2 794 резултата
Пролог
Кратък вик. Сноп от искри, издигащи се в нощното небе, които бавно паднаха на земята като умиращи звезди. После тишина. Вятър, заиграващ се с шепата пепел на мократа улица.
И една самотна фигура в черно, отдалечаваща се в мъглата.
***
Някога се бе наричал Ерик. Беше имал име... Ала никога не ...
  1032 
Сумракът се сгъстяваше бавно с всеки слънчев лъч, изгубил се зад билото на планината. Нощта предвещаваше да бъде тъмна и всяваща страх. Горските същества започваха да се готвят за музикално представление. Първи се обадиха щурците, след тях се чу бухането на бухал, а след миг и писъкът на неговата же ...
  1259 
И тази нощ бе неспокойна, пропита със същите сънища... не, кошмари.
Сайф се изправи и седна на ръба на леглото с безжизнено сведена глава. Студена пот се стичаше по бялата кожа на лицето, а косата неприятно се бе полепила по страните му. Картини от кошмара още се мяркаха страшно пред очите му- кърва ...
  1080 
П Е Т А Г Л А В А
Мишо и Старият Проскубан Котарак. Първи уроци по Котешко Мъжество.
- На плаж се закопняха!
- Разбойник стар и Леличка!
- Чудесна двойка бяха! ...
  1584 
Т Р Е ТА Г Л А В А
Мишо, Чаровната Секретарка и Коварния Изпълнителен Директор.
Първи грешки. Неосъзнати последици.
- Склонете го да не ме яде суров! – проплака Великият Програматор на Мърла и Полигам.
- Много ще ме боли! ...
  1442 
А Л Е К С А Н Д Ъ Р Б Е Л Ч Е В
Н Е В Е Р О Я Т Н И Т Е П Р И К Л Ю Ч Е Н И Я
Н А К О Т А Р А К А М И Ш О (предимно )
М А Й К А М У М Ъ Р Л А
И Б А Щ А М У П О Л И Г А М ...
  1038 
Миризмата на току-що изпечени сладки, допълнена със завоалираното докосване на черно кафе, дразнеше приятно обонянието. Ароматите се преплитаха с различните благовония, съпъстващи като невидима аура всички жени, излезнали в разцъфналата коимбрийска утрин..
Дама с грациозна походка слезна бавно от бо ...
  1430 
Скапан ден
Веселин Гочев, по-известен в някои среди като Весо Левачката, душа даваше точно сега някой да му се надене на крошето. Някой смотаняк да го засече с голфчето си или пък просто да посмее да му светне с дългите насреща, както си караше точно на средата на платното. Но малкото шофьори по шос ...
  1441 
Печатът на Каин
- Господин Малер?
- Заповядайте, професор Линдбърг. Радвам се, че се отзовахте на поканата ни. Устройва ли Ви мястото?
- Напълно. Нека минем направо към въпроса, господин Малер. Ако информацията ми е вярна, Вие сте представител на един неофициален съюз на седем глобални фармацевтични ...
  1262 
1.
Видя:
Как острието на меч докосва гърлото на един брахди и отнася главата му, а към посивялото небе изригва кървав фонтан, който сетне заедно с дъжда се посипва на алени пръски по земята; Как при падането си един фремен пронизва с копието си корема на един от конете-драхари и как животното пада в ...
  980 
Из космоса мълва се разпростира и тя побърква всеки ум: Смъртта кръжи около света и никога не го докосва. Търпелива до безкрай, Тя чака – без ни най-малък интерес – сам светът при нея да доходи. Галактиката, толкова пространна, се чувства сякаш затворена в утроба. И всяка нейна единица, сама мушица ...
  1253 
Танцуват
прашинки във сърцето ми,
завихрени от пориви,
понесени от спомени,
покрили с плащ от ярост ...
  1233 
Малките часове на нощта вече се изнизваха. Влажният паваж на тротоарите в малкото градче мълчаха и сякаш чакаха да чуят нещо. Луната срамежливо се криеше зад тъмните облаци и почти не огряваше улиците, докато тих дъждец ги мокреше.
Той стоеше, подпрян на стената на една сграда и някак нервно се огле ...
  1004 
Вдъхновено от http://www.youtube.com/watch?v=yohT9BY2j9U
Мъжът бавно се връщаше в съзнание. Осъзна, че тялото му тича по мръсните, нощни улици на бедняшкия квартал. Мъжът винаги бе усещал вътрешният си звяр, но го бе удържал. Сега звярът бе свободен и дори не обърна внимание на плахите опити на чове ...
  1108 
От Воинските хълмове го деляха не по-малко от 2 дни, а времето бе все така на негова страна. Инстинктът го държеше през целия път нащрек, независимо спокойствието, което цареше в есенните гори. Знаеше, че това бе неестествено, имайки в предвид множеството пещери, които го заобикаляха...
Слънцето зап ...
  1243 
С пукването на зората Ноа потегли към Воинските хълмове със задачата да съобщи на човешкия народ, който обитаваше тези земи, за решението на Некус Сайф.
Всички добри народи и раси живееха в мир крепен от Кортовия съвет. Планината бе дом на всички им вече векове наред, нямаше смисъл да воюват помежду ...
  1395 
Приседнал на една високата скала и с празен поглед, блуждаещ към пълната луна, скръбта не го напускаше. Обвиняваше себе си за всичко. Но какво друго му оставаше... най-жестоката и изгаряща болка, която можеше да изпита един родител... един баща е болката от загубата на своята рожба.
Обвиняваше се, ч ...
  1350 
- Те дори не знаят, че съществуваме! - смаян, отбеляза Ноа Хорн и леко сведе глава. Май нямаше да успее да разубеди упорития жрец.
- Няма никакво значение... става дума за нашия дом, приятелю... за нашия дом и неговата безопасност! Трябва да я открием!
- В името на Торис, та ние сме елфи! Те са хора ...
  1221 
"А там цареше непрогледен мрак и ужас
Там гдето прокълнатият брат царуваше"
Силен, смразяващ кръвта, рев разтресе Некрония. Ужас плъзна по мрачната планина, пропи се дълбоко в корите на вековните дървета, чиито клони, надвесени над тъмната празнота като грабливи птици, сякаш се съживиха и настъпи мъ ...
  1283 
Шон Стайнмън беше гробар от четиридесет години. Бе "наследил" работата си от своя баща, а той - от неговия и т.н. Имаше малка къщичка на върха на хълма, а гробището се падаше в задния му двор, оградено с нисък каменен зид, от който стърчаха остри метални пръти, чиято цел бе да предпазват покойниците ...
  939 
Пророчествата за Белязания
Окото на Кулата
3-то пророчество
1 глава
Съветът на Пьос Пан ...
  1241 
Космическият ми кораб претърпя авария. Трябваше да кацна, но не защото корабът би се разбил, а защото ми трябваше резервна част за поправката. Не можех да избирам - кацнах на първата попаднала ми населена планета. Случи се да е Земята. Така я наричате вие. За да не смущавам съзнанието ви, приех ваши ...
  911 
Дълг (III част)
Нещо зад стените на крепостта не беше както трябва. Стражите, които виждах, докато ме отвеждаха нанякъде, изглеждаха някак... странно. Вървяха забързано, движенията им бяха сковани и се оглеждаха повече от необходимото. Виждал съм такова поведение много пъти преди, но никога при таки ...
  1088 
Пророчествата за Белязания
Камъкът на Рууп
2-ро пророчество
1 глава
Нови приключения ...
  1265 
Пророчествата за Белязания
Изгрев над залез
1-во пророчество
1 глава
Птичето ...
  1315 
Още от самото начало на човешката инвазия в двете Граници (периодът 2100-2113 г.) частта от галактиката, обозначена на повечето карти като BVC-114, си беше спечелила статута на космическата версия на Бермудския триъгълник. И това в ни най-малка степен не беше преувеличено.
Първият кораб, изчезнал за ...
  1339 
Двадесет години по-късно.
В предутринният здрач една фигура ходеше бавно по улиците на града. Дългата роба и качулка скриваха чертите му, а ръцете му бяха покрити с ръкавици. Почти не виждаше пътя, но навика го превеждаше безпогрешно, както го беше правил стотици пъти.
Стражите, които го срещаха по ...
  1409 
Сардияна се беше свлякла на колене, силите й бяха напълно изчерпани, опасяваше се, че ако си позволи да издиша, едва ли ще смогне да поеме дъх след това. Погледът й, премрежен, губеше контрол над образите, които самоволно се вмъкваха в съзнанието й, разбъркваха го и сякаш присмехулно отлитаха далеч, ...
  996 
Глава 18 - Черният меч
Поредната стрела изсвистя във въздуха. Поредният орк се строполи мъртъв на студената гола земя. Грозната воняща купчина от трупове вече наброяваше около стотина мъртви орка. Планините наистина гъмжаха с кръвожадни глуповати орки, които само чакаха да бъдат убити от някой пътеш ...
  1113 
***
Докато стигна спалнята, писъците бяха спрели и когато отворих вратата, момичето продължаваше да спи спокойно - само позата на тялото й и събраните на топка завивки под нея свидетелстваха, че се е мятала в съня си.
Сънищата са странно нещо - никой, бил той човек или бог, не е успял да даде точна ...
  921 
Глава 17 - Аксаза
Някъде из високата черна кула на гилдията на некромантите той седеше в тъмнината и чакаше тя да се появи. В една черна и празна отвътре ставя без никакви прозорци, той я чакаше.
Черната фигура, покрита изцяло с некромантска черна роба, се появи от тъмната част на помещението. Робат ...
  1110 
Глава шестнайсета - Третият тунел
В тунела на Закриус, Джу и Кориус се чуваха тежките стъпки на полу-орка и постоянното му ръмжене. Кориус окончателно беше решил да млъква и да пее наум, тъй като всеки път като запееше, Джу го изглеждаше накриво. Закриус ходеше най-отпред с много по-голяма предпазли ...
  963 
Превъплъщение
Часовете бавно и агонизиращо се нищеха един след друг. Все още бе сутрин, но неговите мисли бяха далеч отвъд това време. Рано или късно щеше да се свечери и луната щеше да се надигне с цялата си сила. Дори самата мисъл за това го изпълваше с трепет и ужас.
Не можеше да се концентрира. ...
  1429 
Продължение на http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=98976
Вратата зад Марга хлопна и ключалката изщрака. Под вратата се плъзнаха два ключа. Тя взе единият и отключи големият съндък – еднистваният предмет в малката гола стая. Вътре беше цялото й имущество – оръжията, броните, щитовете. Все о ...
  1088 
Глава четиринайсета - Черно и червено
Стъпките им тежко отекваха по каменния под. Ан и Кийла тичаха вече няколко минути, но тунелът си оставаше все същия. Беше широк около два метра, висок почти три и продължаваше право напред. По гладките каменни стени имаше много непознати за тях знаци, но Ан и Ки ...
  986 
Отворих очи, без да знам къде се намирам. Цялото ми тяло гореше, сърцето ми биеше така, сякаш искаше да се надбягва с дракон, ръцете ми кървяха, понеже неволно бях забила нокти в дланите си насън, а насладата, която се разливаше незнайно защо из тялото ми, замъгляваше и малкото останали части здрав ...
  1385 
Глава тринайсета - Спомени
Стълбите продължаваха да слизат все по-надолу и по-надолу, а мракът около седмимата се сгъстяваше. Тунелът, през който стълбите се спускаха в мрачните дълбини, беше широк около три метра и толкова висок. Каменните стени на тунела някога са били окрасени с красиви руни, но ...
  1282 
***
Десетина минути по-кьсно отключих вратата на дома си и внесох момичето вътре - досущ младоженец, пренасящ булката през прага си. С лакът натиснах ключа за осветлението и помещението се освети в яркожьлто. Отнесох момичето в спалнята и я положих на леглото. После седнах на стола до леглото и се з ...
  1019 
- Това е шестата нощ. Той няма да се върне.
Единствено тези думи останаха ясни в спомените на Авелин. Шестата нощ, краят на надеждата и началото на траура.
Авелин не проговори по време на вечерята, дори не помръдна. Стоеше като изваяна статуя, с ръка, отпусната до чашата си, без да я докосва, с очи, ...
  1326 
От дъното на “Utera” се чу изпукване, премина в протяжно стъргане, след това се надигна рев. Денкове и бали се разхвърчаха и нещо ужасно изникна под тях.
Из космосът се носи слух, ала всички се правят, че не го дочуват: патриарсите обладават невинни девойки, сетне ги обвиняват в самозачатие, изтръгв ...
  881 
Предложения
: ??:??