40 908 резултата
БУДА В НЕБЕТО СЪС СКРЕЖ
Lucy in the sky with diamonds…
(The Beatles)
Ако срещнеш Буда – убий го!
(дзенбудистки коан) ...
  987 
Светлината от малката нощна лампа светна и разбули мрака в ъгъла на стаята. Там стоеше пиратът-скелет, който под ъгъла, при който биваше осветяван, изглеждаше наистина зловещо.
- Хайде, Дани, време е за лягане – извика майката от коридора.
Дани загаси малката си нощна лампа и се зави плътно, за да е ...
  598 
С диви круши и резенче хляб във торбата
тя пристигна - хвърли в ръцете ми шала
и прошепна: "Аз съм Мария... Аз съм жената
на всички мъже и на мъртвите даже."
Борис Христов ...
  1130 
Познавах една жена, която много харесвах. Тя се отличаваше от всички останали. У нея имаше нещо, което не можеше да я причисли към обикновените. Тя беше по своему специална и магнетична, много харизматична. Жена с необикновена аура. Такава жена не остава незабелязана, напротив - тя се отличава в тъл ...
  2911 
Гледаха се настървено от двете страни на масата. И двамата дишаха тежко. Лицето ù беше зачервено от ярост и плач, неговото пък изкривено в злобна гримаса.
- Хайде, хайде. Нека се успокоим. - адвокатите отчаяно се опитваха да спасят положението. - Не можем да свършим никаква работа, ако постоянно се ...
  1505 
МОЯТА
МАЛКА
РУСАЛКА
Мара Шейх
Този ден морето бе необикновено бурно. Вятърът не стихваше и там някъде навътре се усещаше истинската му сила. Вълните бяха огромни. След малко и дъждът не закъсня. Сандра се сгуши още повече в дебелата си жилетка и отпи от горещото кафе. Обичаше да гледа от този прозор ...
  828 
Новата шапка на Но Щен Вълк
- Хъм - изсумтя Но Щен Вълк и отново се огледа критично в огледалото, новата му придобивка не се беше оказала точно това, което си представяше предварително. - Хъм - пак изсумтя той. - Тази шапка не ме ли прави да изглеждам дебел?
- А ти не си ли си по принцип дебел? - не ...
  510 
Слънцето се разсърдило на хората, че все се оплаквали от него.
- Много пече. Ще изгорят посевите. Много е силно това слънце, ще умрем от горещините.
Решило да ги накаже. Скрило се. Завалял дъжд. Валял ден, валял два, валял три. Не спирал. Земята подгизнала. Появили се блата и с тях и болести.
Решили ...
  764 
* * * * *
Когато си забравен -
усещаш самота.
И времето спира за теб!
Когато си забравен - ...
  1241 
Видях аз тази снимка, публикувана на трети март от Ирина (lotos) на дома на Баба Илийца и за туй благодаря.
Споделям всичко казано под тази снимка и даже и това, което ще се каже занапред, защото вярвам, че няма българин, комуто да не е мил този образ на българка. Всеки, ако се огледа, не може да не ...
  639 
Някога, много отдавна, още преди първия човек да бъде сътворен, на земята бродиха други същества. Те бяха подобни на човека, но не напълно. Цивилизовани и щастливи. Имаха си и собствено царство, с цар, чиято дума ставаше закон мигновено, щом бъде изречена. В това царство съществата приличаха ужасно ...
  2275 
ЕДИН ДЕН
ОТ ЖИВОТА НА БАЛКАНДЖИЯТА
Зората отведнъж се сипна навън. Слабата светлина се промъкна през тънкото перде на прозореца и подкани стареца да ста­не. Очакваше го шетня из двора. "Все едно и също. Омръзна ми. Ще взема днес пак само да седя без да пипна нещо. Ще наблюдавам. Цял живот съм работи ...
  940 
Събуждам се на сутринта с натежала глава; наново нахлуха мислите от предния ден. Днес трябваше да бъде погребението. Досега през живота се не бях присъствал на погребение, с изключение на един случай от моето детство, когато почина един мой съученик и учителката ни заведе целия клас да присъстваме н ...
  892 
Карах със шейсет. Тананиках си нещо. Минавам по това шосе всеки ден. Беше заснежено. Подцених пътя. Не предположих, че е и заледено. Навлизам в поредния десен завой. Колата поднесе надясно - не ми се бе случвало досега. Опитвам се да я овладея. Последва остро поднасяне наляво. Неконтролируемо. Неоча ...
  922 
След дълги години, прекарани в колебание и нерешителност, аз най-после реших да споделя с този лист от хартия целия ми живот, защото смятам, че повече не мога да нося това проклятие на раменете си. Сега ще разкажа какъв съм аз, откъде идвам и защо реших да сложа край на всичко това.
Направих справки ...
  1759 
Тъмносиньо, синьо-зелено,
синьо, светлосиньо -
и до мен на брега
разпилени бели морски вълни!
Сутрин е! Рано! ...
  849 
ФИЛОСОФ
Човекът, загърнат в дебел кожух на автобусната спирка, е фило­софът Костадин. Лек, но пронизващ вятър духаше от насрещната страна и беше крайно неприятно да се стои на едно място без завет. Дребен селянин с тежка пътническа чанта спря мълчаливо до него, пусна огромната чанта в краката си и, ...
  827 
Къщата, в която живееше Ники, беше малка. С малко дворче. С много цветя. И едно голямо дърво, на което беше свила гнездо птица. Ники обичаше да гледа птицата. Знаеше как тя направи с клонки гнездото си. Как лежеше в гнездото, докато се излюпят птичетата, но най-много обичаше да гледа бижутата на май ...
  1129 
I
Две черни очи
Георги знаеше какво да прави, знаеше къде да отиде, въпросът беше дали наистина го иска. Поне на едно нещо го бяха научили петте години в тези среди и това нещо беше да играе мръсно. Така изигра картите си срещу смъртния си враг, Ицо Добермана, когото застреля в главата. Сега седеше ...
  992 
Това е една странна смесица между две любими мои книги и доза фантазия! Надявам се да ви допадне, ако ви хареса, мога да добавя и останалите части! Да се има предвид, че съм начинаеща и може в бързината да съм допуснала правописни грешки, моля да ме извините за което!
Кратко описание
Моята история з ...
  891 
Седим си с наборчето в “Арката” и си пием коняка. Той черпи, защото аз спестявам за карамфили. Празник се задава. Пием си кротко и напоително, а аз го навивам:
- Вземи бе, наборче, вземи, че се ожени! Не ме гледай мен, че съм с измъчен вид. То е от грипа, аз изкарвам всички епидемии. И жената хапове ...
  1355 
Денят си отиваше над червените пясъци на Енра. Огромното слънце скоро щеше да залезе зад океана, а на небето да изгрее голямата Бяла Звезда. Дея повдигна с мъка своето огромно туловище и се понесе бавно към скалата. Наближаваше часът на бурята и тя трябваше да бъде там навреме за поредната си порция ...
  1416 
ДРУГАТА МЕЛОДИЯ
Питал ли си се какво е да е живееш с мрака в душата си? Търсил ли си отговори на въпроси, изгубили смисъла си? Преминавал ли си прегради, които си издигнал сам?
Мъглата се спуска и покрива всичко. Дори шеметният ти пиедестал е потънал в лепкавата забрава. Бях там, когато затвори всич ...
  912 
Надежда
Търся надежда... намирам я, а после лесно я губя.
Същото се случи с щастието и любовта...
Това ли ме чака... един живот, изпълнен с тъга...
НЕ! Аз видях много от този мрачен живот! ...
  776 
Последни думи
Когато тръгвам, недей плачи! Кажи просто – бъди щастлив, но сега си върви. И не спирай бурята, която в мен гори! Двамата с теб знаехме, че
нашият свят се крепи от невъзможните мечти. Но не плачи, знам, че съм пречка в живота ти, сякаш като бодлива тел на бойното поле, но, по дяволите, ...
  779 
ИВАН
ЗАДГРАНИЧНАТА БРАЗДА
В КАНАДА
Катедралата се напълни с хора. Органът огласяше залата, а влизащите сядаха на пейките за неделната литургия. Всеки удар по клавишите нанасяше удари с нож в сърцето на Иван. Той беше приклекнал на едното си коляно, а му се искаше да се хвърли по корем, да помоли за ...
  1091 
Една нереалистична загадка, която предизвиква всяка част от теб, но отваря път към бъдещето. Чрез собствените ни чувства ще разгадаем необяснимото, защото те са тези, които проникват в недостижимото за очите ни. Те пресъздават една магия, сякаш ни поднасят щастието редом с тъгата - това е силната ко ...
  1181 
Като четири сезона
(Животът отлита, сякаш в година е събран)
Човек отваря очите си за света през пролетта. Жаден открива дребните неща около себе си. Изпълва малката си още душичка с аромати, звуци, цветове, които времето не може да затрие. Нехайно къса цветчетата, любува се на всичко. И приказен из ...
  905 
ГРАМОФОНЪТ
Малкият Стефчо горчиво плачеше и бършеше с ръчички мокри бузки. Той искаше само да погали свития под масата котарак, но масата се залюля на куция си крак и от нея с трясък падна старият грамофон. Фунията издрънча и отскочи встрани. Подплашен, котаракът се стрелна през открехнатата врата, ...
  1013 
Не си мислете, че съм фея или магьосница. Просто разбирам езика на цветята. Може би, защото ги обичам, или защото те ме обичат и се разкриват пред мен?
Както сега в цветарския магазин. Исках да купя букет за моята внучка. И докато се чудех какво цвете да избера, те започнаха разговора си.
Първа се о ...
  1339 
Сбогом, Бабо!
И ето, камбаната заби с пълна сила.
Бие за тебе, скъпа бабо...
Бие и кънти в нашите сърца...
Страх ме е, бабо, страх ме е от мен самата, че проклинам Господа всяка секунда, всеки миг... ...
  7419 
Любовта ли?
Любовта те прави слаб.
Заради любовта си способен да предадеш - приятели, семейство, себе си.
Заради любовта ставаш жалък.
Заради любовта си готов да прощаваш на този, който те ранява. Неестествено и нелогично е. ...
  1303 
"Всичко ще се нареди, нали?"- питах те аз.
Ти каза "да" и се усмихна тъжно.
И ето, тръгна си. А след теб се изсипа Любовен порой, а след него - охлюви. Събрах ги в една голяма кофа, похлупих ги и ги оставих до леглото ни - там, където сме прекарали толкова страстни нощи. Отидох да направя баница, за ...
  916 
Част трета
І
ДЕЛЯН
Автобусът Торехон де Ардос- Мадрид се вмъкна в тесния, извит тунел на терминала Авенида де Америка и се спря на осми сектор на втория подземен етаж. Русата, къдрокоса шофьорка отвори и двете врати и обърна младежката си, неслужебна усмивка към малобройните пътници:
— Последна спирка. ...
  973 
ЕДНА ГОДИНА ПО-КЪСНО 1972.
Елица не беше днес на работа. Събуди я петелът на комшиите. От известно време се канеше да посети дядо Иван, но все отлагаше.
„ Днес ще ида!... Те страдат като мен. Хората се отдръпнаха от тях, а дядо Иван, казват, че от леглото не е ставал след инсулта.”
Сложи сушени ябъл ...
  1108 
Розите замръзнаха...
Цветовете посивяха...
Студът се усукваше около нас.
Слънцето бе слабо, но достатъчно
силно, за да може пухкавият сняг да заблести! ...
  1129 
При най-лекия вятър листата на дървото зашумяваха. Започваха да си говорят. За различни неща си говореха, но най-често всички говореха на едно листо.
- Дръж се здраво за клона - му викаха те - не се пускай, ще загинеш. Нали знаеш, че ако се откъснем и паднем, трябва на земята да паднем, защото после ...
  855 
Много от нещата, които ми бяха казани напоследък, просто останаха в главата ми. Запознах се с много хора и всеки беше различен със своя филм. Всеки беше донякъде весел и донякъде тъжен. Понякога виждам надежда да продължавам да пиша, а понякога сякаш самият аз не желая да бъде чуто всичко това. Но е ...
  2046 
Тази седмица мина вяло и безинтересно, ако изключим едно–две напивания с Вълевски, останалото нищо особено. В събота обаче, когато мислех да изляза и да се шляя из града без цел, ми позвъни майка ми (потърси ме по телефона в портиерната, понеже в стаята нямам телефон), за да ми съобщи, че е починал ...
  865 
След тежка тренировка в школата по Бойно изкуство на Скиталецa дойде време за теоретична подготовка.
- Какво можете да ми кажете за невъоръжения бой? - попита учениците си Скитaлецът.
- Най-важното нещо е да накараш другия максимално бързо да престане да те удря - веднага реагира Сянка.
- А по-конкр ...
  553 
Предложения
: ??:??