40 837 резултата
март 2008
>>
>>
>> - ... затвори сега очички и...
>> - О, моля, разкажи ми приказка! ...
>>
>>
>> - ... затвори сега очички и...
>> - О, моля, разкажи ми приказка! ...
942
11
Преди много, много години всички лястовици били бели - съвсем бели били, едно черно перце нямали. И черният гарван им се присмивал: - Ха-гра! - ядосвал ги той, - какво ми се фукате, че летежът Ви е грациозен? Че се ширите в красиви апартаменти от кал? Ама сте бели, и нямате цвят - безцветни сте, и н ...
1296
5
Когато ми задават въпроси...
(... може да се четат само отговорите...)
Кой?
Който разбира посланията ми и усеща...
Какво? ...
(... може да се четат само отговорите...)
Кой?
Който разбира посланията ми и усеща...
Какво? ...
963
5
Въпросът отекваше във въздуха около мен. Какво е магията... Странен въпрос, зададен от непознат. Но и вечерта беше покрита с тайнственост. Навън се беше разразила лятна буря. Небето беше покрито с тъмно сини, почти черни облаци. Единствено светкавиците, които изчезваха зад хоризонта, успяваха да пре ...
857
1
„У някои хора няма и грам лудост. Представете си какво противно съществуване водят!"
Чарлс Буковски
От мига, в който зърна рожбата си, обвита във кръв и слуз, да се отделя от тялото й, майка му разбра, че синът й беше особен. И дълбоко го намрази, задето я разочарова. Ала тази мисъл се стрелна в съз ...
Чарлс Буковски
От мига, в който зърна рожбата си, обвита във кръв и слуз, да се отделя от тялото й, майка му разбра, че синът й беше особен. И дълбоко го намрази, задето я разочарова. Ала тази мисъл се стрелна в съз ...
1145
6
Сърцето на Луиза се разкъсваше от болка. Също както късче по късче се разкъсва захарния памук в ръцете на малко дете. Тя се обвиняваше за случилото се. Искаше й се момчето с черешите да я разбере поне за миг и да я избави от всичката нейна негативна емоция. Беше я страх да слезе от колата и да прист ...
1155
5
Статията на Коbata ме накара да се разровя в нещата си и да споделя с вас подобно изживяване, защото човекът, за когото е писано, го заслужава!
На Г-н Алдин Алдинов
(публикувано в местния вестник преди години по повод 40 дни от смъртта му)
В света има една приказка - за Аладин и вълшебната лампа. И ...
На Г-н Алдин Алдинов
(публикувано в местния вестник преди години по повод 40 дни от смъртта му)
В света има една приказка - за Аладин и вълшебната лампа. И ...
1611
1
РАЗБРАХ
Вече две години съм с теб
и разбрах,
че животът ми без теб е лъжа!
Живях аз в мъгла преди да те срещна ...
Вече две години съм с теб
и разбрах,
че животът ми без теб е лъжа!
Живях аз в мъгла преди да те срещна ...
1010
Не те обичам, ти беше просто сън. Ти бе една измама за мен и моите сетива. Не те обичам, чуваш ли, не те обичам. Всичко бе игра, така ли не разбра. Лъгала съм се, че чувства в мене дремят, а всъщност безразлична съм била. Не те обичам, не чу ли вече.
Всичко е било една лъжа. Не ме гледай с укор във ...
Всичко е било една лъжа. Не ме гледай с укор във ...
1403
1
4
То се оказа някаква неизвестна порода - вероятно „улична превъзходна". Митата го купи още като малко кутре от някакви вагабонти в града, които го препоръчаха за гонче и той, поради блажената си простота, повярва и хвърли сума пари на вятъра. Още като го видяха „старите пушки" му се присмяха: „Будала ...
1811
4
Светът през погледа на малкия човек
... продължение...
- 2 -
Светът през погледа на едногодишното дете
Вече съм голям. Мога да погледна света не само от легнало и седнало положение. Изправен стоя. Мога и да ходя. Не съм много стабилен и често падам, за ужас на големите. Всичко ми е интересно. Искам ...
... продължение...
- 2 -
Светът през погледа на едногодишното дете
Вече съм голям. Мога да погледна света не само от легнало и седнало положение. Изправен стоя. Мога и да ходя. Не съм много стабилен и често падам, за ужас на големите. Всичко ми е интересно. Искам ...
1623
7
Убих те...
Беше студена вечер. Аз пристигнах пред вратата на твоя дом... Ти беше сам и сега спеше кротко в своето легло. Нямаше си най-малка представа от това, което те очакваше и изобщо кой стои пред твоята врата с нож в ръка, изстинала и приличаща на смъртта. Да... това бях Аз...
Влязох тихо, на п ...
Беше студена вечер. Аз пристигнах пред вратата на твоя дом... Ти беше сам и сега спеше кротко в своето легло. Нямаше си най-малка представа от това, което те очакваше и изобщо кой стои пред твоята врата с нож в ръка, изстинала и приличаща на смъртта. Да... това бях Аз...
Влязох тихо, на п ...
1368
9
Пеперудата
- Откъде идваш? – попитах пеперудата. Беше кацнала на клонче с разцъфнал пролетен цвят и ме гледаше с лъскавите си черни очички. Не чаках отговор – нали насекомите са същества без разум, лишени от дар слово.
- Откъде ли? – стресна ме с тъничкото си гласче пеперудата. Продължаваше да ме ра ...
- Откъде идваш? – попитах пеперудата. Беше кацнала на клонче с разцъфнал пролетен цвят и ме гледаше с лъскавите си черни очички. Не чаках отговор – нали насекомите са същества без разум, лишени от дар слово.
- Откъде ли? – стресна ме с тъничкото си гласче пеперудата. Продължаваше да ме ра ...
1489
8
Защо?
Защо винаги на мен?
Повтарям си това всеки ден.
Рефрен след рефрен...
Защо нямам това, което истински желая, ...
Защо винаги на мен?
Повтарям си това всеки ден.
Рефрен след рефрен...
Защо нямам това, което истински желая, ...
1084
2
Не знаеше тайната до оня черен ден.
Гумите изсвистяха пронизително. Облак прах я обгърна...
... Още на светофарите поршето я притисна, изскочи иззад отдясно в платното, но вместо да завие, я последва. Взряна в светофара, не загледа водача. Помисли си, леко изнервена, че на някои им дават книжките ей ...
Гумите изсвистяха пронизително. Облак прах я обгърна...
... Още на светофарите поршето я притисна, изскочи иззад отдясно в платното, но вместо да завие, я последва. Взряна в светофара, не загледа водача. Помисли си, леко изнервена, че на някои им дават книжките ей ...
1046
1
Ти знаеш ли вятъра от морето?
Но не този, който пълни с пясък очите по летните плажове; не и другия, който отнася пиянски смях и дим от американски цигари към блесналия град, за да ги смеси там с кръвните им братя; не вятъра, опъвал платна и барабанил с пръсти по филистрините на скучаещи в дългия пъ ...
Но не този, който пълни с пясък очите по летните плажове; не и другия, който отнася пиянски смях и дим от американски цигари към блесналия град, за да ги смеси там с кръвните им братя; не вятъра, опъвал платна и барабанил с пръсти по филистрините на скучаещи в дългия пъ ...
864
9
Здравей, приятелю... откога не съм те виждал в това заведение. Седни до мен, ще те черпя едно уиски. Все пак и двамата сме постоянни клиенти тук. Питаш ме защо съм толкова щастлив... ами ще ти кажа. Най-накрая я срещнах - жената на моя живот. Всъщност, като се замисля, тя винаги досега е била до мен ...
899
1
Летни небивалици
Показание
От Олимпий Здравков Попграматиков, роден на 29.02.1980 в с. Блатец обл. Бургаска, ЕГН 800229хххх, л.к. 555444ххх , образование средно, живеещ и работещ в к.к. Слънчев бряг, упражняващ професия сервитьор в х-л „Антигона".
Аз, долуподписаният Олимпий Попграмитиков, собствено ...
Показание
От Олимпий Здравков Попграматиков, роден на 29.02.1980 в с. Блатец обл. Бургаска, ЕГН 800229хххх, л.к. 555444ххх , образование средно, живеещ и работещ в к.к. Слънчев бряг, упражняващ професия сервитьор в х-л „Антигона".
Аз, долуподписаният Олимпий Попграмитиков, собствено ...
1586
1
6
... седя и си мисля... размишлявам върху всичко дотук, правя си равносметка какво съм рискувал, какво съм спечелил, има ли смисъл от борбата, която съм водил досега. Това е един от онези моменти, в които човек се замисля има ли някой, който наистина да се интересува от него, дали не е сам в джунгла, ...
1195
2
Искам да усетя топлината на това, което никога не виждам. Искам да доловя миризмата на това, което никога не чувам. Искам да видя това, което никога не е било там.
Трябва да се съгласиш с мен, не е като да ми свалиш звездите или да отлетиш с мен до луната. След всички цветове някога живели и всички ...
Трябва да се съгласиш с мен, не е като да ми свалиш звездите или да отлетиш с мен до луната. След всички цветове някога живели и всички ...
944
3
КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ
- Чао, жребецо - каза приятелката на министър-председателя с ръка на дръжката на входната врата. - Утре пак по същото време, нали?! И да не се изпуснеш пред шефа си!
- Споко, маце - ние в нашата партия сме печени конспиратори - заяви авторитетно министърът. Той почака няколко ми ...
- Чао, жребецо - каза приятелката на министър-председателя с ръка на дръжката на входната врата. - Утре пак по същото време, нали?! И да не се изпуснеш пред шефа си!
- Споко, маце - ние в нашата партия сме печени конспиратори - заяви авторитетно министърът. Той почака няколко ми ...
1137
3
***
С един-единствен удар палачът отсече главата на осъдения. Кръвта, червена като лятно вино, плисна по сочната трева. Един от конете се изправи на задните си крака и изцвили пронизително. Наложи се неколцина мъже да го укротяват, за да не побегне. Арврен не можеше да откъсне очи от кръвта.
Тълпата ...
С един-единствен удар палачът отсече главата на осъдения. Кръвта, червена като лятно вино, плисна по сочната трева. Един от конете се изправи на задните си крака и изцвили пронизително. Наложи се неколцина мъже да го укротяват, за да не побегне. Арврен не можеше да откъсне очи от кръвта.
Тълпата ...
1061
„Да твориш, значи да убиваш смъртта."
Ромен Ролан
Беше средата на ноември. Вторник, 13:30. Те седяха на пясъка и наблюдаваха морето. От време на време се усмихваха леко встрани, за да не види другият, и продължаваха да гледат втренчено към вълните. 14:10. Той беше събрал смелост. Много тихо прошепна ...
Ромен Ролан
Беше средата на ноември. Вторник, 13:30. Те седяха на пясъка и наблюдаваха морето. От време на време се усмихваха леко встрани, за да не види другият, и продължаваха да гледат втренчено към вълните. 14:10. Той беше събрал смелост. Много тихо прошепна ...
1799
4
Г-ца Д беше крайно обезпокоена от развиващите се покрай нея действия. Тя се чувстваше като синя каска в размирна Босна, а причината бяха непрекъснатите вопли на г-жа М и безкрайните издънки на г-н В.
Дааааааа, както се казваше в една народна мъдрост „Никога не е късно да станеш за резил". От пиедест ...
Дааааааа, както се казваше в една народна мъдрост „Никога не е късно да станеш за резил". От пиедест ...
1120
МЪЖЪТ НА МОИТЕ МЕЧТИ
Срещнах те в един септемврийски ден. И в мига, в който те видях, се влюбих в теб. Изминаха осем месеца, докато се престраша да ти призная любовта си. Но разбрах, че те обичам истински и че и ти изпитваш същото към мен. И мисля, че ако не бях те срещнала, щях да си остана същата ...
Срещнах те в един септемврийски ден. И в мига, в който те видях, се влюбих в теб. Изминаха осем месеца, докато се престраша да ти призная любовта си. Но разбрах, че те обичам истински и че и ти изпитваш същото към мен. И мисля, че ако не бях те срещнала, щях да си остана същата ...
1445
4
Хей! Накъде повече да събличам тази душа, за да ти се хареса! Дълго я оглежда с безсрамни очи, а дали ти хареса - не знам. Уж си разбирач на души! Уж си събирач на ценности! Нищо ценно ли не видя! Нищо ли не пожела да откраднеш!
А бях се приготвила да се защитавам със зъби и нокти!
А бях се приготвила да се защитавам със зъби и нокти!
1976
5
Слънчевите лъчи се заиграваха с трепкащите от ветреца нежни листенца на брезичката, извила тънка снага до красивата двуетажна къща. До ствола й, усмихнато сгушена до рехавата й сянка, разпръскваше благоухание кадифеночервената роза. Едно лястовиче се стрелна толкова близо, че едва не закачи с крилце ...
992
5
*Написаното е вдъхновено от филма "Фонтанът"*
Дойде финалната зима. Дойде осъждана и тиха, дойде. Красотата угасва бавно. Мисълта спира. Сълзите прегарят. Сега тя съществуваше само в неговата памет. Лежейки в леглото му, прекрасна като разцъфващо цвете. Сътворена в сън... чакаше го на края на тунела ...
Дойде финалната зима. Дойде осъждана и тиха, дойде. Красотата угасва бавно. Мисълта спира. Сълзите прегарят. Сега тя съществуваше само в неговата памет. Лежейки в леглото му, прекрасна като разцъфващо цвете. Сътворена в сън... чакаше го на края на тунела ...
853
1
Беше началото на лятото... липите цъфтяха и Деница нетърпеливо чакаше едно момче на име Деан. Беше много топло и аромата, който се разнасяше от дърветата, беше много силен и опияняващ... тя никога нямаше да забрави този ден. Беше си харесала това момче от много време и сърцето и се изпълни със щасти ...
814
2
Празнота, а толкова много чувства... Няма нищо друго, само те нахлуват в старата стая. Вали. Заслушвам се, но не чувам. Поглеждам, но не виждам... Не идваш.
Ще те чакам на вратата...
Единствено капките, тропащи равномерно по ламаринения покрив, озвучават тишината. Стичат се надолу по стряхата, а пос ...
Ще те чакам на вратата...
Единствено капките, тропащи равномерно по ламаринения покрив, озвучават тишината. Стичат се надолу по стряхата, а пос ...
810
7
Няколко седмици след първата ми среща с Анастасия, в онзи бар, буйните страсти и ревността ми се уталожиха. Вярвах на съпруга си, който толкова много обичах, и не мислех, че би ми изневерил, дори със този ангел. Тази сряда мъжът ми пак беше в офиса. Напоследък работеше много - проблеми във фирмата, ...
936
Знам, по-добре да спра да опитвам,
знаеш, че не може да се отрече,
няма да проявя никаква милост към теб сега.
Знам, по-добре е да спра да вярвам.
Знам, че няма връщане назад. ...
знаеш, че не може да се отрече,
няма да проявя никаква милост към теб сега.
Знам, по-добре е да спра да вярвам.
Знам, че няма връщане назад. ...
1209
8
ТИ И ТОЙ
Има ли съдба или просто е черта,
определяща нашите грешки и състояния?...
Никога няма дя узнаем, освен точно преди смъртта...
Събуждам се днес, ...
Има ли съдба или просто е черта,
определяща нашите грешки и състояния?...
Никога няма дя узнаем, освен точно преди смъртта...
Събуждам се днес, ...
1120
2
Тихо е.
Не. Не съвсем. Някъде забравена капандура се опитва да пробие среднощния покой.
Чета писмото ти вече за... е, не мога да кажа за кой път. Единственото, което мога да кажа е... че го знам наизуст. Дума по дума, запетайките, точките, удвителните. И всяка думичка, предлог и местоимение са корон ...
Не. Не съвсем. Някъде забравена капандура се опитва да пробие среднощния покой.
Чета писмото ти вече за... е, не мога да кажа за кой път. Единственото, което мога да кажа е... че го знам наизуст. Дума по дума, запетайките, точките, удвителните. И всяка думичка, предлог и местоимение са корон ...
764
2
Драги ми Смехурко,
Седнах да ти пиша, че хем да ми премине, хем да се посмеем. Нали знаеш мойта баба Цоцолана? Гиздава, надута ходи като пуйка. Из селото ни кално, посред дъждовете на априля, хвана се, повярвай, коконата велика, модно ателие да прави, стринки да облича. Аз, нали ме знаеш, мой Смехур ...
Седнах да ти пиша, че хем да ми премине, хем да се посмеем. Нали знаеш мойта баба Цоцолана? Гиздава, надута ходи като пуйка. Из селото ни кално, посред дъждовете на априля, хвана се, повярвай, коконата велика, модно ателие да прави, стринки да облича. Аз, нали ме знаеш, мой Смехур ...
6937
5
Здравейте, хора! Аз съм Джон, но за приятелите си съм просто Джо. Не, че това има голямо значение, особено за тях, тъй като те не могат да говорят и това дали се казвам Джо или перпендикуляренмегалозавар няма никакво значение. Не, те не са неми, те са просто животни, да, колкото и да е странно, цяло ...
845
3. Не е ли любов?
- Кога ще се видим?
- Боби...! Не са минали и два дена! Ще се видим както обикновено, в събота на нашето кафене!
- Искам да те видя! Веднага! Днес! Искам те! Полудявам, разбираш ли?!- усещам в гласа му лека, но натрапчива истерия, която започва да ме плаши.
- Боби! Успокой се! Нима ...
- Кога ще се видим?
- Боби...! Не са минали и два дена! Ще се видим както обикновено, в събота на нашето кафене!
- Искам да те видя! Веднага! Днес! Искам те! Полудявам, разбираш ли?!- усещам в гласа му лека, но натрапчива истерия, която започва да ме плаши.
- Боби! Успокой се! Нима ...
2324
9
Болката... Едно изпепеляващо чувство, което те кара да ти е супер гадно...
... всичко започна с това, че си вървях по една уличка - уличката срещу болницата. Та вървях си аз и гледах празно и с отегчение Реалността около мен. Бях в отвратителна депресия. Обикновено си крача със слушалки на ушите и с ...
... всичко започна с това, че си вървях по една уличка - уличката срещу болницата. Та вървях си аз и гледах празно и с отегчение Реалността около мен. Бях в отвратителна депресия. Обикновено си крача със слушалки на ушите и с ...
1084
4
Бай Добри седеше в полицейската кола на път за участъка и не можеше да осъзнае напълно всичко, което беше направил. Беше изпразнил пушката в гърдите на сина си, седна на един стол и го гледа с невиждащ поглед, докато не спря да мърда. После отиде до телефона и се обади в полицията и болницата.
Учуди ...
Учуди ...
1854
1
25
Отново чакам, чакам да се появиш. Чакам да родиш усмивка, да внесеш надежда.Чакам и обмислям... възможно ли е да те чакам? Аз знам, че няма да се появиш, не сега, а ще влетиш, когато най-много не очаквам, ще разбъркаш всичко, както само ти умееш и пак ще ме оставиш - слаба и трепереща, тръпнеща за о ...
757
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
