40 911 резултата
"В защита на Живота"
- Знам, знам, че човек не трябва да се присмива над "детинщината" в хората, който се имат за вече пораснали.
Но, наистина, когато съм отпочинал и свеж, тяхното поведение ми се вижда, освежаващо-комично.
Докато съм уморен и депресиран, същите тия "умове" ми се виждат най-благонад ...
  953 
И двамата знаеха, че тя е малка. Вървеше грациозно като претендент-балерина, движеше се охотно около мъжете, привличаше погледите с женския си чар, а дрехите ù с нищо не подсказваха годините. Само тези детски очи открито редиха цифрите, а те бяха долепени шест и едно, но започващи на обратно.
И двам ...
  971 
Петър завиждаше. Той беше едно съвсем малко дете и несъзнателно усещаше, че върши нещо лошо, но не можеше да спре да завижда. И страшно съжаляваше. Съжаляваше за това, че живее. Четеше история, в която се разказваше за друго дете - Иван, живяло в приют за сираци, което беше починало. Беше Коледа. Вс ...
  840 
Животното-човек!
В мене то Живее!
В мене още диша.
*
Значи трябва в тази киша - ...
  1020 
ПЪТУВАНЕ ДО ДРУГИЯ СВЯТ
= I =
Когато Айвън завърши Станфордския университет, специалност геофизика, реши да специализира изследване на електромагнитните полета. Беше твърдо убеден, че всяко явление в природата и дори във Вселената си има строго научно обяснение.
Започна работа в изследователски инст ...
  1117 
ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА
Събрали се един прекрасен летен ден на красива поляна сред гората, любовите.
Всички били много красиви и весели, но от време на време, някоя от тях проронвала по една сълза, ей така от радост или от мъка.
- Аз съм най-важната в живота на човека - казала Първата любов - защото съм ...
  6308 
Четири
След като се отбих в супермаркета и напазарувах, се върнах право вкъщи. Докато разтоварвах продуктите от хартиените торби, разговорът с Аби продължаваше да се повтаря и преповтаря в главата ми.
– Откъде имаш това?
- Кое?
- Камата? Онази с изумрудите. ...
  639 
Тя беше яка немкиня - едра като текезесарска кобила. Краката ù дебели - все едно гледаш две здрави буковици, които ако резнеш, ще можеш да се изгрееш половин месец в люта зима. Ханшът ù - могъщ като СССР по времето на Сталин. А гърдите - такива ядрени бойни глави светът не познаваше от разгара на Ст ...
  1244 
Скъпо дневниче,
Успешно влязох в Университета. На изпитите взех три парчета пица и страха на преподавателите си, след като им обясних как да обезвредят скачащата Бети. За зла беда, заместник деканът, Беате Смит, по прякор грозната Бети, също чула това и по грешка го е приела лично. Така още по-успеш ...
  732 
Нарисувах рисунка. После взех гума и старателно я изтрих. Изрязах формички от гланцово блокче и ги залепих върху розов картон. Така измайсторих град с цветовете на дъгата. Имаше лилави облаци и оранжево слънце с тъмни очила. Обаче взех, че го смачках. А после го разкъсах. Събрах го в шепи, изхвърлих ...
  971 
Остави твоята собствена вътрешна светлина да те води!
Идва време, когато трябва да се справяме сами.
Ние трябва да се чувстваме достатъчно уверени в себе си.
За да следваме нашите собствени мечти.
Трябва да сме готови да направим жертви. ...
  850 
Той беше ням. Бяха му изтръгнали езика преди много време. Когато беше малък и другите влечуги нападнаха пещерата му и убиха родителите и братята му. Него оставиха жив. И го хвърлиха в ямата сред пустошта. Да оцелее сам, беззащитен и гол. Но той оцеля. Спаси го стар гущер и го отгледа. Възпита го, но ...
  1117 
***
Мога да го усетя във въздуха… Аромата на младост, щастие, радостни викове, прегръдки, рокли, костюми и снимки… Боже, колко много снимки… И аз съм някъде там в суматохата сред цветя, подаръци, балони, прически и гримове. Някъде там, където детството ми приключи. И усещах аромата на морето, още преди ...
  908 
Огледалото на историята
С прозрачните думи вятърът донесе...
незавършения уличен тротоар.
Разпръсната задимена мелодия.
Празника на неспокойствието. ...
  964 
Сутринта слушах радио. Както всяка сутрин, докато си пия кафето. "Честит вторник" - казаха водещите на сутрешното предаване "кофеин" Тони и Сашо. Честит вторник. От известно време го правеха всеки ден - "честит четвъртък, честит петък". Не им обръщах внимание, струваше ми се смешно. До момента, в ко ...
  969 
Денят бе студен и сив, но беше към края си, а аз бях на прозореца и трепнех да чуя звънеца, оповестяваш пристигането ти. Гледах през стъклото, откъдето едва се забелязваха сивите петна, които очертаваха фигурите на хората, бързащи да се приберат в своите топли апартаменти. Мъглата ми пречеше да те р ...
  766 
Совалката се движеше през тъмния космос вече четвърти ден. Двете жени не бяха си разменили и дума. Хотару бе особена. През живота си Нефрита се бе сблъсквала с хиляди войници, но никога не бе срещала подобно нещо. Лейтенант Росору говореше много малко. Ако не ѝ налагаха да казва „Да сър”, останалите ...
  738 
Виенските балове
В първата половина на 19 век настъпва ерата на валса, на неговите създатели, интерпретатори и ценители.От първи януари до края на Великденските празници, всяка вечер (!) във Виена е имало балове, като понякога се е стигало до 250 бала на вечер. Танцувала е не само аристократичната в ...
  1277 
Пада тя сега в пропастта
и сама е нейната душа.
Мъката в сърцето ù стои...
там тя се таи.
Заради обичното момче ...
  799 
НЕКАНЕНИЯТ ГОСТЕНИН
Това e един наистина невероятен, може би по-скоро паранормален случай. Постарах се да запиша това, което все още помнех от него, без да прибавям каквото и да било. Направих го не за някого, а за себе си. Просто реших да запазя малката част от него, останала в паметта ми, преди и ...
  1399 
Денят бе студен и сив, но беше към края си, а аз бях на прозореца и трепнех да чуя звънеца, оповестяваш пристигането ти. Гледах през стъклото, от където едва се забелязваха сивите петна, който очертаваха фигурите на хората, бързащи да се приберат в своите топли апартаменти. Мъглата ми пречеше да те ...
  753 
Когато животът стане труден.
И светът изглежда несправедлив.
Когато чувстваш, че всичко се руши и върви надолу.
Просто затвори очи и знай:
Аз ще бъда с теб до самия край! ...
  831 
В свитата на Артемида
(втора част, последна)
Ив лежеше на дивана в хола на Артемида, която сама и кажи-речи без никаква помощ от нейна страна беше успяла да я пренесе вътре. Когато я попита да се обади ли на 112, тя едва успя да проломоти:
- Н-не... нне... нека... тайна... моля... те...
Катя се беше ...
  1109  14 
Завидяха хората на полето. Завидяха на спокойната му свободна шир. Завидяха на златорусата му коса, която вятърът галеше с длан на вълни, на вълни.
Завидяха хората и поискаха да живеят там.
Речено-сторено. Докараха огромните си машини - с едните издълбаха огромните ями за основите на своите домове, ...
  1343 
Обичам те, но малко по малко времето си казва думата. Може би след време ще говоря само - ''Обичах го''. Тази мисъл ме облекчава до известна степен, защото на този етап ми е още трудно. По-скоро се чувствам обидена. Обидена, но още обичаща. Ще ми е по-лесно, ако спреш да ме търсиш. Така не слагаш со ...
  624 
Когато гълъбите са нещастни...
В някаква сива празнота.
Цигареният дим с всеки поглед.
Очакваш в разговора необмислен
да израсне - думата с първите най-слънчеви цветя! ...
  1053 
Ще ти разкажа тихо, но на себе си...
Обичам те, защото се усмихваш.
И ето ден и ето тъмнина е.
Къде си?
Думите ти, погледа ти, твоята усмивка? ...
  1431  15 
Дядо Стоил лежеше в същата болнична стая, в която и татко. Той беше голям човек - едър като вол. И много обичаше да разказва весели истории. Макар че животът му угасваше, той разказваше ли, разказваше. Сякаш това беше неговата последна съпротива срещу настъпващата смърт. Няма да забравя неговата пос ...
  704 
31 декември!
Викове от щастие, еуфория покриваща лицата, телефонни обаждания и непрекъснатия въпрос „Къде ще празнуваш?”, а след него следват и с кого ще бъда, какво ще пием, какво ще ядем, подаръци и т.н. Вече от няколко дни съм се наслушала на тези думи и почти машинално започвам да разказвам, за ...
  964 
Нефрита отвори очи, при което светът ѝ се завъртя, карайки стомаха ѝ да се преобърне. Погледът ѝ беше размацан, като на новородено, което я паникьоса. Не си бе представяла отвъдния свят така. Не знаеше къде се намира – в Каерсе, земята на боговете, която приветства всички добри души или в царството ...
  745 
Похитено от пластове грим - щитове, лицето ми е забравило лика си. Отломките на някогашно обичане, изгнили в слепотата на заблудата в очите ми, са пресъхнали тъжни сълзи. Дочаках мира, но той се оказа по-мъчителен от войната. Мисля си, човешката същност, болна в своята вродена самотност, е като държ ...
  939 
По онова време наше село си беше многолюдно и училището си бе училище, а не кокошарник, и читалището - читалище, с каквито искаш книги и дори с киносалон в него, а не беше кръчма, както е днес, че даже и църквата си беше църква и не й бяха изпокрали още иконите. Та в една от тогавашните зарани Попов ...
  1024  26 
1.
- Ще закъснееш, Тайсън! – провикна се от стълбите Слай. - Или може би искаш да те потроши?!
- Спокойно! - отвърна Тайсън със сънит глас. - Какво толкова? Досега не съм закъснявал за срещите си. Какво има за закуска?
- Пържени филийки по мексикански.
- Люто? - ококори се Тайсън. ...
  1077 
С капките дъждовни...
Унесен в скрит покой.
Аз търся думите, довели ме до тук.
Камбанен звън... топовен гръм -
разнесе дим във въздуха! ...
  914 
на алгор за вдъхновението
Крилете са тежък товар в свят, в който безкрилите са неудобно много.
Крилете са бомба със закъснител. Винаги могат да поникнат неочаквано.
Крилете са алтернативен източник на енергия, сравним само с вятърните мелници.
Крилете са люлка за безкрилите, които докато се люлеят, ...
  1024 
Точно преди четиридесет години бях новобранец в Спортната школа, там от всички сгради сега е останала само тази на музея ”Земята и хората”. Клетвата отмина и в началото на декември всички лекоатлети заминаха на лагер за десетина дни в ”Спортпалас”, на Златните пясъци. Само аз и адашът Любомир Прандж ...
  619 
Цяла вечност стоя тук и наблюдавам. Гледам влакчето в увеселителния парк. Най-високото, най-бързото, най-красивото, най-опасното. Толкова много искам да се кача, а толкова много ме е страх. След всяко следващо кръгче съм готова да го направя, събрала съм нужната смелост, понечвам да седна във вагонч ...
  822 
Предговор
Всички събития, които са поместени тук, действително са се случили. Единствените неточности са свързани с времето (климата) на 11 декември 2009 г. в София и идеите за бъдещето. Това беше направено заради порочната практика да се говори за времето, когато няма какво да кажеш на някого – бил ...
  892 
МОЛЯ ТЕ, СЪДБА!
Вълненията остави на мен! Това е един смешен карнавал от страсти, въображения и семеен скандал. Дали да ти го кажа, ама не искам да споделям това мое желание, което ме привлича като магнит в сляпата действителност. Моля те, съдба, дай малко шанс на мен, пред която се изпречи ти! Тя - ...
  719 
Скъпо дневниче,
Вече трети ден наблюдавам как тазсутрешните дъждовни капки се стичат по прозорците, тъжни като първокурсник след изпит по ЛТЗ. Боли ме главата, като че съм същият първокурсник пет дни след проваления изпит. Когато не вали, столичната мъгла носталгично ми напомня за отминалата ми непр ...
  731 
Предложения
: ??:??