40 911 резултата
Дъхът ми е полепнал по твоите прозорци, на същата тази стая отпреди. Косите ми са заплетени в пръстите ти, тялото ти в тялото ми. Черно-бели контури, вкус на вино и блясъкът на златното ти кръстче, което ритмично се блъска в гърдите ми, докато ме стисваш и отпускаш. Дежа-ву, макар да сме се променил ...
1049
Сивият дим се носеше из цялата стая. Мирис на тютюн изпълваше малкото помещение и не позволяваше на никакъв друг аромат да се намеси в царството ù. Прозорците бяха грижливо затворени - не можеше да си позволи да изгуби ценното ухание. Вдишваше отровата с цялото си тяло, поглъщаше я жадно с всяка дръ ...
847
1
Когато си самотен, пожелавам ти любов.
Когато си на земята, пожелавам ти радост.
Когато си размирен, желая ти мир.
Когато нещата са сложни, желая ти красота.
Когато нещата изглеждат празни, желая ти надежда. ...
Когато си на земята, пожелавам ти радост.
Когато си размирен, желая ти мир.
Когато нещата са сложни, желая ти красота.
Когато нещата изглеждат празни, желая ти надежда. ...
735
Двама
В малкия апартамент на четвъртия етаж се чуваше детско гласче. То подвикваше и огласяше със звънък смях стаите. От време на време на детския смях пригласяше и мъжки глас.
Седемдесет и двегодишният Йордан беше сам с внучето си Огнян. Възрастният мъж бе очаквал с нетърпение малкото човече още от ...
В малкия апартамент на четвъртия етаж се чуваше детско гласче. То подвикваше и огласяше със звънък смях стаите. От време на време на детския смях пригласяше и мъжки глас.
Седемдесет и двегодишният Йордан беше сам с внучето си Огнян. Възрастният мъж бе очаквал с нетърпение малкото човече още от ...
1706
19
В никакъв случай не бяха големи, нито малки. Ни с форма особена, странна или страстна. Имаше друго - лепяха в зениците му. Секна дъхът му, обърна бързо глава, отмина. И пак погледна крадешком над рамо.
Тя лежеше на шезлонг под чадъра. Дясната ù ръка на корема, лявата отпусната надолу. Свитите ù пръс ...
Тя лежеше на шезлонг под чадъра. Дясната ù ръка на корема, лявата отпусната надолу. Свитите ù пръс ...
1765
5
Криминален сценарий
Действие 2
Участници: Калин и Мартин
Обстановка: Вече са се разделили с Емануеле. Калин е решил да изпрати Мартин до спирката и двамата вървят заедно натам.
Калин: ...
Действие 2
Участници: Калин и Мартин
Обстановка: Вече са се разделили с Емануеле. Калин е решил да изпрати Мартин до спирката и двамата вървят заедно натам.
Калин: ...
558
1
Каска на плажа
- Обичам те – казва Крис.
- Знаеш ли, че имам пришка на дясното рамо? – отвръща Лидия и се почесва с ръка. – Странно как се е появила там?
- Не мога да живея без теб. – продължава упорито Крис. - Само за теб мисля по цял ден. Обичам те!
- Всеки ден се мажа с крем. – настоява Лидия. – ...
- Обичам те – казва Крис.
- Знаеш ли, че имам пришка на дясното рамо? – отвръща Лидия и се почесва с ръка. – Странно как се е появила там?
- Не мога да живея без теб. – продължава упорито Крис. - Само за теб мисля по цял ден. Обичам те!
- Всеки ден се мажа с крем. – настоява Лидия. – ...
1788
1
16
Любовна история...
Навън бе тихо, спокойно и единствено се чуваше шумоленето на листата. Уличната лампа примигваше леко и едва осветяваше околността. От мрака започнаха да се чуват приближаващи стъпки и гласове. След минута-две два силуета се спряха под разсеяната, жълтеникава светлина, около която ...
Навън бе тихо, спокойно и единствено се чуваше шумоленето на листата. Уличната лампа примигваше леко и едва осветяваше околността. От мрака започнаха да се чуват приближаващи стъпки и гласове. След минута-две два силуета се спряха под разсеяната, жълтеникава светлина, около която ...
5688
3
Малка спретната къщурка, без липи отпред, но с бяла хубава ограда. Цветя и чемшири, усърдно подредени, винаги красяха двора. Съседите завиждаха и искаха да са като тях: идеалното семейство. Но тя не искаше да се прибира. Идеалното момиче мразеше фалшиво идеалното си семейство с идеалната студена къщ ...
1797
2
Право-славието е всекидневна битка – поражения и победи, от която излизаме със струпеи на колената от молитви, с изплакани очи от покаяние, но с окъпана душа.
Право-славието е безкрайно покаяние и преживяна изповед.
Право-славието е подвиг, последно усилие по пътя към Царството Божие.
Право-славието ...
Право-славието е безкрайно покаяние и преживяна изповед.
Право-славието е подвиг, последно усилие по пътя към Царството Божие.
Право-славието ...
849
- Аз, за т’ва село толкоз съм направил, няма да ми скачате насреща! На моята нива ще дойде попът и край! – сбърчи рунтави вежди чорбаджи Станко, взе със замах кожуха си от стола и с трясък излезе от стаята.
- Той една жена не може да опази, взел да рипа срещу всички!
Тих и злобен присмех се разнесе ...
- Той една жена не може да опази, взел да рипа срещу всички!
Тих и злобен присмех се разнесе ...
785
1
И ти бягаш... Страх те е... от теб, от мен, от нас... а момента те увлича...
Не, не искам да се влюбваш. Не мога да те обичам. Аз постъпих като теб отдавна, избягах и не помня пътя обратно, дори не се опитвам да се върна...
Винаги си намирам лъжовно-красиви илюзии, които да ме убедят колко добре ми ...
Не, не искам да се влюбваш. Не мога да те обичам. Аз постъпих като теб отдавна, избягах и не помня пътя обратно, дори не се опитвам да се върна...
Винаги си намирам лъжовно-красиви илюзии, които да ме убедят колко добре ми ...
1136
Криминален сценарий
Действие 1
Участници:
Емануеле, Майката на Емануеле, Майката на Данчо, Калин и Мартин;
Действието се развива в домът на Емануеле и около него след като същата сутрин той е пожелал да се срещне с приятелите си; ...
Действие 1
Участници:
Емануеле, Майката на Емануеле, Майката на Данчо, Калин и Мартин;
Действието се развива в домът на Емануеле и около него след като същата сутрин той е пожелал да се срещне с приятелите си; ...
810
1
Под зоркото ми наблюдение, " братовчедка " ми (която всъщност наистина ми е такава, но нямаме нищо общо) пренареди дрехите ми и оправи цялата стая. Добре се справях с печеленето на уважение. Точно реших да седна в скайпа и да се оплача на всичките си приятели от Варна на какво място съм попаднала, и ...
823
1
Не мога да споделя миналото си с всички, че е мъка и болка.
Нито за бъдещето, със своите неизброими истории.
Но мога да бъда там сега, когато имаш нужда от мен, да се грижа.
Нито за бъдещето, със своите неизброими истории.
Но мога да бъда там сега, когато имаш нужда от мен, да се грижа.
1302
Мичето, нашата мамина отмяна, чакаме с нетърпение кога ще се задомява… Ала къде ли да търсим тъдява такъв хубостник, който да вземе сладката на мама? Подпитваме из комшии, черпят ни с ракийка и туршии, хвалим я и прикриваме някои дреболии… Я го виж Веждьо! Стар ерген, ала не е безнадеждно, вярно, мо ...
1073
За доста дълго време си бях забранила да мисля, чувствам, мечтая. Всичко бе прекалено болезнено и безсмислено... а когато нямаш цели, които да преследваш, когато няма хора, на които да държиш, то тогава просто няма с какво да те наранят.
Когато си сам, без минало, настояще или бъдеще, а само с опити ...
Когато си сам, без минало, настояще или бъдеще, а само с опити ...
773
1
Всеки ден е един и същ - бяло и черно. И така се точи времето - като черно-бяло стълбище. Единственият начин да захвърли раираната си дреха бе да избяга от вечността. Към скъпия телевизор пристъпва бавно силует, уморен от абаносовата си сянка, за да се огледа по-добре. За да види отново отражението ...
1009
1
ЕДНА ЧОВЕШКА ИСТОРИЯ
Имах среща с много близък приятел, когото не бях виждал от години - беше се върнал предния ден от чужбина. Вече бях пред ресторанта където трябваше да се срещнем, когато той се обади по мобилния си телефон. Каза че пътува с такси и се извини, че ще закъснее десетина минути порад ...
Имах среща с много близък приятел, когото не бях виждал от години - беше се върнал предния ден от чужбина. Вече бях пред ресторанта където трябваше да се срещнем, когато той се обади по мобилния си телефон. Каза че пътува с такси и се извини, че ще закъснее десетина минути порад ...
1644
6
3 часа през нощта е. Бавно, малко по малко, на всичките ми абонати от скайпа се появява иконката с хиксчето "извън линия". Само на твоя профил остава зеленият знак, с цвят, досущ като този на очите ти. Уж си на линия, а те няма. Или пък може да си там - отсреща, но не ми пишеш. А защо? За едно "Здра ...
678
3
Вятърът срещнал прекрасно цвете и се влюбил в него. Той го галел нежно и цветчето му отвръщало с любов, изразена в цвят и аромат. На вятъра това му се сторило недостатъчно и си помислил: "Ако дам на цветето цялата си сила и мощ, то също ще ми даде повече." И отправил към него мощното дихание на своя ...
744
3
Скъпи татко, пиша ти последното кърваво писмо, което така и нямах силата да ти дам да прочетеш. Сега поне си имам оправдание за това, защото теб вече те няма. Да, онази сила, наречена съдба, беше благосклонна към теб и не те остави да се мъчиш. Надявам се да си на по-добро място, макар че никога не ...
983
Тя се върна! Не е ли прекрасно?!
Не се сдържах – повиках я. Просто не можех повече да живея така в този мрачен, отчаян свят от изкривени звуци, мисли, хора. Да тъна в безнадеждност и страх. Не издържах... Повиках я. И тя се върна...
Колко е хубаво, че отново е тук! Понякога се плаша, че ù е омръзнал ...
Не се сдържах – повиках я. Просто не можех повече да живея така в този мрачен, отчаян свят от изкривени звуци, мисли, хора. Да тъна в безнадеждност и страх. Не издържах... Повиках я. И тя се върна...
Колко е хубаво, че отново е тук! Понякога се плаша, че ù е омръзнал ...
877
1
Разговаряме с Яне.
- Страхувам се.
- Аз не се страхувам от нищо, поне не вече.
- Аз се страхувам от дребни детайли, непрестанно.
- Пълен съм с детайли. ...
- Страхувам се.
- Аз не се страхувам от нищо, поне не вече.
- Аз се страхувам от дребни детайли, непрестанно.
- Пълен съм с детайли. ...
1191
2
Помниш ли онази черна права линия в коридора на училището? Помниш ли колко пъти си стъпвал върху нея, опитвайки се да не излезеш извън очертанията ù, сякаш балансираш върху опънато над земята въже? Толкова пъти си минавал, без да кривнеш и милиметър встрани, че вече и със затворени очи можеш да стъп ...
549
1
792
1
Франклин Томас и тайната на щастието
мелодрама
Това е роман на щастието, това е най-доброто, което съм способен да напиша, това са най-позитивните чувства, които бих могъл да излея! Когато го четете, от време на време си пускайте тихо някоя разтърсваща балада или някоя красива музика. Може би така щ ...
мелодрама
Това е роман на щастието, това е най-доброто, което съм способен да напиша, това са най-позитивните чувства, които бих могъл да излея! Когато го четете, от време на време си пускайте тихо някоя разтърсваща балада или някоя красива музика. Може би така щ ...
713
3
Убегна ми смисълът. Този, несъществуващият, изнасиленият, отвратеният. Този, дето уж ни събираше. Направо избяга от мен. Като подплашена кошута. Аз съм ловец на емоции. Или поне ми се иска да бъда. Понякога ме обзема тягостното чувство, че всичко, което искам да задържа, умира като лед в топлината н ...
907
5
КОЛЕГИ
По тесен черен път се движеше невзрачен на вид лек автомобил. Шофираше го мъж на около трийсет и пет години, а на задната седалка бяха седнали двама, също млади мъже с атлетическо телосложение,.
В подножието на малко възвишение, колата отби по още по-тясно странично пътче и спря след близкия ...
По тесен черен път се движеше невзрачен на вид лек автомобил. Шофираше го мъж на около трийсет и пет години, а на задната седалка бяха седнали двама, също млади мъже с атлетическо телосложение,.
В подножието на малко възвишение, колата отби по още по-тясно странично пътче и спря след близкия ...
2333
С ТАНЦ КЪМ ЦЕЛТА
И през новата година групичката продължава стария танц. Разголили души, стиснали достойнството си в ръка, качват се нагоре към върха по лекото надолнище като в редичка танцуват леткис. Целта на всеки е да бъде последен в редичката, за да може при отскока назад, оня преди него да усе ...
И през новата година групичката продължава стария танц. Разголили души, стиснали достойнството си в ръка, качват се нагоре към върха по лекото надолнище като в редичка танцуват леткис. Целта на всеки е да бъде последен в редичката, за да може при отскока назад, оня преди него да усе ...
1435
2
Седя на края на кея и гледам морето - водата е толкова мрачна, че дори отражението на Луната не смекчава тъмнината ù. Чудя се дали, ако скоча, някой ще забележи, дали някой ще тръгне след мен, дали ще се опита да ме спаси? Правя крачна напред - губя сълза... Поглеждам надолу, а там сякаш някой ме ви ...
956
5
Снежинката за първи път летеше. Летеше, летеше. Щастлива летеше в първия си полет. Толкова плътно до нея бяха сестричките ù, че не виждаше нищо. Сега някой се допря до нея. Наруши спокойствието ù.
- Извинявай, сестричке - каза.
- Защо се извиняваш? Ти май че за първи път летиш? И не съм сестричка, а ...
- Извинявай, сестричке - каза.
- Защо се извиняваш? Ти май че за първи път летиш? И не съм сестричка, а ...
1085
1
Две
Вратата се отвори незабавно и пред мен се изправи Аби.
Беше доста по-ниска отколкото си я спомнях, но всичко останало в нея си беше същото. Същата щръкнала на всички страни коса, златна като слънцето, стичаща се по гърба й като водопад, същите отворени и любопитни зелени очи, същите малки устнич ...
Вратата се отвори незабавно и пред мен се изправи Аби.
Беше доста по-ниска отколкото си я спомнях, но всичко останало в нея си беше същото. Същата щръкнала на всички страни коса, златна като слънцето, стичаща се по гърба й като водопад, същите отворени и любопитни зелени очи, същите малки устнич ...
752
"Нормално!"
Понякога си спомням
с усмивка за теб и бирите...
* * * * *
И утрото с дърветата замръзнало... ...
Понякога си спомням
с усмивка за теб и бирите...
* * * * *
И утрото с дърветата замръзнало... ...
925
Леко притворени очи, сбръчкана кожа с цвят на остаряла свещ, силно пристегнати крайници, за първи път застинали без работа... Няколко клонки чимшир, събрани като китка за момък-сватбар, правят картината малко по-близо до реалния, живия свят. Приготвените отдавна, извехтели от чакане дрехи на покойни ...
844
Сънувах снощи аз, че случваше се нещо с мен.
Животът ставаше объркан, много по-объркан от всякога.
Събудих се късно, много късно, някъде към 4 беше доколкото помня.
Включих радиото за миг, и то започна да бръмчи.
Без дори да докосна антената, започнах да долавям една странна мелодия. ...
Животът ставаше объркан, много по-объркан от всякога.
Събудих се късно, много късно, някъде към 4 беше доколкото помня.
Включих радиото за миг, и то започна да бръмчи.
Без дори да докосна антената, започнах да долавям една странна мелодия. ...
770
Мичето, нашата мамина отмяна, чакаме с нетърпение, кога ще се задомява… Ала къде ли да търсим тъдява, такъв хубостник, който да вземе сладката на мама? Подпитваме из комшии, черпят ни с ракийка и туршии, хвалим я и прикриваме някои дреболии… Я го виж Веждьо! Стар ерген, ала не е безнадеждно, вярно, ...
1182
4
Тежката раница висеше на гърба ù и не ù позволяваше да се движи бързо, а тя сякаш напук правеше все по-големи и по-големи крачки. След известно време се умори и спря хода си, за да си почине. Стъпила с единия крак на земята, а другия подпряла на случаен камък, тя простря поглед напред - есента вече ...
1852
2
- Ухууухууу... ухуухуху... уууууууууу!... ахааааххааааааа!
Нямаше човек в полуопустялото село, който да не настръхваше всеки път, когато чуеше тези смразяващи кръвта подвиквания на глухия и слабоумен Киро, веднага щом се мръкнеше, в навечерието на някой християнски празник. Наричаха го ”вестителят” ...
Нямаше човек в полуопустялото село, който да не настръхваше всеки път, когато чуеше тези смразяващи кръвта подвиквания на глухия и слабоумен Киро, веднага щом се мръкнеше, в навечерието на някой християнски празник. Наричаха го ”вестителят” ...
768
5
Едно
Топъл вятър разроши косата ми веднага, щом слязох от самолета. Беше началото на юли, затова в Джаксънвил температурите бяха над 30 градуса. Въпреки тениската ми с къс ръкав и късите ми панталонки, аз направо завирах.
С мъка задърпах опърпания си куфар по алеята към изхода на летището. Бутнах сл ...
Топъл вятър разроши косата ми веднага, щом слязох от самолета. Беше началото на юли, затова в Джаксънвил температурите бяха над 30 градуса. Въпреки тениската ми с къс ръкав и късите ми панталонки, аз направо завирах.
С мъка задърпах опърпания си куфар по алеята към изхода на летището. Бутнах сл ...
902
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
