2 790 резултата
Пътят беше почти пуст, пусти бяха и осеяните с едноетажни къщи предградия, през които Мартин преминаваше. Хората явно се бяха изпокрили заради жегата, мъчеща този район вече трета седмица. Мартин усили климатика на колата си – мощен шевролет „Камаро” модел 2001 – и се отпусна в удобната кожена седал ...
  768 
- Алек успял да се измъкне в деня на обсадата, именно неговото бягство защитил Лил Втори, привличайки вниманието на нападателите към себе си. Алек оставил замъка си в Дир, върнал се за да защити последния си близък човек. Но след дълга и изтощителна битка разбрали, че всичко е загубено, затова краля ...
  874 
Два дена.
Вече от два дена стоях във така наречената си "килия" .
Беше осветена от неонки, но бяха 100 пъти повече и светлината бе по- ярка от всяка друга стая.
Бях се излегнала на мястото, което се предполага, че е легло и отчаяно се опитвах да се наместя, за да не ми убива.
Още щом ме затвориха из ...
  1110 
ИСТОРИЯ ЗА ВЪЗДИГАНЕТО НА ХОРАТА
НАПИСАНА ОТ АЛОС ХОЛАНАР
ЛЕТО 1735-ТО ОТ СРЕБЪРНАТА ИМПЕРИЯ
МАНАСТИРЪТ ЕЛЕНАР
ПЪРВИТЕ ХОРА ...
  731 
Северът сякаш искаше да покори света в тази зимна нощ. Бурните му напъни се усещаха във всяко едно кътче и виещия грозно вятър разтреперваше пламъците на свещниците, а сенките по стените се нагъваха също като вълни в морето при буря. Небето отрано остана забулено в мътна пелена и сега ни една звезда ...
  998 
Първият ми спомен беше Светлината.
Онази ярката, от която чак ти причернява, обаче не и на мен.
Всъщност на всички първият спомен беше Светлината, онази същата, от която ти причернява, но не и на нас.
Лежах по гръб във леглото си и чаках да стане 6 часа и алармата да се включи.
Странни мисли минавах ...
  1260 
“Белият таван отразяваше светлината от луминисцентните лампи. Отдъхнах си. Онова бе само кошмар, просто бях сънувала. И все пак нещо не беше на ред. Това не беше моята стая, а и болката в ръката ми напомни за себе си.
- Най-после се събуди!- обади се приятелски глас.
- Къде съм?- промърморих.
- В бо ...
  962 
Когато световните лидери бяха информирани, че технологиите вече позволяват достъп до друго измерение, настана страшна политическа суматоха. Проведоха се стотици официални и неофициални срещи, на които, освен политици и учени, присъстваха и представители на специалните служби. На тези срещи рядко бях ...
  628 
Годината е 2112.
Живеем след Апокалипсиса. Точността в календара на маите бе поразителна. Луцифер се възкачи на Земята. Нищо не можеше да го спре. С цялата си армия от Ада той докара само смърт и страдание. Само мъка.
Казвам се Гавраил. Бях един от ангелите на Рая, преди да отнемат крилете ми. Сега ...
  1095 
Глава 3
Съдба
Ако човек е лишен от свободата си, той забравя кой всъщност е и защо всъщност живее. Хората, отричащи своята свобода, без значение колко са силни, не са нищо повече от нищожества, които следват сляпо правилата.
Урок без болка е безсмислен. Това е, защото никой не може да вземе без да п ...
  727 
“Цялата картина бе толкова странна, че ми се струваше напълно нереална. По средата на стаята стоеше някакъв мъж. Целият бе облечен в черно, а на главата си имаше шапка, чиято козирка закриваше част от лицето му. Стоеше напълно неподвижно, загледан в нещо пред него и държеше на каишка някакво странно ...
  861 
Алексис... името ми е Алексис
Старият детектив се беше затворил в кабинета си и вече с часове разглеждаше уликите по делото на Нина. Бяха в сериозна задънена улица, тъй като нямаха нищо, с което да обвинят главния заподозрян, който всъщност беше и единственият такъв. Вече дори не беше сигурен, че то ...
  589 
След намирането на тайното хранилище имах много работа. То беше пълно с древни книги, които само аз разбирах и трябваше да ги преведа.
Ема ми помагаше с превода и преписите и покрай това бе научила част от езика.
Една вечер тя стоеше в хранилището и четеше един от най-старите дневници. Беше късно, т ...
  1058 
Стоях така, потънала в мислите си, объркана от това ново откритие. Така се бях вглъбила в себе си, че не бях разбрала кога старицата е заговорила. Откъснах се от тези мисли и насочих вниманието си към Пола. Бях пропуснала началото на разказа, но нищо. Заслушах се в гласа ù.
- ... дойде да ме вземе и ...
  848 
Главният заподозрян
Беше вече полунощ и градските улици бяха тихи и спокойни. Тук там се виждаха някои групички отиващи на дискотека или други такива, които се прибираха вкъщи. На много места бяха разлепени постери за изчезналото момиче. Дариус изобщо не им обърна внимание. Той вървеше бързо и беше ...
  504 
"Ние никога няма да умрем"
Дариус отвори очи и се изправи рязко. Дишаше бързо и тежко и присвиваше очите си заради силното слънце. То беше точно отгоре, което предполагаше, че е около обяд.
- Дали не съм сънувал? - помисли си той - Не, няма начин. Тя беше истинска и трябва да я намеря.
Беше адска же ...
  541 
Една душа - Една година
Някой казват, че щастието е въпрос на гледна точка, други, че то не съществува. А може би и двете заключения са верни, честно казано всичко е въпрос на гледна точка, а щастието... Това е едно кратко усещане, което човек получава когато е постигнал нещо искрено желано. То обач ...
  579 
Глава 2
Воинът на залеза
Ако някой ми беше казал, че ще ми се случи „това“, никога нямаше да му повярвам. И, че щях да се запозная с „тях”. Никога нямаше да осъзная колко е жестока съдбата с хората, които не са достатачно „еднакви“ с останалите около тях. И ако някой ми беше показал „онова“ щях да г ...
  1198 
Имението Харли
Винаги съм бил най-добър във всичко. Сред обществото често се възхищаваха на моя интелект, неприсъщ за едно дете. Семейството ми бе едно от най-уважаваните и с отличен финансов и социален статус. Цялата ми фамилия се помни с добро име и често биваме канени на различни събития. Определ ...
  956 
1.
От север облаците запълзяха и се посгъстиха. Върховете на високата трева се заклатиха, а въздуха стана хладен. Замириса на дъжд и на идваща буря – определи Наратин след тътена, който разтури приятната тишина на долината и се огледа за подходящо прикритие. Такова обаче нямаше никъде из голото поле ...
  757 
Лежах в снега, взирайки се в мрачното, мъгляво небе. Снежинките падаха бавно и зловещо, затрупвайки тъмната гора. Гледайки нагоре се разплаках. Стичайки се по устните ми сълзите оставяха соления си вкус. Усещах всичко човешко - студ, мъка, самота и отчаяние. Сякаш цялото ми тяло бе потопено в литий ...
  1415 
След един дълъг месец постоянни борби, за пръв път се събираха да разпуснат. Не успяха да се съберат всички поради различни причини. Бяха - Ники, Иван, Вени, Иво полицая, Емо, Ивайло.
-Е, другите имат работа и няма да идват. Брат ми е зает, с една негова съученичка ще се вижда.-каза Иван.
-В този св ...
  787 
Това бе денят, в който едни ще загубят, други ще спечелят. Денят, когато или ще оцелеят или ще умрат всички. Ден на падение и смърт. Това бе краят или началото. Щеше да се разбере дали има непобедима армия или не. Дали ще има хора или само свръх-хора на Земята. Свръх ДНК срещу нормалния човек. Дали ...
  727 
-Да пробваме с H5N1, може и да стане.-каза Вени.
Ефектът бе страшен. Свръх човека започна да се гърчи, да повръща и накрая умря.
-Това е. Много си добра.-каза Иван.- Съжалявам, че не те взех по-рано.
-Благодаря.- каза Вени.
-Сега да отидем да вземем и други индивиди за проби.-каза Ники. ...
  1002 
Утрото бе тихо, не се чуваше никакъв шум. Изведнъж се чу леко буботене от мотора на хеликоптер. В далечината се появи Ми-52, руски боен хеликоптер.
-Бойна готовност, идва вертикопъл.-каза Иван.
-Ми 52 обикновенно не идва с мир. Да се подготвим, защото идва точно към нас.-каза Ники.
-Всички готови за ...
  940 
Те се върнаха и тръгнаха към Емо, за да спасят и него. Бяха четирима - Явор, Ивайло, Иван и Ники. Те знаеха къде е, оставаше само да го намерят. Бързаха, защото всяка минута е важна. Стигнаха около полунощ при сградата.
-Отивам да огледам, стойте тук. - каза Иван.
Нямаше нищо подозрително, сякаш цел ...
  1043 
Но бе късно за мислене. Изстрелите бяха привлекли и други животни и хора.
При него вече бяха два раптора. Той изкара калашника и започна да стреля. Изминаха десет минути, през които рапторите стояха настрана. Тогава Алексей тръгна да бяга в някаква посока като хвърли димка. Успя да им се изплъзне. С ...
  745 
Завърнаха се и тримата в базата. Зачакаха Крум да се върне. Вече бе полунощ, но него още го нямаше.
-Трябва да го потърсите. Притеснявам се за него. – каза Мария.
-В това тъмно вие си излизайте! – каза Емил.
-Права е. Да го потърсим! - каза Иво Полицая.
-Искате да го търсите, няма проблем. Само дето ...
  901 
Бе ранно утро. Птичките пееха, осите жужаха, когато се чу неземен рев. Всички се събудиха и погледнаха. На около километър от тях имаше огромен динозавър. Бе Ти-рекс, поне доколкото би могло да се предположи. Бе висок 15 метра, дълъг над 10.
-Ей сега я втасахме! - каза Емил.
-Друг път, няма да мине ...
  706 
6. Сбирката на групата
Бе около 7,00 в град Бухово, когато се чу неземен рев от кола, която буквално цепеше мрака и мина за отрицателно време през града до самата картинг писта. Спря в бокса и тогава от нея излезе Ники. Автомобилът бе червен Форд Ескорт Рс Турбо от 1987 година, на тази светлина изгл ...
  780 
Ангели срещу Демони
глава 7: Смъртта
-Бързо, дъще, бягай! – Агуас
-Но, татко?! – Ейприл
-Няма но! Просто тръгвай ВЕДНАГА! – Уплашен викаше отеца ...
  748 
3. Убиецът
Както те си мислеха, убиецът бе необикновен, от друго време и свят. Той бе създаден от хора, чиято цел бе унищожение. Те не мислеха за бъдеще, а за пари и власт над някого, не ги интересуваше нищо друго освен абсолютната власт.
Той пристигна със самолет в Сибир, оттам отплава към затънтен ...
  730 
2. При Крум
Те тръгнаха от Красна поляна към Люлин, където работеше и живееше споменатият Крум. Той бе около 25-годишен, висок мъж, треньор и шампион по карате до за България, държеше и оръжеен магазин в блока под апартамента си. Те пристигнаха, позвъниха на звънеца, изчакаха, но не получиха отговор ...
  954 
Легендата за непознатия воин
„Да се биеш за тези, които си изгубил и за тези, които не искаш да изгубиш. Да се биеш за това, което си изгубил и за това, което не искаш да изгубиш.“
„Светът е толкова жестоко място. Много от хората губят своята човечност и сила. Много сърца биват отровени. Много сърца ...
  1313 
Ангели срещу Демони
''От Ангел в Демон''
Глава 6
1 месец по-късно
Какво се случи с мен? Точно това, което се е случило с чичо ми. ...
  767 
1.
1874 година
Предполагаше се, че е опитен бракониер - човек, прекарал достатъчно време в дивото и познаващ го като пръстите на ръцете си. Въпреки това, докато се оглеждаше наоколо, Джон Чейс постепенно започна да осъзнава, че се е загубил.
Което означаваше две неща - първо, че по всяка вероятност ...
  971 
1. Прибиране към дома
Беше късна вечер, наближаваше полунощ. Бе ясна, изпълнена със звезди нощ. Той се прибираше от почивка, към мръсния и голям град, бе включил радиото и вървяха обичайните новини:
-Днес стачката на зърнопроизводителите продължава;
-Вкараха новия закон за по-късно пенсиониране;
-БД ...
  988 
Пронизителният звук на алармата изпълни стаята. Протегнах се, без да се обръщам, ударих будилника на нощното шкафче и той заглъхна. Останах загледана в нищото за миг, а после дописах решението.
Шест сутринта в студен зимен ден. Слънцето още не е изгряло, а повечето хора се протягат в завивките си и ...
  1145 
Преследването
Бясно препускайки по пътя, близо до реката се натъкнаха на изгорели трупове. Топлината по тях показваше, че скоро са били изгорени. Приличаше на изгорено от дракон – толкова силно бяха обгорели телата...
Докато се чудеха защо драконът не е изял хората и конете им, видях сянка в облацит ...
  817 
Глава 5
Ангели срещу Демони
Повече за нея!
На сутринта:
Още щом отворих очи, първата ми мисъл бе за Ейприл! ...
  938 
Предложения
: ??:??