40 913 резултата
„Когато бях момче...
високо колкото три ябълки,
говорех доста силно,
за да бъда мъж.”
„Сега зная” Жан Габен ...
  680 
Отвори внезапно очите, заслепи го силна, бяла светлина. Тя постепенно се стопи и пред него се разкри един дълъг и снежнобял коридор. Мъртвешката тишина, която го бе обгърнала, изрисува също така и белите стени и бял под. Лъчът светлина постепенно се сви, до степен че се превърна в една миниатюрна то ...
  853 
Спите, мили мои.
И някои от вас сънуват, че са будни.
Четат това и вярват, че "не спят".
Вярват, че разбират какво четат
или, че ще разберат. ...
  737 
РАЗМИНАВАНЕ
Вече не знам дали им е хубавото, или най-лошото на панелките, че всичко се чува. Навярно нарочно така са проектирани тези рожби на „развития социализъм”, но вчера се убедих, че може и да е за добро.
Нали знаете онова място зад пощенските кутии на входа, където като се скатаеш, чуваш какв ...
  620  12 
Утрото ме посрещна усмихнато. Навън бе приятно топличко.Слънцето огряваше всички цветенца, тревички и ето, лаленцата разлистиха своите червени, жълти и тъмнолилави листенца. Очарование създадено от природата.
А нарцисите, жълти и бели сякаш не отстъпваха по хубост и показваха своята красота.
Изпих к ...
  586 
Модерна приказка
(синопсис на телевизионна новела)
Рано сутрин е и вали дъжд. На спирката чакат майка и дъщеричка. Майката нервно поглежда мобилния си телефон. Тя е притеснена, че закъсняват. Момичето наблюдава кучетата, които гонят колите и лаят след тях. Едно мъниче куцука подир другите. Малката Й ...
  1260 
Отдавна не беше сядал да пише..
Сякаш някаква мрежа беше покрила неговото съзнание, пречеше на въображението му, на цветните, изскачащи картини на действителността и абстрактната му мисъл, пречупващи се през призмата на фантазията, непознатото и съзерцателното начало в неговият разум. Едно нещо го с ...
  716 
Беше от онези хора, които наричаха особняци. Изглеждаше винаги спретнат, мълчалив и дистанциран от всичко извън професията си, в която беше изряден до педантичност.
Не общуваше с никого извън служебните си задължения, не изпитваше никаква необходимост от социални контакти - хората го изморяваха със ...
  893  11 
В „Свирката” нямаше никого, ако не броим Тенчо кръчмаря. Минаваше седем вечерта, а всички маси бяха пусти. Не звучеше дори музика.
Тенчо стоеше зад бара и омърлушено решаваше поредната кръстословица. Това бе обичайното му дневно занимание. Дотолкова се бе обиграл в разгадаването и комбинирането на б ...
  579 
Аз съм човек. Човек като всички останали. Имам нос, уши, уста, кожа, съзнание, психика, чувства. Ям, спя, живея, чувствам, плача, смея се, ревнувам.
А какво са чувствата?
Дали е възможно те просто да изчезнат?
Защо плача? А защо се смея? А защо ревнувам?
Чудите се защо задавам толкова много въпроси? ...
  824 
Комшийката Сийка
Имам се скришно хоби, ама на вас ще го кажа: през ваканцията изчуквам частно надгробни надписи. Не го правя за пари, а ей тъй, щото има нещо вечно в туй: човекът си заминал, а надписът останал, тъй я? Правил съм ги всякакви, и вдлъбнати и изпъкнали, но такъв като днешният не съм изч ...
  1154  15 
Самодива
ЗАПОВЕД
№ 369/12.11.2010г.
Във връзка с ниските финансови резултати, крайно недостатъчната подготовка и недостойното представяне на “СТРОЙКО 2010”, като управител на фирма “К и П Билдинг ООД ” заповядвам:
-да се прекрати трудовото правоотношение със Самодива Теодосиева Пеева, заемаща длъжно ...
  1639 
Лудост. И кръв. И насилие. Болка. Искам още. Ноктите ми да се забиват в плътта ти. Черно. И огнено. Задъхано. Мощно. Свалям ти ризата, бъркам в ума ти. Не искам. Не мога. Не трябва. И все пак правя го. Хапя, дера, изпивам и все търся. Гърло. Бледа кожа. Тъмни очи. Нека се слеем. Нека е кожа под кожа ...
  486 
Огромният мъж зарови брадвата си в черепа на катерещия се по стената войник. Всички диваци бяха изклани. На първа линия вече бяха хвърлени корави мъже с опит и устременост. Битките се ожесточаваха. Смъртта стискаше Кристалния град в задушаваща хватка. Хака измъкна окървавената си брадва и замахна къ ...
  533 
Избелваща паста за… любов
Тя беше измислена героиня в собствения си сапунен сериал. Всеки ден изживяваше великата драма на несбъднатите си мечти, а именно да бъде обичана и да обича. Горката! – биха казали повечето от нас.
Аз я познавам, мисля… Срещам я сутрин, когато тръгвам за работа. Стои на една ...
  998  13 
Копривщица изпълни сърцата ни с българска романтика, красота и гордост
През почивните дни аз и моето семейство решихме да се разходим до едно красиво подпланинско градче, чието име често се споменава в славната ни българска история. Копривщица се намира на около 100 километра от София. Още с пристиг ...
  725 
Когато те докосна,
ти се чупиш
на милиони малки парченца,
падащи бавно, грациозно
върху мократа трева, обсипана ...
  667 
ХХV
... Слънцето бавно се разхождаше на запад от билото на планината. Сенките започнаха да се издължават, денят неумолимо изтичаше през часовника, а вечерта нахлуваше на прохладни талази между дърветата. В малката вила цареше тишина. Християн лежеше на леглото и прехвърляше на ум целия план. Отново ...
  656 
- Откъде се взе, бе, смешник?
- Ми... Аз... Такова...
- Какво такова, бе? Какво искаш?
- Ми, ти нали си принцеса... И...
- Бях принцеса, мойто момче. Сега съм само жена. ...
  1048  15 
Живели наши македонци,
Денеска 01.04.2014 г. се навршуват три години откако првите македонски астро-нафти стапиja на Месечината. Да си спомниме со солзи на очите той велик рачун шо го направи Македониja от дописката коja изпрати тогаш нашиот специален пратеник.
Драги сонароднци - честито!
Вечерва 1 ...
  1033 
Пролетна магия
Потъваше в нейните очи и когато тя го поглеждаше за миг, искаше този миг никога да не свършва, защото тези очи го привличаха с необяснима магия.
Бяха на библейски курс и тя седеше пред него – красива и близка, но уви – той беше женен. И то не от вчера.
С жена си бяха минали през добро ...
  955 
Семейна сага
Глава първа - Станоз
Сара “медзмайриг” ( на арменски- стара майка) ни погледна с единственото си око и захвана поредната приказка.
“Имало едно време един много древен град. Той се намирал в Мала Азия, на кръстопътя между Европа и Азия. Областа се казвала Ангора, а градът Станоз, а турци ...
  975 
Мале, бех изпаднала у една депресия. И от какво, да се чуди човек, като няма кой да ме нерви. На работа съм по цял ден пред компютъра. Като се прибера, влизам у ФБ и си пиша с приятели. Толкова много ги имам и все са готини. Какви хубави снимки си качват, направо холивудски звезди. Мъжът ми си гледа ...
  1320 
Купа сено, зелени стебла, облаци разплитат фини нишки. В поле от тишина проблясва синият пламък на свещ. В ръцете си усещам топлата перушина на сгушено врабче.
Дим от огън, изпарение на кипяща вода, полетът на птица остава невидима следа. Реката леко се полюшва, залюлява лодка и тя се клатушка бавно ...
  726 
Всичките пари на света не могат заменят щастието да обичаш и да бъдеш обичан.
Дали богатството се измерва само в пари? - Човек може да притежава най-многото пари на света и пак да не е истински богат. Истински богатият има близки и приятели, които да го обичат и да държат на него, подкрепят го.
Тяхн ...
  759 
По бизнес
Аз съм слаб и висок. Работя в една известна мултинационална компания. Заемам достатъчно висока позиция, за да мога да си позволя пътувания до екзотични дестинации и да си купувам маркови дрехи и обувки. Карам скъпа служебна кола, в която прекарвам половината си ден. Смятам себе си за талан ...
  1686  19 
Не смея да си запуша ушите, за да не чуя воплите на съвестта си.
Глупостта е най-опасният враг, защото никой не иска да се изправи срещу себе си...
Пушачите щели да си преместят времето с един Фас напред.
Разделиха се поради несходства в психичните отклонения.
КозЯ Мостра - изберете българското от и ...
  1323 
Някои неща се случват така неочаквано, че няма време да ги осъзнаеш и да ги приемеш за реалност. Само преди няколко часа го изпратих, щеше да пътува до родния си град да се види с родителите си. Често пътуваше - сам или с мен - обичаше да шофира, а и пътят до там не беше кой знае колко. Местността б ...
  884 
Роска
Роска и сега е много красива. Макар вече да е госпожа Венкова, за познатите ѝ от едно време тя си остава същото прекрасно и ведро девойче. Родителите ѝ бяха емигранти от Вардарска Македония и живееха бедно, но винаги успяваха да осигурят минималното за самочувствието на едно момиче. Носеше се ...
  963 
Six months of work had finally paid off. Jackson put the phone on the desk and leaned back in his chair, running his hands through his hair. He couldn't believe what had just happened. The conversation was going over and over in his mind. He couldn't forget the voice of his publisher, telling him th ...
  2266 
Колко лесно щеше да бъде, ако всички бяхме еднакви.
Ако искахме едно и също, ако мечтаехме за едно и също....
Нямаше да съществува несподелена любов и може би несбъднати мечти.
Нямаше да се налага да нараняваме хора, които не го заслужават, нямаше да нараняваме и себе си.
Защото е възможно да нарани ...
  591 
ПРЕДИЗВИКАН ВЪПРОС
След дългата и студена зима, показа се срамежливото мартенско слънце, спря се да си отдъхне Севернякът и се напълни кварталната градинка, с дългокраки майки, дълбокопазвести баби и много, ама много дечурлига от най-различен калибър. Пенсионерското мъжко присъствие и видните кварта ...
  612 
Мъж на три жени
Прилича на латиноамерикански сериал, ама не е. Жива истина, обхванала в някакъв странен гърч приятелката ми Александрина, ведно с единородния й син и трите му жени или нещо подобно. Тя, Александрина е много свястна жена, живее според всички християнски парила, затова когато нещата ок ...
  830 
- Добър ден.
Младата служителка вдигна глава и се усмихна кипро:
- Здравейте. Добре дошли.
- Бих искал да ползвам услугите ви.
- Разбира се - усмивката ù го заслепи с белотата си, и той примигна смутено. "Колко много зъби" отбеляза несъзнателно и свенливо погледна встрани. Не беше прилично да се втр ...
  659 
Живее. И диша някак. Чрез мен.
Една голяма, вековна, безкрайна любов. Съвсем реална и толкова усетна. Знам, че е тук. С кръв, течаща по вените, тихо туптящо сърце, сляпо още осезание, нова душа в тяло от същинска плът. Сякаш целият ми свят се е сгънал, свил и образувал сфера в едно; и позволил ми да ...
  1202 
Стрелите свистяха във въздуха. Някъде долу надуваха бойни рогове, които пищяха в ушите на войниците. Няколко мъже паднаха от стените, а един се бе свлякъл на колене. От гърдите му стърчеше дебело копие. По източния фланг Лобо и хората му успяваха да удържат щурма, но останалите защитници падаха като ...
  668 
Беше по-силен от всякога, не спираше да мисли за успеха и да го преследва с пълни сили. Нищо не можеше да застане на пътя му, гонеше мечтите си стремглаво и умело и ловко преминаваше всяко препятствие, което коварният живот му поставяше. Защо ли беше толкова целеустремен, защото той беше един мечтат ...
  571 
Дългите, студени нощи се нижеха една след друга - еднакви, безкрайни и болезнени. Жените, децата и старците отдавна бяха изведени от града, а мъжете лежаха зад стените, увити в разпокъсаните си наметала. Обсадата се беше проточила прекалено дълго. Есента беше мека, а реколтата- добра и за известно в ...
  692 
Живяла някога фея, която се казвала Клотилда. Била толкова малка, че се събирала в капка вода. В това няма нищо чудно, тъй като Клотилда била дъждовна фея. Тя си имала вълшебна дъждовна пръчица – щом махнела с нея към небето, мигом руквали небепади от дъжд. Да си дъждовна фея си има и своите предимс ...
  755 
КОНСУЛТИНГ
Сега, като запролети и като се поразголиха нещата, макар и да дзиндзирикам взех да сядам на единствената масичка пред кафенето, да зяпам по разголеното, да си посръбвам чайчето с конячето и да изпускам кълбенца дим с кеф и удоволствие.
Ето в един такъв момент ми се мярна отсреща пред Пенс ...
  632 
Предложения
: ??:??