40 908 резултата
Колко е хубаво да срещнеш любовта. Да я почувстваш близо до себе си. Отново да те обгърнат двете ръце, които си чакал толкова много време. Но в момента, в който това започва, моментът, в който идва началото на приказката, ти се колебаеш дали трябва да направиш онова, за което сърцето ти мечтае, от м ...
986
Аз.... Аз съм себе си? Една единица като всички други, която не може да не бъде себе си. Какво съм аз, човек ли, или просто един призрак, затворен в черупката на човек? Не знам, няма и да разбера.
Талант... Какво е талант, умение, различно от другите, или просто една лудост? Талант ли е да те пресле ...
Талант... Какво е талант, умение, различно от другите, или просто една лудост? Талант ли е да те пресле ...
1424
5
Белоснежната ми ръка сграбчила малко късче от живота
Вратата се затвори и на малкото ми детско лице започнаха да се стичат сълзи, още не бях чувствала БОЛКА, още не знаех колко струва да живееш, колко струва да гледаш този разкош. Всичко залязваше заедно с мен, а сълзите ми се стичаха толкова бързо, ...
Вратата се затвори и на малкото ми детско лице започнаха да се стичат сълзи, още не бях чувствала БОЛКА, още не знаех колко струва да живееш, колко струва да гледаш този разкош. Всичко залязваше заедно с мен, а сълзите ми се стичаха толкова бързо, ...
894
Тази нощ Павлето спа неспокойно. Въртеше се ту на едната, ту на другата страна. Беше решил на утрото да посрещне Вяра. Излезе от къщи рано, с книжка под мишница. На площада се засече с учителя по български език, аритметика и геометрия, Тодор Нечев.Той беше привърженик на старобългарското в езика ни. ...
709
Принцесата и синьото топче
Живяла някога една безумно красива принцеса на име Лира. Дворецът на баща ù бил голям и пълен със скрити съкровища и врати, които не били отваряни от много години. Лира знаела какво имало във всички стаи. На нейното вратле било окачено едно синьо топче и принцесата никога ...
Живяла някога една безумно красива принцеса на име Лира. Дворецът на баща ù бил голям и пълен със скрити съкровища и врати, които не били отваряни от много години. Лира знаела какво имало във всички стаи. На нейното вратле било окачено едно синьо топче и принцесата никога ...
1264
Нямаше следи в снега. Нямаше пътеки, за да знам накъде да поема. Тръгнах през нищото, просто така. Без да знам дали в този момент погрешно вървя. Имаше само силен вятър и непрогледна мъгла. Очите си стисках затворени. Пазех ги от студа. Спасявах ги от слепота. Душата ми само с повреден компас ме про ...
899
Вдъхновяваш ме, за да те променя, но и ти ме променяш – в добрия смисъл, разбира се! Никога не е имало по-красива пролет от тази – спокойна и чаровна като теб! Божиите сълзи на дъжда обливат лицето ми, стичат се по тялото ми, проникват до костите!
Колко си топла!... Студени са само пръстите ти, изтр ...
Колко си топла!... Студени са само пръстите ти, изтр ...
662
2
Като минеш покрай черквата,по-точно двете черкви - старата и новата - те са една до друга,в един двор, защото така са решили - да запазят и старата, съградена от стари майстори... Та, покрай черковните зидове, от следващата разкръстица, се хваща нагоре, къмто баира, дето се зеленеят полите на западн ...
722
1
От много отдавна не бях отваряла тази кутия. Бях забравила съдържанието ù даже. Отворих я и спомените се върнаха.
Ето цвете, вече без аромат, но като го взех в ръцете си, почувствах топлина. Беше ми подарено от едно момче, много, много отдавна.
Ето камъче от хайдушката пътека. Така се наричаше пътек ...
Ето цвете, вече без аромат, но като го взех в ръцете си, почувствах топлина. Беше ми подарено от едно момче, много, много отдавна.
Ето камъче от хайдушката пътека. Така се наричаше пътек ...
847
1
-Алекс, трябва да почиваш... Трябва да лежиш. Затова ще го направя аз - тя го докосна по носа - Изобщо не приемам възражения! - стана от леглото, облече си халата и отиде в кухнята. Пусна кафе машината и се замисли. Нощта бе невероятна! Като в приказките! Но Алекс не бе за нея! Та тя бе една бедна х ...
865
Д-р Ведрев и сестра Фръцкова за малко да се сблъскат в партера на клиниката. Тя сякаш беше изскочила от модно списание за старши медицински сестри. Поздрави Ведрев с ослепителната си усмивка, напъха му някакви листи в ръцете и весело добави:
- Това е програмата за днес, вътре е списъкът с трите имен ...
- Това е програмата за днес, вътре е списъкът с трите имен ...
1097
12
Кръгче дим, а зад него стои учудващо красиво лице.
Имаш ли огънче? Пламъкът гори, цигарата се запалва, приказката се получава. Аз говоря, а ти довършваш. Няколко думи, а вече все едно се познаваме от малки.
Пламъкът гори, а ние говорим колкото можем пред входа. Очите се усмихват, устните ги следват. ...
Имаш ли огънче? Пламъкът гори, цигарата се запалва, приказката се получава. Аз говоря, а ти довършваш. Няколко думи, а вече все едно се познаваме от малки.
Пламъкът гори, а ние говорим колкото можем пред входа. Очите се усмихват, устните ги следват. ...
999
2
Ти...
Твойте очи са тъй прекрасни,
виждам в тях любов и топлина.
Защо и мойте не могат да излъчват това?
Да не би да съм прекалено зла? ...
Твойте очи са тъй прекрасни,
виждам в тях любов и топлина.
Защо и мойте не могат да излъчват това?
Да не би да съм прекалено зла? ...
1213
1
Тя е дете с мечти и с очи, изпълнени с надежда...
Тя е дете с богата душа, изпълнена с живот...
Тя е силна, бореща се срещу ураганния вятър, който се опитва да я повали...
Тя е усмихната, усмихната като слънцето...
Тя, тя е малката обич продавачка, но не... всъщост тя не иска нито пари, ...
Тя е дете с богата душа, изпълнена с живот...
Тя е силна, бореща се срещу ураганния вятър, който се опитва да я повали...
Тя е усмихната, усмихната като слънцето...
Тя, тя е малката обич продавачка, но не... всъщост тя не иска нито пари, ...
609
Отличниците на живота
Какво знаеш ти?
Нищо!
Гледам те как рониш горчиви сълзи пред мен,
а моите пресъхнали очи те гледат тъй мрачно и студено. ...
Какво знаеш ти?
Нищо!
Гледам те как рониш горчиви сълзи пред мен,
а моите пресъхнали очи те гледат тъй мрачно и студено. ...
815
КРАЯТ НА ЕДНА ВОЙНА
Вчера на полето бях, чудна чудо там видях. Страшна армия чудата
маршируваше в житата. Във колони и редици, като истински войници,
мишките вървяха в строй. Предстоеше страшен бой!
Май планираха атака срещу своя враг Котака. С котешкия род голям битка ще се води там. ...
Вчера на полето бях, чудна чудо там видях. Страшна армия чудата
маршируваше в житата. Във колони и редици, като истински войници,
мишките вървяха в строй. Предстоеше страшен бой!
Май планираха атака срещу своя враг Котака. С котешкия род голям битка ще се води там. ...
981
6
Линк към първа част от предисторията:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=205662
Още предистория
Десетото измерение. Новониколаевск (Новосибирск), Русия. Зимата на 1894 година. Бе изминала едва година от официалното създаване на селището. Все още то нямаше статут на град и неговите жители ...
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=205662
Още предистория
Десетото измерение. Новониколаевск (Новосибирск), Русия. Зимата на 1894 година. Бе изминала едва година от официалното създаване на селището. Все още то нямаше статут на град и неговите жители ...
895
Огънят гореше и караше дървата да пукат. Двамата се загледаха в него. Той бавно отмести поглед. Тя бе толкова красива... Какво ставаше с него? До сега не е изпитвал подобно нещо!
- Знаеш ли... на светлината на огъня изглеждаш невероятно красива! Очите ти са толкова топли... косата ти блести... а кож ...
- Знаеш ли... на светлината на огъня изглеждаш невероятно красива! Очите ти са толкова топли... косата ти блести... а кож ...
1008
Днес рано сутринта трябва да тръгвам отново за града, понеже следобед съм на работа. Самият факт, че съм на работа, беше достатъчен да ми вгорчи настроението, но както и да е. Приготвих се и на обяд хванах автобуса за града. Добре, че днес имах само три часа. Вечерта след прибирането излязох да се п ...
928
2
Андрей умря, надвесен над клавиатурата.
В последните месеци често късно нощем бе мислил за този момент, докато лежеше в леглото си, мъчен от най-упоритото безсъние, което можеш да си представиш. Тъпо е да те мъчи безсъние, когато живееш в някаква смачкана и изхвърлена в кошчето реалност, нищо не ти ...
В последните месеци често късно нощем бе мислил за този момент, докато лежеше в леглото си, мъчен от най-упоритото безсъние, което можеш да си представиш. Тъпо е да те мъчи безсъние, когато живееш в някаква смачкана и изхвърлена в кошчето реалност, нищо не ти ...
1051
3
КРАЯТ НА ПРОКЛЯТИЕТО
Елица седеше сама в парка на студената пейка и наблюдаваше щъкането на гълъбите в росната трева. Земята беше мокра от дъжда, който се изля преди няколко дена, а слънцето още не беше подсушило росата. С пръчка драскаше по влажната пръст и с ходилото настъпваше написаното и отново ...
Елица седеше сама в парка на студената пейка и наблюдаваше щъкането на гълъбите в росната трева. Земята беше мокра от дъжда, който се изля преди няколко дена, а слънцето още не беше подсушило росата. С пръчка драскаше по влажната пръст и с ходилото настъпваше написаното и отново ...
1077
2
Младият рибар
Имало едно време един млад рибар. Той бил по-скоро млад, отколкото рибар. Това му било първото излизане в морето. Станал рано още по тъмно, нахлузил си една моряшка фланелка (така бил гледал от филмите), изпушил няколко арди без филтър и се качил в лодката. Почнал да гребе в посокa хор ...
Имало едно време един млад рибар. Той бил по-скоро млад, отколкото рибар. Това му било първото излизане в морето. Станал рано още по тъмно, нахлузил си една моряшка фланелка (така бил гледал от филмите), изпушил няколко арди без филтър и се качил в лодката. Почнал да гребе в посокa хор ...
1225
5
АДАМ И ЕВА
Пееха сладкогласи славеи, гората ехтеше омаяна от дивните им песни и привечерната прохлада лягаше заслушана върху тревата. Цялата природа сякаш беше потопена в музика. Пригласяше ù ромонът на малката рекичка в ниското.
Само лесничеят оставаше извън вълшебството на лятната вечер. Приседна ...
Пееха сладкогласи славеи, гората ехтеше омаяна от дивните им песни и привечерната прохлада лягаше заслушана върху тревата. Цялата природа сякаш беше потопена в музика. Пригласяше ù ромонът на малката рекичка в ниското.
Само лесничеят оставаше извън вълшебството на лятната вечер. Приседна ...
1379
1
Когато тръгнеш си от учебната зала,
когато за последен път чуеш училищната камбана,
когато за последно седнеш на ученическата маса
и когато за последен път напишеш сбогом на дъската,
тогава ще попаднеш в "нов и скучен" свят, ...
когато за последен път чуеш училищната камбана,
когато за последно седнеш на ученическата маса
и когато за последен път напишеш сбогом на дъската,
тогава ще попаднеш в "нов и скучен" свят, ...
804
1
- Шах и мат! - доволно обяви Мър Мър.
- Това не се ли казваше в шаха? - замислено се почеса по носа Ко Те.
- Именно - потвърди брат му.
- Но ние играем на шашки! - възкликна Те.
- Така ли? - учудено сви рамене Мър. - Объркал съм се... ...
- Това не се ли казваше в шаха? - замислено се почеса по носа Ко Те.
- Именно - потвърди брат му.
- Но ние играем на шашки! - възкликна Те.
- Така ли? - учудено сви рамене Мър. - Объркал съм се... ...
552
1
Винаги, когато ми се отвори повече работа, си измислям начин да легна на сянка. Напоследък дори се влюбвах, но никак не ми се изясни защо Анджелина Джоли не проявява интерес към проблема с вятърните мелници и си ляга боса преди заспиване. Това не означава, че любимото куче на китайския император ще ...
809
1
- Гу-гу-чух, гу-гу-чух.
- Добре де, какво си чула? Все това - чух, чух. Казвай сега, какво си чула.
- Гу-гу-чух славеят да пее.
- Га, га кога?
- Гу-гу-чух го вчера. ...
- Добре де, какво си чула? Все това - чух, чух. Казвай сега, какво си чула.
- Гу-гу-чух славеят да пее.
- Га, га кога?
- Гу-гу-чух го вчера. ...
753
Истината! И какво всъщност е истината?! И за чия истина говорим? - моята, твоята, на трети, четвърти… Защото истината е една, но всеки я разбира различно! Защото хората са свикнали да тълкуват, а не да слушат, да чуват, когато им говорим. Те просто се хващат за някоя дума и почват да размишляват отт ...
1308
7
... Някога бях казал, че поетите премного лъжат, също и най-добрата поезия е сътворена от сънища, подигравах се на зимата и на себе си със студени душове, миг покой нямах, търсих се навсякъде. В очите отсреща, когато ги имаше, намерих още и още празнота, а в своите - самота. Бъди човек ли? Не... Тво ...
1487
2
- Разкажи ни пак оная история.
- Коя история? - Рафе отпи глътка от водката си.
- Оная, за бай Иван, кавалджията.
- Ааа, Господи, откъде се сети за нея? Това беше толкова отдавна.
- Ами виж колко е снежно навън. Винаги, когато има толкова сняг и е толкова безлюдно и тихо, се сещам за тази история. ...
- Коя история? - Рафе отпи глътка от водката си.
- Оная, за бай Иван, кавалджията.
- Ааа, Господи, откъде се сети за нея? Това беше толкова отдавна.
- Ами виж колко е снежно навън. Винаги, когато има толкова сняг и е толкова безлюдно и тихо, се сещам за тази история. ...
1041
3
- Защо не говориш? - попита госпожица Дреам, като през това време направи крачка и го погледна със странния си поглед, очаквайки отговор.
Дреам стоeше все така смутен на този неудобен стол и мислеше как да реши дилемата - дали да остане с госпожица Дреам, или да сложи край...
Малкото му сърце се беш ...
Дреам стоeше все така смутен на този неудобен стол и мислеше как да реши дилемата - дали да остане с госпожица Дреам, или да сложи край...
Малкото му сърце се беш ...
970
1
- Ало, Димо, какво стана с работата?
- Работата стана, идвай да земеш твоето.
- Идеално! Идвам.
Взе раницата. Още щом Димо отвори вратата, замириса на ганджа. Източникът беше тъмно зелена купчина, изсипана на масата в хола. Загреба с пълна шепа и замачка лепкавите глави, после ги подуши.
- Мазна е, ...
- Работата стана, идвай да земеш твоето.
- Идеално! Идвам.
Взе раницата. Още щом Димо отвори вратата, замириса на ганджа. Източникът беше тъмно зелена купчина, изсипана на масата в хола. Загреба с пълна шепа и замачка лепкавите глави, после ги подуши.
- Мазна е, ...
872
1
Рисуваше с такова голямо удоволствие. Бе завладяна изцяло от положителната емоция. Завърши последната рисунка за изложбата. Погледна я критично, отстрани още някои нередности и я постави на другият статив да съхне. Взе ново платно и започна нова картина. Не усещаше как лети времето. Не рисуваше с ръ ...
851
Вакуумът винаги ме е впечатлявал. От малък съм посвещавал часове наред, за да го разучавам. Вакуумът е измислен от НАСА и от СКА (съветска космическа агенция) по време на студената война. Студената война пък е измислена от основателите на НАСА и СКА. Следиш ли мисълта ми. Навремето имах един съсед, ...
1095
3
Имаше около 45 минути до тръгването на автобуса. Тя се замота и купи вестник и двойно еспресо без захар. Както винаги се изнерви от несръчността и бъбривостта на кафеджийката. Не, тя не бъбреше с нея, а с позната, минала да се видят и да се оплаче от свекърва си.
Беше ли си взела четката за зъби? Бя ...
Беше ли си взела четката за зъби? Бя ...
1064
1
КИРЕТО
От малката къщичка в края на селото излезе нисък, набит мъх. Той взе подпряната на стената брадва и тръгна, но за миг спря. "Да не си забравя лъжата!" - си каза и закрачи по сънената улица. Насреща му изскочи стрина Гана, беше посърнала. Попита я какво я е разтревожило толкова рано.
- Внучето ...
От малката къщичка в края на селото излезе нисък, набит мъх. Той взе подпряната на стената брадва и тръгна, но за миг спря. "Да не си забравя лъжата!" - си каза и закрачи по сънената улица. Насреща му изскочи стрина Гана, беше посърнала. Попита я какво я е разтревожило толкова рано.
- Внучето ...
1382
“… Още в люлката с робски присъди засенени са детски лица”
Оня ден пътувам в автобуса и случайно дочувам разговор. На седалката пред мен са седнали двама пенсионери и четат забравен вестник, коментирайки на глас. Няма как да си запуша ушите, нито къде другаде да се изместя, а и разговорът им ми стан ...
Оня ден пътувам в автобуса и случайно дочувам разговор. На седалката пред мен са седнали двама пенсионери и четат забравен вестник, коментирайки на глас. Няма как да си запуша ушите, нито къде другаде да се изместя, а и разговорът им ми стан ...
2028
5
Животът ми мина докато те търся,
откривах всеки път малки частици от теб,
който вятърът ми довяваше.
За хората, които ме познават,
знаят, гоня вятъра от малък. ...
откривах всеки път малки частици от теб,
който вятърът ми довяваше.
За хората, които ме познават,
знаят, гоня вятъра от малък. ...
1660
1
2
III
Най-добрият с пистолета и с мотора
По едно време телефона му звънна. Гарванът го събуди:
- Ставай, изкарвай мотора, чакам те след 15 минути!
- Добре – изрева Георги. ...
Най-добрият с пистолета и с мотора
По едно време телефона му звънна. Гарванът го събуди:
- Ставай, изкарвай мотора, чакам те след 15 минути!
- Добре – изрева Георги. ...
771
Всеки ден на поляна в гората идваше един момък. Водеше овчица. Тя пасеше тревица, а той сядаше под едно дърво, изваждаше книжка и се зачиташе в нея. Понякога свиреше на проста овчарска свирка. Птиците се заслушваха.
Момъкът обичаше тази полянка – за тишината тук, за ручейчето, което даваше живот на ...
Момъкът обичаше тази полянка – за тишината тук, за ручейчето, което даваше живот на ...
639
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
