40 835 резултата
Когато през 1982 година написах поемата "Командир", усетих, че наистина съм поет. С нея надскочих личното; написал бях нещо, което касае цялото съсловие и реших, че трябва и да направя нещо за издаването й!
Показах я на поета Иван Карадачки - който ръководеше литературните клубове в армията, и той я ...
Показах я на поета Иван Карадачки - който ръководеше литературните клубове в армията, и той я ...
1662
4
Златната круша седяла отстрани на пътя, под табелата сочеща Блестящия Град и плачела. Всички останали плодове минавали покрай нея и състрадателно я поглеждали. По пътя се задал един банан. Той също погледнал крушата и си помислил: “Колко красива златна круша. Трябва да е щастлива. Аз бих бил щастлив ...
1516
2
Валя
Валя беше с големи гърди и голяма душа. Ей точно от тези гърди и от тази душа идваха всичките й неприятности. Мъжете, с които се събираше, си мислеха, че могат да мачкат душата й така, както й мачкаха гърдите. Не, че на Валя й беше лошо от това. В началото дори й беше хубаво. Но след някоя и др ...
Валя беше с големи гърди и голяма душа. Ей точно от тези гърди и от тази душа идваха всичките й неприятности. Мъжете, с които се събираше, си мислеха, че могат да мачкат душата й така, както й мачкаха гърдите. Не, че на Валя й беше лошо от това. В началото дори й беше хубаво. Но след някоя и др ...
1973
5
НЕРВНА КРИЗА
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
* БОРЯНА - на около 40 години. Майка с две деца, типична домакиня.
* ВАЛЕРИ - съпругът й. На около 40 години. Стои завързан и със запушена уста, заключен в килера от жена си.
* АНА - дъщеря им. На 16 години. Ученичка. Хубаво момиче. ...
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
* БОРЯНА - на около 40 години. Майка с две деца, типична домакиня.
* ВАЛЕРИ - съпругът й. На около 40 години. Стои завързан и със запушена уста, заключен в килера от жена си.
* АНА - дъщеря им. На 16 години. Ученичка. Хубаво момиче. ...
2946
6
- Млъкни! Върви си в стаята!
- Повече не ми говори.
Чу се хлопане на врата. Едно дете застана на прозореца и се загледа към звездите. Една сълза падна от очите му върху лицето на спящата под прозореца малка скитница. Тя се изправи и погледна ревящото момиче.
- Здравей, как си? - попита скитницата, и ...
- Повече не ми говори.
Чу се хлопане на врата. Едно дете застана на прозореца и се загледа към звездите. Една сълза падна от очите му върху лицето на спящата под прозореца малка скитница. Тя се изправи и погледна ревящото момиче.
- Здравей, как си? - попита скитницата, и ...
1468
2
Пророчествата за Белязания
Окото на Кулата
3-то пророчество
1 глава
Съветът на Пьос Пан ...
Окото на Кулата
3-то пророчество
1 глава
Съветът на Пьос Пан ...
1268
3
Oчертава се още една самотна вечер. Още една вечер, в която никой няма да е с мен. Знам, че през цялото време ще вали, за да направи вечерта още по-банална. Ще се стъмни рано, за да се чувствам още по-НЕсама. По телевията ще има глупави предавания, за да ми е още по-скучно. Всичко ще е толкова поети ...
1063
5
Какво се случва, за Бога? В ада ли се намирам? Покрай мен всичко гори, въздухът край мен е нажежен, пламъците приближават като адски орди от демони. Да, аз вече усещам парещия им дъх, почти докосват плътта ми. А бягството е невъзможно. Светлината ослепява очите ми, адските езици бичуват грешната ми ...
858
2
Когато ме докосваш, боли. Когато очите ми срещнат твоя завладяващ поглед, имам чувството, че изгарям. Когато устните ми се докоснат до твоите, тъй меки и парещи, аз умирам. Знам, че нищо не може да бъде така, както си го представям и това ме унищожава бавно, но сигурно. Всяко твое движение сякаш ме ...
1036
2
Беше пролет. Дърветата бяха разцъфнали. Слънцето срамежливо се бе подало над белите и пухкави облачета. Прибирах се от работа и отново я срещнах - девойката, която всеки ден срещах по моста. Облечена беше в черно, бе тъжна както винаги и сълзички пробясваха в красивите и топли очи. Беше толкова тъжн ...
1129
4
Има всякакви видове квартири. Тези дни ми се наложи да си търся квартира и през цялото време имах усещането, че да търсиш идеалната квартира е като да търсиш идеалния мъж. Колкото и да си търпеливa и да изчакваш за нещо по-сносно, най-накрая просто затваряш очи и избираш нещо, каквото и да е. Все па ...
809
3
И ето, вървяха двамата влюбени, весели и доволни в този красив слънчев ден. Те толкова много се обичаха, че им беше достатъчно само да се гледат. Разбираха се единствено с поглед и не беше нужно да изричат нищо. Бяха толкова щастливи и толкова влюбени, че не можеха да спрат да се гледат и да се насл ...
1771
2
Стават и такива неща. Да се пениш като бясно море, да се хвърляш от черно до бяло в емоцията, но да се поддадеш накрая на страстта.
Ама хубавичко се подредих! Сред жабите в блатото... А като си представя, че някога бях принцеса... Моят принц - жабок флиртува нагло с останалите кикимори, а аз го глед ...
Ама хубавичко се подредих! Сред жабите в блатото... А като си представя, че някога бях принцеса... Моят принц - жабок флиртува нагло с останалите кикимори, а аз го глед ...
1041
1010
Космическият ми кораб претърпя авария. Трябваше да кацна, но не защото корабът би се разбил, а защото ми трябваше резервна част за поправката. Не можех да избирам - кацнах на първата попаднала ми населена планета. Случи се да е Земята. Така я наричате вие. За да не смущавам съзнанието ви, приех ваши ...
923
1
Табелата се умори.
„Застрашен район! Не сечете дърветата!”
Да не я слушат.
Старото Дърво въздъхна тежко. Наоколо нямаше никой.
„Днес Слънцето е по-голямо - констатира То. -И повече пари.” ...
„Застрашен район! Не сечете дърветата!”
Да не я слушат.
Старото Дърво въздъхна тежко. Наоколо нямаше никой.
„Днес Слънцето е по-голямо - констатира То. -И повече пари.” ...
1226
1
Мотелът
Фаровете осветяваха мокрото платно. Тунелът над Ихтиман беше останал зад гърба ми и нанадолнището в посока София караше пъргавото VW да лети. Умората от дългия и напрегнат ден си казваше думата, усещах, че клепачите ми натежават. В среднощния час нямаше почти никакво движение. Добре че бодри ...
Фаровете осветяваха мокрото платно. Тунелът над Ихтиман беше останал зад гърба ми и нанадолнището в посока София караше пъргавото VW да лети. Умората от дългия и напрегнат ден си казваше думата, усещах, че клепачите ми натежават. В среднощния час нямаше почти никакво движение. Добре че бодри ...
1615
4
Далеч от града имаше едно място. Място, което всички избягваха. Посещаваха го само два-три дни в годината. Това бе гробището. Мрачно, нали? Само гробарят и нощ, и ден стоеше там. Всяка минутка, всеки час.
Настъпваше полунощ. Само луната осветяваше това забравено от Бога място. И ето, той както всяка ...
Настъпваше полунощ. Само луната осветяваше това забравено от Бога място. И ето, той както всяка ...
1097
2
Посвещавам на всички,
които са чули,
ще чуят
или поне ще опитат…
Утрото е най-любимата част от денонощието за мен. Питали ли сте се някога, защо част от земята винаги е осветена? Защо нощта не обгръща цялата планета? Не, не говоря за глупавото обяснение, че земята се върти около слънцето. Това е за ...
които са чули,
ще чуят
или поне ще опитат…
Утрото е най-любимата част от денонощието за мен. Питали ли сте се някога, защо част от земята винаги е осветена? Защо нощта не обгръща цялата планета? Не, не говоря за глупавото обяснение, че земята се върти около слънцето. Това е за ...
2450
4
Дълг (III част)
Нещо зад стените на крепостта не беше както трябва. Стражите, които виждах, докато ме отвеждаха нанякъде, изглеждаха някак... странно. Вървяха забързано, движенията им бяха сковани и се оглеждаха повече от необходимото. Виждал съм такова поведение много пъти преди, но никога при таки ...
Нещо зад стените на крепостта не беше както трябва. Стражите, които виждах, докато ме отвеждаха нанякъде, изглеждаха някак... странно. Вървяха забързано, движенията им бяха сковани и се оглеждаха повече от необходимото. Виждал съм такова поведение много пъти преди, но никога при таки ...
1115
4
Съновиденията превърнаха се в пурпурно. И се стичат по лицата ни кондензираните ни въздишки. Душата ми е влюбена... в откраднати моменти. Нощните часове ми говорят, целувайки ме... и съм в центъра на вълнолом. Пурпурното разгражда се и се сраства със бдението.
Захласнах се по докосванията на сенките ...
Захласнах се по докосванията на сенките ...
1202
3
Всяка секунда угасва като свещица по един човешки живот от анорексия и булимия...
Знаете ли какво е чувството на непотребност, на нищожност, неоцененост, неразбраност? Именно затова започва не само моята история, но и на стотици млади хора като мен, защото умишлено ни се натрапват постановки за чове ...
Знаете ли какво е чувството на непотребност, на нищожност, неоцененост, неразбраност? Именно затова започва не само моята история, но и на стотици млади хора като мен, защото умишлено ни се натрапват постановки за чове ...
1346
1
16
Последните научни публикации се постараха да докажат, че най-силната, най-дълбока и безпричинна депресия обхваща хората към средата на януари. След еуфорията на коледните празници, след стотиците безсмислени покупки и подаръци, които най-често не изненадват никого, дори и децата, които вярват в дядо ...
1503
3
Пророчествата за Белязания
Камъкът на Рууп
2-ро пророчество
1 глава
Нови приключения ...
Камъкът на Рууп
2-ро пророчество
1 глава
Нови приключения ...
1290
Какво прави една творба истинска? Какво я прави истински въздействаща?
Спомням си един случей преди 6 години. В училище имахме домашна да напишем разказ по зададено начало. Аз по онова време бях голяма маниачка на тема фантастика. Та в класа ми имаше един, дето очевадно си падаше по мен. Често се на ...
Спомням си един случей преди 6 години. В училище имахме домашна да напишем разказ по зададено начало. Аз по онова време бях голяма маниачка на тема фантастика. Та в класа ми имаше един, дето очевадно си падаше по мен. Често се на ...
698
6
Посветено на другото човече…
Имало някога едно човече, което вървяло в безкрайната нощ, по дългият и ветровит път към Пурпурния Град. Силните ветрове го изпращали ту в единия, ту в другия край на пътя и човечето много се страхувало да не се озове сред дърветата от двете страни, където се разхождали ...
Имало някога едно човече, което вървяло в безкрайната нощ, по дългият и ветровит път към Пурпурния Град. Силните ветрове го изпращали ту в единия, ту в другия край на пътя и човечето много се страхувало да не се озове сред дърветата от двете страни, където се разхождали ...
1873
5
Там, горе в планината, има един извор, за него се носеха легенди, че имал лечебна сила, лекувал разбити сърца...
Още по време на турското робство на това място една мома намерила смъртта си, защитавайки любимия. Оттогава хората разправят, че духът й се е вселил в извора и помага на търсещите утеха д ...
Още по време на турското робство на това място една мома намерила смъртта си, защитавайки любимия. Оттогава хората разправят, че духът й се е вселил в извора и помага на търсещите утеха д ...
1181
1
Камъчето
Никой не беше безпокоил камъчето. То си лежеше и се грееше на слънчице, когато в него се спъна Рада. Вечно бягаше след пеперудите в стремежа си да ги разгледа как са устроени и как летят.
- Я! - възкликна момичето, разглеждайки камъчето. - Такива още не съм виждала.
Тя взе непознатото камъч ...
Никой не беше безпокоил камъчето. То си лежеше и се грееше на слънчице, когато в него се спъна Рада. Вечно бягаше след пеперудите в стремежа си да ги разгледа как са устроени и как летят.
- Я! - възкликна момичето, разглеждайки камъчето. - Такива още не съм виждала.
Тя взе непознатото камъч ...
1474
„Категорично не!"- помисли си тя, когато чу от телефона онези думи, които искаше да чуе от месеци. Но защо точно сега? Защо когато всичко беше започнало да се нарежда.
- Е, искаш ли да излезем? - попита човекът от отсрещната страна на линията.
- Естествено, че да!
Не, тя ли го каза? Но нали нямаше? ...
- Е, искаш ли да излезем? - попита човекът от отсрещната страна на линията.
- Естествено, че да!
Не, тя ли го каза? Но нали нямаше? ...
2208
5
Снежната Буря
Абдулрахман Акра
-Ти си луд... Това бяха последните й думи, които погалиха ушите му през телефонната слушалка.
-Знам... Луд съм по теб. Идвам, да знаеш само.
Той свиреше щастливо на автогарата, на която имаше само единствен микробус в очакване на други любители на приключенията. И те л ...
Абдулрахман Акра
-Ти си луд... Това бяха последните й думи, които погалиха ушите му през телефонната слушалка.
-Знам... Луд съм по теб. Идвам, да знаеш само.
Той свиреше щастливо на автогарата, на която имаше само единствен микробус в очакване на други любители на приключенията. И те л ...
1114
1
Пръстите му сръчно се вмъкнаха под тънката й лятна блузка. Точно бяха намерили верния си път и почти бяха стигнали заветната си цел, когато гласът й прокънтя:
- Дан! Забрави! Не тук. Прекалено близо до къщата сме.
Сякаш, за да докаже истинността на думите й, от къщата се чу залп кикот. След малко пр ...
- Дан! Забрави! Не тук. Прекалено близо до къщата сме.
Сякаш, за да докаже истинността на думите й, от къщата се чу залп кикот. След малко пр ...
1048
Пророчествата за Белязания
Изгрев над залез
1-во пророчество
1 глава
Птичето ...
Изгрев над залез
1-во пророчество
1 глава
Птичето ...
1352
4
Роди се Новият Ден
Новият Ден се роди в бялото звънче на момината сълза. Излезе оттам мъничък и дъхав. С една капчица роса се пързулна по листенцето на земята. Започна да се разхожда между мокрите тревички и да се вглежда в спящите лица на цветята. Беше съвсем тихо. Ей, има ли някой? - провикна се м ...
Новият Ден се роди в бялото звънче на момината сълза. Излезе оттам мъничък и дъхав. С една капчица роса се пързулна по листенцето на земята. Започна да се разхожда между мокрите тревички и да се вглежда в спящите лица на цветята. Беше съвсем тихо. Ей, има ли някой? - провикна се м ...
1746
1
Вдъхновено от едноименната поредица на shumkd (Кадир Демир) : Пролетно - 1, 2, 3, 4, 5...
***
Дремещо себеотричане разгулва състрадателните импулси на пролетта. Волята за живот твори себе си в обрзите на природата. Властно налага гените си в жадните недра на Земята, за да се завърне претворено наесе ...
***
Дремещо себеотричане разгулва състрадателните импулси на пролетта. Волята за живот твори себе си в обрзите на природата. Властно налага гените си в жадните недра на Земята, за да се завърне претворено наесе ...
2398
2
Някога били ли сте влюбени?
Обичали ли сте толкова силно, че да пренебрегнете всико за половинката си?
Най-важното е дали сте го признавали
Има много хора на този свят, които не признават усещането си към любовта, хора влюбени, хора, които винаги са отричали любовта, но сега тя пак отваря широките с ...
Обичали ли сте толкова силно, че да пренебрегнете всико за половинката си?
Най-важното е дали сте го признавали
Има много хора на този свят, които не признават усещането си към любовта, хора влюбени, хора, които винаги са отричали любовта, но сега тя пак отваря широките с ...
848
1
В ТЪРСЕНЕ НА ЗНАМЕТО
Тик-так, тик-так, тик-так...
Часовникът тихо отброява времето. Сутрин е. Прашинките лениво се гонят в слънчевия лъч, промъкнал се между завесите. За никъде не бързаш. А и да искаш, не можеш. Годинките са те затрупали като юргана, под който си се свил. Тежички са. Ставаш бавно. Н ...
Тик-так, тик-так, тик-так...
Часовникът тихо отброява времето. Сутрин е. Прашинките лениво се гонят в слънчевия лъч, промъкнал се между завесите. За никъде не бързаш. А и да искаш, не можеш. Годинките са те затрупали като юргана, под който си се свил. Тежички са. Ставаш бавно. Н ...
1345
Седя си вкъщи и поради недостиг на занимания се опитвам да хипнотизирам белия, празен лист. Безделието е мощна и градивна сила, която поради прекомерния мързел на тялото, изисква от ума да се развива или както в моя случай, да блуждае... И понеже разсъждавам над много тежки житейски теми, реших да г ...
858
3
Нощта е черна, някъде плачеше дете. Умираше нечие сърце. На кого? Защо? Сърцето бе на младо момиче, остаряло от мъки вече по душа. Тя говореше, но думите се губеха, още преди да са достигнали света. От зачервените очи се стичаха кървави сълзи. Чувствата - могъща сила, изгубиха се в океана от тъга. И ...
1106
1
Не се обръщай никога назад, че може да прогледнеш истини невиждани. Не се обръщай никога назад, че може да се разколебаеш дали да продължиш напред... Не поглеждай слънцето право в очите, че може да ослепееш от ярката светлина.
Никога не се обвинявай за нещо случило се, защото товар ще носиш. Никога ...
Никога не се обвинявай за нещо случило се, защото товар ще носиш. Никога ...
3478
9
Беше хладна, дъждовна вечер. Небето сякаш изсипваше всичките си сълзи върху него. А той застанал кротко, сякаш незабелязваш случващото се , гледаше връхчетата на обувките си. О, не защото се ядосваше, че времето ще ги зацапа, не. Разсъждаваше колко ли хора в този момент гледат връхчетата на обувките ...
1159
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
