4 238 резултата
ОСМА ГЛАВА
Клейтън беше пристигнал в дома на родителите си с половин час по-рано от сестричката си. Имаше възможност да обсъди с Ранди Лоукър футболният сезон и да помогне на Раджина Лоукър с приготвянето на вечерята и подреждането на трапезата. Оставаше му още свободно време, в което да седнеше в д ...
  606 
НЕЗАБРАВИМАТА ЛЕЙЛА – ЧАСТ ТРЕТА ( НОВО НАЧАЛО )
На сутринта Джош се събуди свеж и готов за закуска. Беше в добро настроение от мига, в който Лейла прие да се срещне с него. Нямаше търпение за предстоящата вечер. Сънят трудно дойде при него през нощта от вълнение. Два часа бе мислил за миналото си с ...
  711 
СЕДМА ГЛАВА
Тайра беше успяла да намери време, за да изпрати на летището Джорджия и Крисчън. Бе й мъчно, че за кратък период нямаше да вижда най-добрата си приятелка. Знаеше, че компанията и дясната ръка на Джорджи в магазина щяха да й липсват. Беше време за Тайра да се научи да ръководи бутика сама ...
  517 
ШЕСТА ГЛАВА
– Цял обяд не обели и дума за впечатленията ти от снощната ти среща! – Джорджия се обърна към приятелката си, след като си бяха взели кафе и се готвеха за разходка в Сентръл Парк.
Искаше да узнае всичко за изминалата вечер на Тайра още в момента, когато се настаниха в ресторанта, за да о ...
  607 
ужаси
Тази нощ щях да остана отвън. Не знаех как да се прибера в къщата или дали изобщо да го правя. Взирах се унило към входната врата с надеждата отвътре да излезе някой нормален човек, от плът и кръв, без значение дали ще бъде с добри или лоши намерения. Предпочитах злосторника, крадеца, дори уби ...
  562 
"Да живееш зад маски"
Гл. 2
Изпратих SMS:
„Ще говорим довечера“
Щом влязох в стаята си (143) ...
  900 
ПЕТА ГЛАВА
Бруно пристигна точно на време, за да вземе Тайра от апартамента й и да отидат в неговото жилище за започване на работата му върху картината, която искаше да й направи.
Всъщност, това беше само един малък повод, за да може да прекара време с нея и да я опознае малко повече. Вече напълно р ...
  558 
Двамата седнаха в едно кафене. По същото време, на друго място, далече оттам, Лудия беше с руската си приятелка.
„И ако тава не е ирония на съдбата, не знам какво е!“ — помисли си Симона.
— Много си концентрирана… За какво мислиш? — наруши тишината Владимир.
— За нищо.
— Не може да бъде! Познавам те ...
  859 
Ужасът в Дъруент
Това е втора част на разказа! По-рано (вчера) съм пуснал първата.
„Скъпи господин Феч,
Съжалявам за неуспешния Ви опит. Бих дошъл до Дъруент, ако можех да Ви помогна. Уви, Вие сте единственият, който може да доведе нещата докрай. Когато Вирунас обсеби някого, може както да го остави ...
  711 
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Клейтън и Тайра се готвеха за един малък съботен обяд, в който да се видят и да разменят няколко думи помежду си. Поръчката им беше готова и сервитьорът им поднесе ястията, които си бяха поръчали. Клейтън се беше спрял на пилешко филе на скара с пържени картофи и салата, а Тайра бе фе ...
  541 
"Да живееш зад маски"
Гл.1
Да живееш зад маски, не е най-доброто решение за да избягаш от собственият си живот!
Но аз постъпих така! Всичките ми приятели бяха от богат род, само аз живеех в бедност и мизерия!
Не можех да покажа истинското си лице, истинското си аз! ...
  1147 
АНАНИ-БАНАНИ ООД
Озверялата, огладняла и опърпана тълпа в миг се юрна към портите. Стотици сандали, ботуши и боси крака затропаха по новата каменна настилка на главната улица. Римските войници, които пазеха градската порта захвърлиха щитовете си, подпряха копията и бърже догониха тълпата.
Градският ...
  632 
Ужасът в Дъруент
1-ви октомври
Факултетът по математика в Дъруент има два входа – пред задния, използван само за спешни случаи, се бе образувал килим от първите пожълтели листа и изсъхнали клони, съборени от летните бури, тъй като никой не си правеше труда да го почиства наоколо. Изразът „Спешен слу ...
  870 
ТРЕТА ГЛАВА
Тайра отвори очи от дълбокия си сън, който бе прекъснат от звънящия й клетъчен телефон. С бавно движение на ръката си, тя го взе от нощното си шкафче до леглото й. На екрана се изписваше името на приятелката й. Тайра натисна върху дисплея си зелената слушалка.
– Ало! – Казва тя кратко и ...
  739 
ВТОРА ГЛАВА
Тайра очакваше Джорджия след десет минути да пристигне и двете да тръгнат за партито. Чувстваше доста добре, че тази вечер нямаше да се натоварва с работа. Една вечер на забавление ще я отпуснеше от стреса.
Облеклото, с което избра да се облече беше доста свободно и удобно за повод като ...
  602 
ПЪРВА ГЛАВА
Тайра Лоукър си проправяше път в гъстата тълпа по улиците на Ню Йорк. Оставаха й пет минути, за да не закъснее да отвори бутикът си за дрехи. Защо никога не й достигаше сутрешното време вкъщи да се приготви за работа? Вече не можеше да преброи, колко пъти вместо тя да отвори го правеше н ...
  638 
Беше застанал пред огледалото.
Отсреща го гледаше тясно скулесто лице, прав нос, тънки вежди, извити над големи отворени сиви очи със зеленикави пламъчета. Бледа кожа в контраст с тъмна мека коса, дълга почти до раменете. Лице на двайсетгодишно момче, взиращо се в овално огледало с дървена резбована ...
  659 
Глава тринадесета
Шести полицейски участък беше окупиран от партизаните. Тук беше щабът им. От тук те командваха не само Столицата, но и по-голямата част на страната. В малкото дворче пред старата червена сграда на участъка беше пълно с въоръжени мъже. Сред тях се мяркаха и няколко жени. От време на ...
  599 
Олимп се тресеше. Замъкът на боговете кипеше от живот. Сякаш всички хора в околността на Олимп се бяха събрали в него и всеки вършеше нещо. Целият народ се беше събрал в най-голямото помещение на замъка-гостилницата. Обикновено почти цялата гостилница би била заета от огромна дървена маса, боядисана ...
  700 
Наистина имаше буря. Мокрите клони шибаха бясно стената на атрактивната фасада на клиниката под напора на вятъра, тънки пръски дъжд се лепяха по огледалните прозорци. Мониторът в стаята на Виктор Конъли пищеше ли, пищеше-зловещо и неестествено, раздирайки стерилната тишина на болничния коридор. Момч ...
  798 
-Бунтовниците нямат никакъв шанс, нали знаеш? В момента ги изтласкват от двореца, а генералите ми ще потушат този нелеп метеж!
Огромна зала.Тронната зала на лордовете, управляващи този Остров. Кои по наследство, кои по избор, кои с насилие. Лионард изповядваше вярването, че лорд е този, който е коро ...
  852 
Виктор се въртеше в просъница в тясната кушетка. В стаята беше тъмно, едва различаваше очертанията на предметите, щорите на остъклените стени бяха спуснати, едва-едва проникваше безцветна светлина от неоновите лампи в коридора. Имаше часовник на стената-във всяка болнична стая има часовник. Този тук ...
  735 
-Тими, не ходи там! Опасно е!
Малкото чернокосо момче на шест-седем годинки притичваше през останките на стария лунапарк. Под гуменките му скърцаха стъкла и ръждиви отпадъци, но малкият не им обръщаше особено внимание. Навря се в някаква полусъборена барака въпреки подвикванията на майка си. След се ...
  879 
Да, истинска червенокоса...Слезе от масата-невероятно гъвкаво тяло, едва ли не съвършено. Почти гола, но не съвсем. Няколко копринени шала галеха широките й бедра, увиваха се около тях, докато пристъпваше към него, подканваха да ги свали, за да прокара собствените си треперещи длани по тази толкова ...
  885 
„Ще дойда довечера в полунощ пак тук....“
Времето вече наближаваше, бризът бе обърнал посоката си и се усилваше. Морето на хоризонта имаше цвят на олово под нависналото небе, изтъняващият сърп на луната прозираше иззад облаците и караше пяната на вълните да белее. На покрива на склада приведената фи ...
  725 
Облегнат удобно на седалката, Елизар Моранди подкара бавно колата си по тъмната улица. Наближаваше полунощ в неделя вечерта, но град като този никога не спи. Огромни неонови реклами светеха високо над улицата, уличните лампи бяха по-слаби дори от тях и от осветените витрини. Автомобилът меко прегази ...
  768 
Беше осем и тридесет, неделя сутрин. Виждаше непрекъснато мърдащата черна стрелка по белия изпъкнал циферблат на стенния часовник. Имаше кръгла сребриста рамка, проблясваща на изкуствената светлина. Секундната стрелка прескачаше от миналото към бъдещето с почти безшумно прещракване.
Стаята за разпит ...
  823 
Джейн седеше облегната на кухненския прозорец, голите й лакти се отъркваха о перваза. Гледаше навън към настъпващата съботна вечер, към притъмнялото небе на запад и странните форми на облаците, създадени от вятъра. Небето се златисто и розово, а малката уличка долу-сенчеста и жалка. Еднакви сгради с ...
  953 
Вятърът развяваше косите ѝ и това не ѝ харесваше. Преди дори се наслаждаваше на това, но сега дори от това се страхуваше. Мислите ѝ бяха насочени само и единствено към изхода от този свят. За нищо друго не отделяше толкова време. Усещаше бързината, с която се движеха и не ѝ се искаше да бъде на мяст ...
  733 
Глава дванадесета
От сутрин до вечер радиото предаваше съветски военни маршове. Руски песни и речи на нови политици огласяха ефира на България. “Лили Марлен” беше изхвърлена от репертоара и заменена с “Катюша” и “Калинка, Калинка”. Борис Симеонов сега четеше комюникетата на Главното командване на Не ...
  624 
-Имаме предварително заключение от патолога.
Следователят вдигна глава от тънката папка в ръцете си. В стаята бе влязла дребна русокоса жена в бяла риза, понесла сноп документи. Тридесетина годишна, остроноса и слаба.
-Какво казва?
-Смърт от кръвозагуба-сякаш нямаше да се досетим-усмихна се накриво. ...
  840 
Вече нямаше значение дали ще го търсят или не. Нямаше представа какво е станало с Джейн, с нападателите му, какво е положението в колежа или в болницата. Беше толкова странно и влудяващо, че може просто да изчезне и дори да го открият, той няма да бъде тук. Не и истински.Мисълта го караше да изтръпв ...
  837 
-Госпожо Конъли, трябва да говорим със сина ви. Незабавно.
Следователят беше среден на ръст със сако и риза, провесил служебната си карта на врата. Зад гърба му стояха двама униформени. Единият бе дребен, понатежал тъмнокож мъж с малки очи. Униформата винаги ги прави да изглеждат по-внушителни, отко ...
  1148 
Високо над нея изпърхаха гълъби. Беше се унесла и сега спеше в същата свита поза няколко часа поред приличаше на малък вързоп, захвърлен в ъгъла.
Мъжът, който стигна до нея, не проговори. Беше едър и силен, просто се наведе и я вдигна на ръце. Тя изхлипа в съня си и се сгуши, опряла глава на рамото ...
  861 
-Знаех си, че ще стане така…знаех се, че най-накрая някой ще ти затвори голямата уста. Виждаш ли. Виктор, всичко се връща! Това ти е за цялото ти отвратително отношение, ако ме бе послушал поне веднъж, нямаше да стигнеш до тук…Но ти все си знаеш своето, никога не слушаш майка си…
Нямаше отговор. Не ...
  912 
Глава единадесета
Войната се чувстваше все по-силно и по-силно. Въздушните тревоги бяха зачестили. Ята вражески самолети прелитаха над София и от време на време пускаха някоя и друга бомба в покрайнините на Столицата. Софиянци живееха в постоянен страх. В началото на 1943 г. много софиянци се евакуи ...
  574 
искам само да уточна, че частите са в логична последователност и ако не започнем от първата, ще се загуби целия смисъл :) приятно четене :)
..............................................................................................................................
Лионард Силк не можеше да заспи в ...
  865 
Глава десета
С всеки изминат ден, войната все повече и повече се приближаваше и първите страници на вестниците бяха запълнени с информация за победоносния ход на армията на Третия Райх. Една след друга, държавите от европейския запад падаха като презрели круши в ръцете на Хитлер. Българската армия б ...
  671 
Дворецът на лорда се намираше в центъра на града, ала хората бяха заселили Острова във всички посоки. Безбройни улички се кръстосваха една с друга, вливаха се в големите прави булеварди или завършваха в слепи алеи в сърцето на кварталите. Гледан от високо, градът приличаше на някакъв огромен и сложе ...
  844 
Слънцето се показваше зад хълма, огрявайки постепенно селцето, сгушено в подножието. Петлите кукуригаха, единият по-силно от другия, за да оповестят началото на новият ден. Ранобудните селянки вече тичаха из двора, коя чистеше, коя оправяше багажите на мъжа си, който ще заминаваше за дърва. Преди ня ...
  654 
Предложения
: ??:??