40 361 резултата
Има ли тази вселена Създател или е възникнала от само себе си ? На този въпрос не е никак трудно да бъде даден удовлетворителен отговор. И този отговор гласи: Да, безусловно има. За да стигнем до този категоричен отговор не ни е нужна никаква вяра, а само логическо мислене. Защото, уважаеми читатели ...
157
3
11
В сблъсъците със света около нас често срещаме неща, които изискват обяснение. В такава ситуация са не само учениците, които се вслушват в примери от училищната среда, но и възрастните. Опитвайки се да осъществяват правилен контакт с другите, според правилата на социалното взаимодействие, хората чес ...
107
Градът бавно се събуждаше от сън. Враните вдигаха глъчка под прозореца на Валерия. Тя отпи глътка от уханното си кафе. Вгледа се в хоризонта, озарен от сутрешното слънце. Хълмът в далечината блестеше с изумрудена красота. Само скалите белееха. Привличаха погледа ѝ. Малък, сив гълъб кацна на перваза ...
99
Беше обед и Грен седеше в широката карета срещу Лиза. Двамата се гледаха в очите, с леки усмивки и хванати за ръце, с преплетени пръсти. Каретата бе от дърво, с масивни колела, а вътре имаше две удобни, срещуположни пейки, постлани с меки възглавници. Имаше и малък прозорец, през който влизаше извес ...
164
8
Мостът на Хилъри остана няколко метра по-надолу. Дебели метални въжета го опъваха над клисурата, в чието дъно клокочеше река.
- Защо е такава бяла?- попита Деян.
- Не знам, възможно е да е от минералите в нея?- отвърна му Петър, докато преминаваха по люлеещата се пътека над реката.
По парапетите се ...
- Защо е такава бяла?- попита Деян.
- Не знам, възможно е да е от минералите в нея?- отвърна му Петър, докато преминаваха по люлеещата се пътека над реката.
По парапетите се ...
158
1
6
Живееше в малкото градче Мезандийка една жена на име Кюфтета Иванова. Кюфтета беше необикновена жена. Със своята кръгла фигура и весела усмивка, тя винаги успяваше да привлече вниманието на околните. Всички я познаваха и я обичаха, а тя пък ги радваше с гостоприемството си и, разбира се, с вкусните ...
120
Ежедневки 81
1. Маскирах се, като покривка... и ме опънаха на масата...
2. Напих се на куче... и скъсах синджира...
3. Участвах в селски бой... но иначе съм гражданин на света...
4. Избрах как да живея... макар, че нямах избор... ...
1. Маскирах се, като покривка... и ме опънаха на масата...
2. Напих се на куче... и скъсах синджира...
3. Участвах в селски бой... но иначе съм гражданин на света...
4. Избрах как да живея... макар, че нямах избор... ...
177
1
10
На Ваня й беше много криво, докато я изнасяха от рентгеновия кабинет. При прегледа беше станало ясно, че левият й крак е пострадал сериозно. Тя избърса с длан сълзата, която се търкаляше по бузата й и се загледа с празен поглед в тавана. Хората в коридора, се отместваха, за да направят място на сани ...
122
Хлад повяваше от климатиците в супермаркета. Хората лениво бутаха колички с продукти от рафт на рафт, поглеждаха етикетите с цените, усмихваха се снизходително и подминаваха.
Обичайните опашки пред касата и неизменното '' За ваше удобство отваряме каса четери...''
Кратка суматоха сред опашката и отн ...
Обичайните опашки пред касата и неизменното '' За ваше удобство отваряме каса четери...''
Кратка суматоха сред опашката и отн ...
167
8
По принцип аз съм позициониран в сектор ,,Стихотворения", но понеже не мога да се изразя достатъчно ясно в стихотворна форма, реших да се пусна в този жанр.Малко предистория, след това излагане на фактите и за финал кратък
коментар от моя страна.Притежавам наследствена къща в село Михилци, Пловдивск ...
коментар от моя страна.Притежавам наследствена къща в село Михилци, Пловдивск ...
132
2
Отдавна, отдавна, много отдавна в едно кралство живееше момче с крила. Всъщност то нямаше истински крила, пък и това "отдавна" се отнасяше за еднодневките, които живяха вчера.
Добре, нека започнем приказката отново.
Тази сутрин в спалнята на джудженцето Валерон, един слънчев лъч играеше джига по кле ...
Добре, нека започнем приказката отново.
Тази сутрин в спалнята на джудженцето Валерон, един слънчев лъч играеше джига по кле ...
156
2
3
Сетивата човешки
Сърцето отмерва времето на живота.
Очите виждат от началото до края.
Само ушите не могат да чуят
последния звън... на камбаната! ...
Сърцето отмерва времето на живота.
Очите виждат от началото до края.
Само ушите не могат да чуят
последния звън... на камбаната! ...
95
РАЗКАЗА Е ПРЕВЕДЕН ОТ САМИЯ АВТОР!
Егор седеше на леглото си и гледаше в тавана. Около него сякаш всичко се разпадаше: училището се беше превърнало в място за мъчения, а домът — в арена на постоянни скандали и пиянство. Единственото му утешение беше въображаемият му приятел Игор, който винаги се поя ...
Егор седеше на леглото си и гледаше в тавана. Около него сякаш всичко се разпадаше: училището се беше превърнало в място за мъчения, а домът — в арена на постоянни скандали и пиянство. Единственото му утешение беше въображаемият му приятел Игор, който винаги се поя ...
93
С половин ухо чух, че някаква стюардеса дава брифинг като председател на партия. Явно няма пилот в самолета! Смях се, ама като помислиш, много е подходяща за министър председател: Знае да казва " Затегнете коланите!"
126
1
6
КОТКА НА ГОЛО
Роман от Джордж Мишковиц
Здравей приятел! Тази броеница е низ от бялото и черното мънисто на едно човече, от съня и ежедневието на един сервитьор, от деня и нощта на един свят. Благодаря на всички, които са ми дали за нейното съществуване и на всички, които са ми отнели за нейното допъ ...
Роман от Джордж Мишковиц
Здравей приятел! Тази броеница е низ от бялото и черното мънисто на едно човече, от съня и ежедневието на един сервитьор, от деня и нощта на един свят. Благодаря на всички, които са ми дали за нейното съществуване и на всички, които са ми отнели за нейното допъ ...
140
1. Истините не умират. Те просто биват погребвани живи.
2. Всеки потоп започва с първата капка дъжд*.
3. Мъртвите не могат да прощават, но може да им бъде простено.
4. Всяка смърт е първа и последна.
5. И огънят може да милва, но горко на погалените. ...
2. Всеки потоп започва с първата капка дъжд*.
3. Мъртвите не могат да прощават, но може да им бъде простено.
4. Всяка смърт е първа и последна.
5. И огънят може да милва, но горко на погалените. ...
159
3
12
Бях си сложил вълшебната ръкавичка и двамата влязохме във фоайето на хипермаркета. Взех една количка и тръгнах навътре.
- Чакай и аз трябва да си взема количка.
Усмихнах се.
- Ще напълним ли две колички?
- Не, но винаги съм си мечтала да се разхождам между рафтовете и да си вземам всички неща, които ...
- Чакай и аз трябва да си взема количка.
Усмихнах се.
- Ще напълним ли две колички?
- Не, но винаги съм си мечтала да се разхождам между рафтовете и да си вземам всички неща, които ...
141
3
6
разказа е переведен от самия автор!!!
В един малък град живееше човек на име Виктор. Виктор беше възрастен, но самотен като стара лодка на забравена пристан. Неговият живот се състоеше от работа, дом и безсъни нощи, които прекарваше, лежейки на диван в слабо осветена стая, размисляйки за смисъла на ...
В един малък град живееше човек на име Виктор. Виктор беше възрастен, но самотен като стара лодка на забравена пристан. Неговият живот се състоеше от работа, дом и безсъни нощи, които прекарваше, лежейки на диван в слабо осветена стая, размисляйки за смисъла на ...
103
Ла Фурия Роха прекърши английските негри с 2:1 и още един път доказа, че футболът е изкуство, а не конно надбягване, в каквото се стремят да го превърнат англичаните. А те разчитаха на равен резултат и в продълженията и да спечелят чрез дузпи благодарение на добрия си вратар.
Побутвани от реферите с ...
Побутвани от реферите с ...
114
6
2
В понеделник работехме мълчаливо. Гледахме да насмогнем при оформянето на пратките за вечерния ферибот.
- Не знам какво й стана отведнъж - тихичко започна бай Дан - Скова се единият крак, не му обърнахме достатъчно внимание, ще мине. Прехвърли се върху другия крак, колена, глезени...
Една стара мома ...
- Не знам какво й стана отведнъж - тихичко започна бай Дан - Скова се единият крак, не му обърнахме достатъчно внимание, ще мине. Прехвърли се върху другия крак, колена, глезени...
Една стара мома ...
135
1
6
Не питай на живота за смисъла - не си умник, и безсмислието - не си глупец!
Ако имаше прераждане, човечеството отдавна щеше вече да е станало съвършено.
Биохимия е функция, чиято граница е 'теохимия', но инатливо отказва да я достигне.
Психар бива наричан търсещият своя вътрешен аз, незадоволен само ...
Ако имаше прераждане, човечеството отдавна щеше вече да е станало съвършено.
Биохимия е функция, чиято граница е 'теохимия', но инатливо отказва да я достигне.
Психар бива наричан търсещият своя вътрешен аз, незадоволен само ...
105
2
А дните следваха напред своя ритъм и неусетно лятото дойде. Как го усетихме ли, ами по горещината и разголената синоптичка, която показваше нещо по картата, но биваше засенчвано от съдържанието в тънките презрамки.
И работата монотонна и добре , че е на сянка и нямаше мухи, пък и нали ще започне кур ...
И работата монотонна и добре , че е на сянка и нямаше мухи, пък и нали ще започне кур ...
140
1
5
Когато го прегърнах нямаше как да му кажа всичко.
Притиснат до неговото уморено и отпуснато тяло отново почувствах онзи сладникав мирис на засъхнала от работа пот.
Аз щях да стана същия.
Обаче засега все още си бяхме в ролите, той като баща, и аз като син, но ей богу, не ни се отдаваше много.
Така и ...
Притиснат до неговото уморено и отпуснато тяло отново почувствах онзи сладникав мирис на засъхнала от работа пот.
Аз щях да стана същия.
Обаче засега все още си бяхме в ролите, той като баща, и аз като син, но ей богу, не ни се отдаваше много.
Така и ...
130
4
2
1.
Матео гледаше в нищото насреща, но очите му не можеха да се фокусират на никакъв обект пред тях:
Не виждаше лицата на стоящите около него, на идващите и отиващите си, нито цветовете на шарените опаковки на напитките и различните храни в хладилните витрини на няколкото автомата за самообслужване; ...
Матео гледаше в нищото насреща, но очите му не можеха да се фокусират на никакъв обект пред тях:
Не виждаше лицата на стоящите около него, на идващите и отиващите си, нито цветовете на шарените опаковки на напитките и различните храни в хладилните витрини на няколкото автомата за самообслужване; ...
155
1
1
132
1
5
Ежедневки 74
1. Маскирах се, като стоножка... и фалирах в магазина за обувки...
2. Намирам редовно пари... преди хората да са ги и загубили даже...
3. Обичам светлината... но се крия в сенките...
4. Избягах от суетата... в обятията на кича... ...
1. Маскирах се, като стоножка... и фалирах в магазина за обувки...
2. Намирам редовно пари... преди хората да са ги и загубили даже...
3. Обичам светлината... но се крия в сенките...
4. Избягах от суетата... в обятията на кича... ...
184
8
Преди броени дни получих ценен дар от моя приятел и колега по перо - Стойчо Станев - Ранрозар. Това е последната му издадена стихосбирка /от Вилком - Ямбол, 2024г./, озаглавена много удачно и оригинално "Песента на дъждосвиреца". Той има издадени още две стихосбирки - "Заредена тишина" /1998г./ и "П ...
195
6
9
Черното обгръщаше всичко. Нощта беше дълбока, непрогледна и тиха, сякаш времето само спря. В това черно имаше сила, но и тежест, която тегнеше върху душата. Беше време на размисъл, на сълзи и мълчание. Тъмнината криеше всичко, оставяше само въпросите, бягащи без отговори в мрака.
Но както нощта неиз ...
Но както нощта неиз ...
102
1
С бай Дан работихме заедно в един от приемните складове на ''Експрес'', фирма за събиране и доставки на стоки по островите с фериботите. По-точно дойде на мястото на Митьо Чилията, който сам се хвалеше, че бил като чилия, от където и да минел, все нещо закачал. Но номера му тук не мина, хванаха го, ...
121
Битката беше приключила преди час и войниците се бяха оттеглили в окопите си. Вече не се чуваха дори откъслечни изстрели. Обаче и французите, и австрийците продължаваха да хвърлят по едно око към бойното поле, където бавно крачеше самотна фигура. Това беше сестра Жустин.
Дребничката млада жена стара ...
Дребничката млада жена стара ...
128
3
2
На 9 юли, тази година, получих от моята скъпа приятелка Росица Копукова, излязлата от печат книга на г-жа Елена Алекова "ВРЕМЕ ЗА ЗАЕДНО с Велин Георгиев и Снежана Пейчева" /ИК "Нов Свят"/. Сърдечно благодаря и на двете за ценния дар!
Книгата може да бъде причислена към мемоарния жанр. Както казва а ...
Книгата може да бъде причислена към мемоарния жанр. Както казва а ...
94
3
Някъде към пет часа следобед умората взе връх и инспекторът заспа на бюрото си. Ленивите лъчи на есенното слънце заиграха с дулото на пистолета му, небрежно оставен върху дебелата преписка за самоубийството на седемдесет и седем кита край бреговете на Шотландия.
Ще спестим на читателя описанието на ...
Ще спестим на читателя описанието на ...
195
6
7
Добавена реалност е утрепан зяпач от виртуален звяр.
82
- Докторе, помагай - видимо притеснения пациент се оглежда конфузно зад гърба си, докато с лявата си ръка се придържа за задните си части - мамицата му и шебек!
Доктор Ставрев, все още практикува, въпреки, че отдавна трябваше да е пенсионер. Намества очилата си с привичен жест и поглежда с любопитст ...
Доктор Ставрев, все още практикува, въпреки, че отдавна трябваше да е пенсионер. Намества очилата си с привичен жест и поглежда с любопитст ...
177
2
Виденията
(Разказ)
Болнична сграда- един бебешки плач отекна внезапно в нея. Насочи се из коридорите, етажите. Премина като сянка на нечий призрак между белите стени от гипсокартон. Болницата чу плача и се усмихна искрено в облика на пациенти, доктори и асистенти. Едно малко чудо се беше появило на ...
(Разказ)
Болнична сграда- един бебешки плач отекна внезапно в нея. Насочи се из коридорите, етажите. Премина като сянка на нечий призрак между белите стени от гипсокартон. Болницата чу плача и се усмихна искрено в облика на пациенти, доктори и асистенти. Едно малко чудо се беше появило на ...
93
Царството тънеше в разруха. Царят реши да залъже гладуващия народ, като обяви конкурс за избор на дворцов поет. Темата беше най-разтърсващото стихотворение, което да впечатли монарха.
Дойде заветният ден и пред портите беше строено почти цялото население. Излезе, че всички са поети, но истината беше ...
Дойде заветният ден и пред портите беше строено почти цялото население. Излезе, че всички са поети, но истината беше ...
113
1
2
Май 2016 година 5:45 ч.
- Миличка, събуди се! Време е! - прошепна съпруга и.
Докосна я леко по рамото, непокрито от завивката. Тя се обърна, излизайки бавно от съня без да отворя очи. Усети одеколона му и леко промърмори. След миг разбра, че го няма. Просто пак бе посетил съня и.
Наближаваше годишни ...
- Миличка, събуди се! Време е! - прошепна съпруга и.
Докосна я леко по рамото, непокрито от завивката. Тя се обърна, излизайки бавно от съня без да отворя очи. Усети одеколона му и леко промърмори. След миг разбра, че го няма. Просто пак бе посетил съня и.
Наближаваше годишни ...
248
1
10
Социализма с човешки облик убилата партия поиска прошка, че докара Капоне вместо Чаадаев.
Станаха Ленин адвокат, Мусолини журналист, Сталин свещеник и Хитлер художник наместо Наполеони.
Станаха Ленин адвокат, Мусолини журналист, Сталин свещеник и Хитлер художник наместо Наполеони.
96
2
Поглеждах сегиз-тогиз часовника си. Минава 10 часа, а от Добрин няма и следа.
И двамата мразехме мобилните, и не се търсехме в неделя, щом имаме предварителна уговорка.
Работехме съвестно и отговорно във фирмата, и собственика не се сдържа веднъж '' За пръв път виждам двама българи да работят в синх ...
И двамата мразехме мобилните, и не се търсехме в неделя, щом имаме предварителна уговорка.
Работехме съвестно и отговорно във фирмата, и собственика не се сдържа веднъж '' За пръв път виждам двама българи да работят в синх ...
145
2
10
Иванчо: Тате, защо българските комунисти са в такава криза?
Бащата: Защото им се свършиха километрите!
Бащата: Защото им се свършиха километрите!
137
6
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
