40 836 резултата
Завъртам се, накланям се, повдигам се на пръсти. Нося се тъй плавно, тъй грациозно, сякаш ходя по вода. Като малка светлина сред мрака съм. Изопвам тяло като умиращ лебед. Повдигам се на пръсти и протягам ръце, сякаш че докосвам небесата. И изведнъж - прорязва ме ужасяваща болка. Краката ми пропадат ...
1607
4
Отново съм сама
и ти отново не повярва в любовта!
Отново не разбра,
че за тебе всичко бих дала!
Няма кой да изтрие ...
и ти отново не повярва в любовта!
Отново не разбра,
че за тебе всичко бих дала!
Няма кой да изтрие ...
1115
1
1
Улицата беше тясна и тиха, над старите кооперации се виждаше лазурно синьото небе с килимните си облаци.
Свих в алеята за задния двор на № 26. Озовах се в малка градинка с подкосена морава и джанка до каменния зид.
Беше ужасно тихо. Птичките бяха накацали неподвижни по клоните и жиците и не чурулика ...
Свих в алеята за задния двор на № 26. Озовах се в малка градинка с подкосена морава и джанка до каменния зид.
Беше ужасно тихо. Птичките бяха накацали неподвижни по клоните и жиците и не чурулика ...
960
Когато пламъкът се изгуби в силуета на нощта, когато сълзите застинаха в прозрачните очи, когато откъсна се последната въздишка от изпръхналите ти устни, когато... сърцето ти спря да тупти.
... Не подозирах дори... В този ден блуждаещият ми поглед бе привлечен от една необикновена звезда. Не подозир ...
... Не подозирах дори... В този ден блуждаещият ми поглед бе привлечен от една необикновена звезда. Не подозир ...
807
Поредният ден, изпълнен с мъка, отчаяние, страх... Вървя бавно, неуверено през кривата пътечка, посипана с камъчета и прах. Пред мен се откри до болка познатата сграда. Облаци са увиснали намръщено над нея. Синьото небе бе погълнато от болка и омраза над високия, стар, сякаш изоставен колос. Стените ...
1227
2
Мразя, когато не боли... мразя, когато празен е светът ми от мечти,
когато разочарованието в тишина се прероди...
... Не боли... остави ме да лея лишени от емоция сълзи,
остави ме да осмивам загубата на презряното си сърце.
Остави ме бавно да издъхвам в тази заблуда, наречена живот. ...
когато разочарованието в тишина се прероди...
... Не боли... остави ме да лея лишени от емоция сълзи,
остави ме да осмивам загубата на презряното си сърце.
Остави ме бавно да издъхвам в тази заблуда, наречена живот. ...
1138
1
Студено е... усещам тръпки по цялото си тяло, самотата се слива с мен и разкъсва сърцето ми на малки ледени парченца. Кръвта ми бавно изстива, превръщам се в мъртва сякна на предишното ми аз. Една горчива сълза се спуска от пресъхналите ми очи и се губи в безжизненото ми тяло. Не усещам нищо и нищо ...
1658
1
Разказ с продължение
- Ще ми я разкажеш ли пак? Моля те! - Малкият Пепи шепнеше само, защото другите в стаята отдавна бяха заспали, иначе, при нормални обстоятелства, гласът му щеше да огласява надлъж и шир коридорите на Дома за сираци. - Моля те, само още веднъж.
- Не ти ли омръзна вече? - Недко, н ...
- Ще ми я разкажеш ли пак? Моля те! - Малкият Пепи шепнеше само, защото другите в стаята отдавна бяха заспали, иначе, при нормални обстоятелства, гласът му щеше да огласява надлъж и шир коридорите на Дома за сираци. - Моля те, само още веднъж.
- Не ти ли омръзна вече? - Недко, н ...
878
КАМЪКЪТ НА ДЯДО ПЕТРО
Представете си стъпало от дялан камък: широко - да разпериш и двете си ръце, високо - най-малко една педя, а навътре - две! И от чист гранит! Ей такова стъпало исках да си сложа към лятната кухня на село. Но отде?
Седя на един напълно обикновен камък до реката пред къщата ми, г ...
Представете си стъпало от дялан камък: широко - да разпериш и двете си ръце, високо - най-малко една педя, а навътре - две! И от чист гранит! Ей такова стъпало исках да си сложа към лятната кухня на село. Но отде?
Седя на един напълно обикновен камък до реката пред къщата ми, г ...
1885
1
"Един добър художник рисува най-добре реалните неща."- Така казваше учителят му по перспектива в училището по изкуства, където Гриша учеше от половин година. Съвсем скоро се беше преместил с родителите си в Букурещ и не очакваше много от живота. Беше с руско потекло и бе възпитан да бъде сдържан и п ...
1471
5
Защо са тъжни очите ти, поете? Привел си взор - преди отправен към звездите. Пристъпваш бавно, уморено, сякаш си понесъл тъгата на целия свят. Нима страхът облада дори теб? Нима нямаш сили да погледнеш към ширналата се, безкрайна синева, изпъстрена с безброй много отражения. С имагинерни светове, ко ...
1352
Танцуват
прашинки във сърцето ми,
завихрени от пориви,
понесени от спомени,
покрили с плащ от ярост ...
прашинки във сърцето ми,
завихрени от пориви,
понесени от спомени,
покрили с плащ от ярост ...
1269
5
И така... денят беше 11.04.2008 година. Ден, в който най-големите ми страхове и опасения се сбъднаха. Съдбата ми поднесе новина, така отровна, че само като разбрах и смъртоносните и жили ме прободоха. "Той" трябваше да се срещне с „Нея" на 12.03.2008 година. Тази мисъл бавно и мъчително разкъсваше г ...
976
2
Сега искам да ми отговориш напълно честно, без завъртания и трикове. Става ли? Погледни ме право в очите. Какво виждаш, какво показват те?
Тъмнина, мрак, самота... бездушие, бездна... виждаш ли всичко това? Момиче без минало и без бъдеще, стоящо безнадеждно в мрака. Става и пак се бори за грам светл ...
Тъмнина, мрак, самота... бездушие, бездна... виждаш ли всичко това? Момиче без минало и без бъдеще, стоящо безнадеждно в мрака. Става и пак се бори за грам светл ...
887
1
"- Сега той сънува - каза Туидълди. - И какво мислиш, че сънува?
- Никой не може да отгатне това. - заяви Алиса.
- Как! Ами че тебе сънува! - се провикна Туидълди, като плесна тържествуващо с ръце. - И ако престане да те сънува, къде мислиш, че ще отидеш?
- Където съм си сега! - отвърна Алиса.
- Не, ...
- Никой не може да отгатне това. - заяви Алиса.
- Как! Ами че тебе сънува! - се провикна Туидълди, като плесна тържествуващо с ръце. - И ако престане да те сънува, къде мислиш, че ще отидеш?
- Където съм си сега! - отвърна Алиса.
- Не, ...
1171
3
Дните се нижеха неусетно, а местата, които Нилс и Алексия посещаваха с малката Самира все повече се увеличаваха. С течение на времето и все по-рязката промяна на обстановката двамата студени скандинавци, сякаш започнаха малко по малко да се сближават. Все по-често се докосваха, понякога уж неволно, ...
1399
1
Кой кого нарани?!...
Какво се случи с нас? Кой ни раздели? Така и не разбрахме… Имаше само болка, страдание, сълзи, изневери… Кълнеше се в любов, във вярност, а всичко е било лъжа! Аз ти дадох сърцето си, а ти го нарани, отдадох ти живота си, а ти го пропиля. Признавам, че и аз сгреших… Признавам, ч ...
Какво се случи с нас? Кой ни раздели? Така и не разбрахме… Имаше само болка, страдание, сълзи, изневери… Кълнеше се в любов, във вярност, а всичко е било лъжа! Аз ти дадох сърцето си, а ти го нарани, отдадох ти живота си, а ти го пропиля. Признавам, че и аз сгреших… Признавам, ч ...
1404
3
Росен с удоволствие се смееше на вицовете за новобогаташи, макар че той също принадлежеше към тази категория. Беше развъртял голям бизнес и около него винаги се говореше за пари. Ние сме приятели още от училище. След това наистина, с течение на времето, дружбата ни ставаше все по-малка, особено покр ...
1215
Седеше сама на брега на реката. Не плачеше. Защо трябваше да плаче? Искаше да го остави и го остави. А и знаеше, че я гледа от някъде. Не го беше видяла, но беше сигурна. След година и половина вече го познаваше. Но все пак й тежеше. Сцената беше грозна...
- Моля те, недей! Моля те, дай ми още един ...
- Моля те, недей! Моля те, дай ми още един ...
1643
Погубвам се. Всеки ден. Малко по малко. Разрушавам се. Чупя се. После се залепвам. Разпарям се. После се закърпвам. И така всеки ден. Събуждам се с желанието да се разпилея по пода. Да се разтека.
Днес е петък. Обичам петъците – нещо винаги свършва (значи нещо друго започва, нали?).
Отивам до магази ...
Днес е петък. Обичам петъците – нещо винаги свършва (значи нещо друго започва, нали?).
Отивам до магази ...
894
3
КРИВА ПАЛАНКА IV
След кратък период на мир и възход дошли смутните времена на тридесетте години. В почти пълното отсъствие на държавна власт богатите села от двете страни на Балкана често били подлагани на брутални набези от планински бандити, въшливи шумкари и обикновени разбойници. Такава била и с ...
След кратък период на мир и възход дошли смутните времена на тридесетте години. В почти пълното отсъствие на държавна власт богатите села от двете страни на Балкана често били подлагани на брутални набези от планински бандити, въшливи шумкари и обикновени разбойници. Такава била и с ...
798
Колко пъти се обича истински, един живот и една истинска любов?
Колко пъти и на колко хора можеш да кажеш “Обичам те”?
Не злоупотребяваме ли с тези думи?
Не ги казваме, защото ги чувстваме, а просто, защото искаме да ги чуваме.
Колко пъти се обича от сърце – не с онази част от сърцето ти, ...
Колко пъти и на колко хора можеш да кажеш “Обичам те”?
Не злоупотребяваме ли с тези думи?
Не ги казваме, защото ги чувстваме, а просто, защото искаме да ги чуваме.
Колко пъти се обича от сърце – не с онази част от сърцето ти, ...
984
Той идваше често в магазина, в който работех. Скъпарски фирмен магазин за мъжка мода. Приятелката ми ме помоли да я замествам две седмици, за да замине с гаджето си на море. Бяха пред раздяла, а тя искаше да спаси тази връзка. Нещо не й вървеше много с мъжете. Аз се бях върнала от море и... Нали за ...
2934
18
Запознаха се съвсем случайно. Тя се бе появила изневиделица от настъпилата отдавна вечер. След това винаги идваше да си разговарят, когато настъпваше нощта. Така и не разбра с какво точно се занимава, но това нямаше никакво значение за него.
Една вечер тя се спря пред него и го загледа:
- Ти кой си? ...
Една вечер тя се спря пред него и го загледа:
- Ти кой си? ...
821
2
На пръв поглед той беше най-обикновенното момче, което сте виждали. Носеше нормални дрехи, слушаше нормална музика, нямаше много хобита, които да са известни на съучениците или приятелите му. Беше мълчалив, не разговаряше много, а като го запитаха нещо, отговаряше ясно, бързо и точно. Но той беше го ...
1391
Зевзек си беше бай Вичо, ама и Танас, комшията му, не падаше по-долу. Няма сега такива хора, момчеее, широки души, народни души! Всичките сега са учени, консули и господа. Едно кафе не може да си купи... и да почерпи, примерно... обаче - господин! Едно време като кажеш "господин", то ще рече - имуще ...
1216
1
Не достигнах до онези обреди. В които коленичи болката. В които и най-пищното ограбване замлъква, калявайки си волята. Отредености прескачат ме. А църковните напеви са причуване.
Обременени са дори и клетвите. А толкова напрягахме се да ги чуем. Олтарите изгнили са, малко ли надежди там обесихме? Ис ...
Обременени са дори и клетвите. А толкова напрягахме се да ги чуем. Олтарите изгнили са, малко ли надежди там обесихме? Ис ...
1313
2
Неделя, 7:00 сутринта, свещено време, в което по закон не трябва да те тормозят за нищо. Но за нашата съседка Мичето, законите не са в сила, дори за гравитацията. Просто няма начин всеки петък вечер да се качва толкова бързо по стълбите, че да ми звъни да намаля музиката, докато още не съм си махнал ...
1294
5
Беше горещ късен летен следобед. Слънцето безмилостно сипеше жар отгоре, а напечените от слънцето тухлени стени на къщите грееха като печки. Млада жена и 8-9 годишно момиченце вървяха хванати за ръце по разбития, обрасъл с трева, тротоар на селото. Момиченцето подскачаше радостно на тънките си краче ...
966
2
Скрити от зли очи в земното пространство се намират нашите
неосъществени мечти. Обгърнати в топла прегръдка, те са като
безкрили птици. Преминават през ветрове и урагани, срещайки се
със окървавени спомени, но пак се събират, защото единството ги
зове. Препускат в сивото пространство като прокълнати ...
неосъществени мечти. Обгърнати в топла прегръдка, те са като
безкрили птици. Преминават през ветрове и урагани, срещайки се
със окървавени спомени, но пак се събират, защото единството ги
зове. Препускат в сивото пространство като прокълнати ...
1180
Любов ли е това?!
Един ден Ти ще си с мен, но този ден не е днес, няма и да бъде днес, защото Ти не искаш. Време? - имаш цялото време на планетата Земя, за да живееш щастливо и ако това да си щастлива, значи да не си с мен - то нека бъде така, да правиш каквото трябва и каквото искаш -съгласен съм, ...
Един ден Ти ще си с мен, но този ден не е днес, няма и да бъде днес, защото Ти не искаш. Време? - имаш цялото време на планетата Земя, за да живееш щастливо и ако това да си щастлива, значи да не си с мен - то нека бъде така, да правиш каквото трябва и каквото искаш -съгласен съм, ...
1016
3
"Всичко си има поука, стига да знаеш да я намериш."
Луис Карол - "Алиса в страната на чудесата"
Имало едно време един малък, красив и чист град. Там не живеели никакви хора, само животни. Мир и спокойствие царяло сред тях както никъде другаде по света. Лъвът и агнето спели заедно, откакто къщата на ...
Луис Карол - "Алиса в страната на чудесата"
Имало едно време един малък, красив и чист град. Там не живеели никакви хора, само животни. Мир и спокойствие царяло сред тях както никъде другаде по света. Лъвът и агнето спели заедно, откакто къщата на ...
5028
2
СМЪРТТА НА КНИГАТА
Купи я от една книжарница на две преки от дома - бежови корици, ниска цена, неизвестен автор. Още там я прелисти набързо, остави страниците няколко пъти да погалят палеца му с пеперуден шум, опитваше я така, както се опитва нова четка за зъби, плати, сложи я под мишница и се прибр ...
Купи я от една книжарница на две преки от дома - бежови корици, ниска цена, неизвестен автор. Още там я прелисти набързо, остави страниците няколко пъти да погалят палеца му с пеперуден шум, опитваше я така, както се опитва нова четка за зъби, плати, сложи я под мишница и се прибр ...
780
Лежахме върху тревата в парка... Тя не беше омайващо зелена. Окото не си почиваше, загледано в изумрудената й необятност.
Всъщност тя беше... кална и повехнала. Ние лежахме върху калта на грозната реалност, която сами си бяхме сътворили... Скочихме ентусиазирано без страх в дълбокото, пък... накрая ...
Всъщност тя беше... кална и повехнала. Ние лежахме върху калта на грозната реалност, която сами си бяхме сътворили... Скочихме ентусиазирано без страх в дълбокото, пък... накрая ...
918
ДВАТА ВЛАКА
Бяха още много далеч, за да могат да се познаят, засега виждаха само локомотивите си да се приближават бързо един срещу друг и ръцете им вече посягаха към въжето на сирената - за поздрав, както обикновено. Стотина метра пред буферите имаше малка пресечка, къса и диагонална връзка между д ...
Бяха още много далеч, за да могат да се познаят, засега виждаха само локомотивите си да се приближават бързо един срещу друг и ръцете им вече посягаха към въжето на сирената - за поздрав, както обикновено. Стотина метра пред буферите имаше малка пресечка, къса и диагонална връзка между д ...
690
2
Друг път
,,Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му'', бе казал някога някой. Замислих се върху тези думи и ме побиха тръпки. Мисълта, че това може да се окаже вярно, ми докара главоболие и ме принуди да седна и да напиша тези редове. Погледната през призмата на голяма част от нашите съна ...
,,Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му'', бе казал някога някой. Замислих се върху тези думи и ме побиха тръпки. Мисълта, че това може да се окаже вярно, ми докара главоболие и ме принуди да седна и да напиша тези редове. Погледната през призмата на голяма част от нашите съна ...
817
2
Днес станах рано. Усетих енергията, която се извираше от мен на талази, погледнах се в огледалото и... онемях. Косата ми беше придобила онзи цвят на медна жица, който би подлудил всеки ром, ромка или ромче, а очите ми... о-о-о нефтените петна в Бургаския залив направо биха се пръснали от завист още ...
1757
1
Писмо самотно. До теб, който си наполовина океан... Искам да потъна в теб. Когато усетя дъха ти на морска пяна, дъха на водата, с която се храня - аромат на музика и обич, разтварям се като лунен лъч по лицето ти. Но ти... ти, който нямаш лице... ти, който наполовина си дух... ти, който си любимата ...
2125
1
8
Искам да се женя...
И не, това не е поредната тъпа приумица на перхидроления ми мозък. Просто идва един момент, в който човек осъзнава, че онзи, другият до него означава толкова, колкото и живота. Когато го разбереш, под русата грива започват да се блъскат едни мисли:
1. За бели рокли като на принце ...
И не, това не е поредната тъпа приумица на перхидроления ми мозък. Просто идва един момент, в който човек осъзнава, че онзи, другият до него означава толкова, колкото и живота. Когато го разбереш, под русата грива започват да се блъскат едни мисли:
1. За бели рокли като на принце ...
1717
3
Какво е да се чувстваш далеч... и то от най-близкия си човек, този, който си мислил, че никога няма да изгубиш, този, който се е кълнял, че не е способен да те нарани и ще направи всичко за теб... Да се чувстваш далеч... и то по своя вина, вина, която твърде късно си осъзнал, защото си бил твърде за ...
2305
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
