40 835 резултата
Пожълтелите листа летяха от есенните клони и целуваха нежно асфалта, преди да се слеят с него под стъпките на забързаните минувачи. Едно объркано цветче се поклони, докоснато от леките крачета на пчела. Гарга се носеше над алеята, по която русо хлапе подритваше кестен. Потропвайки, кестенът се скри ...
1677
Не можем да скърбим, живеем и умрем заради друг, защото страданието е прекалено ценно, за да бъде споделено."
Едуард Далбърг, "Защото бях от плът"
"Човешката кръв е тежка - онзи, който я е пролял, не може да избяга."
Африканска поговорка
ПРОЛЕТ ...
Едуард Далбърг, "Защото бях от плът"
"Човешката кръв е тежка - онзи, който я е пролял, не може да избяга."
Африканска поговорка
ПРОЛЕТ ...
1133
Жоро скочи от леглото. Беше огладнял. Наведе се и изяде бълвоча си от сутринта. Храната не беше толкова вкусна като първия път, но ставаше.
След като се наяде, Жоро се прозя и протегна, доволен от втората си закуска. След това излезе на балкона, където се изходи. Когато свърши с това, се обърна, за ...
След като се наяде, Жоро се прозя и протегна, доволен от втората си закуска. След това излезе на балкона, където се изходи. Когато свърши с това, се обърна, за ...
1213
4
Можеш ли да чуеш гласа ми в бурята? Онази страшната, черната, тъмната. Тази в теб. И мога ли да надвикам мислите ти? Онези правилните, клишираните, сивите. Нишките, които съшиват света ти.
Можеш ли да ме видиш в сенките? Тези, които насищат ежедневието ти. Онези скучните, прикритите, празните. Мога ...
Можеш ли да ме видиш в сенките? Тези, които насищат ежедневието ти. Онези скучните, прикритите, празните. Мога ...
1344
Ослепителната белота на мъглата засенчваше взора ми. Не можех да различа много, а очите ме боляха. В следващия момент, когато успях да отворя очи, видях човешки силует, оформящ се на фона на светлината. Той бе като балсам за болежките ми - това, което търсех и което в крайна сметка намерих...
- Знае ...
- Знае ...
2123
Казват, че животът е джунгла, но нека го оприличим просто на гъста гора. А мъглата стелеща се между дърветата - трудностите, които срещаме по пътя си. Кой път ли? Пътят, който душите ни - безплътните призраци изминават, докато не стигнат онова специално дърво... Дървото, на което да положат, като на ...
2138
2
Беше поредният студен ден...
Хладта я прорязваше, сякаш нещо щеше да се случи!
И тя го срещна: човекът, за който живееше, който я направи щастлива, а после изтръгна щастието от нея! Погледнаха се. Не бяха се виждали отдавна. Седнаха на близката пейка. Той започна да говори. Може би разказваше нещо, ...
Хладта я прорязваше, сякаш нещо щеше да се случи!
И тя го срещна: човекът, за който живееше, който я направи щастлива, а после изтръгна щастието от нея! Погледнаха се. Не бяха се виждали отдавна. Седнаха на близката пейка. Той започна да говори. Може би разказваше нещо, ...
1125
Датата е 09.04.2007 година. И часовникът, и фактите показват, че е около 9 часа сутринта( пазарът вече е пълен с хора). А на един паркинг сме събрани 16 млади хора и двойно повече сакове. Развълнувани сме от предстоящото ни тридневно посещение на една местност близо до село Яврово. Целта на пътуване ...
4333
І. Майчице свята
Не беше предполагал, че ще стане така. Дори не бе мислил за обвързване, харесваха му нещата такива, каквито са. Но когато Мария му каза, че е бременна, изобщо не се поколеба. “Женим се” бяха думите му, сякаш това беше нещо дълго обмисляно, а не изненадващо и спонтанно. Бяха заедно о ...
Не беше предполагал, че ще стане така. Дори не бе мислил за обвързване, харесваха му нещата такива, каквито са. Но когато Мария му каза, че е бременна, изобщо не се поколеба. “Женим се” бяха думите му, сякаш това беше нещо дълго обмисляно, а не изненадващо и спонтанно. Бяха заедно о ...
1506
9
Прозорецът беше широко отворен, за да влиза свеж въздух. Мразеше да е задушно, а все имаше чувството, че зли демони са го стиснали за гърлото и му пречат да диша. Това си беше и почти вярно. Преди четири години му казаха, че белите му дробове хич не са наред. Това беше невъзможно, защото толкова год ...
889
1
Все още съм тук. Жива съм, но не изглежда така. Бялото ми, изпито лице изглежда още по-болно и слабо под черната коса. Очите ми изглеждат мъртви, отдавна загубиха своят блясък. Ако ме погледнеш, ще решиш, че съм изнемощяла. Толкова слаба... толкова бледа... ходещ труп. Но съм пълна с енергия. Сърцет ...
2469
1
Топло пролетно слънчице огряваше цялата стая, прозорците бяха широко отворени, а отвън се чуваше чуруликането на птичките. Зайо потърка сънливо очички, а после леко и носленцето си. Изправи се на креватчето и плахо се огледа. В цялата стая не се виждаше нищо, което да издава присъствието на жив чове ...
1066
Толкова много написани разкази от "не-зрелия:)" ми период... стоят си там, по други сайтове за ЛТ и блогове, и дори аз съм забравил за тях. Вижте какво успях да "изкопая" тия дни, така ме разчувства, че си казах, че трябва да го публикувам и тук. Написах тези четири разказа, когато Времето беше спря ...
2228
16
"Ний не идем отвън
като Данте през сън -
Животът ни е цял.
Там -
жупел и плам." ...
като Данте през сън -
Животът ни е цял.
Там -
жупел и плам." ...
1168
4
Нужно ми беше само да си надигна главата, за да видя момичето. Лицето и беше бяло, също като снега през онази мразовита декемврийска зима (просто ми беше направило впечатление колко бял и чист беше той тогава). По лицето и личеше много болка и тъга, която не се дължеше на това, че то беше покрито ця ...
2423
2
Една сбъдната мечта
Мечти, мечти и отново пак мечти. А колко от тях са сбъднати!? Сега ще чуете една история за малката капчица Мила. Тя живееше близо до гробищата в кална локва, а до нея едно малко кокиченце. Мила наблюдаваше своето съседче и денем, и нощем. Вечер кокиченцето клюмваше
своята камбан ...
Мечти, мечти и отново пак мечти. А колко от тях са сбъднати!? Сега ще чуете една история за малката капчица Мила. Тя живееше близо до гробищата в кална локва, а до нея едно малко кокиченце. Мила наблюдаваше своето съседче и денем, и нощем. Вечер кокиченцето клюмваше
своята камбан ...
1340
2
Пак думите, които нищо не значат, а казват всичко...
пак същото...
пак е пролет...
пак питат какво ми е...
пак ми е горещо в черните дънки... ...
пак същото...
пак е пролет...
пак питат какво ми е...
пак ми е горещо в черните дънки... ...
1078
3
Живот - каква ужасна дума. Това е просто период от време , който ние всячески се опитваме да усложним, един кратък миг, който всячески се опитваме да удължим. Живеем в страхове, умираме със страхове. А нима страха не е най-стегнатата примка около врата ни? Бягаме, крием се, но накрая всички свършвам ...
1168
6
ЛЮБКА
Колкото пъти срещна това хубаво момиче в село, толкова пъти ми се свива сърцето.
- Добър ден - казва то.
- Здрасти - казвам почти едновременно и разбирам, че съм пораснал много. На кой млад човек казват „Добър ден”!
Любка е на 16 години и е хубава колкото майка си преди десет години. ...
Колкото пъти срещна това хубаво момиче в село, толкова пъти ми се свива сърцето.
- Добър ден - казва то.
- Здрасти - казвам почти едновременно и разбирам, че съм пораснал много. На кой млад човек казват „Добър ден”!
Любка е на 16 години и е хубава колкото майка си преди десет години. ...
991
Нашата улица
Искам да ви разкажа за моята улица. Мисля, че е единствена в София. Друга такава няма. Виждала съм по другите улици - колите са паркирани само на единия тротоар. При нас са паркирани и на двата. Имаме си и дупки, същински пропасти. Понякога се ядосвам на паркираните коли, защото вместо ...
Искам да ви разкажа за моята улица. Мисля, че е единствена в София. Друга такава няма. Виждала съм по другите улици - колите са паркирани само на единия тротоар. При нас са паркирани и на двата. Имаме си и дупки, същински пропасти. Понякога се ядосвам на паркираните коли, защото вместо ...
2941
16
Един писател искал да напише разказ, ама взел, че пукнал от Депресия, както си стоял пред лаптопа.
И ето: гххххххогтггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггг... (тук надигнал чело от клавиатурата, за да види все пак какво се е изписало на екрана и се отпуснал назад безжизнен с усмивка. :)
И ето: гххххххогтггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггг... (тук надигнал чело от клавиатурата, за да види все пак какво се е изписало на екрана и се отпуснал назад безжизнен с усмивка. :)
1178
6
ПАЯКЪТ
От малък процеп в едно от дървата за огрев, струпани под навеса в задния двор, изскочи паяк. Огледа се за миг и бързо се спусна по едно от ония изключително тънки влакна, каквито умееше да прави. Приличаше на паяк, бързащ за някъде. Пренебрегна всички опасности на плочника - котешки лапи, клю ...
От малък процеп в едно от дървата за огрев, струпани под навеса в задния двор, изскочи паяк. Огледа се за миг и бързо се спусна по едно от ония изключително тънки влакна, каквито умееше да прави. Приличаше на паяк, бързащ за някъде. Пренебрегна всички опасности на плочника - котешки лапи, клю ...
749
Печатът на Каин
- Господин Малер?
- Заповядайте, професор Линдбърг. Радвам се, че се отзовахте на поканата ни. Устройва ли Ви мястото?
- Напълно. Нека минем направо към въпроса, господин Малер. Ако информацията ми е вярна, Вие сте представител на един неофициален съюз на седем глобални фармацевтични ...
- Господин Малер?
- Заповядайте, професор Линдбърг. Радвам се, че се отзовахте на поканата ни. Устройва ли Ви мястото?
- Напълно. Нека минем направо към въпроса, господин Малер. Ако информацията ми е вярна, Вие сте представител на един неофициален съюз на седем глобални фармацевтични ...
1295
1
4
Лутам се по този път широк, лутам се в безкрая. Питам се коя съм, къде съм и защо съм тук. В главата ми проблясват спомени. Но мои ли са те? Дали тази озверяла жена съм аз? Всичко ме измъчва, разкъсват ме тези проблясъци. Какво съм извършила? Ръцете ми са изцапани със чужда кръв, дрехите ми изпокъса ...
855
3
Ден първи:
Трудно се свестявам.
Чудя се какви са тези неща в мен? Киселините бушуват в мен като гейзери. На малки купчинки сред океана от шампанско плуват парченца свинско, зелеви листа и торта. Ухилвам се щастливо. Работа! Но тя се събужда. Ужас! Бърка си в гърлото! Ето сега. Сегаааааааааааааааааа! ...
Трудно се свестявам.
Чудя се какви са тези неща в мен? Киселините бушуват в мен като гейзери. На малки купчинки сред океана от шампанско плуват парченца свинско, зелеви листа и торта. Ухилвам се щастливо. Работа! Но тя се събужда. Ужас! Бърка си в гърлото! Ето сега. Сегаааааааааааааааааа! ...
1571
9
В ъгъла стоя сама и се мъча да спра сълзите си, но не мога. Имах да ти казвам толкова много неща. Направих го и това накраме да плаче още по-силно. Казах ти как се чувтвах преди, казах ти защо оставих те и колко унижена се почувствах. Помислих си, че свободата ще е моето спасение. Помислих, че краят ...
2246
1
ВЯРВАШ ЛИ В ПРЕДАТЕЛСТВАТА?
... към една моя случайна позната...
Да, твоят бог е Моралът!
Знам, че не би направила нищо неморално. Знам, че дори избягваш да мислиш за допускането на подобни възможности в живота си. Знам, че си повярвала, че само чрез Морала чистотата е възможна. Знам всичко това за ...
... към една моя случайна позната...
Да, твоят бог е Моралът!
Знам, че не би направила нищо неморално. Знам, че дори избягваш да мислиш за допускането на подобни възможности в живота си. Знам, че си повярвала, че само чрез Морала чистотата е възможна. Знам всичко това за ...
1500
5
"- Защо вече не изглеждаш така?
- А?
- Нищо - отвърна тя, но продължи да гледа след младежа, който изчезна в мрака. Помисли си, че само младият влюбен може да бъде по-красив от пролетта."
Стивън Кинг
"Човекът, който обичаше цветята" ...
- А?
- Нищо - отвърна тя, но продължи да гледа след младежа, който изчезна в мрака. Помисли си, че само младият влюбен може да бъде по-красив от пролетта."
Стивън Кинг
"Човекът, който обичаше цветята" ...
1178
2
Поредната сутрин, в коята се страхувах да отворя очи, сякаш знаейки, че това, което ще видя, няма да е по-различно от това, което се случваше насън. Вече няма къде да избягам. Вече не сънувам как летя, а само как падам... като продължение на безгрижния ми отдавна сънуван полет. Щастливият край и без ...
1081
3
Неуместни въпроси
Камелия Мирчева
Мъжът беше на 43 години. Умен, добре изглеждащ, материално обезпечен.
Накара я да си тръгне.
Сама, разплакана и бременна, тя събра малкото си вещи и след седем-годишно общо съжителство напусна жилището му. ...
Камелия Мирчева
Мъжът беше на 43 години. Умен, добре изглеждащ, материално обезпечен.
Накара я да си тръгне.
Сама, разплакана и бременна, тя събра малкото си вещи и след седем-годишно общо съжителство напусна жилището му. ...
1565
1
Както обикновено, тя се появи внезапно от мрака. Плашилото я погледна и зачака да му се обади.
- Здравей – по едно време каза тя. – Как си?
- Здравей – отвърна Плашилото. – Нормално. Правя се на тъп и нахален.
- Как така?
- Много просто. Опитвам се всяка протегната ръка да я издърпам, колкото мога п ...
- Здравей – по едно време каза тя. – Как си?
- Здравей – отвърна Плашилото. – Нормално. Правя се на тъп и нахален.
- Как така?
- Много просто. Опитвам се всяка протегната ръка да я издърпам, колкото мога п ...
996
4
Здравей татко,
Как сте с мама? Аз ти пиша, за да ти кажа, че ще е поостана малко повече. Но не се притеснявай – тук отношението към задържаните е страхотно! Честно казано, готвят по-добре от мама. Но това не й го казвай, моля те. Предполагам, се чудиш защо ще остана? Е, нищо страшно – малко ударих е ...
Как сте с мама? Аз ти пиша, за да ти кажа, че ще е поостана малко повече. Но не се притеснявай – тук отношението към задържаните е страхотно! Честно казано, готвят по-добре от мама. Но това не й го казвай, моля те. Предполагам, се чудиш защо ще остана? Е, нищо страшно – малко ударих е ...
1084
1
- И така, ученици, запишете си Past Perfect...
- Господине, нека си тръгваме, остават само 5 минути!
- Защо, да не би някоя дама да те чака за среща? Или пък вкъщи? - учителят се усмихна лукаво.
- Наистина трябва да тръгвам...
- Запишете и това... ...
- Господине, нека си тръгваме, остават само 5 минути!
- Защо, да не би някоя дама да те чака за среща? Или пък вкъщи? - учителят се усмихна лукаво.
- Наистина трябва да тръгвам...
- Запишете и това... ...
3164
1
3
Ти изпълваш дните ми с любов
Ти даряваш ми надежда
Ти за мен СИ всичко
как копнея да съм с Теб
На ТЕБЕ ще се уповавам ...
Ти даряваш ми надежда
Ти за мен СИ всичко
как копнея да съм с Теб
На ТЕБЕ ще се уповавам ...
1005
2
ПРОЛОГ
Марек Тир Енел гледаше нощното небе и се наслаждаваше на светкавиците, които го разцепваха. Очертаваше се прекрасна лунна вечер. В такива вечери той се отдаваше на спокойни мечтания, както и романтични представи за бъдещето. В неговото самотно сърце и тъжни очи само в такова време са виждаше ...
Марек Тир Енел гледаше нощното небе и се наслаждаваше на светкавиците, които го разцепваха. Очертаваше се прекрасна лунна вечер. В такива вечери той се отдаваше на спокойни мечтания, както и романтични представи за бъдещето. В неговото самотно сърце и тъжни очи само в такова време са виждаше ...
902
4
ПЛОЩАДЪТ НА ПТИЦИТЕ
Някога, когато този площад беше на старото си равнище, преди още да дойдат ония птици с упорити клюнове и да започнат да му кълват плочника и непрестанно да го изтъняват, хората се разхождаха спокойно и кротко, без някой да ги смущава и очаква милосърдие. Разхождаха се бавно, раз ...
Някога, когато този площад беше на старото си равнище, преди още да дойдат ония птици с упорити клюнове и да започнат да му кълват плочника и непрестанно да го изтъняват, хората се разхождаха спокойно и кротко, без някой да ги смущава и очаква милосърдие. Разхождаха се бавно, раз ...
745
1
Мъничка, слаба все още светлинка...
Лута се в тъмното, като светулка и търси хранилка, която да и даде сила. Бори се с нокти и зъби за правото си на живот. Пръкна се от нищото, от хаоса... Създадена от съзиданието в тъмнината. Май всичко започва така... В черното се омесва нещо цветно, за да подреди ...
Лута се в тъмното, като светулка и търси хранилка, която да и даде сила. Бори се с нокти и зъби за правото си на живот. Пръкна се от нищото, от хаоса... Създадена от съзиданието в тъмнината. Май всичко започва така... В черното се омесва нещо цветно, за да подреди ...
1325
1
Здравей! Как си? Отдавна не сме се чували, виждали и дори писали по измисления скайп... Хаха... Знаеш ли? Много неща искам да ти кажа... Неща, които съм държала толкова време вътре в себе си... Защото като всеки нормален човек имам задръжки... Хахаха... Нали знаеш, страх ме е от начина, по който ще ...
1809
1
4
“Мамо, мамо, виж... станало е нещо с котето” викаше ти и носеше, бягайки осемте сантиметра телце. Котето беше изметнало глава и беше изпружило крачета. Не приличаше дори на коте. Не приличаше на коте още в деня, в който го взехме. Казаха ни “на един месец е, майката почина, няма други котенца”. И ни ...
1280
3
Здравей, черни.
Здравей, казах, не друго, защо ме гледаш така надменно.
Аа, романтиката, поезията, извинявай за упреците, но аз не пиша нито поезия, а най-малко романтична.
Аз пиша депресия, драматична депресия за мен и за теб, но ти не можеш да я разбереш, ти каза "пишеш разкази за нещо разделено о ...
Здравей, казах, не друго, защо ме гледаш така надменно.
Аа, романтиката, поезията, извинявай за упреците, но аз не пиша нито поезия, а най-малко романтична.
Аз пиша депресия, драматична депресия за мен и за теб, но ти не можеш да я разбереш, ти каза "пишеш разкази за нещо разделено о ...
1440
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
