40 837 резултата
Неочакван клиент
В тъмните улички на града всичко беше както обикновено. Пияници залитаха между дърветата и крещяха навред, а хората ги гонеха, като се провикваха през прозорците. Вече беше късно и повечето жители на този тих и спокоен град бяха в леглата си. Но за други... нощният живот едва сега з ...
  683 
Звездата
Звездата трепкаше с искрящи очи в тъмната нощ. Небето наоколо бе обсипано с безброй други звезди, всяка от тях - сияйна и сигурна в себе си. Но в пространството имаше още толкова място! За още и още звезди! Тогава? От какво се плашеше непознатата малка звезда? Другите дори не я забелязваха, ...
  938 
Подът! Защо точно подът??? Дали заради въргалящата се мръсотия, която е по-скоро негов субстрат, отколкото придаваща му известна доза екзотика повърхностна покривка. Дали заради факта, че е там долу? Дали защото само тук, потънал в помията на безцелното си битийстване, виждам в него онази долна повъ ...
  1218 
2. Офисът
- Ще закъснееш ли?
- Както винаги - усмихвам се нервно - Защо?
- Изникна работа в офиса, трябва да я свърша. Този път аз може да закъснея малко.
- Каква работа, Боби, събота е! ...
  1780 
Виждаш две червени очи! Два броя изпъкнали очи! Само тях виждаш и нищо друго... Искра се възпламенява, а мозъкът ти се вцепенява! Сълза се опитва да пробие ципата на мъжките ти силни, черни очи. Но няма да успее! Ти си силен, як и корав. Няма да се поддадеш на сърцераздирателния спомен от миналото. ...
  1327 
Casus improvisus
Сутринта рано в къщи нахлуха едни типове с качулки и ме арестуваха. Без много обяснения и без да реагират на протестите ми, те ме набутаха в един джип пред очите на поне десетина ранобудни бабички от блока и ме откараха в полицейското управление. Там ми беше обяснено, че срещу мен е ...
  677 
"Цял живот търсих жената, която да ме направи нещастен..." Г. Константинов
Най-после срещнах мъжа, който успя да ме накара да се почувствам нещастна. Изкусителен в своята доброжелателност, слънчев и мил, несъзнаващ, или напротив, своята сила да прониква в душите и да се люби на ум, да излага на пока ...
  973 
Подпрял нежно силната си, красиво оформена брадичка, с едва набол тъмен мъх над горната устна, красив тъмнокос, младеж седеше на ствола на поваления бор, вперил замъглен от спомена поглед в извиващото се между дърветата, като колан от диаманти, тъничко поточе, понамаляло от летните горещини, но все ...
  10872 
Подслушани телефонни разговори 4
- Да, моля!... На телефона. Ало... Раче, ти?!... За Бога, Раче... Това си ти! След толкова години!... Чакай малко, чакай само да се ощипя! Чакай само за секунда!... Иванова, следващите десет минути не ме свързвай с никого! Казах „с никого"! Няма ме!... Ало!... Раче, ...
  1236 
ПЪРВА ЧАСТ
ОКОТО НА БУРЯТА
ПЪРВО: ВЕСТОНОСЕЦЪТ
- Изпъни веригите! - изкрещя някой сред пурпурния хаос. - Изпъни проклетите вериги!
Заповедта беше изпълнена - дебелите сребристи вериги с яростно дрънчене се опънаха почти до скъсване. Яките мъже, които ги държаха, напрягаха мускули до краен предел под ...
  921 
Би трябвало...
Би трябвало да няма хора със съмнителни таланти:
- неетични поети;
- мрачни художници;
- груби музиканти; ...
  1059  15 
Дните се завтичат един подир друг под ритъма на тежко изцеждащото се през вселената време. Сливат се в несекващ поток водещ толкова надалеч, колкото човек трудно би могъл да си въобрази. Там, под искрящото в рубинени оттенъци Начало, някога било започнало всичко. Всичко свързано с нас, с мястото ни ...
  993 
Трета сутрин слънцето хвърляше закачливо лъчите си в леглото на г-ца Д. Трета сутрин тя изпитваше неописуемото удоволствие да се събужда в селската къща на г-н Н и да не мисли за нищо.
В тази трета сутрин обаче слънчевата ласка беше придружена от несвойствен шум под завивките на г-ца Д. Тя се изправ ...
  936 
Времето в училище мина доста бързо. Неусетно и последният час намери своя край. Луиза и новата й приятелка тръгнаха към двора на училището, където щяха да чакат Даниел и Джонатан. Те седнаха на една от пейките и започнаха да ги търсят из тълпата, която излизаше от входната врата. Ето, че и техният р ...
  1293 
Самодивдядово - село във Виртуална област, където живеят на безопасно разстояние един от друг, подивели от самота диви и младежи в напреднала младост.
Музовирово - село, където живеят музите.
Самотанячка - ячка маниячка на тема самота.
Домъкиня - жена, която домъква за мъжа си храната в къщи, докато ...
  1408 
На всички, които бяха с мен, докато разказвах приказката на сенките.
Без значение разбират ли я или не…
Представи си четири стени, ограждащи малко пространство. Една крушка виси от ниския таван. Под крушката седи човек, привел глава и положил ръцете си в скута. Това съм аз.
Не мога да се изправя, за ...
  925 
1. Целувката
- Как си, Бобче? Чакаш ме? Поръчвай кафето, на път съм!
Боби винаги е точен. Притежава английска точност и хладнокръвие. Пристига с 5 минути по-рано за всяка среща. За разлика от мен. Разхвърляна и разпиляна, колкото и да се старая винаги закъснявам. Боби казва, че ако не закъснея поне ...
  2919 
ЗА... ЗЪБКИТЕ
Една вечер трябваше да отида с детенце у мама, защото тя беше нощна смяна, а нямаше кой да гледа маминка. Вече беше доста болна – безсилна, трудно се обслужваше сама, та...
Всичко по реда си – обикновените домакински неща, без да се пропуска и среща с приятелите на двора под асмата. Та ...
  1106 
Ние не сме същите... Ти не си същият и аз не съм същата... Аз можех да ти бъда вярна, но пожелах и други, а ти ми беше верен, но ме лъжеше за дреболии. Карахме се за незначителни неща и така ставаха скандалите - насилието между нас. Защо стана така между нас? Защо трябваше да се разделим? Никой не м ...
  1090 
Стъпила съм в локвичка или по-скоро тя се е приплъзнала под мен - не помня какво точно се случи, но знам че сега съм неделима част от следобедният порой. Във въздуха пред мен, над мен и най-вече в мен се разлива свежият аромат на чист, неподправен озон.
Нямаше смисъл да тръгвам - живея далеч и така ...
  1314 
Вълничките на голямата река гальовно докосваха зелените клонки на брезичката, която тежкият зимен сняг наклони леко наляво тази година. Младата жена подхвърляше и въртеше във въздуха синчето си, отметнала назад красивата си черна коса, разпиляна на гъсти вълни върху крехките й рамене и звънкият им с ...
  835 
Настанали тежки времена! На територията на II РПУ - ОДП "Горска дъбрава" зачестили мистериозните изчезвания на стари бабички и незаконният трафик на оръжие и упойващи и психотропни вещества. Оперативните катерици се виждали в чудо! Гората била променена! Всички нейни жители си затваряли очите пред и ...
  1727 
На тая кифла пълнежът й е развален
Ще ви срещна отблизо с една дама... познавате я. Тя е немалко известна със своите красоти и дадености. Не са малко и хората, запленени от привидно красивия й външен вид. Тя е като кифла - изглежда апетитно със златисто-кафявия си отенък, но вкусното в нея не е тест ...
  1295 
Първа част
„Животът е прекрасен, стига да си избереш правилно антидепресантите.”
Нещата се случват, защото така е трябвало да се случат. Няма случайности, има само съвпадения, като тук е редно да поясня, че според теорията за съвпаденията те изобщо не са съвпадения, а всяко нещо си има своя логичен ...
  1187 
През вратата в задимената стая влезе Тя. Беше облечена в дълга червена рокля, която извиква в съзнанието мисли за грях и порок. Когато направи крачка, за да пристъпи напред, финият плат очерта нежните, женствени извивки на бедрата и, загатнати под булото на предразсъдъците. Очите и... Какви очи имаш ...
  807 
Ласката на Нощта събуди заспалото романтично усещане... Прозорците ми смигнаха и пожелаха за мен Лунна нощ... Леглото ми, стоплено от мекото тяло, показа сексапилния си крак. Докоснах го с пръсти, но се опарих... Завивката стенеше върху мен, самотна и трепереща от студ Душевен... Поисках да я стопля ...
  972 
Люлееш се. Краката ти следват инерцията и люлката лети все по-нависоко. Тялото е напрегнато и следва чистото движение на махалото...
Превърнал си се в перпетуум мобиле и отмерваш секундите. Едва, две, три... Мисли една, две, три... Въпроси един след друг туптят в главата ти. Ти си човек все пак и за ...
  1064 
Приглушена светлина.
Опиянение.
Танц.
Призрачна целувка... в полунощ.
Желание. ...
  773 
Повече от всичко Рейчъл най-много обичаше да се разхожда сред природата. И този ден не правеше изключение.
Макар и задушно, имайки предвид големите жеги навън, Рейчъл се запъти към един от парковете в града.
Беше сама. Нямаше никой с нея – нито момичета, нито момчета. Младото момиче нямаше никакви п ...
  820 
Аз съм едната от всичките!
Едната от всичките, които повтарят твоето име. Насън, и наяве... Едната от всичките, които питаш – ти Ана ли си, Мария, Магдалена... ти... Коя си? Светица, едва ли? Една от всичките, чиито имена в полусън шепнеш...
Аз съм безименната. Тази, чието име не знаеш. Тази, която ...
  651 
Всеки ден е свещен... изживей го като последен. Погледни небето, как ти се усмихва и как слънцето осветява всяка частица от твоето съществуване. Усмихни се на съдбата си и тя няма повече да ти се сърди... Запечатай всичко прекрасно в паметта и остави на чувствата да преливат като цветовете на дъгата ...
  850 
Луиза продължи пътя към дома самичка. Времето захладня и тя забърза своите стъпки. Макар всичките трудности, тя беше много щастлива, че успя да запази връзката си с Даниел. Вече беше наистина сигурна в чувствата си. Беше любов от пръв поглед, която се страхуваше да бъде призната. Тя отвори вратата и ...
  1260 
Пак сме аз и ти, този вечен парад на суетата. Слънчевите лъчи преминават през прозореца, пречупени през призма и сякаш изписват малка дъга над смутените ни лица. Красив пролетен ден, птичките пеят над току-що раззеленилите се дървета. Отново седим един срещу друг, както си казахме - за последно. Циг ...
  1013 
Прегръщаш ме, за да ме предпазиш за пореден път от този студ. Прегръщаш ме и дали какво си мислиш? Виждам и усещам - приятно ти е с мен, но защо се ти страхуваш да се откриеш ти пред мене? Срам те е да ме целунеш и всеки път ме гледаш жадно. Страх ме е и мене, и аз те гледам само... безмълвна... все ...
  1037 
Kакво, ако не мога да заспя и цяла нощ преследваш ме в съня? Ще успея ли да те достигна? Ти оставаш на края на света и само в мислите ми съществуваш. Вярвах толкова силно в теб, че ме обичаш. Нали така казваше? И имах хиляди причини да смятам, че ме лъжеш, защото думите ти бяха абсурдни, но аз реших ...
  1115 
***
Беше хладна, приказно красива пролетна вечер. Намирахме се в "Арт" клуб гр. Попово. Разговарях с момичето, което събуди душата ми от дълъг сън. Всеки споделяше своите мечти и амбиции. Опознавах я с всеки изминал миг, поглеждах в очите и и дълбоко в себе си знаех, че този път, когато дойде моментът т ...
  861 
Ех, да можех да съм нимфа, безплътна, мокра от водата, щях да изкуша аз принц веднага. Ех, да бях и фея макар, с малолетен Питър Пан се бих снабдила. Ако бях Шехерезада, арабски принц щях да омотая с приказки вълшебни. И последно приказна хетера ако бях, на пълководец славен сърцето щях да сломя. Об ...
  1126 
Кажи ми, помниш ли момента, в който се пречупи?
- Кое?

Аз си спомям момента… онзи миг, когато всичко загуби своя смисъл… смисъл, който никога не е съществувал.. Спомням си спомени бледи и усмивки изкривени, лица лицемерни и души празни… Още ли ще ме питат дали съм болна… Защо, нищо ново... Какво.. ...
  945 
"Защо ме мразиш толкова?"
"Защо ме мразиш толкова?" Защо ли не мога да ти отговоря? Дали, защото и аз не знам? Или, защото си ми безразличен! Дали, защото още те обичам? Не!!! Аз не те обичам!!! Знаеш ли, аз не знам... Обичала ли съм те??? Или просто съм си въобразила! Обичала ли съм те? Какво намер ...
  2237 
Цигара догаря в пепелника ми. Последната от кутията.
Една догаряща душа.
Нима не чувства тя болка или радост?
Нима не е способна да обича?
Тя влюби се вече. Фатална любов. ...
  1413 
Предложения
: ??:??