4 248 резултата
Трета глава
1.
Деветимата седяха в стаята на кмета вече час. По едно време дойде Копривненката и донесе термос с кафе и една малка ракия за Мешо. Останалите отказаха пиене толкова рано. А за Мешо си беше лека промивка на болен зъб…
- Няма откъде другаде да дойдат – пенеше се той и чак подскачаше на ...
1.
Деветимата седяха в стаята на кмета вече час. По едно време дойде Копривненката и донесе термос с кафе и една малка ракия за Мешо. Останалите отказаха пиене толкова рано. А за Мешо си беше лека промивка на болен зъб…
- Няма откъде другаде да дойдат – пенеше се той и чак подскачаше на ...
658
2
1
Трета Част
Грешка в превода
Пътят между нивите излезе на друг малко по-голям. От другата му страна имаше малко селище. Залепени една за друга къщи с високи зидове, тесни асфалтирани улици, камък и бетон. Черни пътища тук липсваха. Една от преградите, играеща ролята на зид, имаше квадратни отвори, за ...
Грешка в превода
Пътят между нивите излезе на друг малко по-голям. От другата му страна имаше малко селище. Залепени една за друга къщи с високи зидове, тесни асфалтирани улици, камък и бетон. Черни пътища тук липсваха. Една от преградите, играеща ролята на зид, имаше квадратни отвори, за ...
998
1
1
4.
Кръстев не помръдна. Само погледна към кмета и каза:
- А защо да си чешем езиците тук? Хей го Минчев – да направи едно селско събрание, да ни каже всичко, което знае по въпроса, а после ще обсъждаме… Може и решение да вземем…
Минчев се огледа. На площадката пред кръчмата вече се бяха събрали почт ...
Кръстев не помръдна. Само погледна към кмета и каза:
- А защо да си чешем езиците тук? Хей го Минчев – да направи едно селско събрание, да ни каже всичко, което знае по въпроса, а после ще обсъждаме… Може и решение да вземем…
Минчев се огледа. На площадката пред кръчмата вече се бяха събрали почт ...
709
1
Глава XXI
Вечерта беше приятна и дори топла. През деня слънцето бе успяло да си проправи път сред облаците, а вятърът от остър и студен, сега се беше обърнал в лек полъх. Огнян вървеше напред с Феодор, след тях Мая и Рая пристъпваха с необичайна походка, както винаги когато носеха рокли и токчета. Т ...
Вечерта беше приятна и дори топла. През деня слънцето бе успяло да си проправи път сред облаците, а вятърът от остър и студен, сега се беше обърнал в лек полъх. Огнян вървеше напред с Феодор, след тях Мая и Рая пристъпваха с необичайна походка, както винаги когато носеха рокли и токчета. Т ...
890
4
8
3.
Две баби търпеливо изчакаха Дойно да изнесе няколко маси пред кръчмата, че и да ги бръсне с кърпата отгоре. Пресен хляб щяха да докарат на другата заран, ама бабите не бяха преценили и, видели, че им остават само краишничета, тръгнали да проверят за случайно останал. Пък ако нямаше – щяха да отид ...
Две баби търпеливо изчакаха Дойно да изнесе няколко маси пред кръчмата, че и да ги бръсне с кърпата отгоре. Пресен хляб щяха да докарат на другата заран, ама бабите не бяха преценили и, видели, че им остават само краишничета, тръгнали да проверят за случайно останал. Пък ако нямаше – щяха да отид ...
728
2
2
В лето Господне 6897-мо от Сътворението на света или 1389-то от Христа, на Косово поле станала голяма битка. Юначният Милош Обилич разпорил корема на проклетия султан Мурад и взел мръсната му душа. Неговият син обаче, наричан Илдаръм или Светкавицата, трижди по-мръсен и от баща си, удържал войската ...
1516
2
1
2.
Родено от римския път, селото се държеше здраво за него. Пътят идеше от Дивата клисура, минаваше по площадката и после завиваше към Дългия проход. Дванадесет метра широта на равното. А горе в планината – нейде към 3 – 4 метра. Около които покрити с каменни плочи метри се беше нагънало селището. Д ...
Родено от римския път, селото се държеше здраво за него. Пътят идеше от Дивата клисура, минаваше по площадката и после завиваше към Дългия проход. Дванадесет метра широта на равното. А горе в планината – нейде към 3 – 4 метра. Около които покрити с каменни плочи метри се беше нагънало селището. Д ...
626
2
Втора глава
1.
Селото беше разположено на стария римски път от векове. Никой не знаеше кога е възникнало, никое предание не помнеше тия времена. Просто много, много отдавна някой си владетел решил, че трябва да има още един път на север – не само срещу течението на голямата река, а и през планината… ...
1.
Селото беше разположено на стария римски път от векове. Никой не знаеше кога е възникнало, никое предание не помнеше тия времена. Просто много, много отдавна някой си владетел решил, че трябва да има още един път на север – не само срещу течението на голямата река, а и през планината… ...
690
2
4
Глава 13
- Рон, спри! - казах му. - Трябва да спрем и да си починем. Шофирате вече от шест часа, а и силите ми започват да надделяват. Ще продължим на сутринта.
Бяхме тръгнали да търсим Мия, или да бягаме от вещерите. Не съм сигурна, но бяхме тръгнали някъде. Особено сега, когато Пийт не беше добре, ...
- Рон, спри! - казах му. - Трябва да спрем и да си починем. Шофирате вече от шест часа, а и силите ми започват да надделяват. Ще продължим на сутринта.
Бяхме тръгнали да търсим Мия, или да бягаме от вещерите. Не съм сигурна, но бяхме тръгнали някъде. Особено сега, когато Пийт не беше добре, ...
1552
4.
Кръчмата заемаше западната част от бившото кметство. Едноетажна сграда, с няколко врати отпред – сега зад решетки, със стари високи прозорци – също оковани, това трябваше да е центърът на живота в селото. Когато беше голямо…
Там се разполагаше едно време командването на граничния отряд, там имаше ...
Кръчмата заемаше западната част от бившото кметство. Едноетажна сграда, с няколко врати отпред – сега зад решетки, със стари високи прозорци – също оковани, това трябваше да е центърът на живота в селото. Когато беше голямо…
Там се разполагаше едно време командването на граничния отряд, там имаше ...
651
2
С добро държание бързо бях успял да спечеля доверието на моята сянка. След няколко дни вече ме оставяше да ходя сам до стаята през деня, а през нощта отивах сам до тоалетната. При поредната удобна възможност, сложих дрехите с които мислех да избягам, под завивките на леглото. Бяло-сив камуфлажен пан ...
1992
2
3
Глава XX
- Бабо, извинявай, че не ти се обадих. Случиха се толкова много неща. Не знам откъде да започна.
- Лори, очаквах да звъннеш след онази среща. Кажи сега какво стана? Първо за онзи Огнян ми разкажи!
- Понеделник вечер, когато ти звъннах, той дойде вкъщи да ме вземе, запозна се с Игор. После о ...
- Бабо, извинявай, че не ти се обадих. Случиха се толкова много неща. Не знам откъде да започна.
- Лори, очаквах да звъннеш след онази среща. Кажи сега какво стана? Първо за онзи Огнян ми разкажи!
- Понеделник вечер, когато ти звъннах, той дойде вкъщи да ме вземе, запозна се с Игор. После о ...
1326
4
6
∞
– Амара, имаш ли много работа?
Сестра ми току-що се бе появила в библиотеката и бе застанала до бюрото ми. Дългите ѝ тънки пръсти нервно дърпаха и усукваха дръжката на чантата, устните ѝ потръпваха.
– Какво има? Добре ли си? – вдигнала очи от древния ръкопис на лински, който трябваше да преведа, а ...
– Амара, имаш ли много работа?
Сестра ми току-що се бе появила в библиотеката и бе застанала до бюрото ми. Дългите ѝ тънки пръсти нервно дърпаха и усукваха дръжката на чантата, устните ѝ потръпваха.
– Какво има? Добре ли си? – вдигнала очи от древния ръкопис на лински, който трябваше да преведа, а ...
687
1
3.
И, въпреки скептицизма си, Кръстев спря, за да изчакат кмета. Спряха и другарите му. Не бяха чак приятели, но вече двадесет години живееха комшийски в селото, помагаха си, разбираха се, най-важното – научиха се на взаимотърпимост. Щото какво е животът в едно малко селище? Скука…
Да, има работа, и ...
И, въпреки скептицизма си, Кръстев спря, за да изчакат кмета. Спряха и другарите му. Не бяха чак приятели, но вече двадесет години живееха комшийски в селото, помагаха си, разбираха се, най-важното – научиха се на взаимотърпимост. Щото какво е животът в едно малко селище? Скука…
Да, има работа, и ...
759
2
2.
Брадатият излезе последен от салона заедно с двамата си другари. На вратата спокойно ги изчакваше кметът, леко потраквайки с връзката ключове. Беше нов – избраха го преди половин година. И още млад. Поне като за селото – гонеше шейсетака. Но не му личеше – безбрадо лице с бръчици от вечната усмив ...
Брадатият излезе последен от салона заедно с двамата си другари. На вратата спокойно ги изчакваше кметът, леко потраквайки с връзката ключове. Беше нов – избраха го преди половин година. И още млад. Поне като за селото – гонеше шейсетака. Но не му личеше – безбрадо лице с бръчици от вечната усмив ...
765
2
Глава XIX
Сутринта беше дъждовна, ръмеше от полунощ. Мая се въртеше все още сънена в леглото. Когато отвори очи и погледна през огромния френски прозорец на стаята си, направи кисело изражение. "Голям късмет, Федя щеше да бъде разочарован". Плановете им бяха доста по-различни. Беше тук само за два д ...
Сутринта беше дъждовна, ръмеше от полунощ. Мая се въртеше все още сънена в леглото. Когато отвори очи и погледна през огромния френски прозорец на стаята си, направи кисело изражение. "Голям късмет, Федя щеше да бъде разочарован". Плановете им бяха доста по-различни. Беше тук само за два д ...
1126
5
8
Първа глава
1.
- Толкова сме – каза мъжът, закопчавайки якето си…
Наистина, студено си беше в голямата зала. Край стените бяха разположени стари чугунени радиатори, но по тръбите много отдавна не минаваше пара. Сега кметът беше домъкнал няколко електрически нагревателя – духалки, радиатори, печки и ...
1.
- Толкова сме – каза мъжът, закопчавайки якето си…
Наистина, студено си беше в голямата зала. Край стените бяха разположени стари чугунени радиатори, но по тръбите много отдавна не минаваше пара. Сега кметът беше домъкнал няколко електрически нагревателя – духалки, радиатори, печки и ...
1613
2
4
754
1
Глава XVIII
Калина се взираше през прозореца към улицата. Навън беше тъмно. Виждаха се само фаровете на преминаващите коли на фона на приглушеното улично осветление. Отмести се за момент, но остана все така с гръб към стаята. Ситуацията беше изключително неловка. На трапезарната маса леко по диагона ...
Калина се взираше през прозореца към улицата. Навън беше тъмно. Виждаха се само фаровете на преминаващите коли на фона на приглушеното улично осветление. Отмести се за момент, но остана все така с гръб към стаята. Ситуацията беше изключително неловка. На трапезарната маса леко по диагона ...
2619
6
7
01. Юни. 2002 .
Централна гара София.
След няколко телефонни обаждания в определен ден и час, към хората с които се бях видял 6 месеца по-рано, най-после дойде дългоочаквания ден на моето заминаване. На гарата ме чакаха същите хора. Това бяха представителите на Испанската комуна за нарко-зависими „Р ...
Централна гара София.
След няколко телефонни обаждания в определен ден и час, към хората с които се бях видял 6 месеца по-рано, най-после дойде дългоочаквания ден на моето заминаване. На гарата ме чакаха същите хора. Това бяха представителите на Испанската комуна за нарко-зависими „Р ...
2119
3
5
902
2
Глава XVII
- Ирина, моля ви звъннете на г-н Карабулев. Обещах му днес да се срещнем, но имаме... по-важни неща. Кажете му, че ще се радвам да го видя в четвъртък следобяд, когато му е удобно.
- Г-н Бойчев, тъкмо исках да ви съобщя, че той звъня преди около 20 минути, за да предупреди, че е възпрепят ...
- Ирина, моля ви звъннете на г-н Карабулев. Обещах му днес да се срещнем, но имаме... по-важни неща. Кажете му, че ще се радвам да го видя в четвъртък следобяд, когато му е удобно.
- Г-н Бойчев, тъкмо исках да ви съобщя, че той звъня преди около 20 минути, за да предупреди, че е възпрепят ...
1508
5
5
Снегът – плътен и мек – сякаш пареше очите му, а под него къщите приличаха на мъртъвци с изкорубените си очи-прозорци. Нито куче, нито глас в призрачното село... Само една дребна фигура бавно крачеше напред. На гърба й, изпод шала на червени и зелени цветя, се полюшваше дълга руса плитка.
– Мамо... ...
– Мамо... ...
1066
2
1
Глава XVI
Лъчезар се протегна назад на стола си и разтри с две ръце клепачите на зачервените си очи.
- Не знам братле, не е истина. Всичко е изпържено здраво.
Двамата седяха вече над три часа пред мониторите и от снимките не се различаваше нищо повече от силуети. Станимир гледаше отчаяно, беше си по ...
Лъчезар се протегна назад на стола си и разтри с две ръце клепачите на зачервените си очи.
- Не знам братле, не е истина. Всичко е изпържено здраво.
Двамата седяха вече над три часа пред мониторите и от снимките не се различаваше нищо повече от силуети. Станимир гледаше отчаяно, беше си по ...
1031
5
6
Има много истории, за войни, за принцеси и много други. Аз ще ви разкажа една подобна история.
Имало едно време много красиво място. То било не само красиво но и тези които го управлявали, го управлявали със сила и почтеност. Това кралство се наричало Танбарун. В Танбарун живеело момичето с огнено ч ...
Имало едно време много красиво място. То било не само красиво но и тези които го управлявали, го управлявали със сила и почтеност. Това кралство се наричало Танбарун. В Танбарун живеело момичето с огнено ч ...
974
Глава XIV
Петя затвори телефона. Строполи се на пода, сви се на топка и се разплака неудържимо. Отбягваше я, месеци наред странеше от нея, не излизаха, не разговаряха, не се хранеха заедно. Не пътуваха.
Правеха единствено секс. Искаше да е с него, искаше да и е хубаво. Но магията беше изчезнала. Пон ...
Петя затвори телефона. Строполи се на пода, сви се на топка и се разплака неудържимо. Отбягваше я, месеци наред странеше от нея, не излизаха, не разговаряха, не се хранеха заедно. Не пътуваха.
Правеха единствено секс. Искаше да е с него, искаше да и е хубаво. Но магията беше изчезнала. Пон ...
1435
4
12
Глава XIII
Лора бързаше по стълбите на училището. Баща и вероятно вече я чакаше в "Гренадин", кокетно дневно бистро на ул. "Шишман". Станимир често идваше тук да обядва. Беше много приятно, чисто местенце с очарователна декорация с романтичен привкус.
Влезе запъхтяна от тичането. Видя го в най-далеч ...
Лора бързаше по стълбите на училището. Баща и вероятно вече я чакаше в "Гренадин", кокетно дневно бистро на ул. "Шишман". Станимир често идваше тук да обядва. Беше много приятно, чисто местенце с очарователна декорация с романтичен привкус.
Влезе запъхтяна от тичането. Видя го в най-далеч ...
1246
4
6
Глава XII
Пролетното слънце блещукаше в обемните надписи на "BluEfficiency" Ltd. В огледалните прозорци на последния етаж се отразяваше почти целият градски силует на високите, новостроящи се сгради на булевард "България" в близост до "Околовръстен път".
Огнян тъкмо беше излязъл от банята, когато чу ...
Пролетното слънце блещукаше в обемните надписи на "BluEfficiency" Ltd. В огледалните прозорци на последния етаж се отразяваше почти целият градски силует на високите, новостроящи се сгради на булевард "България" в близост до "Околовръстен път".
Огнян тъкмо беше излязъл от банята, когато чу ...
1016
4
1
704
1
1
Глава X
Лора се сепна от звука на алармата. 7:00 ч. трябваше да побърза. Нощта беше кратка. Прибра се след 12 ч. Калина я чакаше пред чаша чай в хола. Не ѝ направи забележка, само я целуна по бузата и погали косата ѝ. Лора я погледна с плувнали очи, единствено успя да я прегърне...
Всичко, всичко ся ...
Лора се сепна от звука на алармата. 7:00 ч. трябваше да побърза. Нощта беше кратка. Прибра се след 12 ч. Калина я чакаше пред чаша чай в хола. Не ѝ направи забележка, само я целуна по бузата и погали косата ѝ. Лора я погледна с плувнали очи, единствено успя да я прегърне...
Всичко, всичко ся ...
839
6
6
Глава VIII
Минаваше 22:00 ч. Станимир тъпчеше нервно с крака по тротоара пред дома си на ул. "Банат". Карабулев беше звъннал преди половин час, а все още го нямаше. Нe бяха минали и десет минути откакто Петя вдигна поредния скандал, че остава сама в неделя вечер. Изобщо не беше оптимист за изхода на ...
Минаваше 22:00 ч. Станимир тъпчеше нервно с крака по тротоара пред дома си на ул. "Банат". Карабулев беше звъннал преди половин час, а все още го нямаше. Нe бяха минали и десет минути откакто Петя вдигна поредния скандал, че остава сама в неделя вечер. Изобщо не беше оптимист за изхода на ...
1163
5
9
Глава VII
Когато пристигнаха пред ресторанта вече беше съвсем тъмно. Лора изпита истинско щастие да излезе от "суперколата". Дойдоха и в повече фамилните разговори. Откровено недружелюбната Мая не я изпускаше от очи. И това не беше само женска ревност. По всичко личеше, че не си представя когото и д ...
Когато пристигнаха пред ресторанта вече беше съвсем тъмно. Лора изпита истинско щастие да излезе от "суперколата". Дойдоха и в повече фамилните разговори. Откровено недружелюбната Мая не я изпускаше от очи. И това не беше само женска ревност. По всичко личеше, че не си представя когото и д ...
1211
4
11
Глава VI
Рано сутринта в неделя Станимир прелистваше тънка папка с някакви снимки, копия върху мека хартия. Модна сесия във "Военния клуб". Днес трябваше да предаде селекцията. Беше напрегнат, напоследък му се струпаха и работа и разногласия по всички фронтове. На 47 години изглеждаше все още много ...
Рано сутринта в неделя Станимир прелистваше тънка папка с някакви снимки, копия върху мека хартия. Модна сесия във "Военния клуб". Днес трябваше да предаде селекцията. Беше напрегнат, напоследък му се струпаха и работа и разногласия по всички фронтове. На 47 години изглеждаше все още много ...
1148
5
5
- Красавице, събуди ли се прелест моя?
Лора почти не стъпваше на земята, едва събра дъха си, за да отговори.
- Да Оги, станах преди малко. Мислех си за теб..., през цялото време.
Лора се ядоса на собствената си глупост, отново загубваше ума и дума, даже и по телефона и въздействаше парализиращо. Плъ ...
Лора почти не стъпваше на земята, едва събра дъха си, за да отговори.
- Да Оги, станах преди малко. Мислех си за теб..., през цялото време.
Лора се ядоса на собствената си глупост, отново загубваше ума и дума, даже и по телефона и въздействаше парализиращо. Плъ ...
969
3
7
Глава III
Лора вървеше самa. Точно от това имаше най-голяма нужда, за да събере мислите си. Последните няколко дни минаха като вихър. Едва ли си бе представяла така завършването на гимназията. Без Калоян, в интимни отношения с мъж доста над годините на баща и. Последната мисъл буквално я вледени. Пр ...
Лора вървеше самa. Точно от това имаше най-голяма нужда, за да събере мислите си. Последните няколко дни минаха като вихър. Едва ли си бе представяла така завършването на гимназията. Без Калоян, в интимни отношения с мъж доста над годините на баща и. Последната мисъл буквално я вледени. Пр ...
935
1
4
Глава II
Беше ранен следобед. Лора седеше небрежно протегната на едно меко кресло на терасата. Със зареян поглед гледаше раззелененият склон на Витоша. Но мислите и бяха другаде...
Изпитваше неистово желание да му звънне, но имаше табута в това число съпруга с 2 деца.
Оххх не искаше да мисли за тях ...
Беше ранен следобед. Лора седеше небрежно протегната на едно меко кресло на терасата. Със зареян поглед гледаше раззелененият склон на Витоша. Но мислите и бяха другаде...
Изпитваше неистово желание да му звънне, но имаше табута в това число съпруга с 2 деца.
Оххх не искаше да мисли за тях ...
1731
2
3
Глава I
Прибра се вкъщи със затаен дъх и бясно препускащо сърце. Още не можеше да осъзнае какво се случва. Стараеше се да стъпва на пръсти върху студените плочки, за да не вдига шум. Не искаше никой да я вижда точно сега, с разпиляна коса, огъващи се колене и ... миризма на уиски.
Утре щеше да е дру ...
Прибра се вкъщи със затаен дъх и бясно препускащо сърце. Още не можеше да осъзнае какво се случва. Стараеше се да стъпва на пръсти върху студените плочки, за да не вдига шум. Не искаше никой да я вижда точно сега, с разпиляна коса, огъващи се колене и ... миризма на уиски.
Утре щеше да е дру ...
1288
3
5
882
1
Весели пуканки с комерсиални и с церебрални смущения.
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
Част 10
Отварям очи. Въртя ги насам-натам. Светло е вече. Поглеждам към календара…
Мдааа… ...
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
Част 10
Отварям очи. Въртя ги насам-натам. Светло е вече. Поглеждам към календара…
Мдааа… ...
625
Иван ми се обади един ден:
– Удобно ли е да се видим? Аз... имам проблем и искам да поговоря с някого. В стария апартамент, става ли?
Чакаше ме седнал на дивана, точно както толкова много пъти преди това. Погледнах го:
– Какво става?
Той помълча малко: ...
– Удобно ли е да се видим? Аз... имам проблем и искам да поговоря с някого. В стария апартамент, става ли?
Чакаше ме седнал на дивана, точно както толкова много пъти преди това. Погледнах го:
– Какво става?
Той помълча малко: ...
1407
4
16
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
