40 837 резултата
Аз бях жената. Жената на звяра. Тази жена, обиждана и проклинана от много праведни християни. Онази със нечистотиите и пиеща от виното на дявола. Неговото вино - опияняващо, омайно и въздействащо, превръщайки те в негов покорен роб. И аз бях с него, бях до него и го обикнах. Тъй както момиче обиква ...
  715 
„... Рече Бог: да бъде светлина! И биде светлина."
Първа книга - Мойсеева
Малко преди разсъмването в стаята някой се движеше и наоколо премина шепот, което ми подсказваше, че нещо се случва. На първо време не можех да проумея кое е то това, което се случва, но не се и опитвах. Проясняването се получ ...
  997 
ЖИВОТЪТ
Животът е лимитирано при раждането ни пространство (във всички измерения), в което се движим към смъртта, блъскайки се в стените му и крещейки "Това не може да бъде!".
Животът продължава дотогава, докато живеем с мечти и свършва тогава, когато започнем да живеем със спомени.
ВЯРАТА
Вярата не ...
  889 
Любовта е доста странна. Вече съм сигурен, че тя може всичко. Може да те накара да страдаш, може да те накара да си щастлив, а може и да развали приятелство. Защо трябва да се водим по акъла на тази мръсница. Кажете ми, това не са ли курвенски номера. Точно така правят проститутките, те те карат да ...
  3642  12 
Ако беше сълза в очите ми, нямаше да плача никога повече, за да не те изгубя.
Нали съм силна жена, ще се оправя.
Когато се запознахме... Ти се появи така внезапно в моя живот. Вече бях престанала да чакам любовта. Тази, за която бях мечтала, за която бях чела и изведнъж...
Ти ме покани на... Не, не ...
  1796  39 
Не мога да избягам от този ад. Толкова пъти опитах. Не мога да се контролирам. Трудно е, когато ги видя, да запазя спокойствие. Сякаш виждам ярката бледожълта пълна луна да грее високо в черното пространство и искам да завия.
Всеки има тъмно кътче вътре в себе си, където спотайва своите мрачни мисли ...
  1628 
...
Защо, защо не мога аз сърцето си на камък да направя, за да спре да ме боли?... Защо не мога да забравя облика на твоето лице?... Силна ли съм вече аз, не зная. Трудно е да се боря за мечти, разбити от едно погубено сърце...
  807 
И така тя се научи да плаче...
Беше странно, непознато усещане... „Почти като ужилване...” – помисли си тя и се надсмя над сравнението си. По дяволите, никога нищо не я беше ужилвало... И въпреки това някъде в съзнанието й се беше изградил някакъв смътен образ за пробождане, зачервяване и растяща бо ...
  998 
Едрите капки дъжд се прегръщаха по покрива и съвсем единодушно се стичаха по пролуката между две счупени керемиди. Шумно и някак си напевно като църковен хор падаха и се разделяха по перваза на малкия прозорец на задната стая. В стаята беше полу-тъмно.
Прегъната на две от жал старица провираше погле ...
  912 
Мъжете... На мъжете, който им вярва, акъл няма. За мен те са като дърветата, но не стоици, не, мили мои.
Прекрасни, дъхави обкичени в цвят през пролетта на чувствата си. Експлозии в зелено в лятото на похотта им. Мирният период на есента им носи изменчивост в състоянието на духа и промилите в кръвта ...
  1378 
Реполюционер - участник в половата революция.
Максист-ленивец - червено човече от светлото минало,
последовател на лозунга "Да извлечем максималното от ленивеца".
Гущерина - когато и на гущерите им е горещо.
Лъжаба - жаба, която се лъже, че е лилия. ...
  1062 
В една кошара (далеч от другите кошари) живеела дребна овца. Наистина дребна, и главицата й била малка и черна, крачетата й - късички, а гласчето и... О, тя дори не можела да блее като големите овце. Те го докарвали и на тембър, и на ритъм, а и в синхрон блеели понякога, а тя (завалийката) изкарвала ...
  1645 
И още един доста старичък разказ. Вече не си спомням кога го написах. И какво ме накара да го сторя...
(ЗАБЕЛЕЖКА: Всички правописни, смислови, стилови и граматични грешки в текста са допуснати умишлено.)
(ПЪРВА СТРАНИЦА )
Господи, виждам твоето лице, но то мълчи, ужасна тъмнина е то и плаче... как ...
  1208 
Мъглите над Тарех
Предистория, част 4
Лотианската конница също тръгнала без жените си. Те тръгнали на изток, но не открили къде да създадат кралство, защото на пътя им имало само пустини и степи. Те се превърнали в номади постоянно местейки се от едно място на друго. Нарекли ги Балини, по името на т ...
  927 
Kъде си? Аз зная отговора прост. Далеч... живееш по-щастлив, без мен. Споменът, имаш ли такъв? Красив ли е или пък те натъжава? Наранах ли те? Теб или егото на мъж? Мислиш ли за мен? В съзнанието ми изплува въпрос след въпрос, чиито отговори няма. Една странна любовна история... от съня ме следва и ...
  1335 
Ти си толкова сладък, когато ме любиш, ти си толкова нежен, когато ме галиш. Ти си слънцето, с което денят изгрява, когато те видя. Ти си луната, с която денят свършва, когато те няма. Ти си ангелчето, което ме пази нощем, докато спя. Ти си магьосникът, който диктува моите сънища. Ти си мъжът, в ког ...
  1603 
Ефирна, лятна нощ пристъпва по улиците на току-що родилия се град. Лятната задушливост е изтласкала Живота, докато дневните часове са се стелели по земята, образувайки кехлибарени балони изпълнени с безумна мараня. Никакъв полъх, подкрепен с Никаква надежда. Двете се редуват, прескачат, докосват, пр ...
  1116 
И полека влезе в живота ми, в сърцето ми. Дълго бягах от теб, страхувах се, че точно така ще се получи. Знаех, бях сигурна, че малко ти е нужно, да ме покориш. Няколко нежни ласки, мили думи, те са достатъчни. И колко силно се пазех от тях, но ето - позволих да се докоснеш до мен. Сега не искам да с ...
  1260 
ДРАЗНОДУМЕН ТЪЛКОВАТЕЛ
NB!
Ако ползвате този тълковател, не го приемайте сериозно, а закачително. И повярвайте, че авторът не би могъл да има някого предвид, защото не ви познава - това са просто негови хрумки.
Закачително - обратно на "заканително" т.е. не заплашва, а си го търси.
Двусмаслено - дво ...
  996 
Кама
Бе най-обикновена юлска събота. Както всяка друга такава, той дойде в 11 часа у тях. Двамата изпиха по кафе и започнаха да обсъждат плановете си за деня. Искаха нещо по-интересно, искаха да бъдат само двамата, сами. Единодушно решиха да тръгнат нанякъде без посока и да се настанят в първата гор ...
  889 
Довършете си питието
"Животът не е път. Той е театър."
С тази мисъл се прибра Ани вкъщи и се тръшна на удобното кресло. Естествено, беше изкарала още един дълъг и напрегнат ден. Като цяло, от една-две седмици, не бе имала спокоен. Всеки има някакъв период, в който иска да си пусне въжето от прозорец ...
  946 
Колко тихо беше в онзи ден. Нямаше кой да се опълчи на тишината и тя беше разположила огромното си седалище над света. Хората мечтаят за тишината, защото не я познават. Когато е пълна, може да смаже човек.
Само вятърът шептеше нещо. Нали го знаете, той е луд и си говори сам. Пълзеше по пустите улици ...
  1472 
ГРАФОМАНЪТ ГЪДЬО
Разказ за половин час. Кой може да напише разказ за половин час? Може би един графоман. Аз имам точно половин час, за да напиша един скапан разказ, за живота на един тъп графоман, който има претенции за стойностен писател. По този начин експериментирам с бързото си писане и бавния с ...
  1236 
Втурна се като луд! Какво ли се е случило, та той никога не се прибира по това време?!
Тъкмо се отпуснах с любимия Стайнбек и воала - изненада. Не съм недоволна, наблюдавам го с удоволствие - устремен, винаги леко разрошен, с големи кафяви очи. Нещо не е наред - погледа му... сякаш не е при мен. И д ...
  775 
Много си падах по това гадже. Беше хем готино, хем баща и бил - разправят -"важна птица". В бара всички я познаваха - когото и да питаш за Тони куклата, веднага ще ти даде подробни обяснения; те се фраскат, че едва ли не всички са спали с нея, но според мен повечето от тях са лаладжии. Преди това тя ...
  1680 
След всеки ден изминал не остава нищо в мен,
след всеки мъж изминал се чувствам все по-празна.
Не вярвам вече в мъжките лъжи,
не вярвам вече на мъжките очи,
не вярвам вече в мъжките сълзи. ...
  1149 
НАДЕЖДАТА УМРЯ ПЪРВА
Вярвах в истинската обич, в любов до край, но тя не съществува. Живях в свой собствен свят, но мъжът, когото обичах го разруши, срина го до основи само с един замах. Страхотна страст гореше в мен към него. В мечти и планове живях за нас двамата, а той ми посегна и уби всичко в м ...
  899 
Обичам хората, защото
са уникални и неповторими в своето съвършенство и недодяланост.
Обичам хората, защото
умеят да обичат безкористно ( и да подписват предбрачни договори).
Обичам хората, защото ...
  742 
ВЛЕДЕНЕНИТЕ ЗЕМИ
- Хора се сбират - прошепна старецът, без да откъсва поглед от танцуващите пред него пламъци. - Хора се сбират, коват се мечове...
- Това лошо ли е? - обади се спътникът на стареца.
- Никой не кове мечове, ако не смята да ги използва, нали?
Другият мъж замълча. В настъпилата тишина ...
  1120 
Жена.
С окъсани дрехи.
Потънала в самота...
Там на брега. На брега на морето.
Вълните мият уморените й от бяг крака. ...
  760 
Не можеш да си представиш колко близко беше. На косъм, както се казва.
С този поглед, точно премерен - нито прекалено дързък, нито прекалено свенлив. С тази галантност, напълно на място. С думите ти - цитати на шансона, който звучеше в момента, изречени сякаш само за мен. И танцът ти нонстоп цялата ...
  1162 
Мъглите над Тарех
Предистория, част 3
Ако се било случило във мирните векове, самоубийството на лорда на Икосан щяло да потресе цяла Мая. Но не и сега. Кралствата били толкова заети с битките си, че въобще не се затрогнали. Освен това Естелия не била обичана от всички - някои смятали, че тя неправом ...
  793 
Рожден ден
22.06.2008 година. Прибирам се от работа. Вървя по Витошка, не, почти летя. В слушалката ми звучи чудесна музика по любимото ми радио Мelody. Искам да извикам: «Ей, аз съм на четиридесет и няколко години!» Защото утре ще навърша за първи път петдесет години и ако ме питат на колко съм, ще ...
  3483  32 
„Всеки човек е стопанин на собствената си смърт и единственото, което можем да направим, е да му помогнем да умре."
Габриел Гарсия Маркес, „Любов по време на холера"
Едрите като смокинови листа дъждовни капки се стичаха уморени по гладките стени на стъклените прозорци. Смъртта му я беше споходила по ...
  1034 
Сълзите ми, непрекъснато се стичат по лицето ми. Липсваш ми, какво да направя? Не искаш да си с мен - не мога да се възпротивя. Все още те обичам - чувствата ми не са мъртви, но душата ми се къса, а сърцето... Сърцето ми, то продължава да се разпада. Искаш да ти остана приятелка... И аз го искам - д ...
  1492 
СТРАННО ПИСМО
И в оня ден си преглеждах пощата като всеки ден. Очакваше ме странно писмо от сайта, където понякога публикувах. От непознато момиче на петнадесет години. Изпращаше ми свое стихотворение и нищо повече. Естествено пишеше за любов. Момичетата на петнайсет рядко пишат за друго. За любим, ...
  1243 
Аз бях едно весело и вечно усмихнато момиче,
момиче без грижи и тревоги...
Животът ми беше по-простичък, обичах и получавах обич...
Но това беше много отдавна... Аз БЯХ такава...
Всеки се чуди защо усмивката ми никога не слиза от лицето ми, ...
  1178 
Отчаянието...
От чая ни е то.
Да минем на бира!
  1413 
Всичко, винаги и всякога е свързано с детството. А моето беше просто период от време между прохождането ми и смахнатия ми пубертет. Не се оплаквам. Но нямах кой знае какви тежки травми, заради които да се отърва от серийно убийство или щастливи мигове, пропиващи ме с ентусиазъм и оптимизъм за поната ...
  1760 
Стоя в тихата стая, пълна със самота, хванала чашата червено вино - отпивам глътка, а тя горчи. Горчи, защото спомних си за теб, горчи, защото моят ден пак е празен и пак за теб стене всяка моя секунда. Как да ти кажа, че те искам отново, но... не бива - аз ужасно те раних, аз нож в сърцето ти забих ...
  1149 
Предложения
: ??:??