2 857 резултата
Quomodo cecidisti de coelo, Lucifer, qui mane oriebaris.
Sancte Jeronimus
Как падна от небето, Луцифере, ти, който ставаше в зори.
Свети Йероним
На седмия ден Господ прати всички свои ангели и архангели и хараби и серафи да пооформят нещата, които бе създал. И всеки от тях създаде по нещо свое и то ...
Sancte Jeronimus
Как падна от небето, Луцифере, ти, който ставаше в зори.
Свети Йероним
На седмия ден Господ прати всички свои ангели и архангели и хараби и серафи да пооформят нещата, които бе създал. И всеки от тях създаде по нещо свое и то ...
1164
6
33.
Хемер дойде пак няколко часа по-късно, т.е. надвечер. Влезе с решителна и енергична стъпка, която хич не му отиваше на пухкавото телосложение и побелелите коси. Не го оставих да отвори уста пръв, писнало ми беше да им слушам глупостите на всичките.
- Искам да говоря с Карл. На четири очи. – заяв ...
Хемер дойде пак няколко часа по-късно, т.е. надвечер. Влезе с решителна и енергична стъпка, която хич не му отиваше на пухкавото телосложение и побелелите коси. Не го оставих да отвори уста пръв, писнало ми беше да им слушам глупостите на всичките.
- Искам да говоря с Карл. На четири очи. – заяв ...
708
“О, МИГ, ПОСПРИ – ТИ ТЪЙ СИ ХУБАВ…” “Фауст”
Бялата магьосница потрепна в съня си и се събуди…
Протегна се сладко в постелята си от леопардови кожи и лебедов пух. Свещниците край балдахиновите завеси догаряха и хвърляха бледи отражения в кристалното венецианско огледало, чиято бронзова рамка бе потъм ...
Бялата магьосница потрепна в съня си и се събуди…
Протегна се сладко в постелята си от леопардови кожи и лебедов пух. Свещниците край балдахиновите завеси догаряха и хвърляха бледи отражения в кристалното венецианско огледало, чиято бронзова рамка бе потъм ...
1014
1.
В тъмния коридор се криеха сенки, гънеха се по стените, покрити от тъмна и ръждива боя, сполучливо размазана като петна стичаща се кръв. Сенките се сливаха с кръвта, правейки следите ѝ като от кървящи рани.
С тихи стъпки, почти недокосващ гладките дъски, Рик се отправи към тънкия светъл процеп, о ...
В тъмния коридор се криеха сенки, гънеха се по стените, покрити от тъмна и ръждива боя, сполучливо размазана като петна стичаща се кръв. Сенките се сливаха с кръвта, правейки следите ѝ като от кървящи рани.
С тихи стъпки, почти недокосващ гладките дъски, Рик се отправи към тънкия светъл процеп, о ...
949
1
"Добре дошла, Аби!"
Този надпис ме посрещна, щом влязох в ARC. Последните пет месеца бях ад. Сама в моя апартамент, докато Конър прекарва по 24 часа на денонощието тук. По дяволите, как можах да си счупя крака! Беше... глупаво. Или щеше да бъде, ако не беше толкова трагично. Е, от всичко това имаше ...
Този надпис ме посрещна, щом влязох в ARC. Последните пет месеца бях ад. Сама в моя апартамент, докато Конър прекарва по 24 часа на денонощието тук. По дяволите, как можах да си счупя крака! Беше... глупаво. Или щеше да бъде, ако не беше толкова трагично. Е, от всичко това имаше ...
2740
32.
“Второ денонощие – жива съм”, отбелязах си аз доволно, събуждайки се на сутринта. Двадесети септември. Опитах се да се надъхам с оптимизъм, пресмятайки изминалото време в проценти, десетични дроби и т.н. Нещо като надъхване за работната седмица – ето, вече е вторник, значи като мине утре, т.е. с ...
“Второ денонощие – жива съм”, отбелязах си аз доволно, събуждайки се на сутринта. Двадесети септември. Опитах се да се надъхам с оптимизъм, пресмятайки изминалото време в проценти, десетични дроби и т.н. Нещо като надъхване за работната седмица – ето, вече е вторник, значи като мине утре, т.е. с ...
821
31.
Касим изхвърча навън бързешката. Преди да затвори вратата дочух приглушена шумотевица и викове из коридорите. “Какво беше това по дяволите?!”. Много шумно и много навреме подплати поизтърканата ми легенда, но и аз си нямах никаква представа какво е. Още ми пищяха ушите от гърмежа, въпреки че тов ...
Касим изхвърча навън бързешката. Преди да затвори вратата дочух приглушена шумотевица и викове из коридорите. “Какво беше това по дяволите?!”. Много шумно и много навреме подплати поизтърканата ми легенда, но и аз си нямах никаква представа какво е. Още ми пищяха ушите от гърмежа, въпреки че тов ...
896
30.
Непознатият беше висок, слаб, възчерничък и имаше изсечено като от гранит лице със заострени вежди. Такъв характерен фейс трудно се забравя, но в главата ми не изплуваха никакви спомени от досиетата. Кой е този, за Бога?...
- Точно тя е. – отговори някой зад гърба му и излезе напред. Беше един о ...
Непознатият беше висок, слаб, възчерничък и имаше изсечено като от гранит лице със заострени вежди. Такъв характерен фейс трудно се забравя, но в главата ми не изплуваха никакви спомени от досиетата. Кой е този, за Бога?...
- Точно тя е. – отговори някой зад гърба му и излезе напред. Беше един о ...
742
1
29.
В крайна сметка изгубих броя на ударите за деня. Старателно ме удряха само по лицето – първо, за да ме накарат да млъкна и второ – явно бяха получили инструкции да пазят плода. Аз обаче успях да затрудня опитите им да ме укротят дотолкова, че да извикам името и прякора на Ленц поне десет пъти и ...
В крайна сметка изгубих броя на ударите за деня. Старателно ме удряха само по лицето – първо, за да ме накарат да млъкна и второ – явно бяха получили инструкции да пазят плода. Аз обаче успях да затрудня опитите им да ме укротят дотолкова, че да извикам името и прякора на Ленц поне десет пъти и ...
777
28.
Събудих се доста свежа... По-точно ме събудиха. Започвах да си връщам физическите спомени за носене на зумер и определено можех да кажа, че без зелена мъгла и други забавни игри животът със зумер е много по-поносим. Вечерта се въртях доста дълго, без да заспя. Не че вързаните крака или дежурният ...
Събудих се доста свежа... По-точно ме събудиха. Започвах да си връщам физическите спомени за носене на зумер и определено можех да кажа, че без зелена мъгла и други забавни игри животът със зумер е много по-поносим. Вечерта се въртях доста дълго, без да заспя. Не че вързаните крака или дежурният ...
780
2
Денят течеше както обикновено на острова и единственият хуманоиден заселник там се опитваше да разпали огъня, който принципно поддържаше непрекъснато, но често забравяше да подклажда и обикновено се превръщаше само в една купчина от тлееща жар.
Човекът, без да спира работата си, бе влезнал в спор съ ...
Човекът, без да спира работата си, бе влезнал в спор съ ...
751
1
Прелюдия
Шепотът на вятъра се превърна в ридание.
От неестествено светлото нощно небе бавно започнаха да се сипят снежинки – зараждаха се в облаците, наедряваха по пътя си надолу и умираха върху вледенената земя.
Скитникът бродеше през ледените полета, вятърът го шибаше през лицето и навяваше снежин ...
Шепотът на вятъра се превърна в ридание.
От неестествено светлото нощно небе бавно започнаха да се сипят снежинки – зараждаха се в облаците, наедряваха по пътя си надолу и умираха върху вледенената земя.
Скитникът бродеше през ледените полета, вятърът го шибаше през лицето и навяваше снежин ...
1571
2
1.
В стаята беше тихо.
Или почти тихо, защото следящите състоянието на пациента уреди непрекъснато цъкаха и премигвайки сменяха режимите си на работа. Също така се долавяше и капенето от подаваните разтвори от двете системи - накрайниците им се впиваха като нокти в двете ръце под тях. Но освен това ...
В стаята беше тихо.
Или почти тихо, защото следящите състоянието на пациента уреди непрекъснато цъкаха и премигвайки сменяха режимите си на работа. Също така се долавяше и капенето от подаваните разтвори от двете системи - накрайниците им се впиваха като нокти в двете ръце под тях. Но освен това ...
905
1
Отдавна, много отдавна, когато вълшебства и приказни герои се срещали навсякъде, живеел един крал. Той бил велик и безстрашен владетел, а Южното кралство, което управлявал, било огромно. То се простирало на три морета, а на север достигало до страховитите Северни планини. Още в младостта си този кра ...
1481
2
4
1.
Сюзън точно слагаше масата за вечеря, когато телефонът иззвъня. Отивайки към него, тя погледна часовника, отбелязвайки си наум, че часът е осем без десет и е вече късно, за да бъдат безпокоени.
Преди да вдигне слушалката, той иззвъня още един път.
- Ало? – каза тя, като в същото време влезе мъжът ...
Сюзън точно слагаше масата за вечеря, когато телефонът иззвъня. Отивайки към него, тя погледна часовника, отбелязвайки си наум, че часът е осем без десет и е вече късно, за да бъдат безпокоени.
Преди да вдигне слушалката, той иззвъня още един път.
- Ало? – каза тя, като в същото време влезе мъжът ...
910
1
Кралицата е в сянката на смокинята, пазила в жаркия ден тялото ѝ от палещите лъчи на слънцето.
Вятъра, появяващ се винаги привечер, развява леко къдриците на косите ѝ, оставена днес пусната и без тежката украса - само няколко цвята са вплетени в тях, като на всяко листо е поставен млечен бисер.
Тънк ...
Вятъра, появяващ се винаги привечер, развява леко къдриците на косите ѝ, оставена днес пусната и без тежката украса - само няколко цвята са вплетени в тях, като на всяко листо е поставен млечен бисер.
Тънк ...
945
Нищо не помръдваше тази вечер. Нямаше нито звук. Дори и файтони не минаваха по павираните улици. Всичко беше пусто. Но аз все пак имах работа. Спрях до една малка къщичка.Ослушах се за момент. Нищо. Всички хора си бяха легнали спокойно по леглата и бяха залостили вратите. Подухна вятър, от който няк ...
1251
1
1
27.
Не, нямаше някакъв вълшебен ефект, тип да ме понесат радостно на ръце с викове “Ура!” и да ме пратят на безплатна почивка на Хаваите. Но аз и не разчитах на нещо такова. “Много внимавай, какво и кога казваш!”, пак ме окуражи Смърделин, докато се борех с различни разсейващи фактори като световърт ...
Не, нямаше някакъв вълшебен ефект, тип да ме понесат радостно на ръце с викове “Ура!” и да ме пратят на безплатна почивка на Хаваите. Но аз и не разчитах на нещо такова. “Много внимавай, какво и кога казваш!”, пак ме окуражи Смърделин, докато се борех с различни разсейващи фактори като световърт ...
851
26.
Наум седеше и той навлечен със зимни дрехи и раница и явно нервен. Аз обаче се появих три пъти по-нервна от него, така че всичките му вътрешни драми дотук загубиха всякакво значение.
- Зумера. – казах му аз кратко и му подадох приемника. Бях си разпределила двете компонентчета в ляв и десен джоб ...
Наум седеше и той навлечен със зимни дрехи и раница и явно нервен. Аз обаче се появих три пъти по-нервна от него, така че всичките му вътрешни драми дотук загубиха всякакво значение.
- Зумера. – казах му аз кратко и му подадох приемника. Бях си разпределила двете компонентчета в ляв и десен джоб ...
950
В днешната културна традиция е добре познат мотивът за саможертващия се герой. От екрана и страниците непрекъснато виждаме как понякога от групата приключенци един остава, за да забави злите сили и да спаси приятелите си, а единственото, което ни се показва от тази саможертва, е предсмъртният вик на ...
1004
4
Дайра вървеше покрай насипа, превила се срещу силния вятър и се канеше да премине празното пространство между пресечките на двата квартала. Веднъж преминала, стените на отсрещните сгради щяха да ù дадат малко повече защита срещу блъскащия я вятър. Тя се огледа - беше пусто - сниши се и приготви авто ...
955
1
1
„Глупакът просто е човек, който мисли другояче"
(А. и Б. Стругацки „Времето на дъжда")
* * * * *
Плочaта стигна до края и автоматът я върна отначало. Свилия се на големия фотьойл мъж дори не погледна към грамофона, макар да започваше да слуша същата музика за четвърти път днес. Просто продължаваше д ...
(А. и Б. Стругацки „Времето на дъжда")
* * * * *
Плочaта стигна до края и автоматът я върна отначало. Свилия се на големия фотьойл мъж дори не погледна към грамофона, макар да започваше да слуша същата музика за четвърти път днес. Просто продължаваше д ...
885
1
1.
- Иса! Иса, тук ли си? – гласът на дона Октавиа бе с лека нотка на раздразнение, нещо крайно необичайно за нея. – Иса, моля те, идвай по-бързо!
Исабел излезна измежду гъстите клони на храстите, които до преди миг сякаш бяха нереални, обхванати от трептене и странно призрачно избледняване на цвето ...
- Иса! Иса, тук ли си? – гласът на дона Октавиа бе с лека нотка на раздразнение, нещо крайно необичайно за нея. – Иса, моля те, идвай по-бързо!
Исабел излезна измежду гъстите клони на храстите, които до преди миг сякаш бяха нереални, обхванати от трептене и странно призрачно избледняване на цвето ...
1089
1
„То бе една малка, малка лодка - която по залива тръгна.
То бе едно храбро, храбро море - което навътре я дръпна.
То беше една хищна, хищна вълна – която с език я прегърна.
Така не разбраха големите кораби – че моята лодка потъна.*
Вятъра съвсем леко се усили, което нагъна още повече морето пред сед ...
То бе едно храбро, храбро море - което навътре я дръпна.
То беше една хищна, хищна вълна – която с език я прегърна.
Така не разбраха големите кораби – че моята лодка потъна.*
Вятъра съвсем леко се усили, което нагъна още повече морето пред сед ...
970
1
1
1.
Тунелите бяха потънали в сенки. На няколко места имаше пукнатини и струеха снопове светлина, но бяха толкова немощни, че на около метър се топяха в тъмнината. Тези слаби пробиви на светлината бяха едва в начало на тунелите, навътре всичко вече бе потънало в непрогледна им неизвестност.
Дълго се ч ...
Тунелите бяха потънали в сенки. На няколко места имаше пукнатини и струеха снопове светлина, но бяха толкова немощни, че на около метър се топяха в тъмнината. Тези слаби пробиви на светлината бяха едва в начало на тунелите, навътре всичко вече бе потънало в непрогледна им неизвестност.
Дълго се ч ...
885
1
1
Слушай, сега ще ти разкажа за времето, когато нощта стана вечна и всички звезди паднаха в безкрая. Oт тогава за нас няма вече сутрин и ден, а само мрак и тъмнина. Изчезна светлината отведнъж, изсмука я бездната. Сега само понякога въздухът ще заискри от студ, кристален и пронизващ, такъв го знаеш и ...
1293
1
2
1.
- Кога ще тръгваш?
- След три дни. Може би след четири.
- Дълъг ще e пътя, че и самотен!
- Но пък е интересно - представи си само как се рееш сам в космоса, носен от слънчев вятър - възхитено заописва по-младият от двамата мъже, безгрижно поседнали на дървената веранда на къщата. ...
- Кога ще тръгваш?
- След три дни. Може би след четири.
- Дълъг ще e пътя, че и самотен!
- Но пък е интересно - представи си само как се рееш сам в космоса, носен от слънчев вятър - възхитено заописва по-младият от двамата мъже, безгрижно поседнали на дървената веранда на къщата. ...
1116
1
1
Ако животът е море и дните са неговите вълни, които идват и си отиват, а спомените са пристанища, то е добре да имаш пристан, в който да се завърнеш - си мислех в някои дни, когато Слънцето не бе така ярко и горещо, а едва пробило облаците, и корабът се носеше в пълна хармония с водата и вятъра. В т ...
813
1
1
Слънцето грееше кротко в есенния следобед, времето все още беше топло, но листата пъстрееха и тук-там вече окапваха. Далече, много далече напред се виждаха гърбовете на последната планина. Някъде оттам започваше тесния път към това място, който рядко биваше използван и още по-рядко можеше да бъде на ...
887
3
.... и мрак ще облее земята, за да скрие страха в сърцата на тези, които ще бъдат изгубени в мрака завинаги...
* * *
Кристина отвори прозореца и седна на широкия му перваз. Свеж океански въздух нахлу в стаята и леко развя косите й. Нощния хлад я погали и тя настръхна, но й стана приятно от допира му ...
* * *
Кристина отвори прозореца и седна на широкия му перваз. Свеж океански въздух нахлу в стаята и леко развя косите й. Нощния хлад я погали и тя настръхна, но й стана приятно от допира му ...
867
1
2
- Слушай, дядо, сънувах странен сън - каза момчето.
- Ъхъ - безучастно каза старецът, кърпейки рибарска мрежа пред малката си хижа на брега.
- Не, не, слушай! Този сън е хубав. Сякаш беше наистина! - възкликна то и заразказва бързо, преди споменът да е избледнял заедно с настъпването на зората.
Дядо ...
- Ъхъ - безучастно каза старецът, кърпейки рибарска мрежа пред малката си хижа на брега.
- Не, не, слушай! Този сън е хубав. Сякаш беше наистина! - възкликна то и заразказва бързо, преди споменът да е избледнял заедно с настъпването на зората.
Дядо ...
974
4
Между двте луни на Елмерх се намираше планетата Арменах. Нейните жители бяха добронамерени и мирни, но всичко това беше преди земляните да се преселят там. След намесата на завоевателите, за жителите на Арменах настанаха смутни времена. Те имаха нужда от някой, който да им помогне... но не очакваха ...
702
1
25.
„Тим, имаш само няколко минути време, за да прочетеш това писмо, затова ще оставя извиненията за после. Около пет минути след влизането ти в тази стая, аз ще скоча в потока на Диспансера, ВЪВ Диспансера. Ясно ти е какво може да стане, ако ме заловят. Тъй като ти си единственият видим за онези та ...
„Тим, имаш само няколко минути време, за да прочетеш това писмо, затова ще оставя извиненията за после. Около пет минути след влизането ти в тази стая, аз ще скоча в потока на Диспансера, ВЪВ Диспансера. Ясно ти е какво може да стане, ако ме заловят. Тъй като ти си единственият видим за онези та ...
1010
Тунели
1
Гъст облак дим бе обхванал стаята за разпит. На главния комисар му бе трудно да наблюдава случващото се през огледалото, тъй като разпитващият просто не спираше да пуши и да гаси една след друга цигарите си. Бе по-притеснен и от окования във вериги мъж от другата страна на масичката.
- Ако ...
1
Гъст облак дим бе обхванал стаята за разпит. На главния комисар му бе трудно да наблюдава случващото се през огледалото, тъй като разпитващият просто не спираше да пуши и да гаси една след друга цигарите си. Бе по-притеснен и от окования във вериги мъж от другата страна на масичката.
- Ако ...
851
1
Корабът леко се поклащаше от вълните, които с въздишка се разбиваха в тялото му. Топъл вятър издуваше платната, а слънцето вече падаше към хоризонта и потъваше в постелята от красиво оцветените облаци, спуснали се като завеси в далечината. Денят бавно и величествено си отиваше, отшумявайки с цветове ...
1149
1
24.
- Стартираме парада утре. – млъкнах, очаквайки въпроси и уточнения. Наистина много се надявах Мирна да е достатъчно наясно със ситуацията, за да знае сама какво да прави.
- В колко часа? – попита тя, а аз въздъхнах наум с облекчение.
- Около два следобед по твое време. Ако всичко върви по план. ...
- Стартираме парада утре. – млъкнах, очаквайки въпроси и уточнения. Наистина много се надявах Мирна да е достатъчно наясно със ситуацията, за да знае сама какво да прави.
- В колко часа? – попита тя, а аз въздъхнах наум с облекчение.
- Около два следобед по твое време. Ако всичко върви по план. ...
750
1.
НИК
(ЛЮБОВНИ ПЕСНИ ЗА СТРАХА)
1.
През нощта има един мъртъв момент, когато е прекалено късно, за да заспиш, ала и прекалено рано, за да се събудиш. В такива моменти идват кошмарите. И фигурите – бледи форми без лица, които обикалят около прозорците, блъскат се безспир в студеното стъкло, а когато ...
НИК
(ЛЮБОВНИ ПЕСНИ ЗА СТРАХА)
1.
През нощта има един мъртъв момент, когато е прекалено късно, за да заспиш, ала и прекалено рано, за да се събудиш. В такива моменти идват кошмарите. И фигурите – бледи форми без лица, които обикалят около прозорците, блъскат се безспир в студеното стъкло, а когато ...
1413
3
Казват, че Змеят е зло същество, демон, най-големият му враг бил великият бог Перун. Другаде пък казват, че е добър, помага на хората, гони други хали и змейове дето сушат реките и крадат девойки. Много неща приказват хората, на какво да вярваш? Може би пък Змеят да е посредник между доброто и злото ...
1917
1
ПЪРВО
Вещицата клечеше пред прихлупената землянка и на пръв поглед изглеждаше мъртва - замръзнала в позата, в която я е оставил Последният*. Пламъците на огъня хвърляха трепкащи отражения върху сведената й глава, очите под затворените клепачи не помръдваха. Съсухрената, древна кожа изглеждаше невъоб ...
Вещицата клечеше пред прихлупената землянка и на пръв поглед изглеждаше мъртва - замръзнала в позата, в която я е оставил Последният*. Пламъците на огъня хвърляха трепкащи отражения върху сведената й глава, очите под затворените клепачи не помръдваха. Съсухрената, древна кожа изглеждаше невъоб ...
1108
2
( песен, изгубена в нощта )
Вечерта се спускаше плавно по склона на голямата планина. Сенките бавно се удължиха и се плъзнаха като хищно търсещи пръсти из гората. Заглъхнаха една по една обичайни крамоли на горските жители, огласящи цял ден гората и всички се приготвиха за сън. Скоро щеше да се стъм ...
Вечерта се спускаше плавно по склона на голямата планина. Сенките бавно се удължиха и се плъзнаха като хищно търсещи пръсти из гората. Заглъхнаха една по една обичайни крамоли на горските жители, огласящи цял ден гората и всички се приготвиха за сън. Скоро щеше да се стъм ...
1181
1
3
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
