40 913 резултата
В полите на Витоша
Небето над планината беше прозрачно. Слънцето огряваше снежните върхове на Витоша. Те излъчваха ослепителна белота, която заслепяваше всеки, който погледнеше нагоре. Вековните борове, смърчове и ели, бяха надянали дебели зимни кожуси и при всеки повей изсипваха дъжд от снежинки, к ...
Небето над планината беше прозрачно. Слънцето огряваше снежните върхове на Витоша. Те излъчваха ослепителна белота, която заслепяваше всеки, който погледнеше нагоре. Вековните борове, смърчове и ели, бяха надянали дебели зимни кожуси и при всеки повей изсипваха дъжд от снежинки, к ...
1245
Продавачът на книги
Някога в градинката до ресторант „Елмаз” имаше един продавач на книги. Понеже не съм добре с паметта, вече не му помня името. Трушков или нещо подобно, има ли значение. Сергията му беше в усойния край на градинката, където никога не припарваше слънцето. Трушков обаче седеше и в н ...
Някога в градинката до ресторант „Елмаз” имаше един продавач на книги. Понеже не съм добре с паметта, вече не му помня името. Трушков или нещо подобно, има ли значение. Сергията му беше в усойния край на градинката, където никога не припарваше слънцето. Трушков обаче седеше и в н ...
1475
5
Има хора, които откриваш..
споделяш времето си тях...
сближаваш се... забавляваш се...
има моменти, в които срещаш даден човек...
доверяваш му всичко, става част от живота ти... ...
споделяш времето си тях...
сближаваш се... забавляваш се...
има моменти, в които срещаш даден човек...
доверяваш му всичко, става част от живота ти... ...
1446
Добре дошъл на Слънчев бряг
Самолетът кацна късно вечерта. До Слънчев бряг взеха такси. Не познаваха комплекса, нито пък имаха резервация. Щяха да разчитат на случайността. Български също не знаеха. С английския се оправяха много добре, но късно вечерта нямаше много хора, които биха могли да им помо ...
Самолетът кацна късно вечерта. До Слънчев бряг взеха такси. Не познаваха комплекса, нито пък имаха резервация. Щяха да разчитат на случайността. Български също не знаеха. С английския се оправяха много добре, но късно вечерта нямаше много хора, които биха могли да им помо ...
1784
1
Аз съм един най-обикновен средностатистически Петър. Само Петър. След името ми не стои руски-царственото "Велики". Защото просто не съм велик. Нито пък съм апостол на вярата, за да стои пред името ми християнски-мъченическото "Свети". Защото просто не съм светец. Не съм нито Петър Велики, нито Свети ...
797
2
Кралица Елизабет извади специалния ключ от пазвата си и го постави в ключалката. Масивната врата изскърца и се отвори тежко. Двете влязоха в стаята. По средата, върху пиедестал бе поставен огромен камък. Бялата светлина, която пулсираше от него, огряваше цялото помещение. През малкото прозорче се пр ...
918
Време за една изповед
Тази странна история се случи през есента. Есен като много други преди нея. Слънцето
ту се показваше между рехавите облаци, ту се скриваше. Светеше с онази жълта палитра от цвят, която ти навява някаква тъга.
Този ден беше наситен с носталгия по лятото, жълтото бе неописуемо кр ...
Тази странна история се случи през есента. Есен като много други преди нея. Слънцето
ту се показваше между рехавите облаци, ту се скриваше. Светеше с онази жълта палитра от цвят, която ти навява някаква тъга.
Този ден беше наситен с носталгия по лятото, жълтото бе неописуемо кр ...
1017
17
Хей, ти, помниш ли, когато бяхме просто деца и когато за пръв път пристъпихме прага на училище ръка за ръка. Колко бяхме изплашени само! Хей, ти, помниш ли как онзи път, когато карахме ролери, станахме най-добри приятелки? Помниш ли колко беше хубаво тогава? Помниш ли колко ни беше мъчно, че ще тряб ...
1500
5
Посвещавам това на Мистрес, защото това ù е РД картичка.
Посвещавам го също на Потър Мания - някога най-прекрасното място в интернет,
както и на Алекс Малфой, която го погуби.
Студен, мрачен и тих, замъкът „Хогуортс” се издигаше над почти пресъхналото езеро. Коридорите на училището за магия бяха пус ...
Посвещавам го също на Потър Мания - някога най-прекрасното място в интернет,
както и на Алекс Малфой, която го погуби.
Студен, мрачен и тих, замъкът „Хогуортс” се издигаше над почти пресъхналото езеро. Коридорите на училището за магия бяха пус ...
1480
1
Виждаш ли вървежа на времето? Стъпва на пръсти, прошумолява в очите, раздухва клепачите и те събужда. Погалваш го сънено и си убождаш сърцето. Събуждаш се, смучейки капките самота на изминалата нощ. Утрото за кой ли път пуска въжето, а аз не знам какво да го правя - да се обеся или да танцувам върху ...
1020
2
Ж Е Н С К И Р А З Г О В О Р
Приятелката ми се разплаква. Тя е лекар. Разплаква се, но не изведнъж, а някак постепенно, бавно и напълно естествено. В началото влагата облива красивите ù, умни очи. Клепачите трепкат, трепкат, разнасят мокрото, ресниците попиват. Гледам я право в очите. Влажни мигли, м ...
Приятелката ми се разплаква. Тя е лекар. Разплаква се, но не изведнъж, а някак постепенно, бавно и напълно естествено. В началото влагата облива красивите ù, умни очи. Клепачите трепкат, трепкат, разнасят мокрото, ресниците попиват. Гледам я право в очите. Влажни мигли, м ...
1252
3
Някога чувствал ли си се толкова мъничък и незначителен? Искал ли си да избягаш от собствения си свят и да се скриеш в бездната на мълчанието? Да бъдеш воден от нищото, да се сгушиш в прегръдката на тъмнината? Просто да полетиш, незнаейки накъде отиваш и да се върнеш, незнаейки откъде идваш. И ако м ...
706
2
Първият принц, който ù се поклони, бе принц Гарет. В неговото царство живееха драконите в синхрон с хората.
- Ще ми окажете ли честта да танцувате първия танц с мен, мила принцесо? - но преди да успее да му отговори, принц Горос отвърна вместо нея.
- Честта ще е моя. - и дръпна ръката на принцесата, ...
- Ще ми окажете ли честта да танцувате първия танц с мен, мила принцесо? - но преди да успее да му отговори, принц Горос отвърна вместо нея.
- Честта ще е моя. - и дръпна ръката на принцесата, ...
859
Разтърках очите си и погледнах още веднъж към телескопа си. Настроих стъклото, за да е по-чиста видимостта ми, но това нямаше да промени ужасяващата картина. Беше голям почти колкото Земята. Бях си му измислил име ,,Апокалипсис’’.
,,Метеорит, пътуващ в пространството без целенасоченост’’
Така предст ...
,,Метеорит, пътуващ в пространството без целенасоченост’’
Така предст ...
725
9
Преди изгрев, слънцето търкаше очи зад облаците. Хълмовете, по дъното на котловината, се диплеха като шалвари. По тях шаренееха като кръпки, нивите с тютюн и лозови насаждения. Престилките на берачките се олюляха от тежестта на тютюневите листа. По черен път, ограден от смолисти борове, пъплеха низи ...
2630
55
Някога бяхме неразделни. Сега сме непознати...
Виждаме се на улицата, погледите ни се срещат в търсене на онази част от другия, която някога беше част и от нас, онзи пламък, спомена за взаимност, нещата, които ни свързваха, които ни правеха едно. За момент ни се струва, че това, което търсим, още е ...
Виждаме се на улицата, погледите ни се срещат в търсене на онази част от другия, която някога беше част и от нас, онзи пламък, спомена за взаимност, нещата, които ни свързваха, които ни правеха едно. За момент ни се струва, че това, което търсим, още е ...
885
Палатката, която му бе отпусната за турнира, бе прибрана от сенешала и сър Ланкстън тръгна да търси странноприемница. Яздеше из улиците на град Талиезин, когато внезапно се видя обкръжен от карети, в които се возеха благородни дами. Оглеждаха красния рицар, обладаващ тъмноруса коса, велелепно лице и ...
834
“И вече не аз живея,
а Христос в мене живее”
Галатяни
Отвън, по лицето на великанското “еди” не личеше нищо. Главата бе кръгла, гладка, равна и непотрепна. Тялото – черно, бляскаво и издуто. Механичните пипала, закривили се във всички посоки, редяха изправност и сигурно бъдеще.
Отвътре – едри зъбчат ...
а Христос в мене живее”
Галатяни
Отвън, по лицето на великанското “еди” не личеше нищо. Главата бе кръгла, гладка, равна и непотрепна. Тялото – черно, бляскаво и издуто. Механичните пипала, закривили се във всички посоки, редяха изправност и сигурно бъдеще.
Отвътре – едри зъбчат ...
922
1970 година след Христа
Корабната сирена изсвири пронизително, мощните дизелови двигатели забоботиха с приглушен тътен. Не след дълго влязоха в равномерен ритъм и грациозният корпус на туристическия лайнер “Принцесата на Египет” започна бавно да се отдалечава от западния пристан на средиземноморския ...
Корабната сирена изсвири пронизително, мощните дизелови двигатели забоботиха с приглушен тътен. Не след дълго влязоха в равномерен ритъм и грациозният корпус на туристическия лайнер “Принцесата на Египет” започна бавно да се отдалечава от западния пристан на средиземноморския ...
637
1
Студът. И нищо друго около мен. Влиза в костите през очните ябълки, прониква вътре в структурата на тялото, разяжда го, прави го слабо. Студът знае, че тялото ми е направено от захар и само едно погрешно докосване може да го разпадне на трошички, които да бъдат разнесени навсякъде по улиците на Град ...
1076
2
Таня
На Ивон, с поздрав
Пепа се беше върнала от Орешака. Дафинка разказа на всеослушание историята с Ник. Всички се смяхме цялата вечер. Само Ник не се смееше и смутено гледаше Пепа, сякаш се боеше да не му посочи вратата. Но Пепа нямаше такова намерение. Откровеността на Дафинка я беше обезоръжила, ...
На Ивон, с поздрав
Пепа се беше върнала от Орешака. Дафинка разказа на всеослушание историята с Ник. Всички се смяхме цялата вечер. Само Ник не се смееше и смутено гледаше Пепа, сякаш се боеше да не му посочи вратата. Но Пепа нямаше такова намерение. Откровеността на Дафинка я беше обезоръжила, ...
2177
3
Тоскините плитки
Относно дисциплината и доброто поведение в училище, имах сериозни постижения още докато учех в село. Но те са толкова много, че ако реша да ги напиша, а след това и вие да ги прочетете тя ще стане една… Освен това могат и да ви повлияят стимулиращо, което пък съвсем ще издъни нещата ...
Относно дисциплината и доброто поведение в училище, имах сериозни постижения още докато учех в село. Но те са толкова много, че ако реша да ги напиша, а след това и вие да ги прочетете тя ще стане една… Освен това могат и да ви повлияят стимулиращо, което пък съвсем ще издъни нещата ...
1198
9
Недосвареният паток и... последствията от това.
Ако кажа, че ние с моите приятели в гимназията кротко си учехме и нищо друго не сме правили, веднага съм излъгал. Щуротиите ни бяха безчет.
Спомням си как веднъж през зимата, се събрахме в нашата квартира да поиграем карти. Играта обаче не вървеше, защ ...
Ако кажа, че ние с моите приятели в гимназията кротко си учехме и нищо друго не сме правили, веднага съм излъгал. Щуротиите ни бяха безчет.
Спомням си как веднъж през зимата, се събрахме в нашата квартира да поиграем карти. Играта обаче не вървеше, защ ...
1625
9
Утрото бележеше нов ден. А новият ден привличаше всичко добро с притегателната си сила. Той бе ново начало. Светлите лъчи на слънцето галеха всички същества, напомняйки им за величието на изгрева. Росата беше застинала по стръкчетата трева и само някой майски бръмбар нарушаваше тишината. Лекият ветр ...
979
1
Спомням си как Мадона дойде в България. С кортеж от полицейски коли, возейки се в лъскаво черен джип - "Порше Кайен". Феновете я очакваха екзалтирани по пътя, всеки с тайната надежда да я зърне поне за миг отблизо. Обаче стъклата на джипа ù бяха тъмни и никой не я видя. Но поне ù видя джипа - голям, ...
1066
12
“Живот е нещо,
което не би трябвало да бъде.”
Шопенхауер
Болката бе в тила ми. Там събираше сили, за да се разпрострe из цялото тяло. Нейно любимо занимание бе да отцепва част по част моите съставности, подтиквайки ги към самостоятелни и чужди на съществото ми усещания.
Няколко бързи крачки бяха дос ...
което не би трябвало да бъде.”
Шопенхауер
Болката бе в тила ми. Там събираше сили, за да се разпрострe из цялото тяло. Нейно любимо занимание бе да отцепва част по част моите съставности, подтиквайки ги към самостоятелни и чужди на съществото ми усещания.
Няколко бързи крачки бяха дос ...
889
1
Невена се събуди с особено чувство. Слънцето си играеше ласкаво с косите ù, а някаква птичка, като никой път, се беше разчуруликала навън. Красивата приказка продължаваше. С премрежен от задоволство поглед потърси Димитри, но от него нямаше и следа. Дрехите му също липсваха. Изведнъж в стаята притъм ...
927
23
Да бъдеш или да не бъдеш... Ловец?
Бен влезе в стаята, където бяха баща му, Хънтър и брат му, Алек.
- Тези свръхестествени неща ще ме довършат! - каза Бен.
Хънтър погледна Бен с изражение, което сякаш казваше "Наистина ли?". Най-големият страх на Хънтър беше, че децата му могат да бъдат наранени от ...
Бен влезе в стаята, където бяха баща му, Хънтър и брат му, Алек.
- Тези свръхестествени неща ще ме довършат! - каза Бен.
Хънтър погледна Бен с изражение, което сякаш казваше "Наистина ли?". Най-големият страх на Хънтър беше, че децата му могат да бъдат наранени от ...
1179
1
ДАФИНКА
Ник не обичаше понеделниците. Винаги имаше много работа и никога не беше успешен ден. В петък беше закарал Пепа до Орешака, където вчера се беше открило поредното изложение на народните занаяти. Прекараха три незабравими любовни нощи и тази сутрин си беше тръгнал рано. Имаше среща с директор ...
Ник не обичаше понеделниците. Винаги имаше много работа и никога не беше успешен ден. В петък беше закарал Пепа до Орешака, където вчера се беше открило поредното изложение на народните занаяти. Прекараха три незабравими любовни нощи и тази сутрин си беше тръгнал рано. Имаше среща с директор ...
9481
3
Влакът - продълговат, изпълнен с пътници огромен търбух, пухтеше задъхано и се поклащаше по релсите като пиян моряк по крайбрежен булевард...
Пътниците в купето дремеха, прелистваха вестници или зяпаха разсеяно по посока прелитащите гари в избеляложълти цветове и дървета с нацъфтели бели шапки, коит ...
Пътниците в купето дремеха, прелистваха вестници или зяпаха разсеяно по посока прелитащите гари в избеляложълти цветове и дървета с нацъфтели бели шапки, коит ...
1833
23
Ти си всичко, което някога съм искал.
Ти си във всеки един момент от живота ми,
във всеки удар на сърцето.
Ти контролираш всеки мой дъх.
Ти си всичко, което има значение. ...
Ти си във всеки един момент от живота ми,
във всеки удар на сърцето.
Ти контролираш всеки мой дъх.
Ти си всичко, което има значение. ...
1265
1
Малкото момче с големия мотоциклет
Ако някой си е помислил, че като малък съм препускал само яхнал коне, или отвреме на време "Бианката",то той въобще не е в крак с голата истина. И за да се убедите колко не сте били прави, ако сте си помислили така и колко съм прав аз като твърдя обратното четете н ...
Ако някой си е помислил, че като малък съм препускал само яхнал коне, или отвреме на време "Бианката",то той въобще не е в крак с голата истина. И за да се убедите колко не сте били прави, ако сте си помислили така и колко съм прав аз като твърдя обратното четете н ...
1811
5
Когато свириш, ти си толкова вглъбен в себе си, в свиренето; очите ти са затворени, те не виждат този свят, защото ти не си част от него в тези моменти, ти си далеч от околните. Лицето ти изразява емоции, непознати на простия човек, който никога не се е докоснал до магията на музиката. Докато свириш ...
982
1
Дълго време чудех се, кое е по-лошо, да обичаш или да бъдеш обичан? Ако не се срамуваш, бъди чужд на света, на себе си. Не се страхувай, животът те намира! Най-малкото, което му дължиш, е да си честен. Боли ли те, страдаш ли, мразиш ли, а обичаш ли?
Колко време бягахме и се крихме от себе си. Това н ...
Колко време бягахме и се крихме от себе си. Това н ...
938
Д Ъ Ж Д О В Н О В Р Е М Е
Вчера цял ден валя дъжд. Днес е студено. Отвратително е. Или настроението ми е такова - кално, мрачно, студено. Знам, че само хубавите думички правят човека - здрав и щастлив. Но знам също, че те си идват сами... стига нещата около теб поне малко да са наред.
Само да спре д ...
Вчера цял ден валя дъжд. Днес е студено. Отвратително е. Или настроението ми е такова - кално, мрачно, студено. Знам, че само хубавите думички правят човека - здрав и щастлив. Но знам също, че те си идват сами... стига нещата около теб поне малко да са наред.
Само да спре д ...
1070
9
***
Професор Вътев се събуди със силно главоболие. Сякаш въобще не бе спал. Уравнението, което вчера започна да решава, го бе измъчвало и насън. Но не бе само това, което не му даваше мира. Отношенията между колегите в Академията бяха станали непоносими. Странна бе човешката природа, учудващо бе как ...
Професор Вътев се събуди със силно главоболие. Сякаш въобще не бе спал. Уравнението, което вчера започна да решава, го бе измъчвало и насън. Но не бе само това, което не му даваше мира. Отношенията между колегите в Академията бяха станали непоносими. Странна бе човешката природа, учудващо бе как ...
1201
19
Събуждам се изморена от тежък сън в пет, пет и нещо и едвам държа очите си отворени. Никога не мога да спя спокойно в нощта преди дълго пътуване. Правя си силно кафе – катран и го изпивам на няколко глътки. Скачам бързо в дънки и блуза, нагласени предвидливо от вечерта. Слагам малко грим, колкото да ...
822
2
Дървото и вятърът
Дема и Сар бяха решили да се оженят веднага щом и двамата навършат по осемнадесет земни години, а с това и пълнолетието си. Но те живееха на Дилема, която е странна планета. На размери е колкото Прародината Земя, но атмосферата ù е толкова плътна, че над повърхността е като течност ...
Дема и Сар бяха решили да се оженят веднага щом и двамата навършат по осемнадесет земни години, а с това и пълнолетието си. Но те живееха на Дилема, която е странна планета. На размери е колкото Прародината Земя, но атмосферата ù е толкова плътна, че над повърхността е като течност ...
1015
1
ЧИКО ЧИКОВ ЖУРНАЛИСТ
В редакцията беше задушно и напрегнато. Утре трябваше да излезе юбилейният брой на партийния вестник. Всички бяха под напрежение. Искаше се нещо изключително. Щяха да поднесат подарък на Първия – специално отпечатан брой на луксозна гланцова хартия. Той щеше по-скоро да прилича ...
В редакцията беше задушно и напрегнато. Утре трябваше да излезе юбилейният брой на партийния вестник. Всички бяха под напрежение. Искаше се нещо изключително. Щяха да поднесат подарък на Първия – специално отпечатан брой на луксозна гланцова хартия. Той щеше по-скоро да прилича ...
881
2
ВЧЕРА И ДНЕС
Вчера всичко беше различно. Тъжно е как любовта се оглежда в нас и си заминава. Бавно и без да се обръща. Моето „почакай“ увисна наред с неказаните думи. Благодаря, че превърна болката ми във форма. Благодаря, че ми подари свободата. Гледам невинното ù лице, устрема в очите ù, и разбира ...
Вчера всичко беше различно. Тъжно е как любовта се оглежда в нас и си заминава. Бавно и без да се обръща. Моето „почакай“ увисна наред с неказаните думи. Благодаря, че превърна болката ми във форма. Благодаря, че ми подари свободата. Гледам невинното ù лице, устрема в очите ù, и разбира ...
1080
3
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
