40 836 резултата
"Познат шепот"
Аз бях там. На онова място, което ти твърдеше, че е нашето. Бях там, под голямото разлистено дърво, близо до морето, близо до безкрая. И те чаках. Надявах се, че ще дойдеш, но песента на океана ми нашепваше тъжна и позната мелодия. Листата на храстите шумоляха разпалено и се опитваха ...
Аз бях там. На онова място, което ти твърдеше, че е нашето. Бях там, под голямото разлистено дърво, близо до морето, близо до безкрая. И те чаках. Надявах се, че ще дойдеш, но песента на океана ми нашепваше тъжна и позната мелодия. Листата на храстите шумоляха разпалено и се опитваха ...
979
2
Спри, недей така да ме измъчваш вече.
Недей гледа ме с поглед властен, каращ тялото
ми цяло да трепери.
Смени към мен своето държание.
Да бъда товята робиня, за това копнееш, ...
Недей гледа ме с поглед властен, каращ тялото
ми цяло да трепери.
Смени към мен своето държание.
Да бъда товята робиня, за това копнееш, ...
1392
1
Кръв капе по лицето ми и ме събужда от дълбок сън. Оглеждам се стресната и учудена, ала е тъмно, мрак заобикаля тялото и душата ми. И ето - още капки... Какво става?...
Навън в студа сенките зловещи играят своя танц с вятъра. Дъжд излива се върху сухата земя. Вали толкова силно, сякаш мъката, събрал ...
Навън в студа сенките зловещи играят своя танц с вятъра. Дъжд излива се върху сухата земя. Вали толкова силно, сякаш мъката, събрал ...
902
Искам да те отворя. Като хирург на масата. Да разпоря гърдите ти и да видя къде ти е сърцето. Да видя има ли го. И ако го намеря... Да го отделя леко. Да го взема в шепа. Да го изгоря с дланите си. Да бъде пепел, а не камък.
Искам да заспя и да не усешам болка. Искам да извадя кинжала, преди ти да и ...
Искам да заспя и да не усешам болка. Искам да извадя кинжала, преди ти да и ...
1248
1
Вдъхновено от http://www.youtube.com/watch?v=yohT9BY2j9U
Мъжът бавно се връщаше в съзнание. Осъзна, че тялото му тича по мръсните, нощни улици на бедняшкия квартал. Мъжът винаги бе усещал вътрешният си звяр, но го бе удържал. Сега звярът бе свободен и дори не обърна внимание на плахите опити на чове ...
Мъжът бавно се връщаше в съзнание. Осъзна, че тялото му тича по мръсните, нощни улици на бедняшкия квартал. Мъжът винаги бе усещал вътрешният си звяр, но го бе удържал. Сега звярът бе свободен и дори не обърна внимание на плахите опити на чове ...
1122
ТРИТЕ ВЕРСИИ
Приличахме на корабокрушенци още преди корабът да е отплавал. Не знам, но аз - със сигурност - да. Може би за последен път се разхождах по този претъпкан мостик, заглеждах се в лицата на хората и се мъчех интуитивно да отгатна с кого от тях евентуално бих се чувствал най-добре върху няк ...
Приличахме на корабокрушенци още преди корабът да е отплавал. Не знам, но аз - със сигурност - да. Може би за последен път се разхождах по този претъпкан мостик, заглеждах се в лицата на хората и се мъчех интуитивно да отгатна с кого от тях евентуално бих се чувствал най-добре върху няк ...
715
В интересни дни живеем... Дни на повърхностни чувства... И повечето момичета когато ме видят, сигурно си мислят "Ето новата ми плячка - допада ми, ще пофлиртувам, ще тръгнем, ще го напия и ще го направим. Ако ми хареса, ще повторим." И тази философия след всеки ъгъл. Ами ако й откажа? Или ще я амбиц ...
1262
1
Тогава Ка се обърна към него и попита.
- Какво искаш?
- Тъмната Кула. - отвърна Стрелецът.
- Какво ще ми дадеш в замяна? - попита Ка.
- Всичко, което пожелаеш. - отвърна Стрелецът. ...
- Какво искаш?
- Тъмната Кула. - отвърна Стрелецът.
- Какво ще ми дадеш в замяна? - попита Ка.
- Всичко, което пожелаеш. - отвърна Стрелецът. ...
1235
2
Телефонът иззвъня... някак неочаквано. Събуди ме от просъницата и енергично вдигнах слушалката. С разтреперен от вълнение глас отроних едно неочаквано звучно "Алоооо". От отсрещната страна, за мое голямо разочарование, се чу женски глас.
- Радвам се да чуя вълнението в гласа ти всеки път като ти се ...
- Радвам се да чуя вълнението в гласа ти всеки път като ти се ...
1409
Вървях по прашните алеи на града, отрупани със смачкани отпадъци, изхвърлени от терасите на кооперациите и чух яростния крясък на една разярена жена от мазите на една от сградите. Тя преживяваше отново и отново случилото се с нея. Мъжът й я беше изоставил, навярно й е изневерил много пъти и то пред ...
716
1
Самота
Усещам настъпващата нощ, която ме разделя от другите. Разбираща, утешаваща ме. Търсейки начин да загърбя миналото, аз мога да вървя без цел до безкрайност!
Всичко, което желая, всичко, за което съм нужна, е заключено зад последната врата, за която няма ключ!
Моята приятелка Нощта ме подкрепя, ...
Усещам настъпващата нощ, която ме разделя от другите. Разбираща, утешаваща ме. Търсейки начин да загърбя миналото, аз мога да вървя без цел до безкрайност!
Всичко, което желая, всичко, за което съм нужна, е заключено зад последната врата, за която няма ключ!
Моята приятелка Нощта ме подкрепя, ...
1152
Както се разхождах из града случайно те зърнах седнал на една пейка. Зачудих се дали наистина си ти. Не бях те виждала от 4 години. Толкова се беше променил. Русата ти коса беше потъмняла и станала почти кестенява и беше станал висок и мускулест. Нямаше и помен от онова ниско, срамежливо, русо момче ...
571
Пианото
Мъжете се придвижваха внимателно по коларския път. Студеният дъждец мокреше килима от борови иглички под дърветата и заглушаваше тихите им стъпки. Някъде горе върховете на планината белееха от падналия пресен сняг. Макар да беше средата на май, зимата правеше плахи опити да се завърне в Алпи ...
Мъжете се придвижваха внимателно по коларския път. Студеният дъждец мокреше килима от борови иглички под дърветата и заглушаваше тихите им стъпки. Някъде горе върховете на планината белееха от падналия пресен сняг. Макар да беше средата на май, зимата правеше плахи опити да се завърне в Алпи ...
1537
10
Черни прозорци. "Няма никой тук." - казват хората, вдигайки поглед към тях. Ян става и тряска врата зад гърба си. Не му се седи тук. "Майната ти!" - мисля си, допушвайки някакъв фас... Само си мисля обаче. Не мога да го кажа на глас - Ян не допуска подобно поведение край себе си. Аз пък не допускам ...
1124
2
Кога една жена е неустоимо привлекателна в мъжките очи? Желана, жадувана, ухажвана, преследвана, мечтана, неотразима? Истинската, единствената, обичаната жена? Всевъзможни отговори могат да се намерят на тези въпроси, но не пренебрегваме ли един малък, тривиален и често неудобен отговор - когато е ч ...
2711
6
Виждали ли сте падаща звезда? Красиво, но и тъжно. Мислите да си пожелаете нещо хубаво, недейте, няма смисъл, тази звезда не е щастлива, не носи щастие, късмет и радост, ще донесе само мъка, празнота и самота. Както вече казах - не е щастлива звезда, това е поредният самотник, влюбил се в луната, из ...
1323
1
Някъде прочетох, че реалността е илюзия, породена от липсата на вяра... Странно... Винаги съм мислила, че вярвам силно, но пък съм се възприемала като реалист...
Вяра... В какво всъщност вярвам? В Бог? В съдбата? Във вечната любов? В истинското неопетнено приятелство? В щастливия край? И защо се смя ...
Вяра... В какво всъщност вярвам? В Бог? В съдбата? Във вечната любов? В истинското неопетнено приятелство? В щастливия край? И защо се смя ...
1080
2
Хубаво е да си дете.
Да живееш в свят без лъжи,
а с чудеса.
Без рани,
а с Любов. ...
Да живееш в свят без лъжи,
а с чудеса.
Без рани,
а с Любов. ...
1224
2
Каза „да”, когато те попитах дали ще избягаш с мен.
Затова, ето ме, бягам. На вратата на съзнанието си съм, опаковала всички чувства и спомени прилежно, в торбички.
Пристъпвам прага и излизам от себе си. Тялото ми се превръща в капки лилаво мастило, а аз продължавам навън без него.
Въздушна, гледам ...
Затова, ето ме, бягам. На вратата на съзнанието си съм, опаковала всички чувства и спомени прилежно, в торбички.
Пристъпвам прага и излизам от себе си. Тялото ми се превръща в капки лилаво мастило, а аз продължавам навън без него.
Въздушна, гледам ...
1817
4
Хиляди сълзи, хиляди болки, хиляди надежди, хиляди усмивки... една любов.
Знаеш ли какво правя, когато съм сама? А знаеш ли, че винаги съм сама...
Стоя безмълвна и гледам залязващото слънце, докато сълзите бавно съхнат по лицето ми. Сълзите... по- силни от буря, която не затихва и по- тихи от трепет ...
Знаеш ли какво правя, когато съм сама? А знаеш ли, че винаги съм сама...
Стоя безмълвна и гледам залязващото слънце, докато сълзите бавно съхнат по лицето ми. Сълзите... по- силни от буря, която не затихва и по- тихи от трепет ...
3157
2
ЛЮБОВ И ОМРАЗА
"Над всички неща е истината. Защото тя е единственото, което господствува над всичко, и най-висшето, което има преднина пред всички неща." - Джордано Бруно
Въпреки, че не желаеше да крие чувствата си заради някаква болка, сърцето му не даваше да го стори. Беше наясно със себе си, знае ...
"Над всички неща е истината. Защото тя е единственото, което господствува над всичко, и най-висшето, което има преднина пред всички неща." - Джордано Бруно
Въпреки, че не желаеше да крие чувствата си заради някаква болка, сърцето му не даваше да го стори. Беше наясно със себе си, знае ...
998
1
Майка
Слушам по радио и телевизия, чета в пресата, как майка удушила детето си, друга го захвърлила на боклука, трета го оставила в майчин дом, без повече да се интересува за него и ми става тежко и страшно. Човешко ли е това? Не сме ли паднали по-ниско от другите твари? Та Бог ни е дарил с разум и ...
Слушам по радио и телевизия, чета в пресата, как майка удушила детето си, друга го захвърлила на боклука, трета го оставила в майчин дом, без повече да се интересува за него и ми става тежко и страшно. Човешко ли е това? Не сме ли паднали по-ниско от другите твари? Та Бог ни е дарил с разум и ...
781
Събудих се.
Прозорецът над главата ми сърдито проскърцваше под напора на вятъра.
Завинаги ли си отиде?!
Погледнах навън да попитам старите си приятели - измръзналите дървета и ахнах!
Светът през стъклото ме гледаше с очите на току-що изпрана болнична престилка. ...
Прозорецът над главата ми сърдито проскърцваше под напора на вятъра.
Завинаги ли си отиде?!
Погледнах навън да попитам старите си приятели - измръзналите дървета и ахнах!
Светът през стъклото ме гледаше с очите на току-що изпрана болнична престилка. ...
845
1
ВЪРХЪТ НА ИГЛАТА
- Почакай, моля те, стой... добре, ще ти обясня всичко!
- Всичко?! - изпищя Панора.
- Всичко.
Сгромоляса се на един стол и дървото изстена. После сграбчи злобно косите си, опъна ги силно и властно назад така, че кожата на челото й изтъня, и ги намушка в някакъв ластик. Отново ги опъ ...
- Почакай, моля те, стой... добре, ще ти обясня всичко!
- Всичко?! - изпищя Панора.
- Всичко.
Сгромоляса се на един стол и дървото изстена. После сграбчи злобно косите си, опъна ги силно и властно назад така, че кожата на челото й изтъня, и ги намушка в някакъв ластик. Отново ги опъ ...
787
"Всичко си има поука, стига да знаеш да я намериш."
Луис Карол - "Алиса в страната на чудесата"
Имало едно време едно малко селце. В селцето живеели не повече от 30 човека и всички се познавали. Но сред тях имало двама които силно се откроявали. Единият бил най-богатият човек на селото Бай Байлаиф, ...
Луис Карол - "Алиса в страната на чудесата"
Имало едно време едно малко селце. В селцето живеели не повече от 30 човека и всички се познавали. Но сред тях имало двама които силно се откроявали. Единият бил най-богатият човек на селото Бай Байлаиф, ...
1545
5
Там, в хамбара на истините, стоят всички истини заключени. А хората одавна са изгубили ключа. И сега не смеят да си кажат нищо, защото всички знаят, че това ще е лъжа. В това село хората вървят с наведена глава, тъжни за това, че никога няма да могат да се погледнат в очите и да си кажат истината. Т ...
1036
1
Отново копнея аз за старите дни, за дните, в които умираше за мен, в които аз бях всичко за теб и пръстите ни се преплитаха на лунна светлина. Нежно ме галеше и шепнеше бавно: "Обичам те!" Тези думи се набиваха в съзнанието ми, придружени от целувки сладки. Ах, тези целувки, тези твои устни! Косите ...
1088
1
Горещината наоколо беше почти непоносима, а лекият ветрец само дразнеше със заядливото си напомняне, че няма намерение да прогони задуха. Сякаш животът беше спрял - на улицата не се забелязваше движение. Никакви хора, никакви коли, никакви звуци, нищо. Дори в детската градина отсреща, децата се бяха ...
3580
5
Беше рано сутринта, слънцето още не беше изгряло, а той беше буден.
Лежеше тихо в топлото легло, на сантиметри от нейното лице и я гледаше толкова нежно как спи. А тя беше така красива, дори в съня си... тъмно кестенявите и къдрици обгръщаха лицето и, а изражението и на ангел го караше да потрепва в ...
Лежеше тихо в топлото легло, на сантиметри от нейното лице и я гледаше толкова нежно как спи. А тя беше така красива, дори в съня си... тъмно кестенявите и къдрици обгръщаха лицето и, а изражението и на ангел го караше да потрепва в ...
885
3
ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ТЕЖЕШЕ
НА МЯСТОТО СИ
Със събуждането си установи, че едната му ръка е изтръпнала, а това не беше добър знак и докато се бръснеше пред огледалото в банята, замириса му на изкипяло кафе и понеже се намръщи, сбръчквайки кожата на лицето си, клъцна се лошо с бръснача по бузата.
С кръстче ...
НА МЯСТОТО СИ
Със събуждането си установи, че едната му ръка е изтръпнала, а това не беше добър знак и докато се бръснеше пред огледалото в банята, замириса му на изкипяло кафе и понеже се намръщи, сбръчквайки кожата на лицето си, клъцна се лошо с бръснача по бузата.
С кръстче ...
741
3
Да размием сляти устни, сластно впили се в живота и да сътворим мига от непотребните останки на съзнанието! Да отпуснем сетивата си, за да предвкусваме още и още от несбъдналите се тревоги на покварата... За да го оценим като бленуваното благоволение на настоящето. Като приказно стълкновение между н ...
789
1
"Любовта към свободата е цвете израсло в килия, защото само в затвор можем наистина да оценим същността й" Хайне
Гледайки мрака на килията и усещайки студената гневна закана на Свободата срещу онези, които само напразно се бяха вричали в нея, му минаваха всякакви непознати мисли през главата... сяка ...
Гледайки мрака на килията и усещайки студената гневна закана на Свободата срещу онези, които само напразно се бяха вричали в нея, му минаваха всякакви непознати мисли през главата... сяка ...
2388
Есента бавно, но сигурно наближаваше. Златна Добруджа бе по-красива от всякога. Накъдето и да погледнеш, небесата и се сливаха едно в друго като море. Малки бели облачета плуваха по синия фон. Златните жита покриваха нивите от единия край до другия. Селото се беше оживило и всички работиха. Историят ...
1085
Канарче пърха... с ударите на сърцето... и сякаш ще изскочи през очите ми. Трескавост вали от миглите и плаха нервност пропълзява от усмивките...
Уличните фенери пресичат сенките си, преплитат се със светлините от рекламните билбордове и се впускат в преследване. Гоня се и аз сред тях, лутам се, тър ...
Уличните фенери пресичат сенките си, преплитат се със светлините от рекламните билбордове и се впускат в преследване. Гоня се и аз сред тях, лутам се, тър ...
1416
4
Най-лошата шега
Ерик беше нормален 20 годишен мъж. Като всеки друг човек на тази възраст, той обичаше да се събира с приятелите си и да се забавлява. Той беше с добро чувство за хумор. Обичаше шегите и забавленията.
На 1 първи април той бавно се измъкна от леглото, след като чу алармата от телефона ...
Ерик беше нормален 20 годишен мъж. Като всеки друг човек на тази възраст, той обичаше да се събира с приятелите си и да се забавлява. Той беше с добро чувство за хумор. Обичаше шегите и забавленията.
На 1 първи април той бавно се измъкна от леглото, след като чу алармата от телефона ...
1118
2
Вече колко време стоеше залепена до стената?
Десет минути... петнадесет... повече?
Познатият мъжки глас отдавна беше се отдалечил, а тя не смееше да мръдне. Беше изтръпнала, сърцето и биеше учестено, зъбите я боляха от стискане, а усещаше и пулсираща болка в слепоочията си.
"Гадняр! Кучи син!"- злоб ...
Десет минути... петнадесет... повече?
Познатият мъжки глас отдавна беше се отдалечил, а тя не смееше да мръдне. Беше изтръпнала, сърцето и биеше учестено, зъбите я боляха от стискане, а усещаше и пулсираща болка в слепоочията си.
"Гадняр! Кучи син!"- злоб ...
823
1
ЕДНА ПРЕКРАСНА УТРИН
Полетът беше невъобразимо красив!
Издигах се, падах, тялото ми чувстваше с всяка своя клетка освобождението от физическите закони. Небето не беше вече небе, а море от разтопени желания, сред които плувах, възхитен от собствената си възхита. Секундите се превръщаха в минути, мину ...
Полетът беше невъобразимо красив!
Издигах се, падах, тялото ми чувстваше с всяка своя клетка освобождението от физическите закони. Небето не беше вече небе, а море от разтопени желания, сред които плувах, възхитен от собствената си възхита. Секундите се превръщаха в минути, мину ...
1823
12
Там някога бях в красивата страна. Сега усещам как преминавам бавно към тъмната. Всичко, което имам е отрицание, защото хората го забелязват и ме гледат странно. Но аз съм воин!!! Отново съм на моето бойно поле. Където бях нараняван хиляди пъти от думи, които са равностойни на отровни стрели, думи, ...
1044
2
Славей беше кацнал на едно от дръвчетата, които така бяха преплели клончета едно в друг, че бяха създали естествен тунел над алеята. Беше пролет и мириса на новото и очакваното щастие се носеше във въздуха. Влюбени един след друг идваха и си заминаваха. Никой не се сещаше да погледне нагоре към дърв ...
814
От Воинските хълмове го деляха не по-малко от 2 дни, а времето бе все така на негова страна. Инстинктът го държеше през целия път нащрек, независимо спокойствието, което цареше в есенните гори. Знаеше, че това бе неестествено, имайки в предвид множеството пещери, които го заобикаляха...
Слънцето зап ...
Слънцето зап ...
1274
2
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
