40 835 резултата
Защо нервничиш, бе скъпи, защо?! Не може ли поне веднъж да ме събудиш с целувка, да ми сервираш кафето с усмивка в леглото? Какво ще ти коства? Да ме събудиш в неделя към десет, десет и половина и да ме попиташ като човек, без да ми повишаваш тон: „Любов моя, какво да ти сготвя за обед? Ти си изпий, ...
2452
25
Посветено на всички споменати
Било то по име
Или просто като “други”
Лежа и ги гледам – обикалят около мен. Изглеждат тъжни.
- Защо ме гледате така? – ги питам. Мълчат и обикалят. Стефан, Дени, Калин, Иво и други. Мислят ме за мъртъв. ...
Било то по име
Или просто като “други”
Лежа и ги гледам – обикалят около мен. Изглеждат тъжни.
- Защо ме гледате така? – ги питам. Мълчат и обикалят. Стефан, Дени, Калин, Иво и други. Мислят ме за мъртъв. ...
1005
1
Мигове на самота настаняват се в моята душа, обгръщат всяка жива частица и погубват и малкото останало щастие. Това си ти, споменът от нашата любов в самота и страдание се превърна. Впива острите си нокти в мен и започва да убива... Слънцето залязва, а красивият изгрев последван е от моя живот.
Не, ...
Не, ...
2565
6
Огромни, пухкави облаци, запълнени с Нищо, задушават цветовете на мисълта ми. Идеите не достигат до мен, само се завъртат за кратко в познатата си територия, оглеждат се със задлъжнял интерес и поемат напред към океанът от прохождащи писатели. Клавиатурата стене ритмично под мен... имитира... изказ. ...
1263
4
Казвам се Павлин. И съм клептоман. С фетиш към червеното.
Знаете ли, клептоманията хич не е лошо нещо. На фона на някои други заболявания си е направо прекрасна и безобидна. Лошото е, че хората лека-полека губят доверие в теб. Все те следят да не свиеш нещо,а пък то! Сякаш знаят какво ми е, то да не ...
Знаете ли, клептоманията хич не е лошо нещо. На фона на някои други заболявания си е направо прекрасна и безобидна. Лошото е, че хората лека-полека губят доверие в теб. Все те следят да не свиеш нещо,а пък то! Сякаш знаят какво ми е, то да не ...
1977
15
ТРАКИЕЦЪТ
Спарадок приседна на грубо издяланата пейка и отправи трепетен взор към белите шапки по непристъпните зъбери на Медиана, издигаща се на десния бряг на Стримон.
Преди три дни бе изпратил съгледвачи нагоре по течението, към прохода между Медиана и планината Донакс, към земите на агрианите.
Т ...
Спарадок приседна на грубо издяланата пейка и отправи трепетен взор към белите шапки по непристъпните зъбери на Медиана, издигаща се на десния бряг на Стримон.
Преди три дни бе изпратил съгледвачи нагоре по течението, към прохода между Медиана и планината Донакс, към земите на агрианите.
Т ...
2218
2
В далечно кралство много отдавна живял млад и красив принц, но циничността и арогантността му пречела, за да погледне света с очите на ближния. Той трябвало да си намери принцеса... достатъчно достойна да носи кралското в себе си. Организирал празненнство, на което били поканени всички девойки от по ...
2356
5
Заспиваш ли? Аз май че те събудих. Навън е плиснала топла нощ. Защо не си отвориш прозореца, а спиш на този задушаващ въздух? Не искаш ли? Много си изморен? Искаш ли да ти разкажа една приспивна история? Искаш? Добре значи, почвам!
Хм... как да кръстя героите си. Не искам да разкривам имената им. Те ...
Хм... как да кръстя героите си. Не искам да разкривам имената им. Те ...
1772
Кольо войвода и турците в механата
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край), в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези песни разказва за храбростта, силата и мъж ...
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край), в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези песни разказва за храбростта, силата и мъж ...
1189
Беше някъде след 1986 година. Бях в командировка на летище Безмер и оттам, малко преди полунощ, се прибрах в Ямбол, в хотел "Тунджа". А там, на площадката на етажа, заварих веселба - съветска група туристи пееха и танцуваха. И, преди да отмина към стаята си, спрях на стълбището да ги погледам.
В сре ...
В сре ...
1055
3
ТУРАНДОТ
Няколко месеца преди рождения ми ден в квартала се премести да живее най-хубавото момиче, което бяхме виждали дотогава. Истинското й име нямаше никакво значение, понеже някой от нас й каза Турандот и оттук нататък тя си беше Турандот и се обръщаше само, когато я повиквахме с това име, незав ...
Няколко месеца преди рождения ми ден в квартала се премести да живее най-хубавото момиче, което бяхме виждали дотогава. Истинското й име нямаше никакво значение, понеже някой от нас й каза Турандот и оттук нататък тя си беше Турандот и се обръщаше само, когато я повиквахме с това име, незав ...
1121
6
Безмълвни лица, студени души, лицемерни усмивки, приятели - предатели, бедни хора, изоставени деца - това е днешната реалност...
Как съм зажадняла за малко доброта в сивите дни! На лицето да грее щастлива усмивка, а не блестяща сълза. Забравихме онази стара думичка щастие. Предадохме душите си. Не м ...
Как съм зажадняла за малко доброта в сивите дни! На лицето да грее щастлива усмивка, а не блестяща сълза. Забравихме онази стара думичка щастие. Предадохме душите си. Не м ...
1351
1
3
Темата за близнаците винаги буди голям интерес.Нали съм близначка, реших да ви споделя от личен опит. Битува мнението, че еднояйчните близнаци са еднакви личности. Спомням си филмите, където ги представят като марионетки - говорят едновременно и вършат едни и същи действия... Пълни глупости! Вярно е ...
2313
24
Нощ... Тъмнина... Страхът ме беше обсебил. Бях се сгушил в единия ъгъл на стаята и треперех. На вратата някой продължаваше да чука и шансът да се откаже и да си тръгне беше минимален. Ужасявах се от мисълта, че всеки момент може да разбие вратата. Докато изведнъж спря, ударите на сърцето ми учестиха ...
781
3
Някой ден ще те боли, заради неизживените мигове. Ще боли за неосъществените мечти. Ще боли заради пропиляната любов. Ще боли за неказаните думи и за казаните. Ще боли за хората, които си наранил, а те не са го заслужили. Но сега се радвай. Радвай се на живота! Радвай се на това, че решаваш сам съдб ...
998
Всеки си има... място. Знаеш - място, което е свързано със спомени, с усмивки, с викове...
Знам, че е просто гараж, от покрива, на който се вижда детска площадка с изпочупени люлки. Знам, че би трябвало да е някоя живописна полянка. Но пък винаги има вятър. Ако няма, си го представям. И е тихо. Толк ...
Знам, че е просто гараж, от покрива, на който се вижда детска площадка с изпочупени люлки. Знам, че би трябвало да е някоя живописна полянка. Но пък винаги има вятър. Ако няма, си го представям. И е тихо. Толк ...
728
Ех, нали отдавна ви говоря за Романа ми. Още от... година и половина - две. Всъщност, почнах да го пиша малко по-рано. След като направих Прозренията откъде е дошла Болката.
Още не съм се отказал. Просто Болката никога не изчезва, само преминава от един вид в друг и... ме огъва. Няма да й се дам. Вс ...
Още не съм се отказал. Просто Болката никога не изчезва, само преминава от един вид в друг и... ме огъва. Няма да й се дам. Вс ...
1819
16
Идва краят на нощта, чува се последният писък на страха. Слънчевите лъчи нахлуват през прозореца, единсвенно ъгъла, в който седиш, е тъмно. Ставаш бавно, нямаш вече сили. Отиваш до прозореца и отместваш коприненото перде. Навън имаше хора със щастливи лица, смеещи се и бързащи за някъде. Никой не се ...
900
ЗАТЪМНЕНИЕ. СТОЛ. ЧОВЕК С РЪЦЕТЕ ЗАД СТОЛА.
- ЖЕЛАЯЗО-О-О!
ВИК. СЛЕД ТОВА БЯЛА СВЕТЛИНА В ЛИЦЕТО НА ГЕРОЯ. ТОЙ ГЛЕДА В ХОРИЗОНТА.
СВЕЖДА ГЛАВА:
- ЖЕЛЯЗО!!! ...
- ЖЕЛАЯЗО-О-О!
ВИК. СЛЕД ТОВА БЯЛА СВЕТЛИНА В ЛИЦЕТО НА ГЕРОЯ. ТОЙ ГЛЕДА В ХОРИЗОНТА.
СВЕЖДА ГЛАВА:
- ЖЕЛЯЗО!!! ...
2369
5
Нали знаеш, че преди всичко, което имах, на теб го подарявах.
Обичах те.
Прости.
Това не ти достигна.
Съжалявам. ...
Обичах те.
Прости.
Това не ти достигна.
Съжалявам. ...
1079
2
Как ли се чувства вампира, опиянен от вкуса на кръвта и забравил изгряването на слънцето?... Как ли лъчите прояждат кожата му, какво ли усеща?... Болка, изгаряща всяка част в тялото му?
Какво ли чувства, когато умира и демонската му черна душа бива изтръгната от предишното му местожителство... земят ...
Какво ли чувства, когато умира и демонската му черна душа бива изтръгната от предишното му местожителство... земят ...
1264
1
На майка ми и най-добрата и приятелка...
Мила моя Мила,
Не мога да си обясня сама за себе си защо с първите стъпки на пролетта мисълта за нашето детство ме връхлита. Спомняш ли си? Разноцветните лалета в градината на баба... А сините пепруди, които гонехме, изпълнени с детски ентусиазъм? Помниш ли к ...
Мила моя Мила,
Не мога да си обясня сама за себе си защо с първите стъпки на пролетта мисълта за нашето детство ме връхлита. Спомняш ли си? Разноцветните лалета в градината на баба... А сините пепруди, които гонехме, изпълнени с детски ентусиазъм? Помниш ли к ...
1096
Само росната капчица се осмели да проговори на слънцето:
- Ти поне виждаш полята, огрени от собствената ти прелест, виждаш безкрайните реки, виждаш горите, заспиващи, уморени от човешката суета, виждаш целия свят...
- Та това... Това не е нищо!...
Капката не можа да каже нищо повече. Само можеше без ...
- Ти поне виждаш полята, огрени от собствената ти прелест, виждаш безкрайните реки, виждаш горите, заспиващи, уморени от човешката суета, виждаш целия свят...
- Та това... Това не е нищо!...
Капката не можа да каже нищо повече. Само можеше без ...
1141
3
- Имало едно време една прекрасна принцеса, която живеела в едно прекрасно кралство, в един прекрасен замък, в едни прекрасни покои и имала един прекрасен паж... Оп, това не си го чула, миличка – кралицата погали невръстната си дъщеря по главата, погледна дали случайно дойката й не е чула какво е ка ...
1347
8
Странно нещо са хората. Аз цял живот се опитвах да ги разбера и все пак не съумях да стана един от тях. Вярно, че на няколко пъти почти се докоснах до това велико Божие творение, но съвсем закратко и то толкова, че само да съжалявам после. Първи си спомням, че се опитаха да ме направят човек родител ...
1148
2
Р Е К Е Т
Телефонът завибрира.
- Да – каза Илия Пасков.
- Шефе! – питаше барманът. – Ти ли си?
- Да. Казвай! ...
Телефонът завибрира.
- Да – каза Илия Пасков.
- Шефе! – питаше барманът. – Ти ли си?
- Да. Казвай! ...
2462
10
ЖИВ И ЗДРАВ
Живееше в орехчето на едно сравнително добро здравословно състояние и си даваше сметка, че всяка по-силна радост или скръб напъват опасно изотвътре и леко пропукват тънката черупка. Най-много се боеше от приятелите, които по традиция са безогледно приказливи и обикновено налучкват ония д ...
Живееше в орехчето на едно сравнително добро здравословно състояние и си даваше сметка, че всяка по-силна радост или скръб напъват опасно изотвътре и леко пропукват тънката черупка. Най-много се боеше от приятелите, които по традиция са безогледно приказливи и обикновено налучкват ония д ...
1102
3
Много често преди години се събирахме с приятелите на мъжа ми. Бяхме четири млади семейства и обикновено купоните ставаха у нас. Говориме за децата, за мода, за проблемите си. Мъжете разказват спомени от казармата. Уж било много гадно, а като ги слушаме какви весели случки разказват... И току някой ...
1590
14
ПЯСЪЧНОТО ВЪЖЕ
Тази история се разказва от векове и всеки отнема и прибавя към нея по нещо, така ще се случи вероятно и след като я разкажа и аз. Когато оплел въжето от пясък, което му отнело цяла година, опитал се да го нарами, но то се разсипало в шепата му. Отново се захванал за работа и след още ...
Тази история се разказва от векове и всеки отнема и прибавя към нея по нещо, така ще се случи вероятно и след като я разкажа и аз. Когато оплел въжето от пясък, което му отнело цяла година, опитал се да го нарами, но то се разсипало в шепата му. Отново се захванал за работа и след още ...
899
5
Топло и душно е! Облаци са се надвесили над малкия, пъстър свят. Малък и пъстър, но увехнал от жегата,
той чака жадно дъжда на своето пречистване. Тежко е, но предвещаната буря дава надежда за нищожното
обновление след мъчителната суша.
Изви се вятър, облаците се разпръснаха по небето.
Настана мъка ...
той чака жадно дъжда на своето пречистване. Тежко е, но предвещаната буря дава надежда за нищожното
обновление след мъчителната суша.
Изви се вятър, облаците се разпръснаха по небето.
Настана мъка ...
889
2
Скитницата и вятърът
Те седяха сгушени на пейката - тя и вятърът, който безпощадно раздираше косите й, но тя не го усещаше... сякаш бе статуя. Нея я раздираше една друга болка - в душата, която беше обладала цялото й тяло, крайниците й се бяха вкочанили от студа... да, навън бе ужасна зимна виелица. ...
Те седяха сгушени на пейката - тя и вятърът, който безпощадно раздираше косите й, но тя не го усещаше... сякаш бе статуя. Нея я раздираше една друга болка - в душата, която беше обладала цялото й тяло, крайниците й се бяха вкочанили от студа... да, навън бе ужасна зимна виелица. ...
1794
3
Вратата се отвори и в чакалнята влезе някакъв мъж, който сякаш се беше търкалял по земята. Той седна на пейката до другия мъж, който четеше вестник.
- Блъсна ме кола – оправда се новодошлият, когато другият го погледна. – Изхвърчах на няколко метра. Помислих си, че ще умра.
Мъжът извади кърпичка и з ...
- Блъсна ме кола – оправда се новодошлият, когато другият го погледна. – Изхвърчах на няколко метра. Помислих си, че ще умра.
Мъжът извади кърпичка и з ...
2328
2
6
>> На терасата излизам да пуша... не ми е вече студено... светлините извън града не са вече сиви и студени, вече са толкова красиви и достижими... преди тази гледка ме нараняваше, напомняше ми за моя път към теб... но сега този път е толкова близо! Не ми е студено - мисълта, че ще те видя утре, ме т ...
1010
1
СЛАВЯНИНЪТ
Добромир излезе пред дървената, вкопана наполовина в земята, селска хижа.
Наблизо се носеше шумът от триещите се едно в друго стъбла и листа на тръстиката, в блатистите площи на околните меандри.
На югоизток проблясваше в златистия си цвят узрялата ръж, насята върху нераждалата още земя, ...
Добромир излезе пред дървената, вкопана наполовина в земята, селска хижа.
Наблизо се носеше шумът от триещите се едно в друго стъбла и листа на тръстиката, в блатистите площи на околните меандри.
На югоизток проблясваше в златистия си цвят узрялата ръж, насята върху нераждалата още земя, ...
1113
10
Когато ти си с мен в тиха и студена нощ, гореща тръпка плъзва в мен. Когато ти си с мен в ранна утрин, денят ми е прекрасен. Когато ти си с мен в миг на радост, чувства още по-силни нахлуват в мен. Когато ти си с мен в печален ден, тя, скръбта, си отива. Ти си тази, която прави живота ми красив, ти ...
1281
3
Тя... онази, с красивото име. Живее на последния етаж... щастливка е.
Тя, с огромния прозорец, обича да говори на слънцето, обича да гледа града, улиците, хората...
Тя е там, на прозореца.
Тя, която мечтае да тича кална и мокра в дъжда.
Тя, която МЕЧТАЕ... ...
Тя, с огромния прозорец, обича да говори на слънцето, обича да гледа града, улиците, хората...
Тя е там, на прозореца.
Тя, която мечтае да тича кална и мокра в дъжда.
Тя, която МЕЧТАЕ... ...
1214
3
Искаш да свърши по-бързо, а го разпъваш още и още. | Излизаш някъде, леко усмихнат, подритваш асфалта. | Там е онова прекрасно усещане, че живееш, върви си. | Залиташ оттам нанякъде, гледаш лицата на хората вън. | Музиката убива, кафето не буди, приспива, цигарата... | Разликата между тази цигара и ...
1151
2
Имало едно време една много, ама много тъжна принцеса...
Тя била толкова тъжна, защото била самотна. А била самотна, защото сама решила така... Да прекара живота си в самота. Построила за себе си въздушна кула, която била изпълнена с щастливия смях на приказни приятели. А между тях и принцесата няма ...
Тя била толкова тъжна, защото била самотна. А била самотна, защото сама решила така... Да прекара живота си в самота. Построила за себе си въздушна кула, която била изпълнена с щастливия смях на приказни приятели. А между тях и принцесата няма ...
1030
1
Обикновено седеше между стените или под масата. Там е най-сигурно. Защото се виждат пантофките. Можеше. Можеше да ги види, но тя се боеше да ги гледа, защото втренчеше ли очи, те изменяха и губеха формата си. Така повече нямаше пантофки...
Това, разбира се, беше нейният вечен страх. Сигурно защото н ...
Това, разбира се, беше нейният вечен страх. Сигурно защото н ...
1160
2
КРАЯТ НА МОРЕТО
На М.
Седеше на мокрия пясък и гледаше навътре в морето. Един спокоен и празен ден, без любов и омраза, без страх и радост, без погнуса и възхищение, без желания и умора, без съжаление и интерес, един чудесен празен ден, когато умът си почива и сърцето бие равномерно, когато нищо не ...
На М.
Седеше на мокрия пясък и гледаше навътре в морето. Един спокоен и празен ден, без любов и омраза, без страх и радост, без погнуса и възхищение, без желания и умора, без съжаление и интерес, един чудесен празен ден, когато умът си почива и сърцето бие равномерно, когато нищо не ...
990
6
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
