40 500 резултата
Марая плачеше и скимтеше тихо в черната кола. В нея, освен младата жена, бяха двама мъже. И докато единият шофираше, другият поставяше под наблюдения действията на Марая, хванал в ръката си един колан. Достатъчно бе да го разлюлее и тя се плашеше.
Черна нощ. Такава, каквато никога не беше. Марая рон ...
  275 
Вече няколко минути Грен стоеше, яхнал коня си, леко объркан и не напълно сигурен какво да прави. За пръв път се караха сериозно с Лиза... Бяха спорили, разбира се и не винаги споделяха едно мнение, но сега воинът бе наранил чувствата й. Младата магьосница бе изчезнала на някъде, със своята нова, тъ ...
  189 
Ежедневки 86
1. Маскирах се, като дървояд... и гризнах дървото...
2. Попаднах на сериен убиец... досега не бях убивал колега...
3. Изпълнявам мокри поръчки... сбъдвам мокрите женски сънища...
4. Състезавам се единствено със себе си... и всеки път губя... ...
  135 
Мечтай ! Мечтите казват са безплатни.
Продават ги на безценица. Всеки може да ти продаде мечта, а ти да я купиш. Понякога е само дума, едно обаждане, едно съобщение.
Колко евтино вървят мечтите! Колко евтино се лъжем ! Готови сме да се "тъпчем" с мечти до пръсване. После плащаме загдето сме повярвал ...
  99 
Не сме си определяли график за срещи, но винаги с последната среща се питахме '' Ако сме свободни, да се видим...''
- Ти каза, че си тук заради вашите, в къщата нали - попита Лили уж случайно заинтересувана и присви устни - А онази таванската стаичка стои ли още...Знаеш ли, тогава като ученици, колк ...
  189  10 
Грен яздеше редом с любимата си, вече доста часове и бе късен следобед. Той с радост забеляза, че Лиза се справяше много по-уверено с красивата си кобила , не хленчеше , а се опитваше наистина да усвои това, ново за нея умение. Двамата си говориха през целия път и воинът тъкмо й разказваше някои под ...
  159 
Това лято реших да посетя баба ми в нейното малко селце, сгушено в Родопите. Тя ми мърмори от години, твърдейки, че съм забравил корените си, така че стегнах багажа и тръгнах на път за „възстановяване на връзката между поколенията“. Веднага щом пристигнах, знаех, че това няма да е обикновено пътуван ...
  183 
Не че ми е лесно, но съм си го избачкал. "Лъки страйк” издува горния ляв джоб на сафарито ми. Мога с дясната ръка да посегна по диагонал и да го докопам.
Винаги забравям да си взема огънче. Всеки път си купувам кибрит. Ходя по будките и питам:
" Кибрит имате ли?"
Имат. Четири стотинки е.
Парите ми с ...
  133 
Лято, жега, мерак, мрън – мрън,касичка, магазини, топки, дюшек, плавници, очила, джапанки, сандалки, дрешки, шапки, кремчета, авто сервиз, багаж, сандвичи, хладилна чанта, жена, деца, куче …
Три сутринта, тъпкан догоре Москвич, настроение, газ, газ, газ, мрън – мрън, спящи пътници, амбриаж – спирачк ...
  383  13 
Аз съм Лили.
Сама съм в къщата на баба. Останалите тръгнаха преди часове. Всеки с мислите и спомените си.
Аз съм сама с моите.
Часове и мисли, което споделям с децата от снимките в стария албум.
Баба беше учителка и пазеше снимка на всяко дете минало през класната ѝ стая. Някои познавах от безгрижни ...
  138 
Грен се събуждаше бавно в топлата постеля от кожи и платнища. През нощта, в тази местност ставаше доста студено и той усети хладината на утринта върху отвитото си лице. Обърна се наляво и потърси Лиза, за да я прегърне и целуне, но тя не беше до него. Мъжът отвори очи и се огледа сънено. Любимата му ...
  197 
Следващиата сутрин започна с обещание за още един слънчев и топъл ден. В 6.30 ч. вече беше започнало да се развиделява, а през леко открехнатия прозорец в спалнята на малкия апартамент, намиращ се на седмия етаж в стар десететажен блок в квартал Дианабад, нахлу птича песен, потвърждаваща очакванията ...
  289  12 
Иванчо: Тате, има ли нещо хубаво в старостта?
Бащата: Има, сине - това, че не може да умреш млад!
  172 
Постепенно ерата на махленските гаражни магазинчета взе да отмира.
Отваряха се нови модерни специализирани магазини и маркети. В квартала изникна такъв модерен магазин за месо, местни произведения, консерви, подправки, вина, бира. А в нещо като полуоткрита пристройка денонощно скарата печеше кюфтета ...
  210 
– Дамяна?
– Кажи, Лео!
– Наистина ли ще останеш с мен?
– Да, Лео. Наистина. Трябва ли да водим този разговор всеки ден?
– Не, разбира се! Просто е твърде хубаво, за да е истина. Затова имам нужда постоянно да се уверявам, че не сънувам. ...
  260 
Все повече и повече хора се събираха край огъня запален по-рано от Грен , с изумени и щастливи физиономии, гледайки към Дък . Някои го потупваха за поздрав, докато ловецът разказваше високо и ентусиазирано:
-Чееее, така де... след като бяхме набелязали една крехка, млада женска, всички препуснахме к ...
  140 
Ежедневки 84
1. Маскирах се, като бикини... и сега обитавам любимите си дестинации...
2. Сънувам, че живея... и живея за да сънувам...
3. Не се карам с хората... направо почвам боя...
4. Спазвам веган режим... когато не съм гладен... ...
  182  11 
Глава 1
Беше слънчев пролетен ден, топлият вятър мързеливо шумолеше измежду разлистващите се корони на дърветата, а тук-там вече се чуваше веселото подсвиркване на авлига. Полусрутените покриви на къщите в малолюдното селце, сгушено в полите на Рила, бяха огряни от априлското слънце, което правеше п ...
  358  11 
Животът ми в онзи момент беше поредица от ярки светлини, аплодисменти и мигащи камери. Бях на върха на кариерата си. Тъкмо беше пуснат последният филм с мое участие и се беше превърнал в блокбъстър. Лицето ми беше навсякъде, но въпреки тълпите от обожаващи фенове и бляскави колеги, усещах необяснима ...
  168 
Иванчо: Тате, какво ще се случи ако изберат Камала Харис за президент?
Бащата: Овалният кабинет в Белия дом отново ще стане Оралният кабинет.
  156 
Видях, че имам ново съобщение в „Месинджър“ и побързах да го отворя. Пишеше ми една девойка на име Нона. Текстът беше следният:
„Трябва ми асистент за кратка почивка на Българското Черноморие. Созопол. Два дена, това ми е достатъчно. Мога да предложа 100 лева на ден плюс разходите за квартира. Ако т ...
  151 
Сам не знаеше защо се нави на тази авантюра. Може би от скука..
Беше му писнал монотонният градски живот, еднообразието на работното място,
изтърканите лафове на колегите, почти задължителния петъчен купон, прерастващ в пиянски запой.
Затова , когато попадна на рекламната брошура за екстремна уикенд ...
  109 
Корнел хвърли последен, тревожен поглед към ранения си ловец и с Грен излязоха навън. Командирът протегна десницата си към избрания воин , който му подаде и своята и те се ръкуваха сърдечно.
- Представа нямате колко съм ви благодарен , господарю Грен! На вас и на мис Лиза! Задължен съм ви, много зад ...
  165 
ЗВЕЗДНИ ПРОЗИ - 3
Арктур.
Твоята светлина е много красива. Червена, подобна на кръв, но въпреки това пурпурната ти аура е някакси привлекателна - такава, която кара човек да се смее, да му е приятно.
Подобно на червено вино ти опияняваш хората и топлиш им сърцата, щом опознаят те добре.
Твоята дълга ...
  125 
Лятна нощ
Отворих очи и видях кестенявата коса на Николина. Как съм заспал? Тя също спеше. В стаята беше хладно, климатикът си вършеше работата. Погалих голото ѝ бедро. Приличаше на порцеланово – толкова гладко. Не мислех, че ще се случи нещо между нас, но ето че и това стана. Никол отвори очи и ме ...
  310 
ЗВЕЗДНИ ПРОЗИ - 2
Капела.
Тя е мистериозната мадама във файтона. Светлата ѝ жълта рокля е внимателно украсена с ледена дантела, а над кафявите къдрици като ореол нежно криеше лицето ѝ жълта шапчица.
В скута имаше малко агне, което тя с дългите си и бели пръсти галеше по главата, все едно ѝ беше родн ...
  160 
Грен извади оръжието си от трупа на огромния терв и се затича към Дък и коня му. Животното бе мъртво и затиснало ловеца, който лежеше на земята в безсъзнание с рани по лицето и разкъсани на места дрехи. Останалите тичаха към тях с изплашени и пребледнели лица. Когато и другите стигнаха до ранения си ...
  142 
Годината е 1882, денят – 28 декември, градът – Вайле, а държавата – Дания. На тази дата в това неголямо населено място се ражда Eйнар Могенс Вегенер – талантлив датски художник. Той рисува забележително красиви пейзажи, които му помагат да се прочуе сред ценителите на художественото изкуство в своят ...
  186 
.
Проломът бе със стръмни, почти отвесни брегове и реката се виеше като гъвкава змия в основата им. По склоновете бяха накацали самотни ябълкови дръвчета и люлякови храсти. Тази година зимата се проточи, снегът се разтопи едва в началото на април, затова и сега, в средата на май най-после бе дошло и ...
  187 
Когато мисля за смъртта и за Нищото изпитвам едно и също - особено чувство за страх - суеверно и свръхмистично.Знам, че веднага ще ме попитате - а как мислиш за Нищото? Смъртта е все пак нещо, макар и много особено. И изобщо човек може да мисли само за съществуващото. Как тогава ще мисли за Несъщест ...
  265 
Една очаквана новина прелетя през океана. На станалото за посмешище чучело Байдън беше заповядано да се оттегли. Марионетката тутакси изпълни заповедта на своите началници от военнопромишления комплекс на САЩ. По-чер от Сатаната, Обама разхвали за последно разпадащият се от старческа деменция презид ...
  171 
Силното думкане по вратата накара доктор Рочдейл да вдигне глава от вестника, който четеше. Той присви гневно вежди, мразеше да го безпокоят в ранния следобед.
– Докторе, спешен случай! – екна отвън женски глас.
Той стана с неохота и отиде да отвори. Пред прага стоеше негова позната, възрастна прода ...
  233 
Какво да й кажа, то народът го е казал '' Каквото почукало, такова се обадило '', но
- Е, така е, животът така е устроен, да си помагаме един друг, даже и да не чакаме отплата - вяло казах - А вие защо,... какво да питам, защо избяга ли, изгони ли те, обиди ли те.
- Защо ли - подхвана тя - Животът п ...
  226  12 
След няколко минути Грен бе яхнал своя бледо-сив кон , след като го взе от един от хората на Корнел, който беше поел грижата за животното за кратко.
Избраният воин огледа отново пейзажа около себе си. Групата се движеше по широк отъпкан път от изсъхнала пръст, сред красива , просторна местност. Тя б ...
  155 
В Китен
Когато бях десети клас момче, мечтаех да си лягам край морето. Със скромно, не опипано моме да гледам към звездите и небето. И след години, в Китен купих дом. На пет минути източно от плажа. С двуметров хол и тесничък балкон, във виличка на четири етажа. Там бързо си набавих куп неща: хладил ...
  444  23 
Ежедневки 82
1. Маскирах се, като тапет... и ме опънаха на стената...
2. Винаги казвам мнението си... но никога нямам такова...
3. Дневна птица съм... но водя нощен живот...
4. Задоволявам се с малко... но в големи количества... ...
  201 
Има ли тази вселена Създател или е възникнала от само себе си ? На този въпрос не е никак трудно да бъде даден удовлетворителен отговор. И този отговор гласи: Да, безусловно има. За да стигнем до този категоричен отговор не ни е нужна никаква вяра, а само логическо мислене. Защото, уважаеми читатели ...
  178  11 
В сблъсъците със света около нас често срещаме неща, които изискват обяснение. В такава ситуация са не само учениците, които се вслушват в примери от училищната среда, но и възрастните. Опитвайки се да осъществяват правилен контакт с другите, според правилата на социалното взаимодействие, хората чес ...
  150 
Градът бавно се събуждаше от сън. Враните вдигаха глъчка под прозореца на Валерия. Тя отпи глътка от уханното си кафе. Вгледа се в хоризонта, озарен от сутрешното слънце. Хълмът в далечината блестеше с изумрудена красота. Само скалите белееха. Привличаха погледа ѝ. Малък, сив гълъб кацна на перваза ...
  121 
Беше обед и Грен седеше в широката карета срещу Лиза. Двамата се гледаха в очите, с леки усмивки и хванати за ръце, с преплетени пръсти. Каретата бе от дърво, с масивни колела, а вътре имаше две удобни, срещуположни пейки, постлани с меки възглавници. Имаше и малък прозорец, през който влизаше извес ...
  231 
Предложения
: ??:??