6 646 резултата
- Откъде се взе, бе, смешник?
- Ми... Аз... Такова...
- Какво такова, бе? Какво искаш?
- Ми, ти нали си принцеса... И...
- Бях принцеса, мойто момче. Сега съм само жена. ...
- Ми... Аз... Такова...
- Какво такова, бе? Какво искаш?
- Ми, ти нали си принцеса... И...
- Бях принцеса, мойто момче. Сега съм само жена. ...
1032
15
Купа сено, зелени стебла, облаци разплитат фини нишки. В поле от тишина проблясва синият пламък на свещ. В ръцете си усещам топлата перушина на сгушено врабче.
Дим от огън, изпарение на кипяща вода, полетът на птица остава невидима следа. Реката леко се полюшва, залюлява лодка и тя се клатушка бавно ...
Дим от огън, изпарение на кипяща вода, полетът на птица остава невидима следа. Реката леко се полюшва, залюлява лодка и тя се клатушка бавно ...
696
Колко лесно щеше да бъде, ако всички бяхме еднакви.
Ако искахме едно и също, ако мечтаехме за едно и също....
Нямаше да съществува несподелена любов и може би несбъднати мечти.
Нямаше да се налага да нараняваме хора, които не го заслужават, нямаше да нараняваме и себе си.
Защото е възможно да нарани ...
Ако искахме едно и също, ако мечтаехме за едно и също....
Нямаше да съществува несподелена любов и може би несбъднати мечти.
Нямаше да се налага да нараняваме хора, които не го заслужават, нямаше да нараняваме и себе си.
Защото е възможно да нарани ...
575
2
Празникът на Велико Търново- прослава на българската чест и величие
Празникът на старопрестолния град има стара и славна история. Датата е избрана неслучайно. Първото честване на 22 март като празник на Търново е на 22 март 1879 г. в църквата "Св. четиридесет мъченици", където е отслужен молебен. По ...
Празникът на старопрестолния град има стара и славна история. Датата е избрана неслучайно. Първото честване на 22 март като празник на Търново е на 22 март 1879 г. в църквата "Св. четиридесет мъченици", където е отслужен молебен. По ...
698
В наши дни можем да се похвалим с изключително високо ниво на комуникативност. Можем да общуваме от всяка точка на света с всекиго и по всяко време. Фейсбук не е боклук, прекарваме голяма част от времето си в едно виртуално пространство, търсейки информация за близки, познати и хора, които са ни гра ...
1406
4
Споменът не те беше спохождал от не помниш кога. Когато ти влезе в ума, се появи някак бегло. Мисълта те развесели - беше забравен вече - преодолян! Щом толкова време не се беше появявал, значи вече няма шанс. В резултат брадичката е веднага гордо вдигната, самочувствието лети по небесата.
Но след н ...
Но след н ...
967
1
Аз съм човек със странна природа - живея ден подир ден и понякога не ми остава време да се замисля защо, а може би и желание също нямам. Тръпна в очакване за най-доброто и когато то е пред мен - изсмивам му се в лицето и му обръщам гръб. Разчитам на търпението му, на добротата му да ме изтърпява так ...
1063
3
Усещаш ли как пролетта събужда всяка твоя клетка, пристъпя топла и обятията си разтваря? Килим от божури ти постила и те приканва да тръгнеш по нейния път. Изплита ти венец от уханна фрезия и те води, омайва те с любовта си и хиляди камбани в душата ти отекват. Отдай се на пътя на пролетта, зарей се ...
1126
5
Липсва ми. Нещо ми липсва. Зеленото в очите ти в онзи светъл ден? Не, отдавна превъзмогнах това. Ала нещо ми пречи сега и що е, не знам. Винаги нещо липсва. Винаги нещо няма да е както трябва, няма да е перфектно. Само първите неща са истински - първото докосване, първата целувка, първото приятелств ...
781
3
Дали зрелият поглед над нещата ги трансформира в simple състояние? Или наивното и по детски мило , и непредубедено съзнание ги „приема“ ? И се мъчи да ги разгадае? Оцветява ги в розово - цветът на Барби , цветът на красивите и с щастлив завършек приказки, розово небе... Илюстрации...
Дали опитът уби ...
Дали опитът уби ...
563
Копнея да създам най-перфектното произведение. Нещо като „Един сезон в ада” на Рембо, но в нов вариант. Мечтая да изразя с думи неизразимото, неописуемото, невъзможното. Искам да облека в слово най-тъмните кътчета на душата ми, на всяка душа. Искам да кажа онова, което никой не е успял да каже, да с ...
508
1
Животът е нещо, което върви.
Това първо изречение е особено. То утвърждава. Но да видим дали се справя само по себе си със задачата, която само си е поставило. Нека го разгледаме по-отблизо.
Животът е нещо, което върви- става ясно, че темата е животът. Голяма тема. Тема-бездна. Безмерна. Извънвремев ...
Това първо изречение е особено. То утвърждава. Но да видим дали се справя само по себе си със задачата, която само си е поставило. Нека го разгледаме по-отблизо.
Животът е нещо, което върви- става ясно, че темата е животът. Голяма тема. Тема-бездна. Безмерна. Извънвремев ...
495
Картина в бяла рамка,стояла закачена за пиронче на стената, вече полуизбеляла. Рисувана от стар, така и неизвестен художник. Даже не е и художник... а просто ценител на красотата с дарба почти изгубена във времето.
Небесносиният фон едва-едва се вижда... (но аз така добре го пазя в мислите си). Точн ...
Небесносиният фон едва-едва се вижда... (но аз така добре го пазя в мислите си). Точн ...
1157
Сърцето ù му принадлежеше, дори след годините, които бяха минали. С всяка изминала секунда, в която тялото ù се тресеше от тъгата, маските ù падаха една по една. Накрая останаха само сдържаните сълзи. Исках да я прегърна и да накарам всичко, да изчезне, но не можех да сваля гарда. Минутите минаваха, ...
637
Мислиш за мен! Зная! Усещам те!Помниш ли някога, бяхме само двама. Аз сънена и рошава, там на нашата поляна. Ти, див и по-влюбен от всякога. Пишеш с устни стихчета по голото ми тяло. Гъдел ме е! Спри де! Не, не спирай! Искам още и още! Насищане нямам! Очите ти тъмнеят. Оглеждам се в тях. Онази усмих ...
2476
5
74
Петък вечер.
Тръгваме. Най-после. Сякаш този ден никога нямаше да свърши. Ужасът на петъчните дни – работа (задължително всичката трябва да се свърши точно в петък), багаж, бързане, трафик, задръствания... Цариградско (кошмар)... Горубляне... Червено... жълто... зелено... Още малко... 60... 80... 10 ...
Тръгваме. Най-после. Сякаш този ден никога нямаше да свърши. Ужасът на петъчните дни – работа (задължително всичката трябва да се свърши точно в петък), багаж, бързане, трафик, задръствания... Цариградско (кошмар)... Горубляне... Червено... жълто... зелено... Още малко... 60... 80... 10 ...
669
5
Забелязали ли сте какво се случва, когато отворите чисто нова книга? Започвате да я разлиствате и всяка страница се намачква, след като веднъж сте я отгърнали. Цялата книга придобива друга форма от движението на ръката ви по листите и това е завинаги. Съдържанието не се променя, но след всеки читате ...
614
3
И след всички изминали години аз си оставам стъкълцето в окото ти, което те кара да мигаш, без да можеш да спреш. Което те дразни, влудява те, побърква те. А накрая те разплаква. Аз си оставам онова чуждо тяло в теб, което е точно на мястото си. Което твоето тяло разпознава толкова добре, че ако лип ...
854
2
И идва момент, в който разбираш, че каквото и да си направил за някого, то остава недооценено до момента, в който този човек не те изгуби и не разбере, че е имал единствено теб през цялото време. Тогава му става ясно, че никой друг не се е интересувал за него освен теб, че никой не се е старал да го ...
447
Изворът на живота
Едно момиче вървеше към дъгата. Тревата я усети случайно, когато стъпалата на надеждата ù докоснаха росата по цвета на земята. Първо замълча, а после заговори на дърветата. Едно от дърветата я попита къде е извора на живота. Момичето потърси в себе си, но откри само любопитство. Сл ...
Едно момиче вървеше към дъгата. Тревата я усети случайно, когато стъпалата на надеждата ù докоснаха росата по цвета на земята. Първо замълча, а после заговори на дърветата. Едно от дърветата я попита къде е извора на живота. Момичето потърси в себе си, но откри само любопитство. Сл ...
463
1
"Българийо мила, земя на герои..." А сега що си, майчице мила? Остана ли поне капчица чест у тези, окрали съдбата ни? Колко години те разпъваха, ръфаха? Колко рани лекува народа ни? И пак оцеля в тъмното, робсокото и беше горда със своите мъже.
А днес, мила родино, на твоя син - лъвския, на Апостола ...
А днес, мила родино, на твоя син - лъвския, на Апостола ...
887
2
Чувството те обзема. Една вълна се засилва към морския бряг, току ще се удари в голия хлъзгав камък и ще се разбие. Подгонена от устрема на своята ярост, тя завърта безпощадно частиците пясък, изпречващи се на пътя ù. Те се държат здраво за морското дъно, но не след дълго телцата им отмаляват и се п ...
1270
4
Какви ли коли щяха да карат приказните герои, ако бяха реални личности!? Може би такива...
Кашчей Безсмъртни със сигурност щеше да кара Фолксваген Голф... с пернишка регистрация. Та как иначе!? Такава кола може да се кара само от безсмъртен!
Баба Яга щеше да кара или Форд Ка, или БМВ тройка. Защо ли ...
Кашчей Безсмъртни със сигурност щеше да кара Фолксваген Голф... с пернишка регистрация. Та как иначе!? Такава кола може да се кара само от безсмъртен!
Баба Яга щеше да кара или Форд Ка, или БМВ тройка. Защо ли ...
719
1
7
Изгубих всичко…III
–Има ли някакво развитие в твоето битие,
което един ден да впиша в твоето житие?
–Както досега – нищо не намирам,
собствените ми мисли ме карат да умирам; ...
–Има ли някакво развитие в твоето битие,
което един ден да впиша в твоето житие?
–Както досега – нищо не намирам,
собствените ми мисли ме карат да умирам; ...
668
Чрез думите на своята героиня Амели Петрович в пиесата "В полите на Витоша", П. К. Яворов обрисува по следния начин народа ни: "... с много празници в календара и с никакъв празник в сърцата..." А в седмицата, в която за пореден път ще отпразнуваме 14-ти февруари, съвсем преднамерено си припомням за ...
617
3
Господи, искам да ти благодаря за срещите в живота ми!
За това, че ме срещна с достатъчно на брой неблагодарни хора, чрез които научих колко важно е човек да умее да е признателен дори и за най-дребния жест, защото в него е вложена частица от нечие друго сърце.
За това, че ме срещна с достатъчно на ...
За това, че ме срещна с достатъчно на брой неблагодарни хора, чрез които научих колко важно е човек да умее да е признателен дори и за най-дребния жест, защото в него е вложена частица от нечие друго сърце.
За това, че ме срещна с достатъчно на ...
1075
1
6
Следващите думи са писани в студен зимен ден. Записки са от едно от поредните лутания с метра из негостоприемна европейска столица. Резултат са от най-съкрушителната раздяла. С нея сега ни делят един Атлантически океан, а един друг ни събира.
***
Ярост.
Ядосан съм ти. Лиза беше русо лъчезарно момиче ...
***
Ярост.
Ядосан съм ти. Лиза беше русо лъчезарно момиче ...
508
1
Изгубих всичко… II
–Е? По-добре ли си от миналия път, когато разговаряхме?
–Не съм и никога няма да бъда!
Ах, страдание, страдание…
Защо тъй безмилостно и жестоко ме измъчваш, ...
–Е? По-добре ли си от миналия път, когато разговаряхме?
–Не съм и никога няма да бъда!
Ах, страдание, страдание…
Защо тъй безмилостно и жестоко ме измъчваш, ...
766
Защо хората, които обичаме най-много ни нараняват, най-много ни огорчават и най-много болки ни причиняват? Защо? Нима това е от онези въпроси, на които не можем да си отговорим или просто отговорът е някъде вътре в нас и трябва сами да го открием. Вярваш, доверяваш се, доказваш любовта си, обичаш и ...
536
Надежда не крепи ме вече!
Помниш ли деня, в който тя се роди?
Помниш ли смеха й ?
Първите й стъпки?
Първите й думи?... ...
Помниш ли деня, в който тя се роди?
Помниш ли смеха й ?
Първите й стъпки?
Първите й думи?... ...
447
Искам тази нощ да ме сънуват - и двамата. Единият като неосъщественото желание, което го изгаря отвътре и при което можеше да остане, но не пожела достатъчно, а сега съжалява ужасно много. А другият - като момичето, с което пропуснаха любовта... Което той знаеше колко много го иска, макар че никога ...
469
Ако Животът беше пътуване с влак, сигурно то щеше да започне от една малка, но толкова слънчева гара - гарата на безгрижното детство! Локомотивът ще изсвири, по-точно - изпищи, и ще потегли от първи челен коловоз на Живота. В началото влакът на Живота ще бъде експресен, след това бърз, пътнически и ...
559
1
1
Всичко…
–Здравей, как си?
–Зле съм. Мисля, страдам и се мъча,
изгубих всичко и не зная дали ще мога да си го намеря,
всичко, що ме караше да съм щастлив, го няма вече. ...
–Здравей, как си?
–Зле съм. Мисля, страдам и се мъча,
изгубих всичко и не зная дали ще мога да си го намеря,
всичко, що ме караше да съм щастлив, го няма вече. ...
807
-Когато свикнеш с нея до такава степен, че тя престане да те притеснява, това до голяма степен започва да напомня на смъртта... Не свиквай с болката! – Струваше ù се, макар да не бе съвсем сигурна, че монахът се усмихна... или просто очите му се присвиха и единственото, което успя да забележи бе, че ...
1237
1
НОЩЕН МОНОЛОГ
импресия
Понякога човек има нужда да откъсне ален зюмбюл, да вдъхне от сладкия му аромат и да забрави мислите си за миг. Да изпие топло кафе. Да запали досадна цигара. Да погледне небето. Да погали звездите. Да прегърне луната. Да изтрие себе си от битието...
Седя и умувам за пукващата ...
импресия
Понякога човек има нужда да откъсне ален зюмбюл, да вдъхне от сладкия му аромат и да забрави мислите си за миг. Да изпие топло кафе. Да запали досадна цигара. Да погледне небето. Да погали звездите. Да прегърне луната. Да изтрие себе си от битието...
Седя и умувам за пукващата ...
704
- Гримът ти отново не е почистен добре. Какъв дегримьор използваш?
- Ами...какъвто има в тетъра. Тоалетно мляко с жожоба, с краставици...
- Ти не си наред! И сигурно е българско, бас държа! Българско ли е?
- Май, да... Какво лошо има?
- Не, няма лошо, само дето е евтинджос и е отврат. От друга стран ...
- Ами...какъвто има в тетъра. Тоалетно мляко с жожоба, с краставици...
- Ти не си наред! И сигурно е българско, бас държа! Българско ли е?
- Май, да... Какво лошо има?
- Не, няма лошо, само дето е евтинджос и е отврат. От друга стран ...
961
1
6
Тежките драперии – прашните завеси на храма, ритуалността, помпозните одежди и лъскави накити, целият богослужебен асортимент – муден, тромав и досадно изкуствено тържествен с приповдигнати екзалтирани гласове. Изпод всичко това, ако можеш да видиш Христос, ако можеш да Го съзреш, ако можеш да живее ...
637
Мери Хариет пиеше сутрешното си кафе. Почувства се подтисната от ужасяващите репортажи. Превключи на друг канал, където фанатизиран свещник подробно обясняваше вредата от изправителните терапии на правителството, прилагани на престъпно проявили се личности, определени като обществено опасни. Той твъ ...
624
Не се случваше често нощта да падне над Селото на прокажените, без от там да се надигне отчаяният им вопъл към небесата. Техните проклятия към Създателя и стоновете на умиращите, смесени с вонята на разлагаща се плът, сякаш изпълваха въздуха с ужаса на Апокалипсиса… Но в онази нощ, когато доведоха П ...
804
2
Можете ли да обичате?
Знаете ли какво е да обичаш? И да бъдеш обичан? Повечето от вас знаят.
А кои от вас обичат, но не им отвръща със същото?
Кои от вас са запознати с тази гнусна болка?
Всички вие. А които не сте, не се безпокойте, ще дойде и вашият ред. ...
Знаете ли какво е да обичаш? И да бъдеш обичан? Повечето от вас знаят.
А кои от вас обичат, но не им отвръща със същото?
Кои от вас са запознати с тази гнусна болка?
Всички вие. А които не сте, не се безпокойте, ще дойде и вашият ред. ...
707
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
