40 892 резултата
Кера Петрова – Совата
Кера Петрова беше от онези жени, които спокойно бихте подминали, ако я срещнехте случайно – широки, „торбести” дрехи не само скриваха тялото й, но и с нищо не провокираха фантазии за формата му; косата й, някога оцветявана в незнайно какъв цвят, беше лишена от блясък и форма; о ...
  1102  20 
Поредният изморителен и дълъг ден в службата... Разправии със служители, разправии с институции и поредните три дози кафе.
Мина и този ден, прибирам се вкъщи с нагласата да се хващам за препаратите и парцалите и да започвам да чистя, пералнята прелива от дрехи за пране, за които не ми е останало вре ...
  1042 
- Ей дете, не ме ли видя? Наведи се, де! Не ме чува сигурно. Аз съм орехчето. Досега бях на дървото. Бях със зелена ризка и се криех в зелените листа. После ризката ми стана кафява, натежах и паднах от клончето. Сега лежа тук и чакам да ме вземе някой. Ядката ми е много вкусна. Сладкишите с моите яд ...
  1409 
Вчера, хей тъй, както си стоях, съвсем безсмислено и безотговорно умрях. Разбирам ехидната ви усмивка, подсилена от ироничния поглед, забил се някъде между тези редове, възбуждащи в съзнанието ви най-абсурдната мисъл – „от умрял – писмо”. В този век на електронна комуникация, може би ви звучи неверо ...
  1403 
Поредната линейка изви пискливия си глас и за миг заглуши шума по улицата. ”Какво ли е станало този път?”, помисли си тя и спря хода си за секунда. „Дали някой не се е блъснал с кола, или пък е получил инфаркт и сега се бори за живота си?” Огледа се – на никой друг не бе му направило впечатление, ни ...
  967 
Би трябвало да съм се научила за тия трийсет и две години: започне ли се с „`Айде, бе, к`во толкова може да стане?!”, нещата в девет от десет случая приключват или с полиция, или с доктори, а нерядко с представители и на двете професии. Когато пък в сценария има и посещение „по женски” в някоя местн ...
  1641 
Бурята вилнееше с пълна сила. Вековните дървета огъваха клони под напора на вятъра. Дъждът се изливаше като из ведро.
Кити бе вдигнала качулката на черната пелерина, но тя не можеше напълно да я скрие от проливния дъжд. Вече бе мокра до кости а и черната кобила, която яздеше бе уморена и изплашена. ...
  995 
Подлудяващите униформи!
Илда излезе от стаята и затръшна вратата след себе си!
- Не блъскай така! Баща ти още спи! - каза майката на Илда.
Тя беше слаба жена със черни дълги коси, които се спускаха плавно надолу.
- Мамо, какво има за закуска днес? - попита Илдето. ...
  1061 
ВТОРА ГЛАВА
БЯГ
Сутрешното слънце заигра по очертанията на лицето ù. Тя се обърна на другата страна с надеждата да удължи нощта. Нямаше никакво желание да посреща новия ден. Нещо странно се случваше с нея и тя не можеше да си го обясни. Неведението я вбесяваше, но и плашеше до смърт. Беше сигурна, ч ...
  862 
CRIMSON AND CLOVER
… My mind's such a sweet thing
I wanna do everything
What a beautiful feeling
Crimson and clover ...
  881 
Глава четвърта
І
Механата бе голяма и контрастираше на бутиковия хотел, но в този край на България хората обичаха да им е просторно, когато седнат да се трудят над питиетата. Теснотията на другите стаи не ги притесняваше, защото времето, което прекарваха в тях, не им даваше възможност да се замислят ...
  1132  11 
Дъждът всъщност ми харесваше. Есен. Мокри листа. Алеите в парка миришат на гнилоч, влага и птичи изпражнения. В джоба на якето си имах патронче водка. Седнах на една пейка и го отворих. Първата половина свърши още с първата глътка. Определено много ми се пиеше. След два часа имах среща в клуб "Султа ...
  1078 
Вървя по улицата и се взирам в мрака. Тъмнината бавно ме обгръща, когато отминавайки поредната улична лампа, отново откривам пред себе си нищото. А то е толкова потайно, също както теб. Неизвестността ме убива бавно, опитвам се да преодолея страховете си, но и това е много трудно. И така все направо ...
  744 
Огън, огън падаше от небето. По новините бяха предупредили за горещия ден, но никой не си даваше сметка, че земята ще се превърне в ад. В небесата не се виждаше нито едно облаче, сякаш жестокото слънце ги беше прогонило надалеч и сега безмилостно хвърляше жълтите си лъчи в долината. Наоколо беше тих ...
  1431 
1.
Лекарката беше млада жена, на същите години като пациентката. Знаеше го от личния ѝ картон, който вече познаваше добре. Беше се поставила на нейно място, бе го правила винаги, когато имаше подобен случай, но не винаги е било с толкова млади хора. Затворена сама в кабинета си, остави убийствената ...
  775 
Хич даже да не ви е чудно! Ей така стават катастрофите, ако трябва да цитирам оная мадама с големите „очи” от рекламата. Заради едните гащи почти до развод стигнахме с моя мъж... И заради земетресението...
Ама да почна отначало, че да не стане пак някое недоразумение, щото чак тоя път вече ще се изб ...
  1005 
Има случаи, в които валящият дъжд ти е приятен, а има и такива, в които може да е всичко, само да не е дъжд. Този е от тях.
Заваля точно когато свалях спуканата гума. Което проваляше намеренията ми за повече от двата курса, които имах до момента.
Лошият спомен от наскоро прекараната пневмония ме нат ...
  1599 
Подпрени на стената стояха три стълби. Стълби с различна височина. Стояха и си говореха - колко е важно да си стълба.
- Не само важно и много отговорно е да си стълба - каза най-високата. Човекът, качен на стълба, е по-важен и по-отговорен. И колкото стълбата е по-висока, по-важен и отговорен е той. ...
  678 
Не се заричай!
Само това не прави!
За резил можеш да станеш по всяко време и всяка възраст. Ще ти разкажа как се омаскарих и то така, че бая време не смеех да отида и цигари да си купя.
От срам!
Едно лято, тогава когато правих колибата на село, се случи много горещо. Събрал бях няколко приятели да п ...
  737 
1... 2... 3...
И тя затвори очи. Настъпи тъмнина. Тишината също беше там.
Единственият звук, който я пронизваше, беше този от падащите капки дъжд навън. Те се удряха по ламарината на прозореца, една след друга и не спираха. Дори ставаха все по-настоятелни.
- Не може ли поне малко спокойствие?!
Вятър ...
  1290 
Нощта беше обвила с черния си воал черноморското крайбрежие. От лагерите се чуваха весели викове и песни. Само от един от тях не се чуваше нищо.
На пясъка седяха момче и момиче. Бяха Анна и Петър. Те бяха заминали за този лагер, защото на Петър му бяха предложили работа в чужбина и той щеше да замин ...
  736 
Нощта беше обвила малкия град в мрачната си прегръдка и го бе превърнала в мъртва зона; пустите улици бяха осветявани от малкото работещи нощни лампи, съсредоточени най-вече по главните улици, и единствените подвижни частици в тъмнината бяха изхвърлените извън кошчето за отпадъци опаковки от вафли и ...
  933 
Имам един спомен от много малък. Беше първи януари. Когато се събудих, под възглавницата ми дядо Мраз бе оставил един портокал. Баща ми го нямаше, сигурно излязъл по своите си работи. Явно много съм слушал през изминалата година, щом съм си заслужил тази толкова сладка изненада. Портокалите тогава б ...
  776 
Винаги ми е било много трудно да избирам подарък. Особено, когато съм ограничена финансово (а има такива периоди, за съжаление). Не че скъпият подарък е гаранция за вкус и ще се хареса, но като зная, че нямам ограничения, е по-лесно, поне малко. Но, разбира се, има много условия, за да стане един по ...
  2264  13 
1. Пустинята
Стикс се изкачи с мъка по мекия пясък към върха на дюната, но веднъж горе можеше да погледна назад към Клетката и усети лек прилив на свобода, когато видя колко е далече. Сградата сияеше като пътеводна звезда в тъмнината, но затворените в нея едва ли намираха за светлина онова, което ги ...
  721 
Събрали се представители на целия пернат свят - да порицаят орела.
Отправили забележки за поведението му. Не трябвало да напада животните и, в никакъв случай, пернатите. Трябвало да стане добър, благ, хрисим, а не свиреп и жесток като сега. Вече никой да не плаши децата си с него.
Засрамен, орелът о ...
  793 
На какъв език да ти кажа, че те обичам?! На български? Така много лесно ще ме разбереш. И няма да се замислиш какво ти казвам. А трябва! Иначе това мое толкова лесно разбираемо, обикновено до тривиалност, мило българско "Обичам те!" ще мине покрай теб, без да те докосне. Затова ще ти го кажа на чужд ...
  2313 
Гостилницата се наричаше "Търговска", защото тук идваха само търговци и комисионери. Преди обед бай Георги беше предимно в готварницата. С вкусните си манджи се славеше той. Станеше ли обяд, сваляше престилката, поглеждаше тук- там, засукваше майсторски мустак и заставаше пред тезгяха. Гледаше с рес ...
  610 
Забогатях, народе! Забогатях!!! Ударих кьоравото дето се вика! Не ми ли вярвате?
Ето значи как става така, че късметът ти се стоварва като кълбовидна мълния в спалнята на Маргарита Михнева!
Отварям си аз вчера единия от 10-ината имейла, които съм си регистрирала, и що да видя! Две непрочетени писма. ...
  2228 
Да не бяхме слушали акъла на Жеката и Цвета, сега щяхме да сме си на топло вкъщи пред камината. Ама не, като имала глава да пати... В четвъртък вечерта Жеката звънна да ни каже, че Дочето и Пламен от Нова Загора са ни поканили на освещаване на новия апартамент, пък и нали в събота е Ивановден, а Ван ...
  1132 
Погледнах го и изведнъж милион звезди избухнаха пред очите ми. Падат, стават и пак се връщат на небето. Очите му бяха сини, но не грозните и така характерни за мъжкото съсловие воднисто-синкави на цвят, като разтечено блато, а хубаво синьо, почти тюркоазено… и чакай. Не са ли лещи?
Така е, така е, л ...
  894 
Най-трудното нещо във внезапната раздяла, е да проумееш, че всичко вече е свършило. Не мога да повярвам, че всичките емоции и мигове и споделени спомени са останали завинаги в миналото. Не мога да проумея как човекът, който вчера ми прошепваше мили думи и се гушкахме, споделяхме всичко и бяхме най-щ ...
  1570 
На планетата Скарбос ставаше нещо странно и невиждано - днес съдът трябваше да вземе решение за престъпленията на скарбосеца Фрост – зъл гений с извратени идеи за убийства. Макар и роден в друг свят, Фрост приличаше на земляните - беше висок и строен галеп с тънки пръсти, дълги и здрави като метал н ...
  874 
в памет на българската култура
Забил съм нос в масата.
Имитирам, че съм жив.
Форма на съхранение, на откъсване от света.
Опит да не чувам, да не виждам. ...
  694 
Ако тихите кътчета на душата ми можеха да говорят, бих изтръгнала от тях онази песен на болка и тъга, на горест и отчаяние, която да покори цялото ми същество в едно съзвучие от меланхолия и слепота. Бих изпяла пред себе си най-мрачната симфония, апотеоз на години мълчание. Щях да се потопя в една п ...
  2699 
Погледна я с онзи поглед, на който преди време тя не можеше да устои. С питащи, мокри очи, той търсеше нейните. Но тя някак не се трогна. Мислеше си, че преди време с този поглед му е прощавала и най-глупавите грешки и всичко е продължавало сякаш винаги е било наред. Сега ù се струваше изкуствен. По ...
  878 
В днешния ден нещастие сполетя господин Цигулков. Разсеяността му изигра лоша шега - остана без любимия си чадър, който беше купил от едно посещение на Павликенския битак още в първите дни на демокрацията. Тогава все още имаше хубава и доходна работа, много пътуваше из окръга, рекламирайки едни неръ ...
  716 
Гар Ван вече започваше да се дразни - това философски форум на тема "Дзеня" ли е, или обсъждане на сервираните вина, които впрочем не бяха на кой знае колко високо ниво?! Тя помириса течността в чашата си и предпазливо отпи - определено отстъпваше дори и на НеЧакТолковаДоброто вино на Хо, помисли си ...
  569 
Влюбих се! Хлътнах по него. Той, поетче някакво, измислено. Как стават тия работи, четеш нещо и си мислиш, че за теб е писано. До вчера бих се изсмяла на подобно твърдение. Виртуална любов. Ха! Че тя е само за ученичките. А съм вече на трийсет и шест.
Познатите ми твърдят, че съм със златно сърце, н ...
  747 
„Този белият, с диаманта, вляво... или онзи със златните резки ей там. По-голям е. Хм...”
Трябваше да мисли бързо. Нямаше време. Хосе усети как пот избива по дланта му.
- Мисли за друго, хайдеее. – опитваше се сам да се успокои. Имаше ли смисъл в това, което прави? Не рискуваше ли твърде много, може ...
  783 
Предложения
: ??:??