40 835 резултата
АМАЗОНКАТА
Стройни и силни девойки, облечени в пленени ромейски ризници и кожени наметала, стояха кои прави, кои седнали, около буйно лумтящия огън и медитираха.
От над сто и петдесет-годишното си съжителство с българите бяха придобили техния навик, преди поход да седнат пред огъня, да съзерцават и ...
Стройни и силни девойки, облечени в пленени ромейски ризници и кожени наметала, стояха кои прави, кои седнали, около буйно лумтящия огън и медитираха.
От над сто и петдесет-годишното си съжителство с българите бяха придобили техния навик, преди поход да седнат пред огъня, да съзерцават и ...
3752
23
Всичко стана така внезапно и неочаквано. Ти нахлу в живота ми, когато най-малко очаквах и исках. Ти промени дните и нощите ми. Накара ме да се замисля за живота си, за любовта. А какво всъщност е тя? Има ли я? Изпитвала ли съм я вече, а ще я изпитам ли в бъдеще? ЛЮБОВ! Преди години наистина вярвах в ...
1118
2
Спомням си преди години, когато бях младоженка, не обръщах внимание на колежките, които след работа вкупом отиваха при една гледачка на кафе. Мен ме чакаше съпругът ми, когото все още чувствувах като гадже и бях безбрежно щастлива. Но след втората година от сватбата, когато започнах да упражнявам дж ...
3397
20
Кольо войвода и силната воля на неговите четници
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край), в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за смелостт ...
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край), в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за смелостт ...
1966
4
Мъча се сега и казвам - по-добре е да умра, любовта умира в мен, защото не разбирам какво изпитваш към мен, не знам какво чувстваш ти, не знам дали те боли, болка чувстваш ли ти, моля те, кажи, но знай това, че аз те обичам и когато те няма, от болка умирам. Ако някой, някога те пита за мен, кажи му ...
1380
2
Пътят води към залеза... Стъпките кънтят в тишината на безумието... Носи се ухание на влажен мъх. Дърветата го тачат като бог на живота, но ти знаеш, че той е просто твоят начин да сънуваш. Убиваш мислите си с действия. Машинално, без желание и сърце. Бъркаш в джоба на природата и вадиш оттам плода ...
1247
7
Мъничко сребърно кръстче се белееше на пода на празната, покрита с тишина стая на високата кула... Сякаш мълчаливо кръстчето напомняше, че нечия ръка бе изтръгнала от гърдите си вярата, бе я заменила за смъртта...
Човекът заживя над смъртта, захвърляйки кръста... Tой прие, че е недостъпен за нея... ...
Човекът заживя над смъртта, захвърляйки кръста... Tой прие, че е недостъпен за нея... ...
1503
19
Разлети вопли се кискат, сякаш със метален глас, в ъглите. Ъглите, по които текат мислите… пристъргват точно на мястото, където колебанията ми се срещат със поривите… и от вопли се превръщат в задъхване.
Натрапчиви мисли приемат превъплащения на многолики уплахи в разширените ми зеници и успявам да ...
Натрапчиви мисли приемат превъплащения на многолики уплахи в разширените ми зеници и успявам да ...
1323
4
Провокирано от произведението на Тома „Един ден в една България"
Ех, мили мой... истината е, че като бях на седемнайсет години хората се редяха с часове на дълги опашки за кашкавал, който се купуваше с купони, хляба, разбира се, също. Деляхме и пресмятахме да ни стигнат, въпреки че не знаехме до ког ...
Ех, мили мой... истината е, че като бях на седемнайсет години хората се редяха с часове на дълги опашки за кашкавал, който се купуваше с купони, хляба, разбира се, също. Деляхме и пресмятахме да ни стигнат, въпреки че не знаехме до ког ...
1761
17
Защо се опитваш да ме промениш? Нямаше те дълго, и ето каква съм... приеми ме. Приеми, че обичам тъмните цветове и прекарвам времето си в тъмнина! Слушам метъл, колкото и да не ти харесва! Това съм аз, харесваш или не. НЕ смей да нареждаш думи за приятелите ми, на които държа! Не ги познаваш, затова ...
1060
ТАЛАСЪМИ
От край време приказките за таласъми и дяволи са шашардисвали хората.
Носеха се по село едни приказки, че ако минеш нощем през турските гробища – излизал насреща ти конник, на черен кон, с ятаган в ръка, с плащ на раменете си и се втурвал срещу тебе, насреща ти и ако не успееш да избягаш, щ ...
От край време приказките за таласъми и дяволи са шашардисвали хората.
Носеха се по село едни приказки, че ако минеш нощем през турските гробища – излизал насреща ти конник, на черен кон, с ятаган в ръка, с плащ на раменете си и се втурвал срещу тебе, насреща ти и ако не успееш да избягаш, щ ...
2035
4
КАК СЕ ГОТВИ МИШ-МАШ
99% от всички студенти рано или късно се сблъскват със случки,
които по-късно определят като смешни или направо абсурдно смешни!
Е, аз съм част от тази статистика...
Въпрос: Как да изкараме от готварска тенджера с вместимост 2.5 литра ...
99% от всички студенти рано или късно се сблъскват със случки,
които по-късно определят като смешни или направо абсурдно смешни!
Е, аз съм част от тази статистика...
Въпрос: Как да изкараме от готварска тенджера с вместимост 2.5 литра ...
2950
7
Нощта разпуска плавно косите си,
от небето жадно спускат се звезди,
в нежна синьо-бяла спирала, лягат
в твойте малки шепи, шепнейки за нежния ти трепет, тръпнейки
по струните на твоя шепот, гаснейки в копнение. ...
от небето жадно спускат се звезди,
в нежна синьо-бяла спирала, лягат
в твойте малки шепи, шепнейки за нежния ти трепет, тръпнейки
по струните на твоя шепот, гаснейки в копнение. ...
907
4
- Какво е да виждаш отгоре като полет на птица – ангел?
- Какво е да бъдеш земята, чувството от всяка стъпка на всеки живот?
- Какво е да си вятърът, сблъскващ се във всичко по пътя свой?
- Какво са бъдещето и миналото, ако няма настояще?
- Не знам, но и никога няма да разбера, а кой ще разбере? ...
- Какво е да бъдеш земята, чувството от всяка стъпка на всеки живот?
- Какво е да си вятърът, сблъскващ се във всичко по пътя свой?
- Какво са бъдещето и миналото, ако няма настояще?
- Не знам, но и никога няма да разбера, а кой ще разбере? ...
952
2
"Трябва да започнеш да губиш спомените си, малко по малко, парче по парче, за да осъзнаеш, че споменът е това, което прави целия ни живот. Нашата памет е нашия разум, чувства, дори действия. Без нея сме нищо. Мога само да очаквам окончателната амнезия, тази, която може да изтрие цял един живот".
21 ...
21 ...
1099
1
Дълга и стара пътека, преживяла страданията на времето, усмихвала се на изгрева и заспивала със залеза. Потъвала в несгоди и радости, затихвала в тишината и разговаряла с шума... Това е онази пътека, по-стара от самия свят, онази пътека, по която всеки човек минава, търсейки накъде да продължи след ...
726
3
Вчера нeщо се промъкна в паметта ми, онзи спомен за теб... Времето в сърцето ми се промени. Слънцето изгря и съживи онези изсъхнали цветя. Опознах зимата и есента и изведнъж се озовах в безвремието на празнотата, където открих мига. Тук и сега. Никога, никъде другаде... Животът те oтрупва с толкова ...
1221
5
Отваряш очи и се оглеждаш. Намираш се в гробище. Всички около теб са в черно. Чуваш единственно плача на хората. Вглеждаш се и осъзнаваш, че познаваш тези хора. Ами да! Това са родителите ти, сестра ти и приятелите ти. Какво ли правят тук?
Отиваш при тях, но те не те виждат. Не отговарят на въпросит ...
Отиваш при тях, но те не те виждат. Не отговарят на въпросит ...
1402
4
МУХАТА
Да се качиш на влака с билет, с който пръстите ти си играят в джоба, означава просто да си купиш един час от времето, което и без това милостивата съдба ти е отредила, но в никакъв случай не би го знаел, ако не мачкаш нежно онова червеникаво картонче, с поглед в разписанието на всички пристиг ...
Да се качиш на влака с билет, с който пръстите ти си играят в джоба, означава просто да си купиш един час от времето, което и без това милостивата съдба ти е отредила, но в никакъв случай не би го знаел, ако не мачкаш нежно онова червеникаво картонче, с поглед в разписанието на всички пристиг ...
895
1
Проблясък
Пътят навлизаше в града и вече трябвяше да завия към нашите квартали.
Бях виждал преди години как, изшарена като динена кора, забравена от някого надуваема плажна топка бе грабната от пяна и пръски и хвърлена върху бетона на вълнолома.
Следващата вълна я грабна отново и я понесе лудо на об ...
Пътят навлизаше в града и вече трябвяше да завия към нашите квартали.
Бях виждал преди години как, изшарена като динена кора, забравена от някого надуваема плажна топка бе грабната от пяна и пръски и хвърлена върху бетона на вълнолома.
Следващата вълна я грабна отново и я понесе лудо на об ...
865
6
Стоя и пиша. Няма друг начин да изразя болката си. Даже рими не мога да редя. Стоя и пиша, а сърцето, жалкото, кърви. Реки от отчаяние и сълзи струят от мен. Вече няма го щастливото момиче. Изчезна и вечната слънчева усмивка. Силите ме напускат. Тялото ми е безжизнено, простряно на леглото в празнат ...
2390
3
Грях
Не можах да гледам как цветовете на неопорочено сърце бледнееха пред позорните очи на човек, по-мръсен от калта. Как ли той успяваше да губи разум през нощта, за да попадне в безсъзнание. Дори не ще посмея да го нарека и сън, защото бясно куче не може да заспи, то просто губи сили и се просва н ...
Не можах да гледам как цветовете на неопорочено сърце бледнееха пред позорните очи на човек, по-мръсен от калта. Как ли той успяваше да губи разум през нощта, за да попадне в безсъзнание. Дори не ще посмея да го нарека и сън, защото бясно куче не може да заспи, то просто губи сили и се просва н ...
827
Лошо ми е!
К'во се случва, докато чакаш?
Чакащо пространство... Пишеш книга... Не пишеш книга...
Не чакаш, мислиш, че вършиш нещо... Какво е вършенето?
Има ли граница в поезията и граница в прозата, накъде водят техните граници... Чакаш безотговорно, без отговор, думите са във въздуха и ги ловиш със ...
К'во се случва, докато чакаш?
Чакащо пространство... Пишеш книга... Не пишеш книга...
Не чакаш, мислиш, че вършиш нещо... Какво е вършенето?
Има ли граница в поезията и граница в прозата, накъде водят техните граници... Чакаш безотговорно, без отговор, думите са във въздуха и ги ловиш със ...
1076
1
Мислите ми са разбъркани, всичко е замъглено. Не усещам вече болка, но и не мога да спра да я чувствам. Стоя сред тълпа от хора. Всички те ми се усмихват и аз им отвръщам. Фалшива усмивка и фалшив смях, защото не сме такива, каквито изглеждаме. Веселите средобеди с приятелите ми - заблуда, защото не ...
959
3
Понякога се чувстваме така сами... в онези тихи вечери, в които си спомняме за нещо отминало. Нещо, което много ни липсва. Нещо от щастливите ни слънчеви дни, потънали в смях, или от нощите, в чиито покой сме затваряли очи и спокойно сме се унасяли в съня, така нежен, сякаш погален от полъха на вятъ ...
1976
7
Една история ще се опитам да разкажа за едно момиче, което било със стъклено сърце. То било различно - не можело да изпитва чувства, защото стъклото не го допускало. Това момиче не можело да усеща ударите на сърцето си, не можело да чува гласа му, не можело да се влюби. Не се усмихвала, защото не ус ...
2069
2
I РИМСКО
Не се опитвай да ме прекъсваш сега, приятелю - когато още бяхме деца и рисувахме захласнато и важно своите йероглифи с пръстче върху пясъка, не бяхме длъжни да сме щастливи, но бяхме, а не го знаехме. Сега по лицата ни властва умора и досада, жлезите ни функционират прилично, но се боим от ...
Не се опитвай да ме прекъсваш сега, приятелю - когато още бяхме деца и рисувахме захласнато и важно своите йероглифи с пръстче върху пясъка, не бяхме длъжни да сме щастливи, но бяхме, а не го знаехме. Сега по лицата ни властва умора и досада, жлезите ни функционират прилично, но се боим от ...
4086
1
- Седни на по чаша чай! Имаме много да си говорим! Хайде, разкажи ми как си?Какво правиш? С какво се занимаваш? Колко си се променил! Не мога да те позная! Разхубавил си се! Всъщност ти винаги си бил красив - какви ги говоря!Нали не бързаш? Остани при мен! Сама съм, а не искам!
Момчето седна на маса ...
Момчето седна на маса ...
1518
5
Понеже все се правя на главна, веднъж един колега ми събра очичките в точка.
За всичко имам готов отговор, веща съм, едва ли не по всички въпроси. А за секса да не говорим. Там съм нещо като професионалистка, да не повярваш. Изправяла съм колеги и колежки на нокти. Колежка да ми каже, че изглеждам д ...
За всичко имам готов отговор, веща съм, едва ли не по всички въпроси. А за секса да не говорим. Там съм нещо като професионалистка, да не повярваш. Изправяла съм колеги и колежки на нокти. Колежка да ми каже, че изглеждам д ...
1550
18
Навън е тихо, както в моята душа. Навън е мрачно, както в моето сърце. Чувствам, че умирам малко по малко, а ти вече не си до мен така, както преди. Вече си друг, не ме търсиш, даже не ме искаш. А ако знаеш само колко силно искам да те притисна до себе си, да почувствам кожата и аромата ти. Искам вс ...
1424
1
Скапан ден
Веселин Гочев, по-известен в някои среди като Весо Левачката, душа даваше точно сега някой да му се надене на крошето. Някой смотаняк да го засече с голфчето си или пък просто да посмее да му светне с дългите насреща, както си караше точно на средата на платното. Но малкото шофьори по шос ...
Веселин Гочев, по-известен в някои среди като Весо Левачката, душа даваше точно сега някой да му се надене на крошето. Някой смотаняк да го засече с голфчето си или пък просто да посмее да му светне с дългите насреща, както си караше точно на средата на платното. Но малкото шофьори по шос ...
1468
... Липсваш ми...
И тази нощ... Отново... Отново копнея с всяка моя фибра да чуя гласа ти. И тази нощ отново той остава далечен за мен. Далечен и чужд, какъвто много често и ти си на сърцето ми. Понякога се чудя кой си - истински ли си или аз самата те измислих, събирайки всички мои надежди и най-го ...
И тази нощ... Отново... Отново копнея с всяка моя фибра да чуя гласа ти. И тази нощ отново той остава далечен за мен. Далечен и чужд, какъвто много често и ти си на сърцето ми. Понякога се чудя кой си - истински ли си или аз самата те измислих, събирайки всички мои надежди и най-го ...
1381
2
Пръстите ми изкривяват се в клавишите. Окапа в безгласност и последната нота. А трябваше да съживя пепелта, опитвайки се да я задържа във шепите си. Всичко, което е нематерия толкова силно ме съблазняваше през годините... и плътта тълкувах със собствена душевност... Сега? Сега стъпвам по капки от ви ...
1510
7
Беше сам... Около него минаваха толкова много хора, но той беше сам. Сам, погълнат в мислите за нея... Искаше пак да види очите й. Толкова дълбоки и красиви, да види всичко, което се изписваше с блясък в тях... Онзи блясък, за който беше мечтал толкова дълго, сякаш цял живот... Искаше да почувства с ...
1700
6
Лято е и всичко покрай мен е оживено, пъстро и красиво. Залива ме феерия от цветове. Хиляди непознати и усмихнати хора минават по алеята в парка. Ето, дочувам детски смях. Лек бриз ми нашепва и разказва за цялата красота около мен. И сред всички тези непознати лица съзирам едно до болка познато - ли ...
627
1
Много сгреших и си го признавам,
жалко, че късно осъзнах го!
Излъгах те аз,
а мен ме заболя повече!
Няма никога да си простя ...
жалко, че късно осъзнах го!
Излъгах те аз,
а мен ме заболя повече!
Няма никога да си простя ...
1332
1
Замисляме ли се за малките нещица в сивите ни дни, които всъщност отнасят гъстата им мъгла далеч и с лазурните си лъчи ни докосват нежно?... Даваме ли си сметка за думите, които чуваме всеки ден от различни хора, различни думи, носещи различни послания... Осъзнаваме ли колко струват някои думи, колк ...
937
8
ЧАСЪТ НА СРЕЩАТА
Ето едно нещо, което осмисля по странен начин живота ни, води ни до огледалото, напълно обезсмисля цвета на някоя чаша или вкуса на съдържанието й, или пък точно обратното - глътката коняк има тъкмо оня кехлибарен оттенък, единствено възможен сега, когато от часа на срещата ни дели ...
Ето едно нещо, което осмисля по странен начин живота ни, води ни до огледалото, напълно обезсмисля цвета на някоя чаша или вкуса на съдържанието й, или пък точно обратното - глътката коняк има тъкмо оня кехлибарен оттенък, единствено възможен сега, когато от часа на срещата ни дели ...
760
3
Някъде четох, че романтичната душа се определяла от дължината на краката...
Ето! Знаех си аз... С тези мои крака само неприятности съм си навличала цял живот. Не, че имам нещо против... Те са дълги, прави, добре оформени, също като фантазиите ми, които ме преследват дори и наяве. Най - страхотни са ...
Ето! Знаех си аз... С тези мои крака само неприятности съм си навличала цял живот. Не, че имам нещо против... Те са дълги, прави, добре оформени, също като фантазиите ми, които ме преследват дори и наяве. Най - страхотни са ...
1263
7
Нежна обява
Скромна, запазена и добронамерена блондинка на 73 години, търси спътник в живота, с цел брак. До 56 години, несемеен, без деца, със собствено жилище в центъра на София. Да не пие, да не пуши, да не играе карти, да харесва домашния уют и „Вдовицата в бяло”. Да обича развлеченията, банкови ...
Скромна, запазена и добронамерена блондинка на 73 години, търси спътник в живота, с цел брак. До 56 години, несемеен, без деца, със собствено жилище в центъра на София. Да не пие, да не пуши, да не играе карти, да харесва домашния уют и „Вдовицата в бяло”. Да обича развлеченията, банкови ...
1406
18
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
