40 892 резултата
НЕДЕЛЯ, 18 ОКТОМВРИ, 2009 г.,17:05, Букурещ, Очидентули 18, стая 37
- Днес се разходихме в дъжда.
- Колко платонично.
- Беше прекрасно. Херастрау е невероятен през есента.
- О, Жулиета, къде е твоят Ромео сега ? ...
  788 
ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКАТА ЛИМКА
Лимка (варненско) – 1. Стъклено топче. 2. Човек без собствена воля, който го подхвърлят насам-натам. Смотльо. „Главата ти е пълна с лимки”= „Главата ти е пълна с бръмбари.”
Бях си легнал в три през нощта. Естествено, на сутринта се успах. Събудих се и си отворих л ...
  1630 
Те бяха приятели – човекът и кучето. Зад гърба си имаха много дни и нощи на напрегнато взиране, търсене, преследване; много радости и вълнения. Ловната пушка не пропускаше вдигнатият от кучето дивеч. Времето ги бе научило да се разбират простичко – с жест или поглед, като истински големи приятели.
Ч ...
  762  11 
Защо всички казват - страхлив като заек? Не е вярно това. Ама, никак не е вярно. Слушайте и сами преценете, моля.
Играехме си с двете ми братчета на един хълм. Бяхме на високо и мислехме, че сме в безопасност, докато не видях сянката на орела. Не се изплаших за себе си. За братчетата си се уплаших. ...
  1269 
Как бях репортер (за малко)
Събужда ме - изгаряща мисъл. Решавам да стана репортер. За целта се въоръжавам с тефтерче и писалка, обличам готини дрешки (поне така изглеждат в представите ми
хората на тази професия) и пристигам в първата ми се мернала редакция на местно издание. Почуквам плахо на врат ...
  576 
Павлето забърза към дома. Нали тази вечер го чакаха уроците по пиано. Външната порта беше отворена. Той прекоси тясната каменна пътека и тичешком се изкачи по стълбата. В голямата одая, където беше пианото, Вяра и майка му бяха седнали и си бъбреха нещо. Той вече знаеше името ù. Отварянето на капият ...
  622 
Утрото настъпи с изгряващото слънце. Нямаше и помен от среднощната буря. Капчиците от падналия дъжд блестяха с хиляди светлини. Всичко живо очакваше животворната светлина на топлите слънчеви лъчи.
Кити се събуди и веднага скочи от леглото. Облече си рокля и хукна към кухнята.
- Добро утро, Гертруд, ...
  701 
Той народът правилно го е рекъл: шило в торба не стои. Ей ме на, гледайте ме! Жив пример! И понеже в скоро време не се бях озовавала в епицентъра на някоя дивотия, отвътре взе да ме човърка. А неясният порив кристализира в конкретна идея, докато се шматках между рафтовете в „Мола”.
М-не, не познахте ...
  1896 
ПЕТЪК, 16 ОКТОМВРИ, 2009 г., 00:35 ,Букурещ, Очидентули 18,стая 41
- Значи отново не се появи?
- А беше обещал...
- Защо му вярваш? Би трябвало да си научила някой основни уроци досега. Знаеш ли, наивността ти не спира да ме изумява.
- А ти какво очакваш? ...
  830 
Такъв е животът
На всички столичани добре им е известно колко е редовен градският транспорт в София. До толкова, че понякога ти се налага да чакаш даже повече от 1 астрономически час.
Тази сутрин на спирката на автобус № 280 вече 30 минути чакаха към 20-30 души.
Те нервничиха по различен начин. Едни ...
  908 
Думи
Думи. Всеки говори. Всички говорим прекалено много, а всъщност нищо не казваме. Нищо смислено. Говориш. Не спираш. Понякога си мислиш, че казваш само истини, или правилни неща, или хубави неща. Често нараняваш без да го осъзнаваш.
Денят беше юли 22, ако не се лъжа. Слънцето печеше напук на всич ...
  1021 
Както всяка година, така и тази, месец март е слънчев, но мразовит. Вятърът духа от всички посоки, типично за това време на годината. По улиците е оживено, шумно, като имаме предвид значението на тези думи за едно провинциално градче. Излизам от входа, обличайки връхната си дреха, и аз не знам защо. ...
  1026 
В градината, отдясно на Дядойордановото каменно стълбище, под витото старо крушово дърво лежеше старият. Спусналите се жълти плодове го целуваха по умореното чело. Отмерваше се изплъзващото се време. Бе си поживял, улавяйки в шепи вътрешния ритъм на живота.
Старецът побутваше с пръст тъничкото, полу ...
  1364  44 
Срещата премина толкова експедитивно, че Мелани нямаше време да се притесни. Всичко беше ясно – вариантът, най-доброто, до което достигнаха, получи одобрението на Томас, направена беше уговорка за срещата с възложителя и край! – срещата приключи. Всичка станаха и се заеха да прибират книжата си. Мел ...
  1248 
Раим
(Съвременният Мунчо)
Случвало ли ви се е да пътувате до Триград? Ако отговорът ви е „да”, то със сигурност не сте пропуснали да спрете в уютната хижа на Тешел, за да се подкрепите преди оставащите десетина километра до крайната цел. Така постъпихме с моя любим преди няколко дни. Докато той поръ ...
  1252  16 
ПРИТЧА ЗА ИСТИНАТА
Кралят на едно далечно кралство решил да си назначи придворен гадател, но се затруднявал с каква задача да намери най-достойния кандидат. Всякакви идеи минавали през главата му, но нито една от тях не била достатъчно трудна или непосилна за разгадаване. Един ден след прибирането н ...
  3612 
ВСИЧКО ИДВА ОТ ПОГРЕШНОТО СЕМЕ
Поредният разговор около нашия „бракоразвод”… Осъзнаване на преповтаряните истини. Но в друго измерение вече, с друга гледна точка. Това са глупости, което правим, отдавна си изпуснахме шанса за корекция на нещата! Онази случка беше в тъмното минало, защо не я оставим ...
  829 
Една лятна вечер магарето Марко лежало на двора и си почивало. Тревата се размърдала и до него застанало зайче. Малко зайче с наострени ушички.
- Здравей, чичо - казало зайчето.
- Че какъв чичо съм ти аз, бе зайо?
Възмутило се магарето. Даже се обърнало на другата страна.
- Извинявай! Имаш дълги уши ...
  737 
Край езерото
На Славе
Чашата винаги е полупълна!
Дъждът валеше така силно, че чистачките едва смогваха да отблъснат водата, която се стичаше по стъклото. Автобусът тромаво се движеше по пътя, лъкатушещ по завоите. На моменти можеше да се види и езерото, покрай което минаваха, но и то беше покрито в ...
  1039 
ФАНТАСТИЧНА ПРИКАЗКА
Фюуууууууууууу! Пляс! Чу се трясък, нещо падна от близкото дърво и изохка.
- Да, бе, да! Кой каза, че не? Уф! Трябва да внимавам като се приземявам друг път. Какво пък? Вече съм тук, малко паднах, ама ще стана, не се тревожи! Не може иначе, щом човек се опитва да лети. Кажи сега ...
  2219 
Видин го харесвам само в неделя. Защо ли? Защото в неделя е по-пуст от призрачен град, дълбоко в дебрите на Австралия. През останалото време...
Седем етажа под прозореца ми е булеварда. Някъде към пет и половина сутринта съседът – той е автобусен шофьор – започва да подгрява стария звяр (автобуса де ...
  1565 
От седмица всяка вечер вали. Не спира да вали и в очите ми, а шумът от удрящите се капки само разяжда раната... отваря се все повече и повече с всяка изминала минута. И как след това да повярвам, когато кажат "времето лекува всичко".
От седмица, откакто вали, дори за минута не успявам да заспя. Усещ ...
  1027 
Вървяха двамата хванати за ръка. Малките им крачета се забиваха в снега и трудно успяваха да направят поредната крачка. Но толкова много искаха да отидат до там. Светлият прозорец и да погледат играчките. Толкова много играчки. Двамата никога не бяха имали толкова красиво нещо. Мъничките им премръзн ...
  590 
Отново и отново, и отново... Отново... Отново... Всеки път, когато иглата пробиваше плътта ù, я изпълваше мисълта за него... Защо живея? Защо продължавам да съществувам? Защо убивам себе си с поредната спринцовка? Защо? Защо? Защо? И всички въпроси имаха един отговор. Как може един малък незначителе ...
  813 
Топчо и Малчо са две камъчета, живеещи на съседни хълмове. Те били най-добри приятели. Топчо бил кафяво-бял с почти правилна кръгла форма, а Малчо, макар и доста по-голям от приятеля си, бил най-малкото камъче в семейството. Всеки път, когато двамата решили да излязат заедно, просто се търкулвали на ...
  1171 
Петър се опули в екрана на компютъра, а след това отново погледна фиша, който държеше в ръцете си. Почти всичко съвпадаше. Беше познал цели седем срещи в права колонка и от печалбата го делеше само още една среща. Трябваше да познае и нея, иначе всичко пропадаше. Той извади калкулатора и с треперещи ...
  798 
Бяха се хванали за гушите.
Преди години започнаха да си строят жилища.
Заедно, като приятели,
На едно място. В едно блокче.
Започнаха всичко с мерак, с радост, че се бяха измъчили да живеят тук и там, на чуждо или свое, но и тясно, и неудобно, и скъпо. ...
  724 
Гневът на великия кан
След като видя опожарената си столица, Крум заповяда Плиска да бъде въздигната отново.
В деня когато влезе в новопостроената тронна зала, тя все още миришеше на пресен хоросан.
Той впери взор в очакващите го люде.
От дясната страна на трона стоеше брат му – неговият заместник. ...
  2152 
Ако не виждах живота си празен, щях ли да спра очите си в теб. Отчаяна, самотна и красива. Никога не съм била отчаяна. Или поне до толкова, че да събера смелост да убия отчаянието. Самотна – да. А красотата е доста спорно понятие. Мисля си, че има нещо извратено в мен. Обичам те. Не искам да ме разб ...
  1282 
- Дами и господа, до края остава само един месец и после нищо вече няма да бъде същото! Затова живейте като за последно! Направете това, което винаги сте искали, изпълнете всяко свое желание, осъществете всяка своя мечта! Нека живеем живота си на пълни обороти и да го превърнем в истинска приказка! ...
  1086 
- Сънувах странен сън! - каза Пилина с прозявка и погледна към Пилин, за да срещне неговия поглед.
- Какъв сън, скъпа? - попита лениво той.
- Сънувах, че къщата ни се е преместила на друго място. Много красиво място... Искаш ли да ти разкажа? Беше слънчев ден...
Пилин я погледна, измърмори нещо и за ...
  1060 
Знаете какъв е летният дъжд, завалява и спира изведнъж.
Бяха паднали първите капки. Листата на дърветата зашумяха. Една мравка търкаляше пред себе си зрънце и си мърмореше:
- Трябва да се подслоня някъде. Ще загина от този дъжд.
Спря се и видя гъбката.
- Може ли, гъбке, да се мушна под чадърчето ти? ...
  1183 
Гълъбите се появиха внезапно. Направиха широк кръг, избраха си перилата на неговия балкон и кацнаха. Бяха два - мъжки и женски.
Любовта им сигурно бе почнала другаде - долетяха тук, само за да довършат най-важното и същественото - продължението на вида.
Защо ли бяха избрали точно тясното и неудобно ...
  905 
Любовта на Лотоса
В едно отдавна забравено блато, където дори жабите вече не стъпват, живее един безумно красив лотос. Но той не е обикновено цвете, а едно мълчаливо и вечно сърдито украшение на тъмните блатни води. Неотдавна лотосът бил не само красив, но и много мил. Разгръщал цветовете си широко ...
  2240 
Скъпа ми приятелко, не е много честно от моя страна да посягам към писалището винаги, когато ми е скапано. Но за какво са приятелите, ако поне не можеш да ги затрупаш с душевните си отпадъци. Не че това ще промени нещо. Чувствам се ужасно скапано нещастносамотна. Сигурно защото сънувах кофти сън. По ...
  845 
Бяла сграда с празни коридори. И тежка миризма на болест. Бели стаи без прозорци. И модата на много дългите ръкави. Тя е тук, заключена, затворена, обградена с решетки. И аз при нея идвам (а може би съм тук и аз, не зная?). Тя удря по стената с юмруци, чупи, блъска, вика. Иска да избяга и се бори, а ...
  1002 
преди някой да изкаже злостна критика,
отбелязвам, че това е плод на вдъхновение
от петдесетте най-добри български филма.
не е копие.
Всичко е любов. Твърде кратко го разбираше. ...
  1195 
Среднощна разходка с моя най-добър приятел... ІV част
Като заговорих за котета, иска ми се днешният ден да не беше настъпвал. Изпитах най-големия ужас в живота си. Преди няколко дена забелязах , че моят котарак Том не се държи като друг път – игриво и закачливо, а, полегнал на една страна, не ми поз ...
  1245  20 
Ко Та Рак завари Сянка да пие някаква гореща напитка.
- Искаш ли? - въпросително кимна към течността сянката. Котакът любопитно надникна в чашата му и идентифицира субстанцията вътре като топъл шоколад - любимата гореща напитка на Сянка.
- Мляко с какао имаш ли? - реши все пак да попита за своята лю ...
  1123 
Вървя, но никъде не стигам. Движа се около себе си, като шахматна фигура и не мога да туширам безпътието. Завивам наляво, а после надясно и пак съм там, откъдето тръгнах. Като в лабиринт се лутам, за да открия пътя си. Трудно ми е когато се спъвам и падам, а няма кой да ме вдигне. Миризмата на пръст ...
  1224 
Предложения
: ??:??