40 835 резултата
Събуждам се.
От онзи нервен сън, всъщност полусън... Заслушвам се.
Гершуин... Summertime" от "Порги и Бес". Една моя мечта. Да гледам операта на живо.
Ставам и паля цигара. Излизам на терасата. Чува се много по-добре. Джаз-опера посред нощ...
На отсрещната тераса виждам силует и огънче. Мисля си: Ощ ...
  901 
Неподлежащо на определие стенание на влюбена душа...
Потресаващо е, когато животът те изправи пред врата, която никога повече не би искал да отвориш. Стоиш пред нея, гледаш табелката и чувстваш как душата ти те тегли навътре към познатата опустошителна буря, а разумът ти припомня за цялото страдание ...
  1349 
Впива се нежно самотата остра. Попи пак... мастилото по белия лист. Остави пак един свят на загатки безлюден. Чакащ трептяща топлина, една червенина, едно потрепване. Краят на приказката, далеч не близък с реалността. Той я целуна и си замина...
  835 
Средата на януари е. Чета писмото Ви, Николас, а свещта прокапа върху него. Като сълза. И после се втърди. Като печат. Като спомен. Като оставане. Отгоре му. Като сърцето ми към Вас. Жадно за напояване. Николас...
Казвате, че съпругата Ви се е разболяла, но ще се оправи. Да, хубаво е това. Навярно е ...
  848 
Таня слезе от колата и влезе в сградата. Беше вечерта на 14 февруари, Свети Валентин. Трябваше да се събира с класа си но в последния момент реши да се събере с класа на най-добрата си приятелка. Когато слезе по стълбите, миризмата на цигарен дим, шумна музика и виковете напомняха, че не се празнува ...
  1260 
Имало едно време една жена и един мъж. Имало ги е едно време, има ги и днес. Те си имали само една дъщеря и тя била толкова глезена, че нищо не й се отказвало.
- Ало, мамо, купи ми нов лак. Този не ми подхожда на блузката.
- Ало, тате, донеси ми пица за обяд. Вкъщи няма нищо за ядене.
(Връщат се май ...
  11869  11 
"Как ли е пронизано сърцето ти от болка,
щом дори нощта не може с мир да те дари?"
Странстваща е моята душа... Плаче и покой не намира. Бяга и търси, а вятърът носи сладникавите песни, които са като отровни куршуми за сърцето ми, но продължавам упорито да се самоизмъчвам, без да се опитам да спра бо ...
  975 
Животът... какво е той? Колко струва? Нима вече и той се обезцени и стана незначителен за другите? Хората живеят ден за ден и ги е страх да мислят за утрешния, защото не знаеш какво те чака зад ъгъла. Толкова много неща има за научаване, а ние сме тук за толкова малко време, а и не проявяваме такова ...
  1194 
ПРОЛОГ
Колиба от черепи
25 юли, 21:27 ч.
Гората Итури,
ДР Конго ...
  1028 
Стъпките й тежко кънтяха в близките сгради. Краката й, обути в кубинки, леко потрепериха. Това бе твърде призрачно и страшно дори и за нея. Съзнанието й се отърси от остатъците алкохолна мъгла. Страхът направи онова, което студа не можа. Тя сложи слушалките на mp3-то. Метълът заглуши всички звуци. М ...
  1005 
... и отново му се случи - по същия странен и неочакван начин - всичко за няколко секунди му се изясни. И то толкова ясно стана, че дори сам той се обърка. Февруарското рязко затопляне някак предразполагаше за всичко това. Видя себе си, както духът на току-що умрял вижда тялото си. И най-сетне разбр ...
  1027 
Исках да бъда дете. От онези будните деца, зад чийто очи се крият факли, като във някоя древна съкровищница с древни мухи и комари; дете, което вкусва морето с върха на своите пръсти и дразни небцето си с дъха на небето над Ориента; дете, което събира света с отворени шепи, като фокусник, който прав ...
  842 
Самотник в нощта лута се из улиците на града. Беден, без пукната пара, гледа с тъжен поглед витрините на магазините. Красиви и прекрасни играят светлините в очите на човека. А той, горкият, мечтае само за късче хляб. За късче хляб да сложи в устата си.
Студена е нощта, а палтото е тънко. Свит, трепе ...
  840 
Ето ги - ослепително блестят на слънцето позлатените кубета на храм-паметника „Рождество Христово" край Шипка. Каква разнообразна картина околовръст на това място. В пред балканските пазви - безкраен низ от разпилени по долини и рътлини малки селища. Отвсякъде като от магия погледът се насочва към т ...
  1068 
Хиенката Върджил беше гладен, много гладен. Коремчето му подскачаше като бейзболна топка и изобщо не го свърташе на едно място. От часове обикаляше около лъвския прайд, който доволно обядваше. Менюто беше млада газела, една от лъвиците доста се постара докато я подсигури. Първи хапна както се полага ...
  837 
Почти идИално
Слънчевите лъчи преминаваха през прозореца в малката стая. Беше късна сутрин и нямаше нищо друго, което да осветява помещението. Освен прозорец, стаята си имаше врата, под, върху който се намираше стара разпокъсана черга, както и легло. То беше не оправено, но без това нямаше какво да ...
  1389 
Превъплъщение
Часовете бавно и агонизиращо се нищеха един след друг. Все още бе сутрин, но неговите мисли бяха далеч отвъд това време. Рано или късно щеше да се свечери и луната щеше да се надигне с цялата си сила. Дори самата мисъл за това го изпълваше с трепет и ужас.
Не можеше да се концентрира. ...
  1463 
НАЧАЛОТО:
Началото ли? В началото бил Адам и това обяснява всичко... Та кой би объркал по-ефективно живота на бедната Ева?!
Това е моят живот... Изпълнен с миризливи фасове, ниско калорична храна и тичкане по баирите на Панчарево, като пъдпъдък... И защо това? За да го забравя естествено! Странно за ...
  2316 
Продължение на http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=98976
Вратата зад Марга хлопна и ключалката изщрака. Под вратата се плъзнаха два ключа. Тя взе единият и отключи големият съндък – еднистваният предмет в малката гола стая. Вътре беше цялото й имущество – оръжията, броните, щитовете. Все о ...
  1099 
НАТИСНЕТЕ ГО ПО-СИЛНО
Ще се десенсибилизирам,
ще забравя и теб, и него,
а после ще забравя,
че съм ви забравила и ...
  1393 
Втората приятелка на Ени се казваше Елена. Още щом се видяхме, ми се метна на врата.
- Охоо, сладък... Ени къде те е крила до сега? Гледай я ти нея, винаги взима най-доброто за нея. Обаче сега ще те опитам и аз.
Тук нещата ми бяха ясни. Нямаше приказки или поне не толкова много. Те се сведоха до опл ...
  2247  19 
Тази нощ ще съм сама, просто не мога да повярвам. Мъжът ми е в командировка и ще се прибере чак утре. Имах нужда от тази почивка. Ще си сипя едно питие и ще си пусна някой лек филм за разтоварване. Ох, пак звъни.
- Кажи, любовнико!... Как какво правя, излизам от банята. Не, никъде няма да ходя, ще с ...
  1731  23 
Симона стана от масата. Момчил стана да я изпрати, но тя го бутна. Беше й писнало от самонадеяни идиоти. Слезе по стълбите и се качи в първото такси. Беше на 18 - висока, с дълги прави крака, голям бюст, дълги къдрави коси и сини очи. Знаеше, че всички мъже я оглеждат, все пак беше голяма красавица. ...
  1567 
Прибирахме се вкъщи. Гледах лицето си, което се отразяваше в стъклото пред мен. То се намираше пред седалката и правеше разстоянието пред нея още по-тясно. Наблюдавах ръцете си, които описваха фигурки във въздуха, докато ти разказвах какво бях сънувала миналата нощ. Това се повтаряше всяка вечер. И ...
  1366 
Марина
Гъста мъгла обвиваше града. Студ. Хората гледаха по-малко да се мяркат по улиците на града. В този забързан и неприветлив ден едно момиче с окъсани дънки седеше на тротоара и гризеше нокътя на пръста си. Разпуснатите и кестеняви коси се спускаха над раменете на момичето. От терасата на сивия ...
  814 
По-рано чествахме годишнина от обесването на Левски. Може би защотото ни е било интересно как се е борил за целите си, как се е лишавал и т.н.
Сега във всеки от нас живее един Апостол.
Нека днес, освен Левски, да споменем и нашата вяра и да си пожелаем да нямаме предатели покрай себе си!
  1017 
Господня вечеря (Причастие) + бонус!*
Вземете, яжте! Хлябът е моето тяло. - взе и чашата и като благодари, даде им и рече:
Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете. Но казвам ви, че отсега няма да пия вече този плод на лозата до онзи ден, к ...
  1418 
Обичам те, Исусе!
Всяка част от мен те обича!
Обичам те, Исусе!
Всичко живо върви след Теб!
Обичам те, Исусе! ...
  2169 
В ролите: Доника - Jane_d (Деси Инджева)
Мира - Mili4ka (Мила Нежна)
В ролята на Христо - рожденика Романтик (Христо Костов)
Мира връхлетя като хала в кабинета. Усети се чак като отвори вратата. "Слава богу, подранила съм, Доника още не е дошла". Часовникът на стената показваше осем без десет. Въпре ...
  3229  14 
Наскоро надникнах тук-там из сайта и бях "леко" учудена от полемиката и дребнотемието, което се вихри...
По този повод искам да Ви задам един въпрос и съответно да Ви предложа отговор. Дано той Ви провокира... или поне да прочетете написаното...
Кои са седемте чудеса на света?
Отговорът на този въпр ...
  1306 
Какъв е смисълът на живота? Дали човекът е на този свят с някаква цел или просто е фаза от историята на тази планета? Може ли светът да бъде променен или единственият начин е да се самоунищожи и да си отиде, както много предишни създания по тази земя? Има ли нещо, което ни ръководи и напътства или п ...
  1153 
И вървя по улицата съвсем сама. Сложила съм си тъмните очила, за да не видят хората очите ми, дали част от красотата си, плачейки за теб. А навън е облачно. Няма ни грам слънце, но аз съм с очила и то не заради погледите, а обратното - защото искам да се скрия и никой да не ме забелязва. Вървя и сре ...
  1282 
След един ден отидох в бара. Още с влизането я видях. Седеше на сепарето с цигара в ръка и кафе с кола. Приближих се и казах:
- Съгласен съм! Не зная какво още ще искаш от мен, но съм готов да изживея новите емоции.
Ени се усмихна.
- Седни! Едно малко бренди и кафе. – поръча тя на сервитьорката.
По- ...
  3240  45 
Тъжна равносметка на 30 годишен живот. Но за съжаление е така. Официалната жена е като официалната рокля. Неудобна, скрита на тъмно, вадена при необходимост.
Как се сдобиваш с това определение е трудно да се схване. Просто минава малко време и осъзнаваш, че си официалната. (това след брака)
Мен напр ...
  2105  20 
Не само, че никой не се радва на щастието на ближния, но и всячески се опитва да го разруши, напъван от завистта и злобата си...
Човекът би трябвало да е създанието с най-високо съзнание!
За съжаление, като се огледам наоколо, виждам само озъбени твари - нелепи, брутално неискрени усмивки.
Не само, ...
  1085 
Разказът се посвещава на 90-годишнината от създаването на ПФК "БЕРОЕ" и на верните му фенове
Тази история говори за петли и футбол. Поради това е странно, че Франция не участва в нея. Тази история е за фенове. Само за фенове! Действието се развива в два града - в Милано и в Стара Загора. Има зрелище ...
  1327 
Там, където свършват приказките
Едноактна камерна пиеса
Канцелария. Бюро, на което има само преносим компютър. Шкафове с папки, на които стоят надписи на последните петнайсетина години. Пред бюрото празен посетителски стол. Зад бюрото - голям директорски стол. На него седи строго облечена служителка ...
  2616 
***
Колко прегради рушим ежеминутно, докато стигнем до същината на въпросите?! Овдовелите ни усещания скрибуцат под напора на отминали постулати. Превързваме пропукани устни, които кървят от неизречени слабости и закриваме очите си - за да не ослепеят.
Тъмно, по-тъмно, забрава...
Броим изгладнелите ...
  875 
Страх
Усети ли студената тръпка, пробягваща по теб? Пулсът ти се забързва, дишаш учестено, усещаш как забързваш ход. Защо имаш чувството, че нещо те преследва? Обръщаш се. Зад теб няма никого. Забързваш още повече. Някой те преследва. Но няма никой!
Вече тичаш. Но какво става с теб? Ледени тръпки ла ...
  1133 
Тя седеше в мрака, с обляно от сълзи лице! Свита на кълбо в ъгъла на леглото, плачеща като дете, търсеща причина да живее. Но явно не я намираше. В ръцете и, посинели и от студа, се виждаше нещо... Това беше снимка. Негова снимка! Снимка на мъжа, който тя обича! Мъжа, на който принадлежи, мъжа, за к ...
  2817 
Предложения
: ??:??