2 790 резултата
Mиранда паркира аеромобила на покрива на сградата, в която живееше и преди да влезе в нея погледна нагоре към небето. Измежду въздушните магистрали, разположени на няколко нива една над друга, то изглеждаше ясносиньо и чисто, осеяно само тук-таме с бели пухкави облачета. Аеромобилите препускаха по ш ...
1437
1
8
Всички идваха и си отиваха от живота й. Така беше преди, така беше и сега. Смъртта съпътсваше винаги близките й хора, а самотата ....Нещо нормално за сангуинката. Тъгата я придружаваше винаги. Чувството за глад идваше и отминаваше така бързо, както безбройните бури, минали през очите й разрушаваха с ...
1107
3
----
Лукреция отвори големите си червени очи и усети силното желание за кръв, което я обхвана неочаквано. Положи огромни усилия да го притъпи, но усещаше как организма й изнемогва. Втора седмица вече не бе пила кръв, заслабваше с много бързи темпове. Дори виното не й помагаше да се закрепи.
С огромн ...
Лукреция отвори големите си червени очи и усети силното желание за кръв, което я обхвана неочаквано. Положи огромни усилия да го притъпи, но усещаше как организма й изнемогва. Втора седмица вече не бе пила кръв, заслабваше с много бързи темпове. Дори виното не й помагаше да се закрепи.
С огромн ...
1112
1
----------------------------------
Лукреция затвори с изящните си дълги бели пръсти поредната книга, която четеше. Стана, разходи се из огромната, изпълнена със скъпи, антични мебели и ограяна от хиляди свещи, стая, стигайки до прозореца. През тежката червена завеса преминаваше лека светлина - може ...
Лукреция затвори с изящните си дълги бели пръсти поредната книга, която четеше. Стана, разходи се из огромната, изпълнена със скъпи, антични мебели и ограяна от хиляди свещи, стая, стигайки до прозореца. През тежката червена завеса преминаваше лека светлина - може ...
1445
4
Времената сигурно са полудели
1.
Още първият ритник ме свали на земята. Може би защото беше изненадващ. А може би защото беше в коленете. На кого му пука? И без това се надявах да ме убият. Все пак ми стана неприятно – от един момент в живота ми насам бях добила достатъчно опит, за да осъзная, че мр ...
1.
Още първият ритник ме свали на земята. Може би защото беше изненадващ. А може би защото беше в коленете. На кого му пука? И без това се надявах да ме убият. Все пак ми стана неприятно – от един момент в живота ми насам бях добила достатъчно опит, за да осъзная, че мр ...
3361
1
8
- Свободно, сержант. Седнете тук, моля. Вие сте сержант Раул Ернандес, личен идентификационен номер UF3885536S016327, така ли е?
- Да, сър. Сектор "Мохаве" от Базата на Обединените Сили, втори батальон.
- Аз съм полковник Дезмънд Колман, началник-щаб на Сектор "Мохаве".
- Да, сър. Искам да кажа, тов ...
- Да, сър. Сектор "Мохаве" от Базата на Обединените Сили, втори батальон.
- Аз съм полковник Дезмънд Колман, началник-щаб на Сектор "Мохаве".
- Да, сър. Искам да кажа, тов ...
899
Равнината на смъртта част 1
Последната танкова бригада на „Конфедерацията” минаваше през разрушени град. Тази военна част можеше да се приеме за ничия, тъй като държавата, за която тези хора воюваха, вече не съществуваше. Последната заповед, получената от вече не съществуващия генералски щаб, гласеш ...
Последната танкова бригада на „Конфедерацията” минаваше през разрушени град. Тази военна част можеше да се приеме за ничия, тъй като държавата, за която тези хора воюваха, вече не съществуваше. Последната заповед, получената от вече не съществуващия генералски щаб, гласеш ...
1114
Глава първа
Шикамару бягаше...
- Наруто...!
- Ух... да - отвърна момчето и се заозърта за приятеля си.
- Тсунаде-сама те вика... мисля, че ще е за мисия. ...
Шикамару бягаше...
- Наруто...!
- Ух... да - отвърна момчето и се заозърта за приятеля си.
- Тсунаде-сама те вика... мисля, че ще е за мисия. ...
2717
2
Белезникавите капки дъжд забързваха барабаненето си, по покрива на рикшата, в която се возеше Елинор. Напъпилите дървета изпускаха съблазнителен, сладък аромат, който сякаш я викаше, а хладният пролетен ветрец палаво си играеше с дългите и кичури катранино черна коса. Елинор почувства тръпките студ ...
1279
3
Детинското в мен
*****
Адам стоеше легнал на дивана и държеше торбичка с лед на главата си, слушайки безкрайното мърморене на бившата си приятелка.
... „Как не те е срам? Как може така?" - повтаряше Мег и сякаш думите и обидите и нямаха край... Без да иска Адам се усмихна - никак не се беше променил ...
*****
Адам стоеше легнал на дивана и държеше торбичка с лед на главата си, слушайки безкрайното мърморене на бившата си приятелка.
... „Как не те е срам? Как може така?" - повтаряше Мег и сякаш думите и обидите и нямаха край... Без да иска Адам се усмихна - никак не се беше променил ...
1075
2
Принц на нощта
Кръв се стича от сърцето и рисува с блясък твоите устни.
Усмивка бегла пробягва по лицето и сякаш всичко е наред.
Очи безмълвни гледат те с блясък.
Очи без страст - със страх и трепет. ...
Кръв се стича от сърцето и рисува с блясък твоите устни.
Усмивка бегла пробягва по лицето и сякаш всичко е наред.
Очи безмълвни гледат те с блясък.
Очи без страст - със страх и трепет. ...
1083
1
Петнадесет години преди пробива
На второто позвъняване мъжът отвори вратата. Пред него стоеше един ликос. Беше облечен с човешко яке и дънки, макар да му стояха смешно, обгърнат с обичайното за расата му спокойствие, а малко зад него имаше двама притеснени лекари в бели престилки.
Противно на широко ...
На второто позвъняване мъжът отвори вратата. Пред него стоеше един ликос. Беше облечен с човешко яке и дънки, макар да му стояха смешно, обгърнат с обичайното за расата му спокойствие, а малко зад него имаше двама притеснени лекари в бели престилки.
Противно на широко ...
1246
Прасето или онова, което беше останало от него, лежеше на една страна върху покритата с роса трева. Близо до останките росата имаше наситения кафеникав цвят на засъхваща кръв.
- Кога се е случило? - попитах, оглеждайки пораженията.
- Към четири и половина сутринта - отвърна ми един от фермерите. - Х ...
- Кога се е случило? - попитах, оглеждайки пораженията.
- Към четири и половина сутринта - отвърна ми един от фермерите. - Х ...
1104
6
-Господи, Боже наш, като благ и човеколюбец, прости ми каквото съгреших през този ден с думи, дела или помисъл. Дарувай ми мирен и спокоен сън. Прати твоя Ангел-пазител да ни закриля и пази от всяко зло, защото ти си пазител на душите и телата ни, и на Тебе - Отца, Сина и Светия Дух, въздаваме слава ...
1547
2
Надпревара за живот
Лъскавите ми черни обувки тихо и равномерно потропваха по асфалта на път за работа.
Живеех в сравнително малък и спокоен квартал в разрастващия се мегаполис и всеки ден си повтарях колко голям късмет съм извадил, че съм успял да се установя в този район. Особено бях горд от запоз ...
Лъскавите ми черни обувки тихо и равномерно потропваха по асфалта на път за работа.
Живеех в сравнително малък и спокоен квартал в разрастващия се мегаполис и всеки ден си повтарях колко голям късмет съм извадил, че съм успял да се установя в този район. Особено бях горд от запоз ...
938
2
Прелюдия
Пчелата се разхождаше по вътрешната страна на прозореца и последните лъчи на аления залез се отразяваха в крилцата й като парченца рубин. Насекомото обикаляше нагоре, после надолу, после поемаше вляво или вдясно, после пак нагоре и така в безкраен кръговрат.
Първата му реакция беше да потър ...
Пчелата се разхождаше по вътрешната страна на прозореца и последните лъчи на аления залез се отразяваха в крилцата й като парченца рубин. Насекомото обикаляше нагоре, после надолу, после поемаше вляво или вдясно, после пак нагоре и така в безкраен кръговрат.
Първата му реакция беше да потър ...
919
2
***
С един-единствен удар палачът отсече главата на осъдения. Кръвта, червена като лятно вино, плисна по сочната трева. Един от конете се изправи на задните си крака и изцвили пронизително. Наложи се неколцина мъже да го укротяват, за да не побегне. Арврен не можеше да откъсне очи от кръвта.
Тълпата ...
С един-единствен удар палачът отсече главата на осъдения. Кръвта, червена като лятно вино, плисна по сочната трева. Един от конете се изправи на задните си крака и изцвили пронизително. Наложи се неколцина мъже да го укротяват, за да не побегне. Арврен не можеше да откъсне очи от кръвта.
Тълпата ...
1020
Знам, по-добре да спра да опитвам,
знаеш, че не може да се отрече,
няма да проявя никаква милост към теб сега.
Знам, по-добре е да спра да вярвам.
Знам, че няма връщане назад. ...
знаеш, че не може да се отрече,
няма да проявя никаква милост към теб сега.
Знам, по-добре е да спра да вярвам.
Знам, че няма връщане назад. ...
1163
8
ПЪРВА ЧАСТ
ОКОТО НА БУРЯТА
ПЪРВО: ВЕСТОНОСЕЦЪТ
- Изпъни веригите! - изкрещя някой сред пурпурния хаос. - Изпъни проклетите вериги!
Заповедта беше изпълнена - дебелите сребристи вериги с яростно дрънчене се опънаха почти до скъсване. Яките мъже, които ги държаха, напрягаха мускули до краен предел под ...
ОКОТО НА БУРЯТА
ПЪРВО: ВЕСТОНОСЕЦЪТ
- Изпъни веригите! - изкрещя някой сред пурпурния хаос. - Изпъни проклетите вериги!
Заповедта беше изпълнена - дебелите сребристи вериги с яростно дрънчене се опънаха почти до скъсване. Яките мъже, които ги държаха, напрягаха мускули до краен предел под ...
894
1
Мъглите над Тарех
Предистория, част 4
Лотианската конница също тръгнала без жените си. Те тръгнали на изток, но не открили къде да създадат кралство, защото на пътя им имало само пустини и степи. Те се превърнали в номади постоянно местейки се от едно място на друго. Нарекли ги Балини, по името на т ...
Предистория, част 4
Лотианската конница също тръгнала без жените си. Те тръгнали на изток, но не открили къде да създадат кралство, защото на пътя им имало само пустини и степи. Те се превърнали в номади постоянно местейки се от едно място на друго. Нарекли ги Балини, по името на т ...
906
2
ВЛЕДЕНЕНИТЕ ЗЕМИ
- Хора се сбират - прошепна старецът, без да откъсва поглед от танцуващите пред него пламъци. - Хора се сбират, коват се мечове...
- Това лошо ли е? - обади се спътникът на стареца.
- Никой не кове мечове, ако не смята да ги използва, нали?
Другият мъж замълча. В настъпилата тишина ...
- Хора се сбират - прошепна старецът, без да откъсва поглед от танцуващите пред него пламъци. - Хора се сбират, коват се мечове...
- Това лошо ли е? - обади се спътникът на стареца.
- Никой не кове мечове, ако не смята да ги използва, нали?
Другият мъж замълча. В настъпилата тишина ...
1087
4
Мъглите над Тарех
Предистория, част 3
Ако се било случило във мирните векове, самоубийството на лорда на Икосан щяло да потресе цяла Мая. Но не и сега. Кралствата били толкова заети с битките си, че въобще не се затрогнали. Освен това Естелия не била обичана от всички - някои смятали, че тя неправом ...
Предистория, част 3
Ако се било случило във мирните векове, самоубийството на лорда на Икосан щяло да потресе цяла Мая. Но не и сега. Кралствата били толкова заети с битките си, че въобще не се затрогнали. Освен това Естелия не била обичана от всички - някои смятали, че тя неправом ...
767
1
Мъглите над Тарех
Предистория, част 2
След създаването на Астиа и Лот, набезитеq нанасяни от други земи, скоро били прекратени. Бойните умения не двете кралства били завидни, а също така воденето на безпогрешна тактика отказало нападателите на Мая. Кратко било обаче щастието на предишната миролюбива ...
Предистория, част 2
След създаването на Астиа и Лот, набезитеq нанасяни от други земи, скоро били прекратени. Бойните умения не двете кралства били завидни, а също така воденето на безпогрешна тактика отказало нападателите на Мая. Кратко било обаче щастието на предишната миролюбива ...
785
Мъглите над Тарех
Предистория, част 1
Земята Мая съществувала от незапомнени времена. В нея съжителствали десетки малки кралства в пълен мир и разбирателство. Никой и не бил чувал за войни. Разбирателството било толкова силно, че подразнило всички далечни земи, чиито жители не живеели щастливо, зара ...
Предистория, част 1
Земята Мая съществувала от незапомнени времена. В нея съжителствали десетки малки кралства в пълен мир и разбирателство. Никой и не бил чувал за войни. Разбирателството било толкова силно, че подразнило всички далечни земи, чиито жители не живеели щастливо, зара ...
1010
1
"Нападнаха ме бръмбари онази вечер. Целия ме налазиха, докато не нагризаха цялото ми тяло... на сутринта като ме откриха ме закараха в болницата. Целият съм бил в кръв. Ето вижте - този белег ми е останал от едната гадина" и показа с два пръста голямо петно на лявата си китка. Разказите му ми бяха т ...
2592
3
Къщата на полето
1.
Христо караше колелото си по дългата и тясна пътечка, но той не осъзнаваше това. Не и до момента, в който не се събуди.
Над него грееше луната в празното, стотици километри поле. Пред очите му се намираше кръглата долчинка, към която водеше пътеката и където се намираше къщата на ...
1.
Христо караше колелото си по дългата и тясна пътечка, но той не осъзнаваше това. Не и до момента, в който не се събуди.
Над него грееше луната в празното, стотици километри поле. Пред очите му се намираше кръглата долчинка, към която водеше пътеката и където се намираше къщата на ...
969
Винаги, когато погледнеш през прозореца на класната стая или през този на автобуса, докато пътуваш към вкъщи и се вгледаш в искрящо синьото небе, те погълва невероятното желание да полетиш. Да избягаш от всичко и всички, да почувстваш волността и свободата, да полетиш с вятъра...
Юни е, а небето е ч ...
Юни е, а небето е ч ...
1501
7
Нощта обгръща света в черното си було, светлините на къщите една по една угасват - само уличните фенери разпръскват светлината на бледи кръгове. Луната се е скрила зад облаците, вещаещи дъжд. Плътна тишина наляга градчето - не трополят карети, не се вайкат ограбени търговци, не подтичват весело деца ...
1265
4
Купете си звънче
( откъс от новела )
...............
- Ангеле, Ангеле, не те ли е страх да ходиш из гората? - прошепна бързо нечий глас в ухото му и Ангел Пирев стреснато надигна глава.
Горе от върховете лъхна вятър и въглените премигнаха в полуизгасналия огън. Без да ще беше задрямал и небето просв ...
( откъс от новела )
...............
- Ангеле, Ангеле, не те ли е страх да ходиш из гората? - прошепна бързо нечий глас в ухото му и Ангел Пирев стреснато надигна глава.
Горе от върховете лъхна вятър и въглените премигнаха в полуизгасналия огън. Без да ще беше задрямал и небето просв ...
1732
20723
- Сергей, не се прави на луд! Излизай веднага от машината! – разкрещя се професорът на своя асистент.
- Но, професоре, какво толкова ще стане? – отвърна Сергей с лукав и дяволит поглед,без да мърда от мястото си – Аз искам само да пробвам дали работи,нищо повече!
Сергей беше седнал на обикнове ...
- Сергей, не се прави на луд! Излизай веднага от машината! – разкрещя се професорът на своя асистент.
- Но, професоре, какво толкова ще стане? – отвърна Сергей с лукав и дяволит поглед,без да мърда от мястото си – Аз искам само да пробвам дали работи,нищо повече!
Сергей беше седнал на обикнове ...
1303
5
Събота сутрин. Градският шум нахлува през прозореца на задимената ми квартира като стърже със затъпените си остриета по повърхността на реалността. Клепачите ми се отварят с тежко прищракване и чувам протяжното изсвирване на включилите се биомеханични “батерии” в гръбначния ми стълб. За кратко светъ ...
993
1.
Валеше. Сивите струи заливаха града, пътят пред Портите се бе превърнал в кално блато. Градът, Ендор, и преди беше виждал подобни порои, крепостната му стена все още носеше белезите на прословутия Девилийски порой*. По пътищата не се мяркаше жива душа. Единственият шум, който се чуваше, беше студ ...
Валеше. Сивите струи заливаха града, пътят пред Портите се бе превърнал в кално блато. Градът, Ендор, и преди беше виждал подобни порои, крепостната му стена все още носеше белезите на прословутия Девилийски порой*. По пътищата не се мяркаше жива душа. Единственият шум, който се чуваше, беше студ ...
1087
4
Мечтата контролираше света, както и ума му... в тази поредна нощ. Докато очите му разгадаваха огъня, образа на най-силния му враг се появи между пламъците. В яростта си той захвърли чашата си с прясна детска кръв към противното жълто лице. Вятър повя от полуотворения прозорец и изгаси полюлея с запа ...
2106
1
Малко след полунощ адвокатът Хари Коул мина през подвижните бариери и излезе на перона на метрото. В далечината светнаха жълтеникавите фарове на мотрисата. Въздухът беше застоял и мръсен - имаше особен дъх - някак влажен и тежък; толкова плътен, че би могъл да бъде разрязан с нож.
Грохотът на експре ...
Грохотът на експре ...
800
2
Е, дойде най-сетне. Значи ти си била първото нещо, посрещнало баща ти на прага...
Отдръпваш се, когато протягам ръка, за да докосна косите ти. Съзирам в очите ти страх и омраза. Разбирам те. Знам какво изпитваш - ти, съвършената, недокоснатата. Защото и други изпитват същото, когато ме зърнат.
Аз съ ...
Отдръпваш се, когато протягам ръка, за да докосна косите ти. Съзирам в очите ти страх и омраза. Разбирам те. Знам какво изпитваш - ти, съвършената, недокоснатата. Защото и други изпитват същото, когато ме зърнат.
Аз съ ...
1308
1
7
М о й р и т е
Отлъчих се самоволно от ескадрилата и, може да се каже, откраднах този "Щорх", но за мен Франц е нещо повече от приятел и нямаше как да чакам със скръстени ръце, докато другите го търсят. Освен всичко друго, не мога да си простя, че го оставих да излети с Бертолд - Бертолд е добър пило ...
Отлъчих се самоволно от ескадрилата и, може да се каже, откраднах този "Щорх", но за мен Франц е нещо повече от приятел и нямаше как да чакам със скръстени ръце, докато другите го търсят. Освен всичко друго, не мога да си простя, че го оставих да излети с Бертолд - Бертолд е добър пило ...
1228
4
Пролог
Кратък вик. Сноп от искри, издигащи се в нощното небе, които бавно паднаха на земята като умиращи звезди. После тишина. Вятър, заиграващ се с шепата пепел на мократа улица.
И една самотна фигура в черно, отдалечаваща се в мъглата.
***
Някога се бе наричал Ерик. Беше имал име... Ала никога не ...
Кратък вик. Сноп от искри, издигащи се в нощното небе, които бавно паднаха на земята като умиращи звезди. После тишина. Вятър, заиграващ се с шепата пепел на мократа улица.
И една самотна фигура в черно, отдалечаваща се в мъглата.
***
Някога се бе наричал Ерик. Беше имал име... Ала никога не ...
1032
3
Сумракът се сгъстяваше бавно с всеки слънчев лъч, изгубил се зад билото на планината. Нощта предвещаваше да бъде тъмна и всяваща страх. Горските същества започваха да се готвят за музикално представление. Първи се обадиха щурците, след тях се чу бухането на бухал, а след миг и писъкът на неговата же ...
1258
3
И тази нощ бе неспокойна, пропита със същите сънища... не, кошмари.
Сайф се изправи и седна на ръба на леглото с безжизнено сведена глава. Студена пот се стичаше по бялата кожа на лицето, а косата неприятно се бе полепила по страните му. Картини от кошмара още се мяркаха страшно пред очите му- кърва ...
Сайф се изправи и седна на ръба на леглото с безжизнено сведена глава. Студена пот се стичаше по бялата кожа на лицето, а косата неприятно се бе полепила по страните му. Картини от кошмара още се мяркаха страшно пред очите му- кърва ...
1072
П Е Т А Г Л А В А
Мишо и Старият Проскубан Котарак. Първи уроци по Котешко Мъжество.
- На плаж се закопняха!
- Разбойник стар и Леличка!
- Чудесна двойка бяха! ...
Мишо и Старият Проскубан Котарак. Първи уроци по Котешко Мъжество.
- На плаж се закопняха!
- Разбойник стар и Леличка!
- Чудесна двойка бяха! ...
1576
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
