40 836 резултата
Тъмното и душно пространство, чиято пленница бях от доста време, заличи представата за слъцето, за облаците и цветята... Протягах ръце към стоманените решетки, но ги свивах окървавени... Приютявах се в някой ъгъл, забравила за пронизващия, като острие, хлад... Мислех за крехкия лъч светлина, изникна ...
1084
18
Купих си списание... Отбелязвам го, защото по принцип винаги съм смятала, че това са грешни пари, които бих могла да вложа в хубава книга. А аз не изневерявам на принципите си. Както и да е, какво ли не прави скуката с хората. Та в това списание открих нещо забележително. Конкурс... При това с награ ...
1762
1
ПРЕДИ ДА ИЗЛЯЗА
- Оставих го горе.
- Виж хубаво, Джордж.
- Да, да, няма го.
- Да те почакам тук, Джордж? ...
- Оставих го горе.
- Виж хубаво, Джордж.
- Да, да, няма го.
- Да те почакам тук, Джордж? ...
843
Пейзажът в парка, през който минава, е типичен за септември. Пъстри листа, ефирна мъгла, нежно обгърнала тялото й, по което от време на време преминават тръпки. Колко е красиво! И колко романтика има в есента! Сега той я чака на топло в сладкарницата и сигурно се тревожи защо закъснява. Тя си предст ...
850
4
1218
5
"Всичко си има поука, стига да знаеш да я намериш."
Луис Карол - "Алиса в страната на чудесата"
Имало едно време едно много грозно пате. То било толкова грозно, че при раждането му, майка му като го видяла, си глътнала езика и умряла. Бащата на патето - Дъртия Паток се оженил за една свиня. Но една ...
Луис Карол - "Алиса в страната на чудесата"
Имало едно време едно много грозно пате. То било толкова грозно, че при раждането му, майка му като го видяла, си глътнала езика и умряла. Бащата на патето - Дъртия Паток се оженил за една свиня. Но една ...
2094
6
Всеки ден е като тест. И всеки ден ми изглежда все по-трудно да премина. Борбата, която водя е толкова голяма с толкова много противници. Всеки ден ги преминавам. След това се прибирам у нас изморен и изтощен от всичко, което съм преминал. Сядам на един стар дървен стол до прозореца и гледам как дъж ...
1246
2
Падащата звезда
Малка компания стоеше на двора на едно от момичетата от групата. Бандата не беше в пълния си състав, но ето кои бяха: Маргарита - домакинката; винаги приветлива и усмихната; Михаил, който беше добър и умен. Винаги знаеше какво да каже. Атанас беше най-голямата любов на Маргарита, но ...
Малка компания стоеше на двора на едно от момичетата от групата. Бандата не беше в пълния си състав, но ето кои бяха: Маргарита - домакинката; винаги приветлива и усмихната; Михаил, който беше добър и умен. Винаги знаеше какво да каже. Атанас беше най-голямата любов на Маргарита, но ...
1662
2
Защо, когато кажа, че си минало за мен, сърцето пак тъй нежно започва да тупти?
И шепти ми, че е готово пак за теб в ада да гори. Защо душата ми е като куче, изритана и измръзнала от студ? Но щом свирнеш, тя лети и сама знае пътищата зли. Преминава ги пак и при теб идва за късче любов, но уви. Живот ...
И шепти ми, че е готово пак за теб в ада да гори. Защо душата ми е като куче, изритана и измръзнала от студ? Но щом свирнеш, тя лети и сама знае пътищата зли. Преминава ги пак и при теб идва за късче любов, но уви. Живот ...
1236
1
Беше студена ноемврийска вечер. Само уличните лампи (където ги имаше) осветяваха улиците и задните дворове. Градът изглеждаше като зловещо хтонично чудовище, хипнотизиращо и убиващо веселостта на всеки бродяга с немигащите си жълти, стъклени очи, които го гледаха от вси страни. Нищо не можеше да зад ...
1383
2
Когато всичко свърши
- Кажи ми, защо плачеш?... Кажи ми, моля те, не мълчи така зловещо!
Изведнъж тя се сепна, тръпки полазиха тялото й и механично сякаш се раздвижиха устните й :
- Аз не плача.
- Не, не ме лъжи! ...
- Кажи ми, защо плачеш?... Кажи ми, моля те, не мълчи така зловещо!
Изведнъж тя се сепна, тръпки полазиха тялото й и механично сякаш се раздвижиха устните й :
- Аз не плача.
- Не, не ме лъжи! ...
2788
1
Ако някога пак завали, няма да ми направи впечатление. Защото много пъти е валяло, когато съм искала да плача, затова ако някога пак завали, няма да ми прави впечатление, защото не смятам да плача повече.
Ако някога пак завали, аз ще гледам телевизия. За предпочитане е пред депресираното настойчиво ...
Ако някога пак завали, аз ще гледам телевизия. За предпочитане е пред депресираното настойчиво ...
1762
3
Казваш, че трябва да съхраня ножа. Онзи, който извадих от гърба си. Приятелският. Да го сложа на тоалетката си и да го виждам всеки път, когато се изправя пред огледалото, за да видя очите на жената, която със сълзите си отми собствената си кръв по този нож
Не мисля!
Защото ще го виждам постоянно и ...
Не мисля!
Защото ще го виждам постоянно и ...
757
3
ЕДИН ТОМ РАЗКАЗИ
- Кейт, нали не ми се сърдиш? - каза унило Патрик. Не можеше да я погледне в очите, затова от четвърт час тъпчеше лулата си.
- Има ли вече някакво значение, щом си съгласен?
- Но, Кейт, не искам да ме разбереш неправилно, знам, че ще ти е неприятно, но ти няма да го правиш от сърце, ...
- Кейт, нали не ми се сърдиш? - каза унило Патрик. Не можеше да я погледне в очите, затова от четвърт час тъпчеше лулата си.
- Има ли вече някакво значение, щом си съгласен?
- Но, Кейт, не искам да ме разбереш неправилно, знам, че ще ти е неприятно, но ти няма да го правиш от сърце, ...
1108
1
Понякога един миг може да преобърне живота ни на 180 градуса, способен е да ни изиграе толкова лоша шега, че в момента да не можем да се осъзнаем. Направим ли го, ще разберем, че вече ни няма, ще сме просто сенки, сенки, след които ще остане само болка... Болка, която не ще напусне никога сърцата на ...
1081
2
Здрасти! Казвам се Исабел и съм пиано. Пиано, което знае много тайни и неведнъж е усещало чувствата на притежателите си. Името ми е дадено от малката пианистка Зорница. Тя толкова често свиреше на мен. Чрез нотите ми разказваше за чувствата и желанията си, преживяванията. Аз винаги се стараех да я у ...
1210
2
СВАТБАТА НА ДОМЕНИКО
Доменико се спря пред вратата и позвъни. Пъхна едната си ръка в джоба. Чу как някой се приближава откъм вестибюла и погледна шпица на панталона си чак до обувките.
- А, ти ли си, Доменико. Влизай, влизай. Лаура още се къпе. Влизай, Доменико.
- Благодаря - отвърна Доменико и прек ...
Доменико се спря пред вратата и позвъни. Пъхна едната си ръка в джоба. Чу как някой се приближава откъм вестибюла и погледна шпица на панталона си чак до обувките.
- А, ти ли си, Доменико. Влизай, влизай. Лаура още се къпе. Влизай, Доменико.
- Благодаря - отвърна Доменико и прек ...
848
2
1.09.2006
… Здравей, мило дневниче! Посрещаш ме с усмивка… Питаш ме как съм… Ами…как да ти кажа… Аз съм много добре! Познай… Днес се запознах със едно момче…Ах, мога да ти разказвам с часове за него… Красив е... има прекрасни пъстри очи…Може би ще кажеш, че не го познавам… Но аз чувствам, че го позн ...
… Здравей, мило дневниче! Посрещаш ме с усмивка… Питаш ме как съм… Ами…как да ти кажа… Аз съм много добре! Познай… Днес се запознах със едно момче…Ах, мога да ти разказвам с часове за него… Красив е... има прекрасни пъстри очи…Може би ще кажеш, че не го познавам… Но аз чувствам, че го позн ...
1177
3
Цeцо от село Раш
На село като ти потрябва майстор за къщата, освен че трябва да може всичко, трябва най-добре да може да маже. Къщите на село са бели отвън и отвътре, без вар нищо не става. Затова и тръгнах към кметицата Бориска да я питам за майстор, щото бях идвал на село от дъжд на вятър и не поз ...
На село като ти потрябва майстор за къщата, освен че трябва да може всичко, трябва най-добре да може да маже. Къщите на село са бели отвън и отвътре, без вар нищо не става. Затова и тръгнах към кметицата Бориска да я питам за майстор, щото бях идвал на село от дъжд на вятър и не поз ...
1081
1
НА ПЕЙКАТА и след това...
разказ
… Малката двеста грамова бутилка с уиски вече привършваше. Мъжът, който пиеше, беше млад, около 30 годишен. Седеше на една пейка в есенния парк. Мобилният му телефон звънна и той тихо заговори. Имаше някаква мъка в гласа му. От лицето му се излъчваше тъга, а очите му ...
разказ
… Малката двеста грамова бутилка с уиски вече привършваше. Мъжът, който пиеше, беше млад, около 30 годишен. Седеше на една пейка в есенния парк. Мобилният му телефон звънна и той тихо заговори. Имаше някаква мъка в гласа му. От лицето му се излъчваше тъга, а очите му ...
1262
4
Стоя сама на пода. С парче огледало в ръка, но то не е, за да се оглеждам, а да видя живота си. Взирам се отново и отново, но не виждам нищо. До мен тече прясна и топла кръв, но не е от мен, а от ангела - моя пазител. Лежи неподвижен и без дихание. Дали е мъртъв? Не зная. Побутвам го с надежда и пла ...
1489
2
> Беше студена зимна вечер. Вятърът подемаше реещите се в небето снежинки и ги понасяше в лудешки танц...
>
> Малкото село уютно се беше сгушило под бялата пелена на снега в очакване на Новата година. Улиците бяха пусти, селската кръчма немееше, но зад светещите прозорчета на къщите цареше празнично ...
>
> Малкото село уютно се беше сгушило под бялата пелена на снега в очакване на Новата година. Улиците бяха пусти, селската кръчма немееше, но зад светещите прозорчета на къщите цареше празнично ...
3180
5
Бременната жена била прекрасна... Така ли? Аз що не разбрах?
В първите месеци се отдаваш на неконтролируемо повръщане. (ако имаш късмет, ще си остане така до края) Хапваш и бягаш на тоалетната чиния и после пак, и пак, и пак... Докато накрая осъзнаеш, че е много по-лесно да пренесеш спалнята си в ба ...
В първите месеци се отдаваш на неконтролируемо повръщане. (ако имаш късмет, ще си остане така до края) Хапваш и бягаш на тоалетната чиния и после пак, и пак, и пак... Докато накрая осъзнаеш, че е много по-лесно да пренесеш спалнята си в ба ...
1494
13
Бях започнала да ви разказвам за моя французин.
Каква е тази женска орис - да се влюбваме отново и отново!? От най-ранна възраст - около 10-годишни, когато никой не ни вярва, до 5 - дори до 10 пъти по 10 години (откъде този късмет или проклятие?!), когато пак никой не ни взема на сериозно. Може би е ...
Каква е тази женска орис - да се влюбваме отново и отново!? От най-ранна възраст - около 10-годишни, когато никой не ни вярва, до 5 - дори до 10 пъти по 10 години (откъде този късмет или проклятие?!), когато пак никой не ни взема на сериозно. Може би е ...
1585
2
Не знам повече от това какво да направя. Не знам! Наистина, понятие си нямам. Нямам желание да изневерявам на мъжа си. Но непрекъснато се получава. Просто така. От само себе си. И аз нямам обяснение как и защо. Да съм първа красавица – не съм. Да ме привличат чуждите мъже – съвсем не. Просто… и аз н ...
4897
10
Шепотът на стрелките пронизва съзнанието ми... Колко е часът?!
Шепотът на времето блъска по гланцираната повърхност на снимките,
дращи, ала без успех, непокътнати са, засега...
Непокътнато е и усещането за теб, запечатано в спомена, засега...
С онази очерователна усмивка и с онзи поглед светъл, глас ...
Шепотът на времето блъска по гланцираната повърхност на снимките,
дращи, ала без успех, непокътнати са, засега...
Непокътнато е и усещането за теб, запечатано в спомена, засега...
С онази очерователна усмивка и с онзи поглед светъл, глас ...
1269
- Стоилее! Не чуваш ли, че звъни телефонът, бе! Аз ще вдигна, ама кой знае какви поразии ще се случат и после пак ще ми мърмориш.
Алоо, дом семейство Стоилови, кого търсите? Каква кака те е патила бе, жена? Кака е баба ти!
Не съм вчерашна аз, ти мене за каква ме мислиш? Сега ще ми кажеш, че си ми пл ...
Алоо, дом семейство Стоилови, кого търсите? Каква кака те е патила бе, жена? Кака е баба ти!
Не съм вчерашна аз, ти мене за каква ме мислиш? Сега ще ми кажеш, че си ми пл ...
1539
15
Неговият поглед...
ах, този поглед, искам да го видя отново.
Погледът, който не ме оставяше на мира
дори за миг всичките тези месеци. Този поглед,
който ме изгаряше като огън всеки път, когато го зърнех. ...
ах, този поглед, искам да го видя отново.
Погледът, който не ме оставяше на мира
дори за миг всичките тези месеци. Този поглед,
който ме изгаряше като огън всеки път, когато го зърнех. ...
1408
2
"В един свят, където смъртта е ловец, приятелю мой, няма време за съжаления, нито за съмнения - има само време за решения."
Беше толкова късно, че часът вече нямаше значение. Нощта си беше нощ, а денят щеше да се появи тромав и разрошен, както всеки друг. Стаята беше топла, а светлината в нея жълта. ...
Беше толкова късно, че часът вече нямаше значение. Нощта си беше нощ, а денят щеше да се появи тромав и разрошен, както всеки друг. Стаята беше топла, а светлината в нея жълта. ...
622
1
Да, наистина го искам... Защото много се промених за неопределен от мен период от време... Но не знам дали е било за добро... Казвах си, че за да успея в живота, ще трябва да правя не само материални, но и духовни жертви из душата си в непробиваема стена от лед, потискан гняв и и неизкрещян вопъл в ...
1723
1
Жадувам звън на камбани в неделна сутрин. На средата на пролетно поле. Ръцете ми са тичинки на макове и ги разпилявам – по нослето, по гърба.
Отказвам да робувам на емоционални затвори и изпълвам дробовете си с песен на щурци... тънките им пипалца настройват струните ми... и замижавам благословена.
...
Отказвам да робувам на емоционални затвори и изпълвам дробовете си с песен на щурци... тънките им пипалца настройват струните ми... и замижавам благословена.
...
1238
5
Стоя сама и си мисля за днес, за утре... за целия ми живот.
Чудя се дали някога ще има смисъл. Искам просто да съм щастлива,
не мисля, че е много. Но защо всичко се обръща с краката нагоре?
Самотата ме преследва. Вече почвам да си мисля, че на света
не е останала и капка любов за мен. ...
Чудя се дали някога ще има смисъл. Искам просто да съм щастлива,
не мисля, че е много. Но защо всичко се обръща с краката нагоре?
Самотата ме преследва. Вече почвам да си мисля, че на света
не е останала и капка любов за мен. ...
2848
3
ПРИЯТЕЛИ
- разказ-
- 1-
Не! - Това беше последната дума, която тя му каза. Пламен помълча и тръгна. Стъпките му като часовниково махало отмерваха времето, което за него беше спряло завинаги. Той беше тръгнал за някъде. Топлата юнска нощ го погълна, сякаш искаше да го скрие от погледа й. Тръгна и Нат ...
- разказ-
- 1-
Не! - Това беше последната дума, която тя му каза. Пламен помълча и тръгна. Стъпките му като часовниково махало отмерваха времето, което за него беше спряло завинаги. Той беше тръгнал за някъде. Топлата юнска нощ го погълна, сякаш искаше да го скрие от погледа й. Тръгна и Нат ...
1043
2
Искам да призная една мечта.
Така виждам аз жената...
Луната сякаш натискаше със светлия си образ клоните на стария кедър. А той уморено полюшваше листа, сякаш непокорно тръскаше глава срещу редките дихания на сухия вятър. Въздухът беше тежък, жежък. Сякаш заплашваше жителите на древния град никога ...
Така виждам аз жената...
Луната сякаш натискаше със светлия си образ клоните на стария кедър. А той уморено полюшваше листа, сякаш непокорно тръскаше глава срещу редките дихания на сухия вятър. Въздухът беше тежък, жежък. Сякаш заплашваше жителите на древния град никога ...
1250
4
Трънето
Винаги съм смятал, че заточението е анахронизъм, безвъзвратно останал в историята. Наказание, с което благоразположените империи хем са се отървавали от неудобните, хем заселвали колониите си, хем ако в един момент палачинката се обърнела, връщали на бял кон същите тези неудобни. Да, ама съм ...
Винаги съм смятал, че заточението е анахронизъм, безвъзвратно останал в историята. Наказание, с което благоразположените империи хем са се отървавали от неудобните, хем заселвали колониите си, хем ако в един момент палачинката се обърнела, връщали на бял кон същите тези неудобни. Да, ама съм ...
2717
7
Събудих се. Бареков - политици, скандали, разправии. А... най-сетне нещо интересно - колко е сладко това котенце! Толкова са сладки всички - световното изложение на котенца. То е съвсем до нас - трябва да ида днес, защото утре затварят. От малка съм израснала с животните - винаги съм живяла с домаше ...
1321
1
Бракът много променя мъжете
Млада съм, защо не ме харесват мъжете, просто се чудя. Нали казват, че всички млади са красиви, защото младостта ги краси. Всичките ми приятелки си имат гаджета, само аз - не. „Роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет!" Или: "По-добре да се родиш щастлива, отколкото кр ...
Млада съм, защо не ме харесват мъжете, просто се чудя. Нали казват, че всички млади са красиви, защото младостта ги краси. Всичките ми приятелки си имат гаджета, само аз - не. „Роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет!" Или: "По-добре да се родиш щастлива, отколкото кр ...
1591
23
С пукването на зората Ноа потегли към Воинските хълмове със задачата да съобщи на човешкия народ, който обитаваше тези земи, за решението на Некус Сайф.
Всички добри народи и раси живееха в мир крепен от Кортовия съвет. Планината бе дом на всички им вече векове наред, нямаше смисъл да воюват помежду ...
Всички добри народи и раси живееха в мир крепен от Кортовия съвет. Планината бе дом на всички им вече векове наред, нямаше смисъл да воюват помежду ...
1428
2
Заблудено искане, искане ли е това?
Ох, от кога не съм правила секс... Бърз, задъхан, неприличен. Това мое криво разбиране на света ме превърна в душна пустиня. Полива ми градинката слабичък дъжд (разбирай семейния секс), в другото време в прахан вилнея. Ох, а пък как ми се прави секс...
Някога бях ...
Ох, от кога не съм правила секс... Бърз, задъхан, неприличен. Това мое криво разбиране на света ме превърна в душна пустиня. Полива ми градинката слабичък дъжд (разбирай семейния секс), в другото време в прахан вилнея. Ох, а пък как ми се прави секс...
Някога бях ...
5975
5
Главата ми ще се пръсне. Вие ми се свят. Опитвам се да се изправя, гърбът ми опира в нещо влажно и студено. Бетонна стена. Отварям очи - или поне си мисля, че ги отварям. В първия момент изпитвам паника, защото не виждам абсолютно нищо. Сляп ли съм? И ако да - как? И всъщност къде съм, по дяволите?
...
...
1087
7
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
