40 911 резултата
- Е хей! Къде така бе, мой човек? Май забравяш, че стъпваш на земята, а? Тази земя е твоя, в нея си се родил.
- Кой си ти да ме съдиш? Забрави ли откъде си дошъл?
- Да бе, да бе. Знам откъде съм дошъл, ама ти май не знаеш кой съм аз?
- Аз ли да не знам? Ти си оня, дето не почита нит майка, нит баща. ...
- Кой си ти да ме съдиш? Забрави ли откъде си дошъл?
- Да бе, да бе. Знам откъде съм дошъл, ама ти май не знаеш кой съм аз?
- Аз ли да не знам? Ти си оня, дето не почита нит майка, нит баща. ...
744
1
Преди години, две души се отдадоха един на друг завинаги.
Снегът шуми под тежестта на обувките му. Чудовищното деяние, което е на път да извърши, натежава всяка негова крачка. Между черните му дрехи, металически блясък, на това, което е съхранило всичките му мъки, контрастира. Очите му са влажни, но ...
Снегът шуми под тежестта на обувките му. Чудовищното деяние, което е на път да извърши, натежава всяка негова крачка. Между черните му дрехи, металически блясък, на това, което е съхранило всичките му мъки, контрастира. Очите му са влажни, но ...
815
1
Когато те няма, някак абстрактно е…
Трябваш ми, за да съм концентрирана…
Помниш ли това?
(запечатало се е в лакмуса на моите сетива, като аромат на парфюм)
„Разстоянието е параметър на материалния свят. ...
Трябваш ми, за да съм концентрирана…
Помниш ли това?
(запечатало се е в лакмуса на моите сетива, като аромат на парфюм)
„Разстоянието е параметър на материалния свят. ...
4013
1
22
Не съм лицемер, не съм лицемер, не съм лицемер... Мога да го повтарям до изтощение. Не се гордея с това, че наранявам хората, казвайки им истината в очите. Но пък от друга страна, каква е ползата да живеят в илюзия? Когато тя се пръсне на хиляди въздушни парчета, се отчайват, стават неконтролируеми ...
952
„Онова, което наричаме Време, е подвижно нереално отражение на вечността" (Платон)
1.
Тъмносиният автомобил се носеше по магистралата. Управляващия го Матиас С. Тоун с лекота задминаваше рядко срещаните други коли, пътуващи в същото направление. Мат не обичаше да кара бързо, но липсата на интензивно ...
1.
Тъмносиният автомобил се носеше по магистралата. Управляващия го Матиас С. Тоун с лекота задминаваше рядко срещаните други коли, пътуващи в същото направление. Мат не обичаше да кара бързо, но липсата на интензивно ...
914
1
Пълната луна закачливо се усмихна в прозореца ми. Помахах ù с ръка да не ме безпокои, но този мой жест остана напразен. Надничаше и ме гъделичкаше, подканяйки ме да стана.
Морето не се чуваше. Заспало ли беше, или просто уморено, така и не можах да разбера от леглото ми. Махнах отново към луната да ...
Морето не се чуваше. Заспало ли беше, или просто уморено, така и не можах да разбера от леглото ми. Махнах отново към луната да ...
903
2
Горещина и пек властваха от ранно утро, но вече слънцето преваляше и вечерта бавно донасяше хлад в сухия летен ден. Дълги сенки плъзваха по околността, а ароматът на сухата пшеница и полски цвета се носеше из въздуха. Мъжка фигура със загоряла от слънцето кожа вървеше бавно по отъпканата пръст, коят ...
833
"Защо ти, сиви вълчо,
отхвърли топла стряха
и смени я ти за песента на ветровете
и шепота на дъждовете?"
"Защото, мила моя, ...
отхвърли топла стряха
и смени я ти за песента на ветровете
и шепота на дъждовете?"
"Защото, мила моя, ...
988
1
Три през нощта. Светът е заспал и сънува своята пустинна немота. Единствено снежинките, измъчени, танцуват, сякаш последния си танц, в своите красиви, бели рокли. Улиците са празни и тихи. Само от време на време някой закъснял автомобил закрещява глух, триейки гумите си в мокрия от снега асфалт. Без ...
1906
13
Аз никога няма да те оставя,
дори ако животът ми ме остави.
Аз винаги ще те обичам
и очите ми винаги ще те изчакат.
Липсваш ми отвъд въображението... ...
дори ако животът ми ме остави.
Аз винаги ще те обичам
и очите ми винаги ще те изчакат.
Липсваш ми отвъд въображението... ...
1435
1
Обладаващата
Ето я! Тя нахълта отново в стаята ми... Влиза бавно, за да не я чуя, но усещам присъствието ù. Сега сяда до мен и е единствената ми компания... Но компанията ù не ми е приятна. Тя ме поглежда с големите си страшни очи и се опитва да влезе в ума ми... успява! Обладава тялото ми, тревожно ...
Ето я! Тя нахълта отново в стаята ми... Влиза бавно, за да не я чуя, но усещам присъствието ù. Сега сяда до мен и е единствената ми компания... Но компанията ù не ми е приятна. Тя ме поглежда с големите си страшни очи и се опитва да влезе в ума ми... успява! Обладава тялото ми, тревожно ...
1100
1
1
Ден като ден - студен, мрачен и дъждовен! Карам по софийските улици и се опитвам да се въоръжа с търпение заради вечните задръствания. Отбивам по околовръстното, с неясната надежда там движението да е по-малко. Уви! Същите колони от коли, нервни шофьори и намусени катаджии. Е, какво да се прави - ще ...
1676
1
Случка:
Капчица среща лицето, нахално милва челото и устата.
Оставя части от себе си и накрая изчезва. А де да можеше да е повече, най-сочен и сладък е плодът на чуждата сълза.
Прочетох извратена история. Как небето оглежда дланта
на хиляди хорски животи и със светкавица гравира съдби. ...
Капчица среща лицето, нахално милва челото и устата.
Оставя части от себе си и накрая изчезва. А де да можеше да е повече, най-сочен и сладък е плодът на чуждата сълза.
Прочетох извратена история. Как небето оглежда дланта
на хиляди хорски животи и със светкавица гравира съдби. ...
1240
7
Бях облечена в жасмин и мед, лъскава, златна. Държах ръката му и имах всичко, можех всичко, усещах всичко. Бях на най-непознатото място с най-познатия човек и бях вкъщи. Оставих лепкави медени следи по всички светли и тъмни улици и облак от блед жасмин, защото се обичахме навсякъде, защото сладостта ...
749
Идва един момент в живота ти, когато спираш да чувстваш болка. Дали е защото изпитваш огромно щастие, или защото просто си свикнал със нея? Дали е само заблуда на твоето въображение, или наистина се случва?
Когато дойде този момент, част от въпросите, които си си задавал сам на себе си толкова дълго ...
Когато дойде този момент, част от въпросите, които си си задавал сам на себе си толкова дълго ...
1050
2
Л А Т И М О Р
Като малко момче Латимор имаше необикновена среща с един старец. Среща, от която той научи тайна, която никога нямаше да забрави. Това се случи на морския бряг...
Бе лято и Лати от сутрин до късна вечер тичаше по пясъка, гонеше се с вълните, ровеше из камъчетата и събираше мидички. Вкъ ...
Като малко момче Латимор имаше необикновена среща с един старец. Среща, от която той научи тайна, която никога нямаше да забрави. Това се случи на морския бряг...
Бе лято и Лати от сутрин до късна вечер тичаше по пясъка, гонеше се с вълните, ровеше из камъчетата и събираше мидички. Вкъ ...
1179
3
Знаеш ли... още мириша на теб... ароматът ти сякаш е пропит в кожата ми... още следите от ръцете горещи болезнено парят... усещам ги по гърба си как бавно слизат надолу, как огнените устни рисуват картина, която не искам да бъде довършена... Знаеш ли... още усещам тялото ти, което допълва всяка изви ...
1878
3
Звездни въздишки
Цял ден Мързелът кърми, крепи, приспива, радва се и се забавлява с по-малкото си братче Страха. Търкулна се Слънцето зад хоризонта. Боднаха уличните лампи по един малък кръг светлина в сипаничавите очертания на пътните артерии и се запрозяваха даже и най-върлите фенове на късните кл ...
Цял ден Мързелът кърми, крепи, приспива, радва се и се забавлява с по-малкото си братче Страха. Търкулна се Слънцето зад хоризонта. Боднаха уличните лампи по един малък кръг светлина в сипаничавите очертания на пътните артерии и се запрозяваха даже и най-върлите фенове на късните кл ...
971
20
Някога дали сте се заглеждали в звездите, дали сте се замисляли
колко безкрайно е небето, колко прелестно е морето и вълните?
Някога дали сте се замисляли колко очарователно е слънцето
и как блести то, колко пъстра е дъгата и как тя променя небесния фон,
как сияят очите на майка ви и колко красиви с ...
колко безкрайно е небето, колко прелестно е морето и вълните?
Някога дали сте се замисляли колко очарователно е слънцето
и как блести то, колко пъстра е дъгата и как тя променя небесния фон,
как сияят очите на майка ви и колко красиви с ...
959
4
Човечеството, тази цивилизация, която, подобно на вселената, постоянно се стремеше към ред, но в действителност в нея цареше хаос. За краткото си съществуване хората успяха да съсипят родната си планета и да я превърнат във воден свят, кръстосван от плаващи градове-държави.Това почти доведе до унищо ...
822
1
Той не беше нито адвокат, нито икономист, нито инженер. Не беше нито медик, нито художник, нито учител. Той беше Играч с главно И, защото освен професията, това бе и името му. И то какъв... чаровен и умел актьор, чиито думи, колкото и повърхностни да бяха, пак привличаха многобройна публика... За ра ...
1146
1
И те видях... и всичко в мене грееше в червено. Сложих си чесън в хладилника, плюх си в пазвата три пъти против уроки, прекръстих се с лявата ръка и си казах „Влизай в боя, кръв да се лее!”
Признавам, адреналина го харча на едро, да мога с кеф да заспивам. Мислех, корава съм много, щом утре за други ...
Признавам, адреналина го харча на едро, да мога с кеф да заспивам. Мислех, корава съм много, щом утре за други ...
967
1
Тойотата се движеше с твърде висока скорост, поради което поднесе на завоя и навлезе в насрещното платно. Шофьорът ù - мъж на около трийсет години – натисна рязко спирачката и започна да върти волана в опит да си възвърне контрола. Не успя - пътят беше много заледен. Но това не бе най-лошото – нагор ...
785
3
Събужда ме леденият звън на телефона! Сякаш знае, че навън валят бели спомени! Кой ден сме? Коя вечер мина снощи? С коя мисъл се будя? Не се ли умориха останалите да се гонят всеки сън с Нея, когато победителката е ясна всяко утро. Мисълта, която ме буди - мисълта за нея!
Сигурна в успеха си, присти ...
Сигурна в успеха си, присти ...
890
Да, Андрей отлично познаваше тази улица - с банката отсреща, вечно развалящия се светофар, будката за вестници и хранителния магазин, от който често си купуваше цигари. Намираше се на около десетина минути от работата му. Защо тогава пътят до тук му се стори толкова дълъг? Какво се беше случило с мя ...
874
1
И някак си така те отново са заедно. Явно любовта беше по-силна от тяхната гордост. Времето не ги раздели, нито завистта, която беше около тях. Каквото и да ù говореха, тя го обичаше, дори повече от преди. Каквото и да ù стореше той, след тази дълга раздяла, нямаше да я нарани повече, защото знаеше, ...
726
Беше прекрасен и усмихнат пролетен ден - слънчевите лъчи създаваха усещането за идващото лято.
На покрива на един блок стоеше мъничък гълъб и наблюдаваше с интерес преминаващите хора. Чудеше се как издържат на цялото това напрежение, което им поднасяше съществуването им. В този момент погледът му се ...
На покрива на един блок стоеше мъничък гълъб и наблюдаваше с интерес преминаващите хора. Чудеше се как издържат на цялото това напрежение, което им поднасяше съществуването им. В този момент погледът му се ...
617
Автобусът бавно намали скоростта и се спря. Тя застана на вратата, приготви се да излезе... и тогава го видя. Той стоеше до препълнената спирка и гледаше безизразно. Валеше. Тя се усмихна, а вътре в нея се разлетяха стотици пеперуди. Толкова се вълнуваше, като го виждаше, бе толкова щастлива, когато ...
657
3
СТРАНЕН ХУМОР
В кабинета ми, чиято врата обикновено стоеше отворена, влезе секретарката ми фрау Швайгер. Преди да я попитам какво има, тя кратко и ясно докладва:
„Френската ви виза е готова, но трябва лично да си я получите от френското консулство в Бон. Тук има подробен план на града, точния адрес ...
В кабинета ми, чиято врата обикновено стоеше отворена, влезе секретарката ми фрау Швайгер. Преди да я попитам какво има, тя кратко и ясно докладва:
„Френската ви виза е готова, но трябва лично да си я получите от френското консулство в Бон. Тук има подробен план на града, точния адрес ...
1304
-Полекичка, моето момче, полекичка, не натискай толкова молива! Ето, буквата „А” я написа! Можеш, можеш, видя ли?! – учителката се бе надвесила над малчугана, а той вече сияеше, че е сътворил такава хубава буквичка „А” и усмихнато прегръщаше младата жена с малките си ръчички.
Траян вече бе четиридес ...
Траян вече бе четиридес ...
882
17
СВОБОДНОТО УЛИЧНО КУЧЕ
То беше черно с тук-там бели петна. Нямаше дом, нито стопанин. Беше свободно улично куче. Нямаше нищо от това, което имат домашните любимци и имаше всичко онова, което те нямаха. То имаше себе си и като стопанин на себе си, зависеше само от себе си.
Не познаваше човешката любо ...
То беше черно с тук-там бели петна. Нямаше дом, нито стопанин. Беше свободно улично куче. Нямаше нищо от това, което имат домашните любимци и имаше всичко онова, което те нямаха. То имаше себе си и като стопанин на себе си, зависеше само от себе си.
Не познаваше човешката любо ...
1726
6
ЧАСТ І
Детектив Фараго затвори силно вратата на стаята за разпити и изгледа затворника срещу него.
- Мисля, че е време да започнеш да говориш.
- Така ли?
Младият мъж го изгледа самодоволно и се подхилна. В крайна сметка полицията не знаеше нищо. Разполагаше само с предположения, но не и с твърди факти. ...
Детектив Фараго затвори силно вратата на стаята за разпити и изгледа затворника срещу него.
- Мисля, че е време да започнеш да говориш.
- Така ли?
Младият мъж го изгледа самодоволно и се подхилна. В крайна сметка полицията не знаеше нищо. Разполагаше само с предположения, но не и с твърди факти. ...
631
Никога не съм била добра в разбирането на хората. Те са понякога искрени, понякога измамни, държат те за ръка, говорят ти за живота, за приятелството, а после… изчезват. И аз изпускам влак, тръгвам сама по релсите, плача, после вдигам глава и вървя гордо, наперено, но пред мен пак камъни и желязо, и ...
1002
4
Какъвто е животът, такъв е и човекът, а той експлоатира не само всичко, до което се докосне, но и всеки друг човек. Любовта ни е вид експлоатация на чувствата, бягство от болката при другия, моментно спасение, опиум, последван от абстиненция и още по силна болка, в този момент идва изневярата, там, ...
1189
Катя ми казва: – Опиши София. Аз я гледам в недоумение. Катя Ерменкова пак ми повтаря: - Опиши София, ти си талантлива. Коя София, Кате? – я питам аз. - София, в която 7 години мия чинии и чистя тоалетни. Тази София?!
Вулкан от мъка, жал, мизерия изригва в мен. Хиляди, хиляди, безброй, милиони измит ...
Вулкан от мъка, жал, мизерия изригва в мен. Хиляди, хиляди, безброй, милиони измит ...
1970
16
Ръмеше ситен дъжд към 6 часа сутринта. Беше хладен ноемврийски ден или поне в началото на деня се очертаваше да бъде такъв. Все още нямаше никакво движение по улиците. Та нали беше и неделя. Една от многото в живота на човек. Само жълтите таксита или поне трябваше да бъдат жълти, доколкото полепнала ...
978
6
Стаята беше болезнено бяла, от онова бяло, което засилва усещането за празнота и те оголва, кара те да се чувстваш уязвим, отнема ти правото да се скриеш и сякаш те задължава да постъпваш винаги правилно. Цареше и особено спокойствие, във въздуха се носеше примирението на наскоро потушено въстание, ...
1152
1
6
Градът стоварва прашни нозе над очите ми, пари безизразно в дланите и примирено се сгушва в ъглите на нищо не подозиращите капчуци… Мирише на пепел, на въглища и още нещо… Напипвам го с върха на устните, поемам го доверчиво, преглъщам и го оставям да разкъса остатъците от изпепелени илюзии, полепнал ...
1631
12
-Днес явно ни е ден за връщане на саморъчни завещания! – просъска деловодителката, затръшвайки вратата на кантората зад гърба си.
-Пак ли е някоя недоволна от деца, от съпруг, от живота, от света?... – разсеяно попита нотариус Пенев.
-Пак. Този път е ослепяла бивша учителка.Преди няколко години, ког ...
-Пак ли е някоя недоволна от деца, от съпруг, от живота, от света?... – разсеяно попита нотариус Пенев.
-Пак. Този път е ослепяла бивша учителка.Преди няколко години, ког ...
1383
18
БАЛАХНА И ДРУГИ, НО... ЗАБАВНИ ИСТОРИИ
Във връзка с работата, ми се налагаше да пътувам много. Тук ще се опитам да разкажа само сегменти от мои пътувания до руския комбинат за производство на хартия в ОАО “Волга” (Обединено Акционерно Дружество „Волга”), Балахна
В “Баварски лойд”, Регенсбург, бе пос ...
Във връзка с работата, ми се налагаше да пътувам много. Тук ще се опитам да разкажа само сегменти от мои пътувания до руския комбинат за производство на хартия в ОАО “Волга” (Обединено Акционерно Дружество „Волга”), Балахна
В “Баварски лойд”, Регенсбург, бе пос ...
2387
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
