40 913 резултата
Как да прогониш ангел
Всеки човек има ангел-хранител, изпратен от бог да му помага и да му дава просветление в тежки моменти.
Ето, тежко ми е! Изчерпах всички нормални и ненормални методи да се справям с живота. Вярно, проблемите ми са от съвсем земен и материален характер, но се оказаха непосилни з ...
Всеки човек има ангел-хранител, изпратен от бог да му помага и да му дава просветление в тежки моменти.
Ето, тежко ми е! Изчерпах всички нормални и ненормални методи да се справям с живота. Вярно, проблемите ми са от съвсем земен и материален характер, но се оказаха непосилни з ...
847
Бъди най-добрият АЗ, който би могъл да бъдеш. Така си над всички, които са просто едно от многото си АЗ.
07.04.2011г.
07.04.2011г.
853
Ромео и Жулиета от Таласа
Научих тази история при посещението си на планетата Таласа. Не знам дали е вярна или не, но там се е превърнала в легенда и заслужава да се разкаже, дори да е измислица от местния фолклор.
Морето на Таласа е безбрежно в буквалния смисъл. То покрива цялата планета, на нея ня ...
Научих тази история при посещението си на планетата Таласа. Не знам дали е вярна или не, но там се е превърнала в легенда и заслужава да се разкаже, дори да е измислица от местния фолклор.
Морето на Таласа е безбрежно в буквалния смисъл. То покрива цялата планета, на нея ня ...
1171
3
Този, дето търси здрава почва под краката си, най-често губи небето над главата си.
----
Най-крепки са дърветата, които, проникнали с корените си в земята, не са проникнати от земята, а черпят цялата своя сила чрез короната си от небето.
----
Всички “летим” в облаците – просто някои са птици, а друг ...
----
Най-крепки са дърветата, които, проникнали с корените си в земята, не са проникнати от земята, а черпят цялата своя сила чрез короната си от небето.
----
Всички “летим” в облаците – просто някои са птици, а друг ...
880
-Гросула! Махни се! Нямаш право! - извика тя.
- Не ми казвай, че нямам право! А ти коя си, че имаш?
-Аз съм пазителят! Потомък на пазители! Гросула, моля те, престани! Помисли за хилядите невинни, които ще умрат! - камъкът отново бе взел да потъмнява.
-И какво от това? Нали светът ще е мой?! Във вся ...
- Не ми казвай, че нямам право! А ти коя си, че имаш?
-Аз съм пазителят! Потомък на пазители! Гросула, моля те, престани! Помисли за хилядите невинни, които ще умрат! - камъкът отново бе взел да потъмнява.
-И какво от това? Нали светът ще е мой?! Във вся ...
799
( Пътуването ми до Сикинос)
Пътувахме на сляпо към едно бъдеще, което в надеждите ни бе по добро. Следвах сърцето си и не изпитвах страх от нищо. Даже да останех по някакъв начин разочарована, щях да го преглътна. Винаги съм казвала, че трябва да съм силна и да се боря с всички трудности, които ми с ...
Пътувахме на сляпо към едно бъдеще, което в надеждите ни бе по добро. Следвах сърцето си и не изпитвах страх от нищо. Даже да останех по някакъв начин разочарована, щях да го преглътна. Винаги съм казвала, че трябва да съм силна и да се боря с всички трудности, които ми с ...
973
16
Египет 870 година преди Христа
- Господарке Шепенвепе, къде сте? Бързо, свитата на фараона пристигна – викаше с пълен глас Тети, докато се опитваше да открие върховната жрица на Баст из помещенията на храма.
Дългите ù черни плитки се мятаха диво насам натам. Босите ù крака шляпаха по хладните гранит ...
- Господарке Шепенвепе, къде сте? Бързо, свитата на фараона пристигна – викаше с пълен глас Тети, докато се опитваше да открие върховната жрица на Баст из помещенията на храма.
Дългите ù черни плитки се мятаха диво насам натам. Босите ù крака шляпаха по хладните гранит ...
698
1
ИЗХАКАНИ МИСЛИ 10
Апетитът идва и си отива, независимо дали има ядене, или не...
За някои жени трябва да се въведе коефициент на полезно бедствие...
Държа да отбележа, че остро се разграничавам от съвестта си!
Като се търкулне гърнето, похлупаци много. ...
Апетитът идва и си отива, независимо дали има ядене, или не...
За някои жени трябва да се въведе коефициент на полезно бедствие...
Държа да отбележа, че остро се разграничавам от съвестта си!
Като се търкулне гърнето, похлупаци много. ...
2057
8
Папàта и… МЕИ
Още работех в Кремиковци. Веднъж заминахме с Никола Станков (Папàта) – един от моите сътрудници за “Марица-Изток”, където трябваше да приемем спешно необходимият ни кула кран БК-400.
Останахме на обекта няколко дни, през които освен приемането на крана, демонтажа му и организиране на т ...
Още работех в Кремиковци. Веднъж заминахме с Никола Станков (Папàта) – един от моите сътрудници за “Марица-Изток”, където трябваше да приемем спешно необходимият ни кула кран БК-400.
Останахме на обекта няколко дни, през които освен приемането на крана, демонтажа му и организиране на т ...
2855
-Ех, след петдесет или след сто години, може пък и някой да обърне внимание на написаното от мен – горчиво се усмихна Мина, напечатвайки последния ред от поредната си творба. Тя пишеше разкази, романи и стихове. Изразяването върху белия лист винаги й доставяше особена наслада. Ако живееше в Англия и ...
1492
19
ИНЖЕНЕРЪТ И К Р Е М И К О В Ц И
Абсолвентите на целия машиностроителен факултет на МЕИ със всичките му специалности бяхме около 220 души, колкото бяхме и в първи курс. Прехвърлените в началото на следването ни от другите вузове(МГИ, ХТИ, ЛТИ) към двеста студенти изпокапаха, като останаха единици. На ...
Абсолвентите на целия машиностроителен факултет на МЕИ със всичките му специалности бяхме около 220 души, колкото бяхме и в първи курс. Прехвърлените в началото на следването ни от другите вузове(МГИ, ХТИ, ЛТИ) към двеста студенти изпокапаха, като останаха единици. На ...
2879
* * *
Дошъл денят на награждаването. Обстановката на празненството била много пищна и гиздава. Шатрата на голямата поляна била цялата украсена с цветя, а когато всички се събрали, червената Кума Лиса извикала по мегафона:
- И така… Драги птици!... (кратка пауза) - Не мисля, че трябва да всявам напре ...
Дошъл денят на награждаването. Обстановката на празненството била много пищна и гиздава. Шатрата на голямата поляна била цялата украсена с цветя, а когато всички се събрали, червената Кума Лиса извикала по мегафона:
- И така… Драги птици!... (кратка пауза) - Не мисля, че трябва да всявам напре ...
1400
1
Думите се превръщаха в мечове, които се забиваха в Неговото изстрадало сърце, а щитът Му беше невинността и доброто. Той преглъщаше горчивите думи и ги заравяше в онази гробница. Искаше да ги прегърне, макар с оковани ръце, очите Му сълзяха, но сълзите бяха от съжаление, душата Му крещеше срещу таз ...
850
След вечерята в „Централ” почувстваха свежия въздух в приятната юнска вечер. Беше пълнолуние. Звездите като хиляди очи следяха с нежността си и пръскаха любов по цялата Земя. Усещайки посланието им, Десислава се сгуши в Кирил и го целуна.
- Обичам те! Нямаш представа колко е силно това чувство в мен ...
- Обичам те! Нямаш представа колко е силно това чувство в мен ...
800
Разделих на две най-малкия град на света. Една половина за мен, една за него. Изпреварих случайността с крачка, уговореността - с две. В момент на дълбоко колебание не биваше да го виждам, да чувам гласа му, да докосвам ръката му, докато слушам как ме поздравява. В момент на тотална деориентация пос ...
768
- Тя се е предала! Но защо... бабо, кажи ми...
- Не губи вяра, миличката ми! Аз мисля, че все пак има надежда...
- Но... тя е вече на тъмната страна! А народът и страната ù загиват! Как ще му помогне?!
-Вярвай в любовта, скъпо дете, тя е най-силното чувство! Сигурна съм, че ще се оправи всичко!
- Да ...
- Не губи вяра, миличката ми! Аз мисля, че все пак има надежда...
- Но... тя е вече на тъмната страна! А народът и страната ù загиват! Как ще му помогне?!
-Вярвай в любовта, скъпо дете, тя е най-силното чувство! Сигурна съм, че ще се оправи всичко!
- Да ...
831
„ В света на злото, глупостите
неувереността и съмненията, наричани
съществуване, има нещо, за което още
си струва да живееш и за което несъмнено
е силно като смъртта: това е любовта.” ...
неувереността и съмненията, наричани
съществуване, има нещо, за което още
си струва да живееш и за което несъмнено
е силно като смъртта: това е любовта.” ...
1336
Пушекът дразнеше очите ми и стичащите се парещи сълзи замъгляваха картината пред мен. Къщите, клатушкайки се като пияница, който с последни усилия се държеше на крака си, рухваха в оргията на огъня. Човеците стояха отстрани сломени в безпокойството и безнадеждността си. Планината се сниши и се гмурн ...
1363
4
И тогава го видях. Стоеше под ябълковото дърво, пушейки от лулата си, чакайки стадото си. Дядо Димо бе изживял много, 98-годишен старец, борещ се с живота все още и продължаваше да печели. Нищо не можеше да го стресне. Той тръгна да се изправя, а аз минавах и го попитах за помощ, отказа, усмихвайки ...
868
1
За момент помислих, че чувам стъпките ù, приближаващи към вратата. Сърцето ми спря в очакване. Знаех какво ще последва - хиляди пъти ме бе посрещала на този праг. Малката надежда коварно се загнезди дълбоко в мен. Секундите бяха часове. Вратата се отвори.
-Здравей. Влизай.
-Здравей.
Бях върната в ре ...
-Здравей. Влизай.
-Здравей.
Бях върната в ре ...
662
Поглеждам часовника. Времето и днес е отлетяло. Неусетно... Дори не мога да си спомня как мина денят ми. Усещам, че съм тук, а ме няма. Говоря механично и вкуса на храната даже не помня. Гледам, а не виждам. Винаги съм се чудила защо има две думи за едно и също нещо, но сега разбрах. Гледам през про ...
639
1
Имало едно време една принцеса, която живеела сама в огромен дворец. Той бил недостъпен, построен високо в планините. Въздухът бил чист и прозрачен, с аромат на зелена гора след дъжд. На входа на дългата каменна стена, която го обграждала, била изградена висока порта. Тя била винаги заключена. Тази ...
3020
3
Началото на нашата приказка не беше идеално, дори, мога да кажа, доста мъчително те накарах да заемеш ролята на моя принц, но все пак историята започна както си му е редът, с едни съвършени мигове, точно като в баналните детски приказки с щастлив край, но после, точно като в трилър, историята пое по ...
1425
2
АЗ: Здравей, Живот! Как си днес? Но защо ли те питам, виждам, очите ти както винаги пак сълзят.
Живот: Здравей, радвам се поне, че единствено ти забелязваш моите сълзи. Плача, защото днес видях сълзите на едно мъничко дете и чух как той произнася моето име и каза: „Бъди проклет, живот мой”. Ето това ...
Живот: Здравей, радвам се поне, че единствено ти забелязваш моите сълзи. Плача, защото днес видях сълзите на едно мъничко дете и чух как той произнася моето име и каза: „Бъди проклет, живот мой”. Ето това ...
994
1
3
Повехналите мечти, като розите под снега, забравих. Коя станах и коя съм била, ти не знаеш. Да ти кажа, аз не мога, страх ме е да не ме разкриеш. Под лицето ми се крие друго. Зад очите ми няма нищо мило.
Бях! Бях мечта. Живеех за мига, исках сред розови поляни да ме откриеш, а намери ме в бели пресп ...
Бях! Бях мечта. Живеех за мига, исках сред розови поляни да ме откриеш, а намери ме в бели пресп ...
696
Горос се доближи до нея.
-Е, принцесо, как си?
-Ще те разочаровам, принце, но все още имам сили да се боря!
-Е, твоя воля. Но още малко и ще си забравила всичко и всички! След като майка ми превземе камъка. Между другото, споменах ли, че армията ни е вече във вашите земи? Първите пет селища са вече ...
-Е, принцесо, как си?
-Ще те разочаровам, принце, но все още имам сили да се боря!
-Е, твоя воля. Но още малко и ще си забравила всичко и всички! След като майка ми превземе камъка. Между другото, споменах ли, че армията ни е вече във вашите земи? Първите пет селища са вече ...
862
Тази история се случила много отдавна – тогава, когато кокошките и птичките изобщо не се страхували от лисиците и котките, защото в тези времена лисиците и котките още не ги нападали.
Веднъж една червена лисица разгласила из цялата гора, че набира птици-участнички за птичи конкурс за красота и умени ...
Веднъж една червена лисица разгласила из цялата гора, че набира птици-участнички за птичи конкурс за красота и умени ...
1456
Всяка сутрин Бисерка правеше сутрешна гимнастика. Тя се състоеше от бягане двеста метра и тридесет коремни преси. Това ù отнемаше доста време. Ето защо тя ставаше доста рано.
Но една сутрин момиченцето се успа и затова направи само двадесет и девет коремни преси. То набързо закуси, взе си чантата и ...
Но една сутрин момиченцето се успа и затова направи само двадесет и девет коремни преси. То набързо закуси, взе си чантата и ...
1028
6
Drums & momo752
Отчаяните хора искат да живеят в миналото, мечтателите - в бъдещето, а влюбените... За тях няма по-хубав момент от настоящия...
Отчаяните хора искат да живеят в миналото, мечтателите - в бъдещето, а влюбените... За тях няма по-хубав момент от настоящия...
1006
1
- Господи! Дай ми сили да издържа!- помоли се тя.
Гросула вървеше по коридора.
-Трябва ми ключът!- мислеше си тя. - И никой няма да може да ме спре след това! - влезе в залата за мъчения.
-Надявам се, че си се настанила удобно!
-Арогантността Ви отива! - Ванеса бе окована здраво. ...
Гросула вървеше по коридора.
-Трябва ми ключът!- мислеше си тя. - И никой няма да може да ме спре след това! - влезе в залата за мъчения.
-Надявам се, че си се настанила удобно!
-Арогантността Ви отива! - Ванеса бе окована здраво. ...
780
Те се обичаха, радваха се на живота, взаимно споделяха радости и мъки, живееха живот, пълен с любов и щастие. Те се надяваха на светло бъдеще. Беше късна лятна вечер. Закъснелият вечерник (полъх на студен, речен вятър лятно време) шумолеше из листата на храстите и дърветата и нарушаваше нямата тайнс ...
823
Понякога ти се иска да излееш всичко, което таиш вътре в себе си, пред някого, но въпросът е има ли подходящ човек, или въобще има ли? Самотата е нещо, което не бих пожелала дори на най-големия си враг. Продължаваш да потискаш всичко в теб и накрая не издържаш и всичко рухва. Тогава няма само ти да ...
1008
9
Глава 1:
Изгубени неща
Мъглата превзе улиците на замръкващия град.
Фенери засветиха почти из всяка уличка, без да успеят да се преборят напълно със сивата пелена, а жълтеникавият им светлик придаде нездрав вид на постепенно опразващите се улици. Малцината минувачи бързаха, надявайки се да стигнат вк ...
Изгубени неща
Мъглата превзе улиците на замръкващия град.
Фенери засветиха почти из всяка уличка, без да успеят да се преборят напълно със сивата пелена, а жълтеникавият им светлик придаде нездрав вид на постепенно опразващите се улици. Малцината минувачи бързаха, надявайки се да стигнат вк ...
929
1
Тя вече беше вървяла по този път... и тези улици познати бяха. Тя знаеше всяка дума, тя знаеше всеки стих. Тя всичко от него беше изпитала.
Любов... изпепеляваща, страстна, невъзможна, бурна и нежна, прекрасна... истинска любов. Караше сърцето ù да грее, да се радва за това, че той е до нея.
Болка.. ...
Любов... изпепеляваща, страстна, невъзможна, бурна и нежна, прекрасна... истинска любов. Караше сърцето ù да грее, да се радва за това, че той е до нея.
Болка.. ...
840
1
Пак ще си боядисаме ръцете
и по това ще познаем, че
идва празникът,
в който ден Бог на кръст
разпънат е, но въпреки всичко ...
и по това ще познаем, че
идва празникът,
в който ден Бог на кръст
разпънат е, но въпреки всичко ...
703
1
Говорещият с Бог
Селото бе на десетина километра разстояние от Смолян. Сгушено между два рида, то имаше изцяло южно изложение. Източния рид бе по-нисък и слънцето през по-голяма част от годината радваше с топлата си длан ранобудните селяни. Радваше. Така беше преди много, много лета. Слънцето пак из ...
Селото бе на десетина километра разстояние от Смолян. Сгушено между два рида, то имаше изцяло южно изложение. Източния рид бе по-нисък и слънцето през по-голяма част от годината радваше с топлата си длан ранобудните селяни. Радваше. Така беше преди много, много лета. Слънцето пак из ...
1003
12
Подарен миг!
"Животът не се измерва с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!"
" Ела! Ела!... Хайде, ела насам! Не стой там сам! Моля те, ела! Хей, подай ръка!"
Цял живот бих подарила, само да мога, на онези мигове, които те карат да настръхваш, да се замечтаваш. Затова цял живот пиша з ...
"Животът не се измерва с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!"
" Ела! Ела!... Хайде, ела насам! Не стой там сам! Моля те, ела! Хей, подай ръка!"
Цял живот бих подарила, само да мога, на онези мигове, които те карат да настръхваш, да се замечтаваш. Затова цял живот пиша з ...
861
ОГНЕНО НАПАДЕНИЕ
Повелителят на огъня Жар забелязал огнената красота на Дениса. Той живеел недалеч на огнен остров. Там никой не припарвал. Било горещо и каменисто. Растения и животни не виреели на това място. Жар препускал с огнената си колесница в небесното пространство и видял себеподобна красави ...
Повелителят на огъня Жар забелязал огнената красота на Дениса. Той живеел недалеч на огнен остров. Там никой не припарвал. Било горещо и каменисто. Растения и животни не виреели на това място. Жар препускал с огнената си колесница в небесното пространство и видял себеподобна красави ...
627
0000000000000000000000000000000000000000000000000000000
- Бабо, готова съм да продължим
-Разбира се, чедо, хайде да се завия и аз с юрганчето, че днес е много студено. И така...
Принцесата вървеше мълчаливо след принц Горос. Едно чувство се бе загнездило в душата ù. А и огърлицата не спираше да свет ...
- Бабо, готова съм да продължим
-Разбира се, чедо, хайде да се завия и аз с юрганчето, че днес е много студено. И така...
Принцесата вървеше мълчаливо след принц Горос. Едно чувство се бе загнездило в душата ù. А и огърлицата не спираше да свет ...
1102
Вървях по улицата със приведена глава. Сърцето ми носеше тежък товар. Безизходицата, в която се намирах, ме доведе до грешни постъпки и решения. Приех да убия човек само и само заради парите. Тази мръсна и толкова нужна част от живота ни. Детето ми се нуждаеше от трансплантация на костен мозък. Ако ...
784
11
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
