14 691 резултата
Как Мичка Космополитичка измисли начин за спиране на войната в Украйна
Беше солидна руска ринда*, около 18 сантиметра в диаметър, бронзова, покрита с патина и надпис на кирилица. Мичка я изрови от пясъка и я почисти от водораслите.
Беше рано сутринта и на плажа още ги нямаше обичайните любители на й ...
  1026 
Чу се леко пръщене по високоговорителите, след което гласът на диспечерката бодро съобщи, че "бързият влак за София ще замине от първи челен коловоз, западна част на гарата".
Бездомникът, който се беше сгушил в далечния край на празната студена чакалня, точно до кафемашината, се размърда. Отвори очи ...
  326 
На улицата излезе внимателно, както винаги. Най-напред огледа наоколо си през зацапаното стъкло на вратата, после я поотвори бавно, бързо завъртя погледа в цялата възможна зона, накрая се измъкна, извивайки се през оставеното тясно отворче.
И, разбира се – най-напред леко приклекна. За всеки случай. ...
  721 
В поредната прохладна и свежа сутрин, слънцето проблесна и всички се забързаха към свойте дела. Детето на 5 се събуди. Но вече на 28. Измивайки лицето си и бързайки да се облече възможно най - бързо, за да отиде на така немечтаната работа. Бързайки, но правейки го толкова бавно, опитвайки се да заба ...
  464 
В тази част на света между Арктика и южните ширини мечката ту заспиваше, ту пролетните уханни плодове я будеха изгладняла за живот и смърт.
Пчелините бяха любимите й набези, но тя знаеше, че в територията й живееха и други апетитни мръвки:след зимен сън тя налиташе и на кошари, че и на по-едър добит ...
  1457  16 
Известно време седях в чакалнята и се опитвах да бъда спокойна, когато жената, до която бях седнала, ми каза тихо:
- Притеснявате ли се за сина си?
- Той не ми е син.
- О, извинете, просто така си помислих. Видях, че сте доста нервна, и реших, че мога да Ви успокоя. Имате ли нещо против да си погово ...
  891 
Да подариш радост с един стар компот
Един слънчев летен ден, отивах да изхвърля боклука. В контейнера за смет, приведен, с опърпани дрехи и полу-овехтели обувки, ровеше старец. Помислих, че е поредния клошар, който рови за картони и хартия. Реших да проговоря, защото иначе можеше да се стресне:
- До ...
  1182 
Животът разтваря вратата си пред всеки. Едни минават през нея с мисълта, че тръгват на разходка, а други поемат нарамили надежди и отговорности. Всеки има път, който да измине и ако този път иде от душата, всичко което правим ще е добро. Душата е нашият компас. Човек колкото и да бяга от болката, от ...
  1367  24 
- Не можеш да ме караш да избирам между теб и детето! Нямаш право! Не е честно! - казва по телефона младата жена, която чака на спирката заедно с мен и сивото мартенско утро. От другата страна мъжки глас започва да крещи някакви обидни неща в слушалката и после затваря. В следващите няколко секунди ...
  373 
И сега чувам думите ти, татко. Представям си как седиш срещу мен и с непресъхващата четка на вълнението рисуваш картините на преживяната от теб като фронтовак война. До преди месец я усещах така отдалечена от нашето поколение, но сега всички сме изумени от грозното ѝ лице, нахълтало безцеремонно в ж ...
  1746  10  39 
ЧУВАМ ТЕ: ДЕН ПЪРВИ: Кратка незначителна приказка
Убиха шофьора на камиона със зърно и струйки жито потекоха по асфалта, а убийците избягаха с машината и остатъка от товара. Към мястото на събитието се сливаше струйка кръв, преди да се съсири. Двете струи станаха една пред погледа на едно умиращо, п ...
  441 
През много планини и земи имало едно малко, бедно село. В него живеела самотна жена със своето дете. Изминали години и тя заболяла. Преди да умре завещала на порасналата си дъщеря следното:
- Искам да бъдеш щастлива. Обещай ми да се омъжиш за богат мъж, за да не живееш цял живот в мизерия като мен.
...
  1342  20 
„Аз нямам всичко – сапуненият мехур на гордостта не ми принадлежи!“, казала скромно горделивката.
Из мъдростите и сентенциите на Мичка Скромнùчка
/продължение на „Законът на Мичка Оптимистичка“/
После ясното и чисто февруарско небе слезе по-ниско над развалините на магазина и внезапно избълва струя ...
  811 
Извинете, извинете… Може ли баджа да видя?... Миме, Миме, добре, че носим тия баджове… Нямаше как да те позная, разбира се… Ти и преди беше една такава… А сега – с тия крака, с тая коса…
Сядай! Кафенце? Как си, какво правиш? Да, виждам по теб какво правят… И по мен…
Благодаря, благодаря… Дупето е ху ...
  731  11 
… Не върви, бе Ленче, и туй-то…
Разведох се, разбира се, като всяка жена – почти навреме. Малко късно, но все пак успях.
И заживях сама. Но – имам си нужди. И човешки, и женски. А те искат пари…
Та почнах мой бизнес. Специален. Изграден на психологическа основа.
Запознавам се с някого, каня го в къщ ...
  1051  13 
Една от първите книги, които прочетох беше "Хамлет" (звучеше ми като омлет). През лятната ваканция бях на село и реших този път да видя аджеба какво се иска от мен да прочета по литература през лятото.
Затова от списъка си избрах 1-2 книги, от които и Хамлет. А може да е била и само една, защото ням ...
  715  17 
Може би никога нямаше да се обади на този човек. Много пъти си беше мислил да го направи, но все нещо го спираше. Георги знаеше какво – страх. Преди цели девет месеца един приятел му продиктува телефона на Тодор Тодоров, но всеки път, когато се сетеше за него, блокираше. След няколко минути нещо се ...
  688 
Вероятно Любов беше права за това, че не мога да помогна на хора, които не искат помощта ми, но искрата от младините ми отново се беше разпалила в мен и ме беше изпълнила с надежда. Светлин беше едва на двадесет и четири, пред него имаше толкова много пътища и възможности. Нима беше непоправимо, ним ...
  1446 
"До мъжа, преди мен"
от Елена Михайлова
Когато беше влюбена в теб, аз я подкрепих... бях до нея... когато беше с теб, аз пак бях до нея... когато реши, че вече не ти е нужна и я захвърли, аз бях там и играех ролята на "добрия приятел", въпреки чувствата ми....гледах как страда за теб.... когато беше ...
  638 
Съседката сякаш я причакваше. Отвори със замах вратата на апартамента на долния етаж, тъкмо когато Мичка слизаше забързана по стълбите.
Не че бързаше кой знае колко, но такава си беше тя – експанзивна. Правеше всичко с желание и ентусиазъм. И с непресекващ оптимизъм. Вярваше безрезервно в положителн ...
  354  10 
Пийваме кафенце,.. гледаме се умно,.. и защото от вчера не сме се виждали, няма и какво да си говорим, е, то има , ама знаем, че и без нас някой световен проблем ще се разреши...
- Време е по Наредба за сменяме зимните гуми с летни,.. даже окъсняхме - промърморих аз
- Не ме интересуват наредби,... а ...
  1069  15 
- Не бива да правим това - задъхано изстена тя, докато се разкъсваше между желанието си и срама, който я бе обхванал. Откакто се помнеше, се бореше с житейските дилеми, които я преследваха на всяко кътче и всеки ъгъл.
Страстта и огорчението й се бяха вкопчили в жестока битка, досущ като тялото й и р ...
  1105 
С благодарност към леля С. от автобус №…
Градският автобус, чиято последна спирка беше Централния гробищен парк, се зададе от другия край на широкия булевард. Намали скоростта си преди кръстовището, изчака Негово Величество светофарът великодушно да му даде предимство и спря пред тото пункта срещу п ...
  1009 
Ау, че лошо време,... както казват баба Марта си показва рогата...
Ту завали дъжд,... ту мартенско слънце,...и за капак обилен снеговалеж, както образно се изразяват синоптиците....
Отбих се до любомото квартално аперативче,... е 100 грама водка или коняк, за отскок, до като се прибера в къщи , биха ...
  959 
Оставаха му не повече от 5 мин. да действа. Колата фучеше по пустите улици и с всеки следващ метър сякаш му забиваха нож в сърцето. От самолет се виждаше, че са родени един за друг, макар връзката им да бе обречена. Имаха еднакви интереси и трудно обяснима особена чувствителност. Бяха извадили късме ...
  292 
/може да се чете и от правилно немислещи/
Тази вечер жена му отново закъсня. Нямаше смисъл да я пита де е била – щеше да излъже. Пък и вече знаеше – среща се с някакъв тузар в бара на суперкомплекса. Звънна му приятел, каза му какво е видял. А може и да не беше приятел, но информацията отговаряше на ...
  482  15 
Посвещава се на светлата памет на баща ми
Тате, светла му памет, работеше като шофьор на такси. Но не какво да е такси, а на селска пиаца. Тези две вълшебни думички – „селска пиаца“, означаваха, че на практика, тате беше баща и майка на цялото село. И сега ще ви обясня защо – по онова време, когато ...
  678 
"Лице в лице с миналото"
от Елена Михайлова
Валерия гледаше от прозореца как дърветата препускат от самото движение на колата. Така познатата й гледка се откри пред нея...засяти ниви със слънчоглед и синьо небе. Беше се отнесла в мисли. Мисли за миналото... мисли за едно прекрасно лято на прекрасно ...
  1060 
Вратата се блъсна в стената, върна се, посрещната от мощната ръка на Митьо – общ работник в общината, професионален гробар на селото, и застина до мазилката от пресен тор.
– Братята се сблиха! – викна той към Пена и Кина, които бъркаха нещо в гърнето на оджака…
Двете вдигнаха глава и забравиха важна ...
  879 
Църквата. Това не е разказ, или есе. Какво ще излезе не зная, но просто трябваше да се кажат няколко думи за тая църква, защото когато влязох вътре се почувствах все едно вися във въздуха.
Чудя се това чувство дали идва от извиканата ми вяра и страхопочитание, или е просто атавистичното ми чувство з ...
  460 
Старият полковник звънна на дъщеря си малко преди седем. Чу недоволния й сънлив глас, подмина с пренебрежение намека й – събота е. Какво като за някого е събота? За него отдавна дните бяха еднакви, откъде-накъде ще спазва чужд календар? Та ако ще и на дъщеря му да е.
Събуди се нейде преди пет часа. ...
  1063  10 
Една вечер реших да отида до магазина на две пресечки, където продаваха пица. За пет минути бях там. Отляво има малък магазин за хранителни стоки, отдясно е обществена пералня. Магазинчето бе пред мен. С голям надпис на витрината гордо бе написано “Пол и Синове”.
Зад тезгяха стоеше Пол - мъж на сред ...
  613 
"Историята на една снимка"
от Елена Михайлова
Виктор беше доволен от живота си дотук. Притежаваше собствен апартамент, добра работа ( мениджър на верига хотели), кола, истински приятели и семейство, което го обича.... Въпреки това чувстваше, че нещо му липсва. Чувстваше празнина и знаеше точно защо. ...
  1102 
А навън вали,.. вали, тихо и кротко...
Събрахме се наборите е '' бомбоубежището'',.. така вече прекръстих скривалището срещу Ковида,.. хем е по-актуално, хем звучи научно....
Нарязах парче домашна сланина с праз, подправки и червен лют пипер, мотаеше се из хладилника от доста време, подарък от далеч ...
  369 
Градът беше сгушен в тишина. Вятърът по опустелите улици също заглъхваше и само снегът се слягаше и пропукваше от време на време злокобно. Още не беше започнало да се здрачава. Първо ставаше дрезгаво сиво, а после тъмнината се спускаше отведнъж. Нощта ставаше мастилена черна. А в полунощ и в следващ ...
  1630  10  55 
Слънцето облиза Боли връх и погали с лъчите си покривите на каменните къщи в Карабелци. Керемидите лъщяха, покрити от скреж. Васил Брезовеца се щуряше насам-натам из двора, прокашля се и приглади мустаки. От устата му излизаше пара. Беше нахранил стоката. Не го свърташе на едно място. Дойде чаканият ...
  2464  14  19 
Имало едно време един грозен и глупав селянин. Жените го избягвали заради външният му вид, а мъжете се присмивали на глупостите, които говорел. Животът му бил ужасен Дочул селянинът, че има стара, но добра магьосница. Помагала на хората. Решил да я посети, за да получи от нея съвет. Понеже бил беден ...
  598  19 
- Ивано ма, къде се загуби? Ела ма чедо да та вида. Ела на баба момата убава. - зарадва се баба Райна. Една ѝ внучка остана, дето може очите ѝ да види. Другите заминаха по чужбина, да търсят живота, да се бъхтят за убаво, къщата да ѝ оправят, още една коза да ѝ земат, дувара, дето падна лани от снег ...
  787 
Пешо стана по навик рано, бръсна снега от пътеката, нацепи дърва за цяла седмица…
Ванко се надигна десетина минути по-късно, прозя се, пийна кафе и легна да си доспи…
Марчето излезе почти веднага – днес на магазина щеше да има опашка от почиващи си клиенти, та трябваше да побърза…
Киро пусна най-нап ...
  1082  15 
Военният кореспондент Спас Икономов разказва: „Зовът за мобилизация бе посрещнат не с радост, не с одобрение, а с буен, неудържим, луд ентусиазъм... В едно село кметът бил нападнат от селяните, защото след като получил съобщението през нощта, не ги събудил с камбаната, а чак сутринта им съобщил.” Ру ...
  829 
Предложения
: ??:??