните думи. Знам, че ще се усмихваш с тези редове и ще плачеш, както плача аз докато пиша.
Започвам с многоточие, защото нямаш име. Имената ...
1777
1
1
ДЯВОЛЕТО
Само не ме убеждавайте, че не го познавате. То е онова нещо дето се навеждаше над детското креватче и ви шепнеше в ухото:
- Реви, бебчо, реви, защото иначе няма да те вземат на ръце и ще има да чакаш за млекце!
*
Така Дявалето научи първия и най-голям дяволък, че „най-важният съм си аз” и о ...
Само не ме убеждавайте, че не го познавате. То е онова нещо дето се навеждаше над детското креватче и ви шепнеше в ухото:
- Реви, бебчо, реви, защото иначе няма да те вземат на ръце и ще има да чакаш за млекце!
*
Така Дявалето научи първия и най-голям дяволък, че „най-важният съм си аз” и о ...
697
3
Измъкнаха ме от калта. Няколко пъти. Бърсаха съзлите ми, когато се разпадах на хиляди атоми. Бърсаха лигите ми, докато ме валчеха към болницата. Бърсаха петната от разлято вино, тогава когато плачех и говорех за миналото си. Бърсаха до кръв лошото в мен, така че да остане само белота...
Ядосваха ме. ...
Ядосваха ме. ...
686
4
Седеше в края на леглото и гледаше отражението си в огледалото.
Отдаваше се с цялата си любов, с цялото си същество, и накрая... нищо.
Винаги се възползваха от тялото й. От душата никой не се интересуваше. През леглото й бяха минали стотици – млади, стари, умни, красиви, грозни... Общото между тези ...
Отдаваше се с цялата си любов, с цялото си същество, и накрая... нищо.
Винаги се възползваха от тялото й. От душата никой не се интересуваше. През леглото й бяха минали стотици – млади, стари, умни, красиви, грозни... Общото между тези ...
722
9
Картина в бяла рамка,стояла закачена за пиронче на стената, вече полуизбеляла. Рисувана от стар, така и неизвестен художник. Даже не е и художник... а просто ценител на красотата с дарба почти изгубена във времето.
Небесносиният фон едва-едва се вижда... (но аз така добре го пазя в мислите си). Точн ...
Небесносиният фон едва-едва се вижда... (но аз така добре го пазя в мислите си). Точн ...
1218
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
