40 837 резултата
Гората зелена - това е нечия любов. Всяко дърво от нея - един красив спомен, всяка клонка - един изминат ден, всяко листо - един незабравим миг. Красотата на гората е в зеленото. Така и любовта е красива, когато е взаимна. Но след време листата пожълтяват, незабравимите мигове посивяват. Клонките - ...
  1139 
Обикновено не ми е трудно да започна да изливам мислите си върху белия лист, защото винаги сядам да пиша, когато имам какво да разкажа. Сега е малко по-различно, защото макар че имам какво да кажа, не знам дали искам да мисля за това, но някак си чувствам, че имам нужда да го направя.
Винаги съм се ...
  1111 
Преди време намерих в контейнера за разделно събиране на отпадъците изхвърлена цяла библиотека. Книгите, за които по време на социализма се бяхме редили на опашки или купувахме с дебели връзки сред книжарките, бяха напълнили цялата пластмасова съдина и изглеждаха непотребни и жалки, приготвени за по ...
  826 
Имало едно време една ларвичка. Казваше се Тимелко. Беше ларва като всички останали: хапваше си зелеви листца, играеше на футбол с останалите ларви. Като поотрасна Тимелко се изучи и на някои не толкова благочестиви дела. Започна да играе карти, белот, дори покер. Старите ларви, стоито скоро щяха да ...
  1033 
Тя го чакаше всеки ден, всеки час, всеки миг. Търпеливо побутваше времето, предхождащо неговото завръщане. Минаваше тихо и безшумно през живота като сянка, но с усмивката на очакването, на вярата и надеждата. Сутрин миеше лицето си с вода от кладенеца на издръжливостта и понасяше леко самотата на де ...
  1105 
Мъглите над Тарех
Предистория, част 2
След създаването на Астиа и Лот, набезитеq нанасяни от други земи, скоро били прекратени. Бойните умения не двете кралства били завидни, а също така воденето на безпогрешна тактика отказало нападателите на Мая. Кратко било обаче щастието на предишната миролюбива ...
  799 
- Хей, момче, изправи се. Защо ходиш с наведена глава?
- Така ми харесва.
- Не е хубаво, вдигни глава, гледай напред.
- Защо?
- За да видиш небето. То е красиво. По-красиво е от обувките ти. ...
  1461 
Мислех си, че и тази година ще е същата като всички останали. Мислех си, че ще са поредните ми омразни и скучни празници, през които ще се чувствам по-самотна от всякога, но не беше така.
Случи се нещо доста странно и необичайно. Една съученичка, на която винаги ще бъда благодарна, ме помоли да отид ...
  937 
Малки обяви и реклами
Продавам чиста съвест. Изгодно. Може и замяна срещу разработено дебелоочие...
* * *
Наемам спешно за бала на Ев. Минч. бижута Сваровски. Може и китайски...
* * * ...
  1431 
Вечерта е настанала, опустелите улици са още горещи от залязлото слънце. Само един кучешки лай пронизва тишината. Поглеждам небето - там няколко червеникави облака са приплели пухкавата си форма. Над града е тишина. Забелязва се само умореният вид на моето лице. Плахо поглеждам навън. А очите ми нев ...
  927 
Настъпи зима, студена, мрачна и зла. Снегът затрупа цялото село, всичко потъна под бялата покривка. И този път зимата започна, за всички беше нормална, студена зима, но не и за едно дърво. Дърво, което беше преживяло десетки зими, което до сега очакваше след всяка зима пролетта с надежда за нов живо ...
  2330 
Мъглите над Тарех
Предистория, част 1
Земята Мая съществувала от незапомнени времена. В нея съжителствали десетки малки кралства в пълен мир и разбирателство. Никой и не бил чувал за войни. Разбирателството било толкова силно, че подразнило всички далечни земи, чиито жители не живеели щастливо, зара ...
  1028 
Продадох душата си, за да скрия светлината. Сега служа на мрака, онова, що виждаш, когато затвориш очи, съм аз. Тъмнината те обгръща и потъваш надълбоко, няма изход от сладкото, бездънно забвение.
Заспиваш. Отначало виждаш само мрак - виждаш мен и нищо друго, преди да започнеш да сънуваш. Сетне нищо ...
  1365 
БИСЕР
Зимата беше особено студена тази година. На ъгъла на една задънена улица, в една изоставена полусрутена барака, живееше скитникът. Той беше добър човек. Винаги, когато намираше сили, се усмихваше на минувачите, които, залисани в собствените си животи, не го забелязваха. Тези негови усмивки бле ...
  805 
Последният цвят от орхидеята падна на земята и заплаках...
Онези цветове избледняха, а листата останаха зелени, като Вечността.
Може би отново корените ще родят цветове, така както животът ражда...
Или хербария ще запазя в страницата на някой друг живот...
  1184 
ИЗБОРЪТ НА ЖАБАТА
Имало едно време една жаба. Тя имала два избора за своята смърт: или да умре в корема на щъркела, или да умре на дъното на блатото под смрадливо разлагащата се тлен на прецъфтели лилии. Тя избрала да сбъдне мечтата си и да умре като човек - от любов.
Така поне щяла да бъде първата ...
  3249 
Кой какво вижда в огледалото
Детето вижда друг човек. (Отначало то няма съзнание за собственото "Аз" и постепенно се учи да се "разпознава".)
Зрелият човек вижда себе си. (Действителността е безпощадна с пълна сила.) Често го подканя:
"Огледалце, огледалце, я кажи..."
... ...
  1446  14 
"Нападнаха ме бръмбари онази вечер. Целия ме налазиха, докато не нагризаха цялото ми тяло... на сутринта като ме откриха ме закараха в болницата. Целият съм бил в кръв. Ето вижте - този белег ми е останал от едната гадина" и показа с два пръста голямо петно на лявата си китка. Разказите му ми бяха т ...
  2702 
Жигосване...
Странно как ми се прииска да те гушна. Просто да те притисна до себе си. Вината за това, че в момента съм сама, безмълвно се жигосвам, изписвайки твоето име, е моя, единствено моя. Нямах сила да се преборя със страха си. Ти ми предложи любовта си, но в този миг едно момиче, което нарича ...
  1888 
Някой я целуваше по рамото и врата, но на нея ужасно ú се спеше. Целувките бяха приятни, леки и гъделичкаха сетивата ú. Усети първите тръпки на възбудата, но все още не беше излязла от дълбините на съня. Една ръка се плъзна първо по талията, а след това по корема ú. Долавяше дъха на мъжа, който милв ...
  929 
Не успях да го заловя това копеле. Има кучешки нюх и малко преди да му щракна белезниците, той вече бе изчезнал. От много време го дебна край училищата и дискотеките, където подава дрога на децата, но все ми се изплъзва. Хитър е като лисица и бяга като заек, сякаш потъва в дън земя. Миналата година ...
  1327 
- ... И ти да си в саксийка...
- оправдало се бонзайчето пред баобаба.
Баобабът избоботил:
- Нищо против да се сменим,
но за да ми направиш саксийка, ...
  1598  15 
Ръката й потрепна и тя застина замислена. Не знаеше как да продължи. Героят й отново се намираше в опасна ситуация, но на Галина й бе омръзнало да го спасява.
Тя беше писателка. Фантазията й, дива и необуздана, рисуваше картина след картина, а тя от своя страна използваше езика на думите. Първият й ...
  1402 
Тази нощ звездите светеха по-усърдно от обикновено. Сякаш искаха с малките си силици да бъдат достойни помощници на голямото Слънце, което през деня попиваше лъчите си в сумрачното сърце на младия мъж. Той често идваше на тази поляна, където поглъщаше последните за деня капки залезен сок и сменяше к ...
  815 
На всички, които имат свое
вълшебно място
“Деца, измислицата е истината в лъжата,
а истината в тази измислица е съвсем проста:
магията съществува.” ...
  1595 
Синя Маргарита
Неудобството на морските курорти от затворен тип с разпродадени апартаменти е фактът, че те всъщност са си едни малки селца! С всичките произтичащи от това последици. Провинциалният дух, еднообразието, клюките, до болка познатите навици на обитателите. А когато си барман на коктейл-ба ...
  1727 
Просто описание на един момент от живота ми.
Зави зад ъгъла и тръгна по тротоара. До преди малко беше валяло и всичко наоколо беше мокро. Беше в лошо настроение, макар че се връщаше от среща с приятели. Бяха й омръзнали. Понякога предпочиташе да е сама, вместо с шумната тълпа.
Пусна си музика. Нямаш ...
  916 
Ничий
Тишината убива, тя руши... до болка. Спирам там отново. И отново само тя. И търся теб, а тя те крие... тя знае всички тайни, тя затваря всички врати, но тя е сляпа, тя е слаба, тя иска да превземе и душата. Няма сила. Няма власт да те изтрие, твоите ръце, очите... слаба е да ме убие, сляпа е з ...
  1312 
Тя рипна от кревата и чорлава излезе на балкона.
Гурлите пълзяха по затворените ú очи, а кучетата даже не скимтеха.
Страшен тътен събуди обитателите на кроткия квартал... (не се чете, бел. на редактора).
Панелните обители се разтресоха в оргазмен гърч...
Ех, помисли си Тя, що и мен такъв гърч не ме ...
  1783  17 
Анна бе притеснена от разигралата се пред очите ú сцена, нищо че не го показваше открито. Нямаше представа какви са били взаимоотношенията между двамата и не можеше да проумее как могат да прераснат в такава открита битка. Не разбираше и за какво. Не беше трудно да прозре мотивите на другата жена за ...
  775 
И още един много стар разказ... Започнах го с идеята да е поредната ми ИЗВРАТЕНА простотия, дето да кача в блога си (пиша ги тия гадости, когато ми е много гадно и искам да залея и другите хора с помия - съвсем измислени са), но се получи нещо... друго. Аз лично намирам историйката за красива. И мно ...
  5435  15 
Къщата на полето
1.
Христо караше колелото си по дългата и тясна пътечка, но той не осъзнаваше това. Не и до момента, в който не се събуди.
Над него грееше луната в празното, стотици километри поле. Пред очите му се намираше кръглата долчинка, към която водеше пътеката и където се намираше къщата на ...
  993 
О, пак тази болка… Как само изгаря мъничкото и сърчице… Сълзите отново парят бузите, тя лежи на пода и се гърчи в ужасяващ плач… Иска да крещи с цяло гърло, за да премахне поне част от болката си… Но не може... Тя едва отваря очи, но успява да зърне само размазаните стени… Очите и се давят в сълзи… ...
  980 
Всичко започна през едно обикновено, горещо и поредно лято. Нищо не предвещаваше развитията, които следваха. Обичайността на нещата през периода преди лятото не позволяваха дори за съмнения.
Градът беше жив, шумен и с много туристи (такъв той е винаги в летните месеци). Морето му беше едната стена, ...
  786 
Ако човек сам ковеше съдбата си, нима би имало недоволни от нея?
* * *
Ако вървиш сам срещу много, ще загубиш битка, но ако вървиш сам срещу себе си, ще загубиш война.
* * *
Когато мълчат нужните думи, започват да крещят излишните. ...
  896  11 
Здравей,
Помниш ли ме? Навярно не... Това съм аз... Е, може би не същата като преди. Може би малко по-тъжна и уморена, с малко (повече) изгубена вяра, но все пак... Може би съм смазана. Ще имаш ли наглостта да попиташ защо? Ще искаш ли да ти разкажа моята история, моя любов? Искаш ли да отворя очите ...
  2792 
Нищо
Трудно е да изтриеш лицето си.
Лошо е да замаскираш душата си.
Непоносимо е да унищожиш надеждата.
Странно е да съживиш живота.
  838 
Свита в ъгъла едва си поемаше дъх, докато сълзите се стичаха по очите й, а спомените нахлуваха болезнено в главата й. Толкова много време беше минало откакто се бяха разделили, но тя все още го обичаше.
Беше наистина невероятен. Беше влюбена в него от 3 години. Той най-накрая я забеляза, заобича я, ...
  1130 
Пеперуда пропърха в мечтите ми... Мисълта неуловимо трепна с обновени очи - тя толкова дълго беше самотна, безмълвна, вглъбена в проблемите, че забрави да ражда мечти. Пеперудата я пробуди с нежния трепет на призрачните си криле. От неуловимото фино движение се създаде заряд, тишината затрептя от въ ...
  1004 
Събуди се, но този път не ú трябваше време за да осъзнае къде се намира. Топлата ръка на Андрей лежеше върху талията ú и тя чувстваше приятната ú тежест. Колко ли часа беше спала? Не можеше да разбере - в стаята бе сравнително тъмно - Андрей се беше погрижил за това. Нямаше и значение - не бързаше з ...
  1573 
Предложения
: ??:??