40 913 резултата
Животът не е съвършен, но това не означава, че никога няма да може да намериш щастието.
Животът е труден, но това не означава, че тoй никога не може да бъде красив!
Приятелю, направи нещо за себе си и за хората, които обичаш!
Вярвай, че си обичан!
Вярно е... понякога най-близките ни хора ни наранява ...
Животът е труден, но това не означава, че тoй никога не може да бъде красив!
Приятелю, направи нещо за себе си и за хората, които обичаш!
Вярвай, че си обичан!
Вярно е... понякога най-близките ни хора ни наранява ...
1025
4
Пак е късно и пак душата в размисли се впусна. Дали грешна бях или грешен е този, който ме съди!? Ала, кой ме и съди- аз самата!? Все разумът със сърцето ми спори. Кое е правилно и кое грешно и има ли изобщо правилно и грешно - нали ние слагаме тези етикети. Много неща имат двойна посока, но ние виж ...
994
4
БЛАГОСЛОВИЯ
Времето беше хубаво, но постоянните посетители на детския кът, пак се събраха в сладкарницата.
- Вики, слънчице, липсваше ми! – Милена, аниматорката, протегна ръце и
мъничето се сгуши в прегръдката ù - Хубаво ли е в яслата, миличка?
- Да. Вики не плаче. Вики е голяма. ...
Времето беше хубаво, но постоянните посетители на детския кът, пак се събраха в сладкарницата.
- Вики, слънчице, липсваше ми! – Милена, аниматорката, протегна ръце и
мъничето се сгуши в прегръдката ù - Хубаво ли е в яслата, миличка?
- Да. Вики не плаче. Вики е голяма. ...
1928
22
Околните вили са на големци - триетажни, разчупени, с красиви дворове и едри кучета, които скачат на всяка кола, минаваща по пътя нагоре. Само тази вила и още една изглеждат запуснати. Ръждивият катинар, завит с жълт найлонов плик, дълго не пуска ключа.
- Металът се е свил от студа - казва Ники. (То ...
- Металът се е свил от студа - казва Ники. (То ...
728
1
Доброто момче
Очакващата майка търси с хлипащи ридания момичето си. Тя толкова се бои да не се е случило нещо лошо с нея, че уплахата ù е по-силна от земетресението в Япония. Търсенето продължава и напрежението се увеличава... Всяко изгубено дете е беззащитно като малко оставено коте. Децата ни подт ...
Очакващата майка търси с хлипащи ридания момичето си. Тя толкова се бои да не се е случило нещо лошо с нея, че уплахата ù е по-силна от земетресението в Япония. Търсенето продължава и напрежението се увеличава... Всяко изгубено дете е беззащитно като малко оставено коте. Децата ни подт ...
798
1
Една доста забавена част от поредицата разкази... Тази история става все по-заплетена и трудно управляема! Надявам се, помните нещо от предишните части...
Картината е на художничката Зинаида Серебрякова -"Балерина в червено"
Б.
Разказ на Демиен.
Ах, тази Мария! Шета навсякъде и го върши едни… Присти ...
Картината е на художничката Зинаида Серебрякова -"Балерина в червено"
Б.
Разказ на Демиен.
Ах, тази Мария! Шета навсякъде и го върши едни… Присти ...
797
1
"Първи април е прекрасен. Втори - мистичен. Но той все още не е тъй важен, понеже днес е първи - и е днес. По всичко личи колко специален ден предстои да се случи. Ще ми се да мога да задържа това чувство завинаги - обичам. Обичам моята муза, защото тя кара душата ми да се усмихва. Благодаря ти, муз ...
854
1
Горкият ми шеф! Ако знаеше защо новият главен мениджър изпитва такова любопитство как върви точно неговият офис, сигурно веднага щеше да ме премести в някой друг. Само че той не знаеше, а само съскаше високо и ядно:
- Какво бе, мамка му, иска тоя дългият? Нали беше тука миналата седмица? Всяка седми ...
- Какво бе, мамка му, иска тоя дългият? Нали беше тука миналата седмица? Всяка седми ...
1181
5
Нарисувах картина. Ей така, с подръчни материали. Малко бяло, малко жълто, червено, синьо, розово... лилаво. Като дъга, но с всички цветове. Красота, невинност, любов, радост – всичко в едно. Емоция върху платното. И отидох за рамка. Да я окача. На вратата, на входа на своята душа. Но нито една рамк ...
595
1
2
Опитах се да те обичам. Признавам, че е твърде трудно, твърде болезнено за ранимо сърце като моето. Твърде объркващо и убийствено, но те обикнах. И все още те обичам. Дори болката не успява да убие чувството. Дори самотата не успява да ме накара да те забравя. Дори раните не ме научиха да те мразя. ...
1010
3
Призори сънят на Ани Вътева стана неспокоен. Тя започна да се мята в спалнята и да бълнува. Събуди се от собствения си плач. Съпругът й не беше в стаята. Жената се подпря на възглавницата и с мъка седна. Усети, че плодът в утробата й я ритна няколко пъти. Това малко я поуспокои и тя с усилие успя да ...
1637
12
Даниел положил Ава на леглото. Започнал да съблича роклята ù. Свалил всичко от нея. Навел се над треперещото ù тяло, за да го разгледа внимателно. Бедрата ù били наранени, изпохапани и изподрани. Струяла кръв, която се стичала по белите чаршафи. Той сложил ръцете си върху раните ù.
– Ава, добре ли с ...
– Ава, добре ли с ...
1546
Дори не усетих кога се стъмни. Чуваха се само вълните, но знаех, че скоро щурците ще започнат някоя песен - някоя стара легенда или забравена тайна. Това приказно място имаше странна притегателна сила. Сякаш за да се уверя, че е реалност, свалих обувките и стъпих в студения пясък. Усещането бе очакв ...
808
Преди време те използвах,
за да докажа на бившия си,
че не може просто да ме остави
и ей така да ме забрави.
Затова и тръгнах с тебе, ...
за да докажа на бившия си,
че не може просто да ме остави
и ей така да ме забрави.
Затова и тръгнах с тебе, ...
998
Преди години имах възможността да посетя една далечна страна. Там също изгрява и залязва слънце - нещо, което сякаш за пръв път ми правеше впечатление. Видях маслини по клоните на няколко дървета, червен пясък и бяло небе, червено небе и бял пясък. Видях прозрачен скорпион да минава на крачка от мен ...
1014
2
Да го правим бавно! Нека заприлича на любов! Нека ме остави без дъх, без сила, без сърце дори! Нека поне за миг да го усетя... онова странно, запленяващо, обземащо цялата ти същност чувство. Да ме изгаря, да изпепелява душата ми, като някаква хартийка, която пред очите ми догаря. Да ме изпива вътреш ...
1882
1
Седя на бара и пия. Отново съм пиян. Държа в ръцете си дневника на моята любима. Откраднах го преди време и той се превърна в моя убиец. Сега само пия и чета, чета... Наслаждавам се на дневника, който разбива сърцето ми на парчета. Мисля си, че се изгубих в пустинята на собствената си заблуда. Аз съ ...
1033
2
Съществува някакво извънредно усещане, свързано с наблюдаването на привършващ буркан с мед. Твърде специфично и неопределимо, че не съм сигурна дали човек може да го изпита по друг някой повод.
Медът е скрита магия. Златна приказка за дъждовен ден или за ранна сутрин. Медът е малка тайна и сладък ше ...
Медът е скрита магия. Златна приказка за дъждовен ден или за ранна сутрин. Медът е малка тайна и сладък ше ...
738
Имало шут. Тоя шут, като всеки шут, бил обзет от себе си, макар да опитвал да се представи за друг. Негово любимо занимание било, когато царят не е в тронната зала, да отива на царското място, да навира носа си в свивката на трона, да вирва задните си части високо и да поставя отгоре им царската кор ...
986
2
Мисли след един изгледан филм в киното...
"Ужасно нещастие е да нямаш възможност да останеш сам със себе си." Шарл Бодлър
Понякога ми се иска да избягам от всичко, от всички... Родители, близки, познати, приятели... Искам да живея сама в чужд, голям, непознат град, в подредено по мой вкус жилище. И, ...
"Ужасно нещастие е да нямаш възможност да останеш сам със себе си." Шарл Бодлър
Понякога ми се иска да избягам от всичко, от всички... Родители, близки, познати, приятели... Искам да живея сама в чужд, голям, непознат град, в подредено по мой вкус жилище. И, ...
1183
5
Млада жена влезе в адвокатската кантора и с треперещи ръце притвори вратата. По бузите й изби червенина, но тя успя да се овладее и да попита:
-Мога ли да се информирам за нещо?
-Да, разбира се! – окуражително отговори адвокат Добрев.
-Преди време, когато бях на петнадесет години, родителите ми пода ...
-Мога ли да се информирам за нещо?
-Да, разбира се! – окуражително отговори адвокат Добрев.
-Преди време, когато бях на петнадесет години, родителите ми пода ...
2273
23
Нощта. Ах, тази индиговосиня господарка. В нея всичко е черно и бяло, и сиво, и бледно. Всеки човек е сам, всяко действие остава скрито от зоркия поглед на деня и неговите проблеми и морали. Тази нощ бе по-тъмна от обикновено, плътни облаци закриваха луната, звездите и лишаваха града от светлина. Ел ...
775
2
То се сепна, извади от пазвата си прекрасната бяла роза, обърна се и я целуна. Изродът също имаше роза - същата като неговата, листенце по листенце. Той също я целуваше със същите целувки и я притискаше до сърцето си със страхотно кривене. Когато истината проблесна в ума му, джудженцето нададе страх ...
1708
5
да не се чете от лица под 18 години и от хора с лабилна психика!
Вълните, блуждаещи около тялото на Петър Антонов преди всяко предаване, не бяха плод на сценична треска или нервно напрежение, по-скоро биха могли да се обяснят като очакване на неприятен разговор с умствено разстроен събеседник и болн ...
Вълните, блуждаещи около тялото на Петър Антонов преди всяко предаване, не бяха плод на сценична треска или нервно напрежение, по-скоро биха могли да се обяснят като очакване на неприятен разговор с умствено разстроен събеседник и болн ...
1154
9
Понякога се лутам… понякога търся отговори… понякога искам да съм различна… понякога плача… понякога се моля за надежда… понякога не знам дали някой ме обича… понякога искам любов, а понякога я отричам… Замислям се, ако можех да съм когото пожелая, ако можех да избера съдбата си, ако можех за миг да ...
1145
1
16:30. Мъртъв, мълчалив следобед. Живот без смисъл. Мъгла, душа и малко мисли. Тик-так. Една минута по-напред. Промяна - никаква. Само меланхолията ми нарасна. Разхвърляна стая, хаос и мечти. В добрия смисъл на думата? Седя и гледам в една точка. Най-накрая използвам глагол. Странно, но понякога не ...
1054
1
3
Тъжно ми е за това,
че трябва да те напусна,
да кажа сбогом засега
на малката ни съвместна
и яка съдба... ...
че трябва да те напусна,
да кажа сбогом засега
на малката ни съвместна
и яка съдба... ...
857
Поднасям ви криминална загадка, която измислих в училище с помощта на мои приятели. Идеята беше да си задаваме казуси, в които не участват много хора, но пък да е нужно известно мислене, за да се разплетат. Правилата на играта изискваха един да каже началото на загадката и уликите по нея, а останали ...
998
2
- Всяко пътуване започва от първата крачка - каза Но Щен Вълк. - А всяка крачка е едновременно част от цялото пътуване и самото пътуване... Така че, така да се каже, изкрачвайки крачка от пътя, всъщност ние изминаваме целия път...
- Хъм - изхъмка Черната Пантера Ра. - Но, от какво искаш да се скатае ...
- Хъм - изхъмка Черната Пантера Ра. - Но, от какво искаш да се скатае ...
664
- Аз ще се заема - заяви Но Щен Вълк.
- Ще ти помогна - скочи и Ко Та Рак. - Две разумни глави са по-добре.
- И кои са разумните глави, ако смея да попитам? - вдигна вежда Сянка.
- Как "кои"?! - учуди се Ко. - Нашите.
- Тъй-тъй - изтъйка сянката. - Гар Ван, моля те, наглеждай ги... ...
- Ще ти помогна - скочи и Ко Та Рак. - Две разумни глави са по-добре.
- И кои са разумните глави, ако смея да попитам? - вдигна вежда Сянка.
- Как "кои"?! - учуди се Ко. - Нашите.
- Тъй-тъй - изтъйка сянката. - Гар Ван, моля те, наглеждай ги... ...
712
ЗЪБИТЕ МИ, БОЖЕ... МИЛИТЕ
Събужда ме чудовищно силна болка. Цялата ми лява страна на главата все едно я няма, а само едно адско туптене. Дан. Дан. Дан. Мъча се да си отворя очите, не мога. Ударите се усилват, кънтят. ДАН, ДАН, ДАН, ДАН, ДАН, ДАН. Със сетни сили леко се изправям. Бавно сядам на диван ...
Събужда ме чудовищно силна болка. Цялата ми лява страна на главата все едно я няма, а само едно адско туптене. Дан. Дан. Дан. Мъча се да си отворя очите, не мога. Ударите се усилват, кънтят. ДАН, ДАН, ДАН, ДАН, ДАН, ДАН. Със сетни сили леко се изправям. Бавно сядам на диван ...
2077
10
Всеки век носи своето послание. Всяко поколение има своите проблеми за решаване и своите уроци за научаване. Театърът е интелигентно пътуване през годините, в което можеш да почерпиш от мъдростта на вековете, да научиш пропуснатите уроци. Театралното ателие е и за онези, които искат да се научат да ...
1108
Вятърът подухва тихо и тази нощ. Само хлад наоколо се носи. Мирис на една безскрупулна самота.
Усещам нечие присъствие. Иска ми се това да бъдеш ти, но стаята мълчи. Стените са пропити в тишината и няма ни звук, ни стон. Наоколо се мярка само сянката на представата ми, твоята нереална сянка, една ме ...
Усещам нечие присъствие. Иска ми се това да бъдеш ти, но стаята мълчи. Стените са пропити в тишината и няма ни звук, ни стон. Наоколо се мярка само сянката на представата ми, твоята нереална сянка, една ме ...
702
3
Животът такъв, какъвто е – скучен, муден, бавен и отегчаващ. Красотата винаги е скрита зад сивата забързаност, залезът винаги е скрит от облаци, а от зорницата вече няма никакъв смисъл, защото същността на пътя е отдавна изгубена, а целта и посоката не са важни. Важно е моментното, мимолетното, крат ...
1140
2
Ако този свят е просто една мечта...
и никога не е имало Теб и Мен.
Или ако Животът ни завърши така, че...
всеки път, когато се събудиш
и спомените ни се изплъзват, ...
и никога не е имало Теб и Мен.
Или ако Животът ни завърши така, че...
всеки път, когато се събудиш
и спомените ни се изплъзват, ...
637
Все от тебе се оплаквахме,
а сега ни се плаче,
защото иначе забавляхме се,
а сега просто и чисто
ежедневно тровим си нервите... ...
а сега ни се плаче,
защото иначе забавляхме се,
а сега просто и чисто
ежедневно тровим си нервите... ...
858
Докато ние хрупкахме радиоактивните марулки,
другарите от ЦК си пиеха йод на гранулки!
другарите от ЦК си пиеха йод на гранулки!
636
5
„Съжалявам, че те наранявам. Съжалявам за това, което ти причинявам. Съжалявам за нещата, през които те карам да преминеш!” – Шепнеше думите с тих, едва доловим глас… безсилна, осъзнаваща, че това е краят. Болката пронизваше тялото ù, последни треперещи конвулсии го разтърсваха, а борбата между дват ...
1003
1
3
На моите Мечтатели
Благодаря ви, благодаря ви, че ви има...
Страхотни хора, които не ме винят, а ме обичат безкористно, подкрепят ме мълчаливо, корят ме тактично. Вие ми показахте пътя, когато светлините бяха угаснали. Вие се стремихте да ми докажете, че животът е цветен и красив, когато всичко вижд ...
Благодаря ви, благодаря ви, че ви има...
Страхотни хора, които не ме винят, а ме обичат безкористно, подкрепят ме мълчаливо, корят ме тактично. Вие ми показахте пътя, когато светлините бяха угаснали. Вие се стремихте да ми докажете, че животът е цветен и красив, когато всичко вижд ...
1523
Когато стигнали до шатрата, празненството вече се било разтурило. Изиграните птици и Шаро мислели, че наградените са още зад завесите и затова Шаро се обърнал към охраната, ужким за молба, дали би могъл да отиде в гримьорната, за да вземе автограф от звездите и да им даде букет. Другите птици се бил ...
1344
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
