40 835 резултата
Глава 17 - Аксаза
Някъде из високата черна кула на гилдията на некромантите той седеше в тъмнината и чакаше тя да се появи. В една черна и празна отвътре ставя без никакви прозорци, той я чакаше.
Черната фигура, покрита изцяло с некромантска черна роба, се появи от тъмната част на помещението. Робат ...
Някъде из високата черна кула на гилдията на некромантите той седеше в тъмнината и чакаше тя да се появи. В една черна и празна отвътре ставя без никакви прозорци, той я чакаше.
Черната фигура, покрита изцяло с некромантска черна роба, се появи от тъмната част на помещението. Робат ...
1126
Понякога се чувствам като чайка (може и от кръвното да е).
Понякога като лайно от чайка.
Понякога съм хитра като куче.
Понякога съм като кебапче с кучешко.
Понякога в душата ми е пролет. ...
Понякога като лайно от чайка.
Понякога съм хитра като куче.
Понякога съм като кебапче с кучешко.
Понякога в душата ми е пролет. ...
1137
3
Времената се разлистват, дните се стелят като есенни мъгли по полята на нашите души. Пясъкът тече, стъклено.
Светлината се разстила по петнистата земя, летлива утринна зора, замаяни пред нея, в прегръдката на тази топлина, изпращаме погледите си някъде след златоструйните вълни, там, където свършва ...
Светлината се разстила по петнистата земя, летлива утринна зора, замаяни пред нея, в прегръдката на тази топлина, изпращаме погледите си някъде след златоструйните вълни, там, където свършва ...
871
4
Първа част
Оловният войник
... Този обладан от демони свят...
Карл Сейган
1. Дъжд ...
Оловният войник
... Този обладан от демони свят...
Карл Сейган
1. Дъжд ...
1108
„Тази земя е създадена от Твоите ръце, Татко, но те не го осъзнават и искат да смачкат реколтата Ти, Отче, но Ти ни пазиш и закриляш, за да сме обгърнати от защитата на прекрасните Ти и милостиви ръце и така никой няма да ни отнеме живота, защото Ти ни очакваш отвъд небесата, за да ни отведеш в Рая, ...
1314
4
Измяната
Тази история започва така: едно най-обикновено момиче си харесва момче, но то си пада по друга...
Момичето е отчаяно, загубило е любовта си, но среща надежда в този студен свят в лицето на това момче. След известно време момчето проявява интерес към нея. Но сърцето на момичето е объркано... ...
Тази история започва така: едно най-обикновено момиче си харесва момче, но то си пада по друга...
Момичето е отчаяно, загубило е любовта си, но среща надежда в този студен свят в лицето на това момче. След известно време момчето проявява интерес към нея. Но сърцето на момичето е объркано... ...
802
1
„... През цялата изминала седмица Стела неизменно присъстваше в болничната ми стая. Невъзможността да се разделим будеше недоумение в околните и пораждаше безумна надежда в изтерзаното ми сърце. Не знаех с какво съм заслужил подобно щастие, но го приемах, държейки го здраво в ръцете си, без да му да ...
1177
6
История за Зима и закъснелия сняг
(Откъде идват снежинките?)
Декември
Ден подир ден листата на дърветата окапаха, клоните оголяха, стана студено. Есен си тръгна и дойде време по- голямата и сестра да я смени и да покрие земята с пухкав сняг. Ала Зима се бавеше. Децата нетърпеливо поглеждаха към небе ...
(Откъде идват снежинките?)
Декември
Ден подир ден листата на дърветата окапаха, клоните оголяха, стана студено. Есен си тръгна и дойде време по- голямата и сестра да я смени и да покрие земята с пухкав сняг. Ала Зима се бавеше. Децата нетърпеливо поглеждаха към небе ...
2433
1
В късната зимна нощ едно момиче сковано е от вечен лед. Стои само в гроба пуст и леден. Забравено от всички. Забравено от "своите приятели". Забравено дори от "своята любов". Плаче в своя вечен сън, че никой, никога за нея не се е интересувал, плаче, че имаше приятели, които нож в гърба и забиха. Пл ...
1387
4
Несподелени любовни чувства
Марина познаваше Йордан още от дете. Той беше гадже на нейната братовчедка.
Двете момичета не бяха много близки.
Марина пожела приятеля на Катя с една мисъл, но веднага я потисна, спомняйки си десетата божия заповед.
Това се случи на бала на братовчедка й, когато Марина б ...
Марина познаваше Йордан още от дете. Той беше гадже на нейната братовчедка.
Двете момичета не бяха много близки.
Марина пожела приятеля на Катя с една мисъл, но веднага я потисна, спомняйки си десетата божия заповед.
Това се случи на бала на братовчедка й, когато Марина б ...
5326
8
Понякога и аз така се чувствам - изгубена... лутаща се между реалност и мечти, блуждаеща в пространството от хорски клюки и завист... заобикалящи ме всеки ден и не намирам покой, понякога дори и в съня...! А само там се чувствам, че съм себе си сега, само там не ме следят мръсните погледи на чужди х ...
805
Бог те обича, закриля, пази и е една истинска защита за теб!
Бог е опората под краката ти!
Бог те прави по-силен след всяко нещо, което те е наранило!
Бог е мил с теб винаги, просто трябва да го осъзнаеш!
Бог ти дава храна всеки ден, за да не си отпаднал! ...
Бог е опората под краката ти!
Бог те прави по-силен след всяко нещо, което те е наранило!
Бог е мил с теб винаги, просто трябва да го осъзнаеш!
Бог ти дава храна всеки ден, за да не си отпаднал! ...
1418
1
Първата официална история за сътворението се появява в епоса за Гилгамеш. Но в апокрифното евангелие към него се обяснява как Бог Ха, като вижда Безкрая, в който е попаднал и липсата на интелигентна компания, създава това уникално, неповторимо и неустоимо зеленооко-дългоопашато създание Ламята Спаск ...
1130
2
Стегна ме нещо шапката напоследък. Таман наех как да впрягам творческата си енергия в писане, и някои хора пак недоволни. Ами какво да правя? Да се карам на детето ли? Да си го изкарвам и на без това вечно потърпевшия съпруг? Ами хайде, съжалете го! И той душа носи! Прежалете се и вие малко, джанъм! ...
1488
14
Някои казват, че книгата на живота се пише от неговото раждане. Защо е така?Малко могат да отговорят...
Аз ще започна от мига, в който оставих сърцето си далеч, назад в историята, под палещото тропическо слънце, на камъните, на брега на Моето Море.
Малко са хората, които мъчат съзнанието си в опит д ...
Аз ще започна от мига, в който оставих сърцето си далеч, назад в историята, под палещото тропическо слънце, на камъните, на брега на Моето Море.
Малко са хората, които мъчат съзнанието си в опит д ...
1313
1
Бързам.
Уморена съм от работа, леко напрегната от предстоящата вечер. Ще имам гости. Обичам приятелските вечери, но днес като че ли нямам нужното настроение. Близо съм до банкомата на Окръжна болница. Трябва да дръпна някой лев, после хипермаркета, после салатите, ордьоврите... Не! Определено нямам ...
Уморена съм от работа, леко напрегната от предстоящата вечер. Ще имам гости. Обичам приятелските вечери, но днес като че ли нямам нужното настроение. Близо съм до банкомата на Окръжна болница. Трябва да дръпна някой лев, после хипермаркета, после салатите, ордьоврите... Не! Определено нямам ...
786
3
Думите са празни звуци, в които няма да откриеш вечността. Тя - вечността - няма да се разлее по кожата ти, когато чуеш: "Обичам те", няма да тръпне по устните ти, когато казваш: "И аз теб", няма да остане по белите листи, когато я обличаш във фрази.
Един миг в очите ти е повече от цялата вечност, к ...
Един миг в очите ти е повече от цялата вечност, к ...
1158
1
КАК ДА ПОМОГНА...
- Какво да правя? Боже, докога?...
Срещу мен седеше най-добрата ми приятелка и плачеше. Не знаех какво да й кажа. Попитах я какво се е случило, толкова ли е лошо? И тя започна:
- Нали знаеш мила, че се разделих с мъжа си преди три години. Оттогава живея при нашите. Преди две години ...
- Какво да правя? Боже, докога?...
Срещу мен седеше най-добрата ми приятелка и плачеше. Не знаех какво да й кажа. Попитах я какво се е случило, толкова ли е лошо? И тя започна:
- Нали знаеш мила, че се разделих с мъжа си преди три години. Оттогава живея при нашите. Преди две години ...
1027
1
Небесното дърво
Там нейде на една полянка, в една ничия гора, се извисявало гордо едно кичесто дърво. То било толкова високо, че на този, който го гледал от земята, се струвало, че върхът на това дърво достигал небесата. И там, точно на върха, имало орлово гнездо. Двете птици снесли своето първо яйц ...
Там нейде на една полянка, в една ничия гора, се извисявало гордо едно кичесто дърво. То било толкова високо, че на този, който го гледал от земята, се струвало, че върхът на това дърво достигал небесата. И там, точно на върха, имало орлово гнездо. Двете птици снесли своето първо яйц ...
1371
1
Преди да умре, едно момиче казало на любимия си „Обичам те... не позволявай на тази любов да умре... защото ще се върна " Момчето погледнало към гаснещата девойка и без да се замисля, се заклело във вечна любов... Когато любим човек си отиде от този свят, ние не вярваме, че може да се върне и затова ...
1104
2
Исусе, аз се нуждая от Теб в моя живот!
Исусе, аз искам да Те следвам!
Моля Те, Спасителю, не ме изоставяй!
Не ме забравяй!
Твоята подкрепа е най-важното за мен! ...
Исусе, аз искам да Те следвам!
Моля Те, Спасителю, не ме изоставяй!
Не ме забравяй!
Твоята подкрепа е най-важното за мен! ...
1422
4
Беше ноември... студена зимна вечер... Тя беше нощна смяна...
Оказа се, че нея вечер ще има купон на работното й място. Огледа се - всичко си беше уж същото - обстановката и хората дори, с изключение на едно момче, което виждаше за първи път.
Засякоха си погледите за няколко секунди - Той не беше ни ...
Оказа се, че нея вечер ще има купон на работното й място. Огледа се - всичко си беше уж същото - обстановката и хората дори, с изключение на едно момче, което виждаше за първи път.
Засякоха си погледите за няколко секунди - Той не беше ни ...
1351
Съвсем отегчително е човек да прави опити да изпита пълните възможности на своя ум. Но истински занимателно би било, ако постоянно се стреми да ги затрие; и надскочи окончателно.
991
1
По паважа се стичат умопомрачен проклятия. Спи дъждът, а светлината безумно препуска в мъгла. Тревожни вопли вплитат отминаващите мигове и ги захвърлят в тиха безпросветност, за да запазят част от и без това изчезващата човешка духовност. Началото на едно падение, предначертано от собствените му сла ...
942
2
Раздяла с първата любов
Кристина и Преслав бяха гаджета от две години, през които се обичаха лудо, всеотдайно, безрезервно. Нищо не подсказваше края на тяхната любов.
Но той дойде изневиделица, стоварвайки се върху крехките им рамене, смазвайки ги с непоносимата си тежест.
Преслав замина да следва в ...
Кристина и Преслав бяха гаджета от две години, през които се обичаха лудо, всеотдайно, безрезервно. Нищо не подсказваше края на тяхната любов.
Но той дойде изневиделица, стоварвайки се върху крехките им рамене, смазвайки ги с непоносимата си тежест.
Преслав замина да следва в ...
2277
4
Вървеше и си мрънкаше наум... А и защо обу тия кокили днес...
Мислите й скочиха като опарени, блокира всичко в нея. Отсреща някакви хлапета, вързали на синджир едно кученце, си играеха на въртележка. Жива. Редуваха се в садистичната си игра и крещяха: "Давай, по-силно! Гле'й как скимти." Тя се стрел ...
Мислите й скочиха като опарени, блокира всичко в нея. Отсреща някакви хлапета, вързали на синджир едно кученце, си играеха на въртележка. Жива. Редуваха се в садистичната си игра и крещяха: "Давай, по-силно! Гле'й как скимти." Тя се стрел ...
1135
5
Не знам как да започна. Тъжно ми е. Много ми е тъжно и празно, и болно... Имам за какво да пиша, имам и готови стихове, но някак нямам желание. Струва ми се, че всичко се срутва над главата ми и не мога да изляза от руините. Щом подам малко глава - нови срутвания се подават. Аз ли не мога да се спра ...
1170
1
Пиеса в едно действие за скитници,(не)съществуващото приятелство,един изоставен театър и много паузи
В залата влизат няколко скитника. Говорят си нещо, мърморят и решават, че ще преспят в изоставения театър - там никога не се играят представления, тихо е и никой няма да ги гони оттам, пък е и малко по-топло, отколкото навън. Сядат всеки на различен ред и се сгушват в дрипите си.
Тежката плюшена зав ...
Тежката плюшена зав ...
1155
5
Хладен вятър навести моята душа.
Остана дълго и си тръгна,
ала в мен още вали,
не се премахва този белег,
не се лекува тази рана. ...
Остана дълго и си тръгна,
ала в мен още вали,
не се премахва този белег,
не се лекува тази рана. ...
793
1
Хората минават покрай мен сега и какво да видят - една изстрадала душа. Без теб съм нещо, но и с теб не съм това, което искам. Не желаех да ме напуснеш, но така и жадувах да си отидеш, защото с таб се чувствах като затворник в моя собствен свят. С теб не успях да открия себе си, но и без теб не успя ...
769
1
Останал без пукнат грош, луташ се из улиците на съзнанието. Без смисъл, без посока да продължиш пътя е душата. Вървиш по прашните пътеки на представите си и мислиш. Мислиш какво да правиш... В този момент палиш ти цигара. Но едва ли ще реши теглото ти. Вдишваш цигарения дим и сякаш става по-леко. Да ...
772
1
Отворих очи, той се беше надвесил над мен и ми говореше. - Прости ми, моля те, прости ми! - лежах в леглото полугола. Той беше развързал колана на хавлията ми и лежеше до мен. Какво се беше случило... Ще откача!!! Ще полудея, не издържам повече! По дяволите, та аз дори не си спомням името му! Как се ...
1468
24
- Здравей! – прошепнах тихо, а тя подаде ръката си. Поех я и я ценунах. Тогава усетих как тя леко потръпва.
- Ела, седни тук! Трябва да поговорим... - промълви тя, отне ръката си от моята и направи жест към стола.
Аз я гледах втрещен. Тя се бе разхубавила адски много. Изглеждаше като принцеса – толк ...
- Ела, седни тук! Трябва да поговорим... - промълви тя, отне ръката си от моята и направи жест към стола.
Аз я гледах втрещен. Тя се бе разхубавила адски много. Изглеждаше като принцеса – толк ...
999
1
Ти знаеше ли, че дърветата
със корени дълбоко вплетени в земята
и с върхове стремени в небесата
разказват прастаринни приказки. . .
Веднъж ги чух да си шептят ...
със корени дълбоко вплетени в земята
и с върхове стремени в небесата
разказват прастаринни приказки. . .
Веднъж ги чух да си шептят ...
1052
1
ПЕЧАЛНО
Искаха да си премерят пиСалките, но допуснаха печаЛни грешки - объркаха "С" със "Ш" и вместо "хайку", написаха "хуйку".
Искаха да си премерят пиСалките, но допуснаха печаЛни грешки - объркаха "С" със "Ш" и вместо "хайку", написаха "хуйку".
961
2
Човекът с маската
Всяко събуждане е съпроводено с поредната маска. Лицето му не изразява емоция, а само фалш и лъжа. Това е неговият начин да бъде силен и неуязвим. Устните му се извиват в безразлична усмивка, но защо очите му говорят друго? Къде е границата с реалното? Нищо в неговия живот не е ист ...
Всяко събуждане е съпроводено с поредната маска. Лицето му не изразява емоция, а само фалш и лъжа. Това е неговият начин да бъде силен и неуязвим. Устните му се извиват в безразлична усмивка, но защо очите му говорят друго? Къде е границата с реалното? Нищо в неговия живот не е ист ...
1177
3
Те се познаваха. Живееха на една улица. Всеки ден вървяха заедно по един и същи път. Тя беше луда по него. Обичаше го така, както никой никога не бе обичал. За нея той бе цел в живота, възхищаваше му се, даваше живота си за него. Беше всичко, което големите й кафяви тъжни очи виждаха.
Една вечер нау ...
Една вечер нау ...
1129
2
Глава шестнайсета - Третият тунел
В тунела на Закриус, Джу и Кориус се чуваха тежките стъпки на полу-орка и постоянното му ръмжене. Кориус окончателно беше решил да млъква и да пее наум, тъй като всеки път като запееше, Джу го изглеждаше накриво. Закриус ходеше най-отпред с много по-голяма предпазли ...
В тунела на Закриус, Джу и Кориус се чуваха тежките стъпки на полу-орка и постоянното му ръмжене. Кориус окончателно беше решил да млъква и да пее наум, тъй като всеки път като запееше, Джу го изглеждаше накриво. Закриус ходеше най-отпред с много по-голяма предпазли ...
977
3
Вятърът плаче като ранена птица. Най-волният от всички се разплака, защото свободата го притиска и души в миловидна на пръв поглед прегръдка. И превърна болката си във изкуство... Дирижираше със нежни повеи, а листата като цигулки поеха мелодия и музика вълшебна се разля от шепата на облака и напои ...
906
6
***
Колекционирам желания. Искрени, жални, отчаяно-жадувани...
Най-много са ми от детството. Съхранявам ги в пъстри кутии, пълни с пух и цветен прашец от ненапъпили розови цветове. Редя ги педантично по дати и по години, по сила и по степен на реализация. Най-много са несбъднатите, затова са ми и по ...
Колекционирам желания. Искрени, жални, отчаяно-жадувани...
Най-много са ми от детството. Съхранявам ги в пъстри кутии, пълни с пух и цветен прашец от ненапъпили розови цветове. Редя ги педантично по дати и по години, по сила и по степен на реализация. Най-много са несбъднатите, затова са ми и по ...
847
9
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
