40 911 резултата
Най-напред трябва да уточня, че се касае за един много стар епизод, когато се сблъсках за първи път с тези прихлупени хоризонти и старата циганка, дето врачуваше на отсрещния тротоар, беше още жива. Разбира се, подобен вариант за оцеляване не е препоръчителен и се предлага предимно късно есен, когат ...
872
10
ЖИВОТ С ДИАГНОЗА
25 юли 2010
–Ами, да, майко! Бременна съм! Дори докторът казва, че зад едното бебе може да се крие другото.Често се случвало това!..Даже Марти е избрал имена за две...Уто и Муто и ме пита дали може да ги бие от сега или да чака да се родят!-смее се дъщеря ми от екрана на Скайп.-Чака ...
25 юли 2010
–Ами, да, майко! Бременна съм! Дори докторът казва, че зад едното бебе може да се крие другото.Често се случвало това!..Даже Марти е избрал имена за две...Уто и Муто и ме пита дали може да ги бие от сега или да чака да се родят!-смее се дъщеря ми от екрана на Скайп.-Чака ...
5350
1
66
Аз взех от времето пясъка!
И тръгнах с него с ръце в джобовете.
Към дните позлатени.
Воден от смеха...
От на чайките крясъка! ...
И тръгнах с него с ръце в джобовете.
Към дните позлатени.
Воден от смеха...
От на чайките крясъка! ...
1023
1
- Честита нова година! - поздрави подопечните си Сержант.
- Честита нова година! - отговориха му всички без Ко Та Рак, който разсеяно попита:
- Защо, какво ù беше на старата?!
- Изтърка се и я сменихме - отговори му Гар Ван.
- Да бе, да - измърмори котакът и продължи да упорства: - Но все пак държа ...
- Честита нова година! - отговориха му всички без Ко Та Рак, който разсеяно попита:
- Защо, какво ù беше на старата?!
- Изтърка се и я сменихме - отговори му Гар Ван.
- Да бе, да - измърмори котакът и продължи да упорства: - Но все пак държа ...
614
1
Тя беше пияна, не го отричаше. Спомни си една легенда, която беше слушала много пъти като малка и реши да си я запише. Включи компютъра, който се съживи с ужасно бръмчене и тя започна да трака по клавиатурата с дългите си пръсти с лакирани в червено нокти:
На ъгъла стоеше прегърбена старица, облечен ...
На ъгъла стоеше прегърбена старица, облечен ...
1031
1
Един е човешкият живот, започващ с плач на новородено дете.
Подарък от Живота, сътворено с много любов и доверие.
Един е животът, това е да правиш любов, крещейки, че си жив.
Един е животът, това са думи, усмивки и спомени.
Един е животът, като роман, един албум с черно-бели снимки. ...
Подарък от Живота, сътворено с много любов и доверие.
Един е животът, това е да правиш любов, крещейки, че си жив.
Един е животът, това са думи, усмивки и спомени.
Един е животът, като роман, един албум с черно-бели снимки. ...
887
....................................................
С А М О О П Р Е Д Е Л Я Н Е
....................................................
Eдин ден през януари, когато Павел пазаруваше на центьра, той съзря големия плакат обява, която сьобщаваше, че се организира дьлгосрочна школа по КАРАТЕ –”ДО”, или та ...
С А М О О П Р Е Д Е Л Я Н Е
....................................................
Eдин ден през януари, когато Павел пазаруваше на центьра, той съзря големия плакат обява, която сьобщаваше, че се организира дьлгосрочна школа по КАРАТЕ –”ДО”, или та ...
1601
ВЕСЬО
На чичо ми
Нощта се спусна изведнъж. Снегът се усили, вятърът яростно го завихряше и набиваше в преспи. Весьо политна и се подпря. Нищо не виждаше - с едната ръка заслони очите си, с другата следваше оградата. Вкочанен се довлачи до строежа. Изтупа натрупания по дрехите сняг и влезе във фургон ...
На чичо ми
Нощта се спусна изведнъж. Снегът се усили, вятърът яростно го завихряше и набиваше в преспи. Весьо политна и се подпря. Нищо не виждаше - с едната ръка заслони очите си, с другата следваше оградата. Вкочанен се довлачи до строежа. Изтупа натрупания по дрехите сняг и влезе във фургон ...
2144
34
В онази сива, студена неделя аз си седях в топлото купе на влака и с безинтерес наблюдавах хората по перона: едни пушеха, други се сбогуваха или посрещаха, а трети просто търчаха нагоре-надолу по неизвестни за мен причини. Но и никак не се стараех да ги отгатна. Всъщност мислите ми бяха далеч от вла ...
712
Луната огряваше снега през процепите между клоните и създаваше илюзията за хиляди малки кристали, които светеха в нощта. Вятърът не духаше силно, но студът, който носеше, пронизваше всичко по пътя си. Лед сковаваше цялата гора и превръщаше дърветата в бездушни статуи. Някъде се прокрадна сянка на съ ...
1076
1
Вечер е!
В стаята сигурно
лампата изгрява -
лунно-ламаринено.
Без точките и запетаите ...
В стаята сигурно
лампата изгрява -
лунно-ламаринено.
Без точките и запетаите ...
925
Химикалът се върти из посинелите мастилени пухести пръсти. Чува се капчукът в банята. Dido пее. Някой някъде свири на китара. Не го чувам. Сигурно друг го слуша. Ботуши, омазани в кал, се препичат на лунна светлина, прострели смрадливите си тела на студения перваз. А слънчогледите? Те къде са? Те си ...
869
- Чичо Генчо, чичо Генчооо? Ще ме вземеш ли с теб и днес, моля те, моля те?! Ти знаеш, че аз те слушам, тихичко ще си седя тук, до теб. Да се качвам ли? А?!
Как да му откаже?! Тия тъжни, големи очи, още нищо невидели, а вече приютили сянката на оная тъга, характерна само за хора много препатили и пр ...
Как да му откаже?! Тия тъжни, големи очи, още нищо невидели, а вече приютили сянката на оная тъга, характерна само за хора много препатили и пр ...
2499
5
Вървях по улицата на празнично украсения град, натежала от спомени и проблеми. Прехвърлях случилото се през изминалия ден. Някак не забелязвах трепкащите светлинки на лампичките, които примигваха плахо по витрините на магазините. Клепачите ми се затваряха от влезлите в тях снежинки и аз инстинктивно ...
1004
Ситният, настъпателен говор на съседите проникваше през стените и с лепкавата си паяжина задушаваше всяка мисъл, която имаше неблагоразумието да попърха в главата на Стела. Тя натъпка ушите си с памук и се зави презглава. Шумът сякаш поутихна и девойката заживя в своя свят – далече от сивия блок и о ...
1069
17
Чавкаря, Разбира Се
(Coco Rosie – Lemonade)
- Там ли си – попитах.
- Да, там съм – отвърна Алиса.
- Извинявай... Забравих, че Тук и Там винаги се разминават. Винаги, когато си от Другата - Германската страна на Огледалото... ...
(Coco Rosie – Lemonade)
- Там ли си – попитах.
- Да, там съм – отвърна Алиса.
- Извинявай... Забравих, че Тук и Там винаги се разминават. Винаги, когато си от Другата - Германската страна на Огледалото... ...
1002
1
Един ден на Поли и Коко
Здравейте, читатели! Аз съм Ралица Костова, момиче на 10 години. Сега ще ви разкажа как протича един ден на моите папагали Поли и Коко и как изглеждат те. :)
Реших първо да ви разкажа как изглеждат сладурите ми. Поли е женска. Същинска принцеска! На цвят е синя. Има малко бел ...
Здравейте, читатели! Аз съм Ралица Костова, момиче на 10 години. Сега ще ви разкажа как протича един ден на моите папагали Поли и Коко и как изглеждат те. :)
Реших първо да ви разкажа как изглеждат сладурите ми. Поли е женска. Същинска принцеска! На цвят е синя. Има малко бел ...
592
Искам и аз като другите. Искам да мога да одумвам хората, да ги плюя, да им се присмивам, но не мога. Вместо това те го правят с мен. И нека, щом се чувстват по-добре така.
Като ангел ще се възнеса в небето, изтласкана от големия взрив на хорските приказки и жлъчта, която се лее подире ми. И, някой ...
Като ангел ще се възнеса в небето, изтласкана от големия взрив на хорските приказки и жлъчта, която се лее подире ми. И, някой ...
763
2
Докато опитвах да влача куфара след себе си и да вървя нагоре едновременно, се спънах в една от стълбите и паднах по колене. Дори не изпищях, защото не ме заболя, но се чувствах унизена. Сякаш това падане по стълбите беше нищо в сравнение с падението ми в живота. Станах, уверявайки се, че никой не е ...
850
Сезоните са нещо много специално. Всеки от тях си има определен чар. През пролетта, когато всичко се ражда, започва животът. Тогава природата се усмихва и излъчва много позитивна енергия. Лятото е неприятно с морните жеги, които те повалят на земята. Но пък вечерно време, след като се скрие слънцето ...
669
Джобни мъдрости
Тренировъчна площадка,
отрезвителна килия,
изкушаваща загадка,
източник на простотия ...
Тренировъчна площадка,
отрезвителна килия,
изкушаваща загадка,
източник на простотия ...
972
- Виденията винаги се сбъдват -каза старецът с тъжен поглед. Гледаше през прозореца към снега отвън и това, което виждаше, му бе до болка познато. Беше го виждал стотици пъти във болезнените си видения. Той и останалите мъдреци опитаха всичко, за да предотвратят жестоката действителност. Да преборят ...
698
1
Първа част : http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=237028
... загуби съзнание отново. Човекът в костюма вече беше там и го чакаше...
Джей седеше по средата на някакъв мост. Двата му края не се виждаха, а самият той беше издялан от груб камък. Широк беше не повече от метър – достатъчно широк, ...
... загуби съзнание отново. Човекът в костюма вече беше там и го чакаше...
Джей седеше по средата на някакъв мост. Двата му края не се виждаха, а самият той беше издялан от груб камък. Широк беше не повече от метър – достатъчно широк, ...
623
1
Поредна нощ стоя и чакам... и кого ли чакам... една безумно глупава мечта и ще се сбъдне ли... едва ли, сълза... се стича по лицето. И сега? Въпросът: "Накъде?" - изскача накривен, изпочупен, сякаш вече иска почивка. Напред в бъдещето... или назад към миналото. Нека тази нощ бъде вълшебна... дано се ...
896
Бягам, за да се открия. Себе си да намеря… А път пред себе си не виждам. Само думи. Празни, излишни и нежелани думи. Аз само тях имам… Думите и една мечта в сърцето. И бягам, за да намеря себе си, но път пред себе си не виждам…
Здравей, мое бъдеще Аз. Пиша ти това писмо, за да не забравяш какво беше ...
Здравей, мое бъдеще Аз. Пиша ти това писмо, за да не забравяш какво беше ...
821
1
Как стана така?
Къде отиде си щастието, оставяйки на свое място само болка и празнота.
Взе със себе си радостта, светлината, красотата... взе ми всичко.
Сякаш на инат остави само спомените да доизгорят опустошената ми душа.
Всеки спомен си откъсва част от моето сърце. И те ще късат! Ще разкъсват ...
Къде отиде си щастието, оставяйки на свое място само болка и празнота.
Взе със себе си радостта, светлината, красотата... взе ми всичко.
Сякаш на инат остави само спомените да доизгорят опустошената ми душа.
Всеки спомен си откъсва част от моето сърце. И те ще късат! Ще разкъсват ...
652
НЕДОИЗЖИВЯНА СРЕЩА
Независимо че седалището на DLM беше в Регенсбург, пътувах много често до Пасау, особено през първите години, когато новият, отговарящ на всички съвременни изисквания РО–РО терминал още не беше построен и ползвахме временен пристан.
Така в началото на осемдесетте години на миналия ...
Независимо че седалището на DLM беше в Регенсбург, пътувах много често до Пасау, особено през първите години, когато новият, отговарящ на всички съвременни изисквания РО–РО терминал още не беше построен и ползвахме временен пристан.
Така в началото на осемдесетте години на миналия ...
982
Всички от улицата го познаваха. Бе отрасъл в квартала, учил бе с много от хората тук. Заедно ритаха топка на улицата като малки, когато имаше паркирана само една кола. Познаваше всяко мазе и откъде може да се влезе, за да се извади паднала през счупеното прозорче футболна топка. Тогава бе приятел с ...
679
Кошмар в бяло
Беше студена зимна вечер, мъглата беше надвиснала. Улиците бяха пусти, от време на време се мяркаше някой закъснял гражданин за коледната нощ.
Някой гледаше от храстите... следеше с поглед минувачите. Беше идеалното време за него – мрачно, непрогледно, пусто. Беше идеалното време за ло ...
Беше студена зимна вечер, мъглата беше надвиснала. Улиците бяха пусти, от време на време се мяркаше някой закъснял гражданин за коледната нощ.
Някой гледаше от храстите... следеше с поглед минувачите. Беше идеалното време за него – мрачно, непрогледно, пусто. Беше идеалното време за ло ...
1358
3
Събуди се. Виждаше размазано, всяка част от тялото го болеше. Обърна се на една страна и зверска болка го прониза в дясното рамо. Премигна. Образите започваха постепенно да се проясняват. Успя да различи две червеникаво-оранжеви светлини над главата си. Улични лампи. Премигна отново. Беше нощ. Усети ...
727
1
Глезлата в малкия град
Добре дошли в Елхово! В този малък град, със също толкова малобройно население с миниатюрен умствен багаж. Не знам какво търся тук. Защо изобщо се преместих? Оо, да, сетих се защо. Заради родителите ми.
Ще започна от самото начало. Живеех във Варна, голям и хубав град, пълен с ...
Добре дошли в Елхово! В този малък град, със също толкова малобройно население с миниатюрен умствен багаж. Не знам какво търся тук. Защо изобщо се преместих? Оо, да, сетих се защо. Заради родителите ми.
Ще започна от самото начало. Живеех във Варна, голям и хубав град, пълен с ...
937
НОВОГОДИШНА ЦИГАРА
01.01.2007 година е. Събуждаме се много рано, нали и много рано си легнахме снощи, наспали сме се. По много от телевизиите все още не е приключила дори новогодишната програма. Дори не искам да си отворя очите, толкова ми е черно пред лицето. Единственото ми желание е да запаля циг ...
01.01.2007 година е. Събуждаме се много рано, нали и много рано си легнахме снощи, наспали сме се. По много от телевизиите все още не е приключила дори новогодишната програма. Дори не искам да си отворя очите, толкова ми е черно пред лицето. Единственото ми желание е да запаля циг ...
2128
15
Виелицата променяше образа на полето и неуморно хвърляше върху гората плътни облаци от снежен прах. Въздухът натежаваше от снега, падал целият ден, но сега вече не се знаеше дали вали или само вятъра го развява.
Беше студено. Убийствено и смразяващо, както само свирепата зима може да бъде. Северният ...
Беше студено. Убийствено и смразяващо, както само свирепата зима може да бъде. Северният ...
998
1
2
Ей, та не си намерих работа на Марс - щях да ставам 15 минути преди работа! Ама, не - на Плутон. На майна си Райна - в най- забития квартал на слънчевата система. Когато е най-близо, от Слънцето го делят 4 425 милиона километра, а когато е най-далеч - 7 375 милиона километра. Като ме заклати 280, та ...
1012
Cтъкло. Порцеланова кукла. Нетраен парфюм. Долнопробен, използван кондом. Само ако знаеше колко съм слаба. Само ако знаеше, щеше да избягаш от мен, преди да мога да разбера кога и да се разпръсна на хиляди парчета като отломките на стара, неустойчива сграда след силно земетресение. Колко ли щеше да ...
984
8
Зимен ден, зимни улици, зимни души... Вятър, студ и сивота. Забързани сме. Не знаем кои сме, не знаем къде сме. Не знаем защо живеем - май, защото сме длъжни. Във въздуха се носи странна миризма на злоба. Завиждаме за къщата, за колата, за роклята... Не харесваме никого, мразим всички. Не се чува де ...
671
2
Кати седеше до леко заскрежения прозорец и гледаше как снежинките, спускайки се грациозно от небето, изпълняват своя танц. Чувстваше се сякаш сърцето ù е разбито на хиляди малки парченца, но причина за това не можеше да намери. Ако беше решила да потърси отговора при някой от нейните приятели, той н ...
822
1
Тя бе красиво, младо и изключително смело момиче. Но, колкото и да бе смела, през колкото и изпитания да беше минала, имаше 2 слабости. Едната от тях беше да вижда как на хората, на които държи не им пука за нея, а другата... другата беше по-силна от всичко. Втората слабост беше човек. Но не просто ...
949
Един човек сънувал, че върви по морския бряг заедно с Господ Бог. Той видял живота си като следи от нозе по пясъка - неговите и тези на Бога, винаги едни до други. Натъжил се, като забелязал, че през най-трудните мигове на живота му в пясъка оставяли следи само един чифт нозе - дълбоки под голяма те ...
494
Днешният ден определено бе от най-щастливите му през годината. И през нощта седна да споделя с белия лист.
През деня му се обади една млада двойка, която го покани същата вечер да си възобновят приятелството. Бяха се запознали случайно и техните взаимоотношения доведоха до това, че от няколко години ...
През деня му се обади една млада двойка, която го покани същата вечер да си възобновят приятелството. Бяха се запознали случайно и техните взаимоотношения доведоха до това, че от няколко години ...
1249
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
