40 911 резултата
Пръстите ти са ръждясали решетки на затвор. Ако случайно се допра до тях, ще се заразя с нелечима болест. Късно е. Отдавна ти вярвам.
Пръстите ти са остри ножове. Забиват се в тялото ми. Но кръвта ми не тече. Пресъхнала е. Сигурно съм имунизирана към болката, или дотолкова съм свикнала с нея, че веч ...
Пръстите ти са остри ножове. Забиват се в тялото ми. Но кръвта ми не тече. Пресъхнала е. Сигурно съм имунизирана към болката, или дотолкова съм свикнала с нея, че веч ...
858
5
От днес.
Няма да позволя някой да ми казва, че не мога.
Аз ще направя нещата сам.
Ще бъда добър лидер за себе си.
От днес. ...
Няма да позволя някой да ми казва, че не мога.
Аз ще направя нещата сам.
Ще бъда добър лидер за себе си.
От днес. ...
740
Несподелена любов
Тази вечер тя го сънува. Такъв, какъвто беше, когато се запознаха – спокоен, мълчалив, леко пребледнял и вечно замислен. Стоейки на страна от другите, оглеждайки ги със зелените си, строги очи. Останалите го смятаха за странен самотник, който е толкова задръстен, че не може да завъ ...
Тази вечер тя го сънува. Такъв, какъвто беше, когато се запознаха – спокоен, мълчалив, леко пребледнял и вечно замислен. Стоейки на страна от другите, оглеждайки ги със зелените си, строги очи. Останалите го смятаха за странен самотник, който е толкова задръстен, че не може да завъ ...
1895
2
Парчета чувства проблясват солено в тъмното наше сега. Мокра част от душата ми бавно пътува към ъгълчето на устни, които често те целуват.
Забравих да спра сълзите си. Душата ми се показа, полугола, крещейки след тях.
Късно е. Ти вече ме видя.
Тази част от мен расте необлечена. Плета щастие за нея н ...
Забравих да спра сълзите си. Душата ми се показа, полугола, крещейки след тях.
Късно е. Ти вече ме видя.
Тази част от мен расте необлечена. Плета щастие за нея н ...
1208
8
Стоиш, сам, стаята е толкова пуста, че ти се струва, че вятър дере раменете ти - нищо че си с пуловер. Студено е, зъзнеш, замръзваш, смразяващата прегръдка се е вкопчила в теб като малкото момиченце, което видя днес на спирката, да, татко ù заминаваше - щеше да ù липсва. Така и в теб са се вкопчили ...
496
Мастилото на мрака се сгъстява и изсъхва като кръв от стара рана.
Сърцето удря тъпо в тъмното, забравен часовник на ръката на мъртвец.
Нощта въздъхва мразовито и болезнено.
Светлината от тънката част на луната напомня на отблясък по ръба на висящо във въздуха острие.
Небето е ясно и черно, без звезди. ...
Сърцето удря тъпо в тъмното, забравен часовник на ръката на мъртвец.
Нощта въздъхва мразовито и болезнено.
Светлината от тънката част на луната напомня на отблясък по ръба на висящо във въздуха острие.
Небето е ясно и черно, без звезди. ...
766
1
Изведнъж си спомних... Знаех посланието, оставено от мен за Алек.
Корен - дърво, огън - вода,
земя - въздух, Вселена - душа,
живот - смърт, вечност - съдба,
край, начало и след това. ...
Корен - дърво, огън - вода,
земя - въздух, Вселена - душа,
живот - смърт, вечност - съдба,
край, начало и след това. ...
626
2
Беше спокойна и топла есенна привечер. Анка погледна през малкото прозорче на стаичката си. Здрачаваше се и в градината на баба й надвисналите дюли сякаш имаха меденочервен оттенък, със златни отблясъци. Анка предпочиташе да се разходи на воля с приятелките си, но беше задължена да присъства на опре ...
1677
21
Три
Тряскането на една врата от долния етаж ме събуди и аз подскочих стреснато в леглото. Разтърках сънените си очи и ги присвих, когато погледнах електронния часовник, чиито цифри светеха в ярко червен цвят, който дразнеше очите. 5:49 часа сутринта. Учудих се защо майка ми е станала толкова рано. М ...
Тряскането на една врата от долния етаж ме събуди и аз подскочих стреснато в леглото. Разтърках сънените си очи и ги присвих, когато погледнах електронния часовник, чиито цифри светеха в ярко червен цвят, който дразнеше очите. 5:49 часа сутринта. Учудих се защо майка ми е станала толкова рано. М ...
720
1
2. Знам, че има нещо повече
Будилникът иззвъня и смути съненото спокойствие, царящо в стаята. Утринните лъчи докосваха завивките и галеха разпилените коси. Леглото проскърца и някаква ръка уморено се протегна и събори будилника от мястото му на нощното шкафче. Зъбците му се разместиха и той шумно се ...
Будилникът иззвъня и смути съненото спокойствие, царящо в стаята. Утринните лъчи докосваха завивките и галеха разпилените коси. Леглото проскърца и някаква ръка уморено се протегна и събори будилника от мястото му на нощното шкафче. Зъбците му се разместиха и той шумно се ...
993
Понеделник беше кошмарно продължение на петък. Така мислех сутринта, щом видях трескавия поглед на шефа. Целият му вид беше такъв – очите му блуждаеха, търсейки да намерят някоя изпусната нередност. Косата му, въпреки че блестеше от гел, изглеждаше стърчаща, като че ли току-що беше пъхнал пръста си ...
1201
5
Погледнах навън през
отворения прозорец
и какво да видя -
слънцето отново
усмихнало се над ...
отворения прозорец
и какво да видя -
слънцето отново
усмихнало се над ...
688
2
Криминален сценарий
Действие 5
Участници: Всички, включително и човек, който играе полицай. Той бива сниман какво казва само от раменете нагоре;
Обстановка: Първо офиса и после стаята на Емануеле горе;
Полицаят: ...
Действие 5
Участници: Всички, включително и човек, който играе полицай. Той бива сниман какво казва само от раменете нагоре;
Обстановка: Първо офиса и после стаята на Емануеле горе;
Полицаят: ...
779
С лекота пристъпвай по този път - всяка съпротива е излишна.
Дори не пристъпвай, а по пътя се носи! Всеки път, когато набиеш крачка, разрушаваш частица от себе си.
Съпротивата е излишна. Колкото повече заучаваш, толкова повече ставаш неук. Всяка съпротива е излишна. Не се мръщи на околните - светът ...
Дори не пристъпвай, а по пътя се носи! Всеки път, когато набиеш крачка, разрушаваш частица от себе си.
Съпротивата е излишна. Колкото повече заучаваш, толкова повече ставаш неук. Всяка съпротива е излишна. Не се мръщи на околните - светът ...
613
2
Търсих те. Взирах се във всяко едно мъжко лице и търсих твоите очи, твоите черти. Надниквах в душите, в многото мъжки сърца и търсех твоето. Позволявах на чужди ръце да обгръщат моите, търсих твоите длани. Прокарвах пръсти през чужди коси, но никоя не беше като твоята. Аз теб търсих. В цялата ти пре ...
1258
2
ПЪТНИК
Беше студен зимен ден, няколко дни след новогодишните празници. Бях тръгнал да се прибирам в родния си град Габрово, за да се видя с родителите си. Когато пристигнах на гарата във Велико Търново, откъдето тръгвах, като всеки редовен пътник си купих билет и се качих във влака, в който имаше до ...
Беше студен зимен ден, няколко дни след новогодишните празници. Бях тръгнал да се прибирам в родния си град Габрово, за да се видя с родителите си. Когато пристигнах на гарата във Велико Търново, откъдето тръгвах, като всеки редовен пътник си купих билет и се качих във влака, в който имаше до ...
1462
2
Виждам го отдалече. Стъпвам бавно към него и ледът скърца под ботушите ми. Усмихва се кротко и ме гледа как приближавам. По шала и брадата му са полепнали снежинки, чака ме - величествен и бял, с ръце в джобовете. Гледаме се в очите, докато разстоянието не стане твърде малко, почти устни в устни. И ...
779
1
Точно когато Звездите си говорили помежду си за хората на Земята, за това колко
капризни, алчни и лоши вече са, от сълзите на Звездата-майка се отронила сълза.
Всички добре знаем, че една сълза от Звезда се нарича Падаща Звезда.
И, разбира се, тази сълза паднала върху Земята, в един от най-богатите ...
капризни, алчни и лоши вече са, от сълзите на Звездата-майка се отронила сълза.
Всички добре знаем, че една сълза от Звезда се нарича Падаща Звезда.
И, разбира се, тази сълза паднала върху Земята, в един от най-богатите ...
1726
3
Когато друго не остава!
Фалшиво прозорците усмихват се...
В пресъхналия поглед капят струните.
Повтарят се глупаво сезоните.
С тях окапват първите коси. ...
Фалшиво прозорците усмихват се...
В пресъхналия поглед капят струните.
Повтарят се глупаво сезоните.
С тях окапват първите коси. ...
1006
Не, не и не! Този плъх не се лови. Какво ли не залагам в капана - сиренце, препечена коричка, саламче... Само филе от акула и черен хайвер където още не съм му поднесъл. Даже и аналгин му сложих, защото миналата година пак ни нападна един плъх - беше влязъл в шкафа с лекарствата и изял всички аналги ...
999
3
Сватбената дандания в града скоро свърши и малко след това младата булка, заедно с дребничкия си благоверен вече се крепеше на магарешката двуколка, на която по онова време викаха „Сталинка”. Бързаха, както беше традицията, да отидат в дома на жениха – за първата брачна нощ. Младоженецът бе от едно ...
1996
18
Криминален сценарий
Действие 4
Участници: Майката на Емануеле, Бащата на Емануеле, Емануеле, Мартин, Калин, Данчо, Майката на Данчо;
Обстановка: Бащата на Емануеле вече е отишъл до магазина. Действието се случва вътре в апартамента и около офиса;
(Домофонът звъни. Емануеле се приближава и отговаря. ) ...
Действие 4
Участници: Майката на Емануеле, Бащата на Емануеле, Емануеле, Мартин, Калин, Данчо, Майката на Данчо;
Обстановка: Бащата на Емануеле вече е отишъл до магазина. Действието се случва вътре в апартамента и около офиса;
(Домофонът звъни. Емануеле се приближава и отговаря. ) ...
611
2
Водици.
Още вчера надвечер разбиваха леда във вира на реката. Там - малко по-надолу от моста, като всяка година, за да може отец Никола да хвърли Кръста Божий и да освети водата за здраве и берекет.Ала на сутринта се видя, че Голям Сечко е заледил отново вира, та се наложи пак да се разбива, макар и ...
Още вчера надвечер разбиваха леда във вира на реката. Там - малко по-надолу от моста, като всяка година, за да може отец Никола да хвърли Кръста Божий и да освети водата за здраве и берекет.Ала на сутринта се видя, че Голям Сечко е заледил отново вира, та се наложи пак да се разбива, макар и ...
628
5
Скъпо дневниче,
Готвя се за изпити - чета Тери Пратчет и слушам музика. Ако в университета приемаха с изпит по хеви метъл, от изпита щях да изляза с титла професор. При толкова четене двете ми мозъчни клетки получиха втора специализация, след като възстановиха способността си да се делят.
Образовани ...
Готвя се за изпити - чета Тери Пратчет и слушам музика. Ако в университета приемаха с изпит по хеви метъл, от изпита щях да изляза с титла професор. При толкова четене двете ми мозъчни клетки получиха втора специализация, след като възстановиха способността си да се делят.
Образовани ...
962
3
Поредният звънец бие. Потънала в мечти, забравям дрехите и раницата си и излизам навън в снега по къс ръкав. Снежинките ме връхлитат от всички страни, леденият въздух смразява тялото ми и ме кара да се върна в училище и да се облегна на топлото парно, но желанието да те видя надделява и аз тръгвам к ...
1351
9
Франклин Томас и тайната на щастието
мелодрама
Това е роман на щастието, това е най-доброто, което съм способен да напиша, това са най-позитивните чувства, които бих могъл да излея! Когато го четете, от време на време си пускайте тихо някоя разтърсваща балада или някоя красива музика. Може би така щ ...
мелодрама
Това е роман на щастието, това е най-доброто, което съм способен да напиша, това са най-позитивните чувства, които бих могъл да излея! Когато го четете, от време на време си пускайте тихо някоя разтърсваща балада или някоя красива музика. Може би така щ ...
786
8
Франклин Томас и тайната на щастието
мелодрама
Това е роман на щастието, това е най-доброто, което съм способен да напиша, това са най-позитивните чувства, които бих могъл да излея! Когато го четете, от време на време си пускайте тихо някоя разтърсваща балада или някоя красива музика. Може би така щ ...
мелодрама
Това е роман на щастието, това е най-доброто, което съм способен да напиша, това са най-позитивните чувства, които бих могъл да излея! Когато го четете, от време на време си пускайте тихо някоя разтърсваща балада или някоя красива музика. Може би така щ ...
768
4
Спи градът, спи потънал в тишина, сънува може би дъжда, защото навън вали сега. Гръмотевици единствено звънят в мрака. Раздират коприненото черно небе, няма и звезди, само заблудени скитници...
-Сега е моят шанс да намеря храна! - тропна с лапичка едва.
-Къде си тръгнала, ще подгизнеш цялата!
-Аз съ ...
-Сега е моят шанс да намеря храна! - тропна с лапичка едва.
-Къде си тръгнала, ще подгизнеш цялата!
-Аз съ ...
783
Джон Стефанович беше назначен за шофьор на госпожа Тенди точно на двайсет и петия си рожден ден. Той прие това за добър знак. Нямаше никакви причини да мисли другояче. Заплатата беше повече от добра, а работа нямаше много. Повечето време той извършваше дребни ремонти по старото бентли на госпожа Тен ...
1472
3
... Беше навремето, доста отдавна. Бях млад, щастлив, енергичен, пълен с идеи, уверен в себе си. Нищо не можеше да ме спре - имах мисия. Носех си кръста честно и праведно години наред. Но с времето той ставаше все по-голям и по-тежък, а моите сили не се увеличаваха, дори напротив - отслабваха.
Изпус ...
Изпус ...
711
5
Не бива да танцувам. Учила съм се от пеперудите. След всеки танц ги откривам в дрехите си. Една, четири… четиридесет. Зависи колко съм танцувала. Колко съм била отдадена на танца си. На усещането. Аз не танцувам, аз отдавам тяло на Промисъла. На един разказвач на приказки, който с думи е създал прир ...
1085
2
Беше странно и неловко... Не го познавах от дълго време, но бях убедена, че искам да го опозная...
Проблемът май беше у мен, беше ме страх да направя първата крачка. Може би най-добрият ми приятел щеше да се окаже отново прав... Толкова бях свикнала мен да ме канят и свалят, че бях забравила какво д ...
Проблемът май беше у мен, беше ме страх да направя първата крачка. Може би най-добрият ми приятел щеше да се окаже отново прав... Толкова бях свикнала мен да ме канят и свалят, че бях забравила какво д ...
1057
1
В свитата на Артемида
Не беше име, а цяло наказание!
Иванка Димитрова.
Нищо по-тъпо не биха могли да измислят родителите ù, дори и да се бяха напъвали!
А те не бяха. Стигаше си им тяхната слава из областния град! Още млади бяха станали известни: той - художник, тя – актриса в местния театър, но все ...
Не беше име, а цяло наказание!
Иванка Димитрова.
Нищо по-тъпо не биха могли да измислят родителите ù, дори и да се бяха напъвали!
А те не бяха. Стигаше си им тяхната слава из областния град! Още млади бяха станали известни: той - художник, тя – актриса в местния театър, но все ...
1166
13
Болеше я толкова много, че нямаше сили да помръдне. А как ѝ се искаше да побегне... Искаше ѝ се да затича безумно нанякъде и с движението да пропъди болката.
Не беше за първи път. Раните в този живот винаги идваха ненадейно... Но оставяха трайни следи.
Нора чувстваше вдървеното си тяло като оловно, ...
Не беше за първи път. Раните в този живот винаги идваха ненадейно... Но оставяха трайни следи.
Нора чувстваше вдървеното си тяло като оловно, ...
991
1
РАВНОСМЕТКАТА
Единственият изпит, при който са изключени каквито
и да било компромиси е този, при който си решил да
направиш равносметка на собствения си живот.
Хората обикновено не се замислят, или по-скоро не им се иска да мислят, че всеки човек е краен, независимо че никой не вярва в някакво реал ...
Единственият изпит, при който са изключени каквито
и да било компромиси е този, при който си решил да
направиш равносметка на собствения си живот.
Хората обикновено не се замислят, или по-скоро не им се иска да мислят, че всеки човек е краен, независимо че никой не вярва в някакво реал ...
3477
5
Докато шофираше по улиците на познатия град, сърцето му беше изпълнено с трепет, който беше и сладък, и болезнен. Беше си забранил да се чувства по този начин преди доста много време, но днес, щом се събуди с първите лъчи на слънцето, сякаш обвивката, с която беше притискал това чувство години наред ...
561
1
Криминален сценарий
Действие 3
Участници: Емануеле, Майката на Емануеле, Бащата на Емануеле, Калин, Мартин, Данчо, Майката на Данчо;
Обстановка: В дома на Емануеле, сутринта през работен ден;
(Телефонът звъни. Отговаря майката на Емануеле. ) ...
Действие 3
Участници: Емануеле, Майката на Емануеле, Бащата на Емануеле, Калин, Мартин, Данчо, Майката на Данчо;
Обстановка: В дома на Емануеле, сутринта през работен ден;
(Телефонът звъни. Отговаря майката на Емануеле. ) ...
1290
Бай Иван излезе на верандата. Стегна връзките на панталона, потупа се доволно по корема и закрачи към старата черница.
- Венко, ще ставам капиталист – рече той на най-големия си син, докато сядаше на масата под дебелата сянка. - Радо, донеси и на мен едно кафе – викна той на жена си.
- Какво е туй к ...
- Венко, ще ставам капиталист – рече той на най-големия си син, докато сядаше на масата под дебелата сянка. - Радо, донеси и на мен едно кафе – викна той на жена си.
- Какво е туй к ...
666
1
„Времето ме потиска. Хладно е. Мрачно е. Тъжно ми е, много. Ще се разходя сам из парка тази вечер. Имам нужда, но ме е страх... Страх ме е, че като съм сам, ще се сещам повече за теб и няма как да те извадя от съзнанието си, а ти си далеч, далеч оттук, Джейн... Защо ми въздействаш така, защо, защо? ...
970
ПОДАРЪКЪТ
Още с настъпването на зимата започнаха изобилни снеговалежи, които бързо обхванаха цялата страна. Падналият влажен и лепкав сняг скоро бе скован от последвалия необичаен студ.
Хората навън рязко намаляха, но и те с нахлупени шапки и вдигнати яки, бързаха да се приберат някъде на топло. Бро ...
Още с настъпването на зимата започнаха изобилни снеговалежи, които бързо обхванаха цялата страна. Падналият влажен и лепкав сняг скоро бе скован от последвалия необичаен студ.
Хората навън рязко намаляха, но и те с нахлупени шапки и вдигнати яки, бързаха да се приберат някъде на топло. Бро ...
1638
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
