40 835 резултата
„Човешките взаимоотношения са като пясъка, който държим в ръка, докато и малкото не бъде разсипано..."
Немирните детски ръчички загребваха шепи от златистия пясък, обрамчващ като с корона морската шир...
- Мамо, виж как изтича пясъкът между пръстите ми! Мога ли да преброя песъчинките? - питаше с наи ...
Немирните детски ръчички загребваха шепи от златистия пясък, обрамчващ като с корона морската шир...
- Мамо, виж как изтича пясъкът между пръстите ми! Мога ли да преброя песъчинките? - питаше с наи ...
1024
15
Когато сте видял дойката си да лежи в локва кръв на пода, какво почувствахте, Николас? Тъга? Безпомощност? Желание за мъст? Безумие е да убиеш така. А мълчанието около Вас е смущаващо и тягосно. Съпругата Ви е права. И я подкрепям за това. Не бива да унивате. А трябва да се опитате да лекувате болка ...
769
1
Глава четиринайсета - Черно и червено
Стъпките им тежко отекваха по каменния под. Ан и Кийла тичаха вече няколко минути, но тунелът си оставаше все същия. Беше широк около два метра, висок почти три и продължаваше право напред. По гладките каменни стени имаше много непознати за тях знаци, но Ан и Ки ...
Стъпките им тежко отекваха по каменния под. Ан и Кийла тичаха вече няколко минути, но тунелът си оставаше все същия. Беше широк около два метра, висок почти три и продължаваше право напред. По гладките каменни стени имаше много непознати за тях знаци, но Ан и Ки ...
1005
Не намирам края на началото и началото на края... Помня началото на Голямото начало... Беше след една Голяма любов... След края... Винаги е след края. Всеки край е едно ново начало. Построих си храм на болката и не допусках там никой... Но се намери човекът, който събуди спящата красавица за света н ...
849
6
***
Като досаден рефрен в главата ми се набиват проклятия от дълбините на греховното. Имам желание да ги прокудя с жадуваната слабост към тялото ти. Посягам екстремално към фантазираното недопустимо и налагам бездиханно доверчивото в теб. Още ли ми вярваш?!
Прекрачвам нетипичните граници, за да усет ...
Като досаден рефрен в главата ми се набиват проклятия от дълбините на греховното. Имам желание да ги прокудя с жадуваната слабост към тялото ти. Посягам екстремално към фантазираното недопустимо и налагам бездиханно доверчивото в теб. Още ли ми вярваш?!
Прекрачвам нетипичните граници, за да усет ...
902
6
Гледаше ме втренчено и палеше цигара след цигара. От известно време сядаше на сепарето срещу моята маса и докато пиеше обичайните си три кафета с кола не сваляше погледа си от мен. Не знаех с какво съм предизвикал интереса И, но не ме и интересуваше особено. Аз изпивах своите петдесет грама бренди, ...
2011
22
Скарах се и с Дарина Дечева
Светлана
Точно преди една година влезнах „случайно" в този сайт. Няма нищо случайно в този живот, нали другото име на Исус Христос е Случайност. Това място си беше моето бягство от действителността, моята изневяра. Тук ми беше тихо и спокойно, намерих много нови приятели. ...
Светлана
Точно преди една година влезнах „случайно" в този сайт. Няма нищо случайно в този живот, нали другото име на Исус Христос е Случайност. Това място си беше моето бягство от действителността, моята изневяра. Тук ми беше тихо и спокойно, намерих много нови приятели. ...
2120
12
Луксозен черен джип спря пред един нощен клуб. Двама симпатични младежи слезнаха от него и се насочиха към входа.
Единият от тях беше младата кино звезда Кристиан Джеар. С черната си коса, с тъмносините, сякаш пълни с нежност очи, с очарователната си усмивка и атлетична фигура, той с лекота печелеше ...
Единият от тях беше младата кино звезда Кристиан Джеар. С черната си коса, с тъмносините, сякаш пълни с нежност очи, с очарователната си усмивка и атлетична фигура, той с лекота печелеше ...
1246
Затвори очи. Само за миг. Забрави всичко материално, що се лута из мислите ти. Усети топлината на мекото легло. Отпусни се, нека болката отлети от тялото ти...
Не, не отваряй, не отваряй очи, не отлитай навън, там е опасно, не! Остани, остани тук. Тук е топло, а навън - студено! Бъди до мен в мрака, ...
Не, не отваряй, не отваряй очи, не отлитай навън, там е опасно, не! Остани, остани тук. Тук е топло, а навън - студено! Бъди до мен в мрака, ...
863
2
Отворих очи, без да знам къде се намирам. Цялото ми тяло гореше, сърцето ми биеше така, сякаш искаше да се надбягва с дракон, ръцете ми кървяха, понеже неволно бях забила нокти в дланите си насън, а насладата, която се разливаше незнайно защо из тялото ми, замъгляваше и малкото останали части здрав ...
1405
4
Кошмарите на Надин
Тя се казваше Надин. Беше мило седемгодишно момиченце. Винаги усмихнато, с дълги до бедрата кестеняви коси, които блестяха като коприна на слънцето и топли зелени очи. Не знаеше какво е да плачеш, винаги се усмихваше. Всички я обичаха, беше най-милото дете, което познаваха. Но еди ...
Тя се казваше Надин. Беше мило седемгодишно момиченце. Винаги усмихнато, с дълги до бедрата кестеняви коси, които блестяха като коприна на слънцето и топли зелени очи. Не знаеше какво е да плачеш, винаги се усмихваше. Всички я обичаха, беше най-милото дете, което познаваха. Но еди ...
1111
1
Имало едно време малко момиче с млади и неосъзнати родители. След провала на тяхната връзка - всеки тръгнал да търси своя късмет и да създава семейства. Та това отроче от тяхния грях останало излишно. То все още не осъзнавало и било щастливо... Отгледали го баба му и дядо му. За онова време паричкит ...
1305
Антон се бе проснал на крайпътна поляна между Карнобат и Айтос. Лежеше, вперил очи в ясното небе. Примижваше срещу силното обедно слънце. Колата му бе по-нагоре. Поради големия наклон на поляната и гъстия шубрак, отделящ я от пътя, преминаващите коли не можеха да я забележат. Беше тук сам. Избърса п ...
1681
1
5
ВЕЩИЦАТА
Тя беше невероятно красива. Живееше в дълбините на гъста и непристъпна гора. Беше сама. Всички живи твари се страхуваха от нея. Незнайно защо, но красотата и вдъхваше респект и страх. Имаше само един човек, който я обожаваше и успяваше да се доближи до нея. Той беше един от най-безстрашните ...
Тя беше невероятно красива. Живееше в дълбините на гъста и непристъпна гора. Беше сама. Всички живи твари се страхуваха от нея. Незнайно защо, но красотата и вдъхваше респект и страх. Имаше само един човек, който я обожаваше и успяваше да се доближи до нея. Той беше един от най-безстрашните ...
1600
4
Всичко бе въпрос на време. С приятеля ми се прибирахме от дискотека, минавахме през градския парк. Беше тихо. Пълната луна надвисваше над нас толкова зловещо, че ме накара да изтръпна за момент, оголените клони на дръвчетата придаваха допълнителна зловещина в цялата гледка. Придвижвахме се бавно, тр ...
728
1
Както повечето осемнайсет годишни момчета и Благо мразеше болниците, престоят му тук бе продължил повече от два месеца, вече всичко в болницата му беше втръснало до болка - белите стени на стаите, лекарите, облечени в бяло, белите чаршафи.
Имаше чуството, че се намира в някаква адска зима, където не ...
Имаше чуството, че се намира в някаква адска зима, където не ...
1374
3
Глава тринайсета - Спомени
Стълбите продължаваха да слизат все по-надолу и по-надолу, а мракът около седмимата се сгъстяваше. Тунелът, през който стълбите се спускаха в мрачните дълбини, беше широк около три метра и толкова висок. Каменните стени на тунела някога са били окрасени с красиви руни, но ...
Стълбите продължаваха да слизат все по-надолу и по-надолу, а мракът около седмимата се сгъстяваше. Тунелът, през който стълбите се спускаха в мрачните дълбини, беше широк около три метра и толкова висок. Каменните стени на тунела някога са били окрасени с красиви руни, но ...
1300
***
Десетина минути по-кьсно отключих вратата на дома си и внесох момичето вътре - досущ младоженец, пренасящ булката през прага си. С лакът натиснах ключа за осветлението и помещението се освети в яркожьлто. Отнесох момичето в спалнята и я положих на леглото. После седнах на стола до леглото и се з ...
Десетина минути по-кьсно отключих вратата на дома си и внесох момичето вътре - досущ младоженец, пренасящ булката през прага си. С лакът натиснах ключа за осветлението и помещението се освети в яркожьлто. Отнесох момичето в спалнята и я положих на леглото. После седнах на стола до леглото и се з ...
1052
2
Това е поредната мрачна есенна вечер, в която стоя сама в стаята и мисля за Вас, Николас. Навън вали. Казвате, че при вас времето също е така мрачно и потискащо. Да благодарим на брат ми, че е така добър, да ни събира чрез писмата ни, макар и не така често, както бихме искали. Николас, бъдете до съп ...
949
1
- Това е шестата нощ. Той няма да се върне.
Единствено тези думи останаха ясни в спомените на Авелин. Шестата нощ, краят на надеждата и началото на траура.
Авелин не проговори по време на вечерята, дори не помръдна. Стоеше като изваяна статуя, с ръка, отпусната до чашата си, без да я докосва, с очи, ...
Единствено тези думи останаха ясни в спомените на Авелин. Шестата нощ, краят на надеждата и началото на траура.
Авелин не проговори по време на вечерята, дори не помръдна. Стоеше като изваяна статуя, с ръка, отпусната до чашата си, без да я докосва, с очи, ...
1335
Рада вървеше стремително, загърната в дебелото си палто, което спираше поривите на ледения вятър. Беше кучи студ. Бързаше, защото закъсняваше за смяната си. А го чакаше... него! Да се обади... Винаги звънеше точно в началото на смяната ú... Не искаше да пропусне обаждането му и затова ускори крачка. ...
1660
14
Да…?!?
Човечето твое аз съм
и в теб живея аз,
опитвам се да ти говоря, но ти не слушаш сякаш,
мислиш си знаеш всичко и на твоята я караш, ...
Човечето твое аз съм
и в теб живея аз,
опитвам се да ти говоря, но ти не слушаш сякаш,
мислиш си знаеш всичко и на твоята я караш, ...
1303
2
Песен
Слушай! Извивките на цигулката се пренасят в душата. Към това съзвучие се присъединяват китарата и барабаните. Всичко това се смесва вътре в тялото и сякаш музиката излиза от там. Душата потрепва - сякаш е струна. Умът разкрива съзнанието напълно, премахва границите на разумното и отваря порти ...
Слушай! Извивките на цигулката се пренасят в душата. Към това съзвучие се присъединяват китарата и барабаните. Всичко това се смесва вътре в тялото и сякаш музиката излиза от там. Душата потрепва - сякаш е струна. Умът разкрива съзнанието напълно, премахва границите на разумното и отваря порти ...
1052
Нежните пръсти на слънцето докоснаха крехката сладостна плът на ябълката. По кръглото й гладко лице засия усмивка. Лека руменина озари тънката й обвивко и се разля от всичкит й страни. Ябълката сияеше, скрита сред листата, защитена от злобни помисли. Тя бе щастлива – получавйки милувките на слънцето ...
1373
3
От дъното на “Utera” се чу изпукване, премина в протяжно стъргане, след това се надигна рев. Денкове и бали се разхвърчаха и нещо ужасно изникна под тях.
Из космосът се носи слух, ала всички се правят, че не го дочуват: патриарсите обладават невинни девойки, сетне ги обвиняват в самозачатие, изтръгв ...
Из космосът се носи слух, ала всички се правят, че не го дочуват: патриарсите обладават невинни девойки, сетне ги обвиняват в самозачатие, изтръгв ...
918
2
Стъкълца в очите
Колкото и внимателно да примигвам, парчетата стъкло в очите ми безпощадно изкривяват образа пред мен. Сухото движение на клепачите подпомага промяната на грубата действителност. Тези стъкълца пречупват целия свят през своята изопачена призма. Вече мога да преценя кое е истина и кое ...
Колкото и внимателно да примигвам, парчетата стъкло в очите ми безпощадно изкривяват образа пред мен. Сухото движение на клепачите подпомага промяната на грубата действителност. Тези стъкълца пречупват целия свят през своята изопачена призма. Вече мога да преценя кое е истина и кое ...
1236
Весели празници
За некой може и да са весели, но за мен... мъка с тоя моя. Прибирам се от работа изморена, а моя направил салатка, нарязал на тънко мезенца и ме посреща на вратата.
- Хайде бе, мило, защо толкова закъсня?! Сервирал съм всичко, хайде да празнуваме!
Кой за какво си мисли, аз съм скапан ...
За некой може и да са весели, но за мен... мъка с тоя моя. Прибирам се от работа изморена, а моя направил салатка, нарязал на тънко мезенца и ме посреща на вратата.
- Хайде бе, мило, защо толкова закъсня?! Сервирал съм всичко, хайде да празнуваме!
Кой за какво си мисли, аз съм скапан ...
1672
31
Навън се беше смрачило, само излизащите на среднощен лов прилепи цвъркаха в яростна игра из покрилата тъма. Той все още усещаше студения вятър, който го удряше в лицето и изпълваше съзнанието му, като караше притокът на свеж въздух да бъде трудно преодолим. Съзнанието му беше толкова ясно този път, ...
1255
2
Краят съществува за тези, които го слагат. И с това съвсем не искам да кажа, че има нещо безкрайно. Само дето всички говорят, че ще се борят "до край" и не мога да разбера защо ще се борят, като все пак край ще има. Защо, когато правят нещо, го правят "до край", сякаш като го направят "до край" ще с ...
750
Усещаше вдовството си най-тягостно след полунощ. Изнурено от полска работа, старото му тяло заспиваше внезапно и също тъй внезапно се събуждаше. Лежеше притихнал в огромния креват и с часове се вслушваше в тайнствените шумове на къщата. По тавана лениво топуркаха мързеливи плъхове. Дървоядите безшум ...
1693
1
20
Победа (Виктория)
Виждам го в очите ти - огъня, затихващ в сърцето ти!
Знам, ти не си побъркана, а просто объркана!
Живота ти в ръцете си държиш и знаеш, че само ти можеш да го промениш...
Но помни, че една крачка напред, винаги те връща с две назад, това е животът... ...
Виждам го в очите ти - огъня, затихващ в сърцето ти!
Знам, ти не си побъркана, а просто объркана!
Живота ти в ръцете си държиш и знаеш, че само ти можеш да го промениш...
Но помни, че една крачка напред, винаги те връща с две назад, това е животът... ...
899
1
Николас, чета писмото Ви и очите ми се пълнят със сълзи. Споделям тъгата Ви. От мига, в който узнах, тя е моя спътница. Това е безумие. И се чувствам безсилна да сторя каквото и да е в този миг. Както е мрачно небето в този есенен следобед, така стана мрачно в душата ми. И се почувствах още по-единн ...
904
1
Подритвам оръфана арфа. Закърпени струни примлясват, преяли от чувственост и задрямват в безпаметния сън на блажнството. Церя духове с бездуховна принизеност. Тълпите се увеличават при мисълта за запоя с топящата се виталност на съвестта ми. После ще преброя листата на обрулените смоковници и ще ги ...
759
2
Нощта люлее се отново над града. Там, в мрачните му дебри, в стая студена на стария блок, лежат двама. Телата опряни едно в друго, докосват се. Нежни целувки, нежни милувки прокарват се по тялото горещо. Тъмнината и студът всяват страх навън, но сякаш тук за тях те не същесвуват. Топлите ръце обгъща ...
1237
2
Глава Четвърта: "А защо да живееш след като не си интересен?"
Още преди да види изцяло поликлиниката „Triamed Kreisklinik Wasserburg", Мартин остана поразен от внушителните й размери. Като се имаше предвид, че Wasserburg е толкова малко градче, се предполагаше, че и сградите не са нищо особено. Имен ...
Още преди да види изцяло поликлиниката „Triamed Kreisklinik Wasserburg", Мартин остана поразен от внушителните й размери. Като се имаше предвид, че Wasserburg е толкова малко градче, се предполагаше, че и сградите не са нищо особено. Имен ...
1121
1
Той влезе в стаята. Лампата блесна в очите ми.
Той седна на стола срещу мен. Извърнах лице.
- Страхуваш се от мен.
Кимнах.
- Ще говориш ли? ...
Той седна на стола срещу мен. Извърнах лице.
- Страхуваш се от мен.
Кимнах.
- Ще говориш ли? ...
1253
8
СПОМЕН ОТ ВЧЕРА
Камелия Мирчева
(разказ)
Гледката беше приказна. Дърветата бяха застинали в някакъв странен покой. Наситено синьото небе пронизваше мислите й. В сърцето й се завръщаха спомени. Мястото беше познато и всъщност далечно.
Мария вървеше като в просъница. Усещаше присъствието на мъжа до се ...
Камелия Мирчева
(разказ)
Гледката беше приказна. Дърветата бяха застинали в някакъв странен покой. Наситено синьото небе пронизваше мислите й. В сърцето й се завръщаха спомени. Мястото беше познато и всъщност далечно.
Мария вървеше като в просъница. Усещаше присъствието на мъжа до се ...
1168
За лица над 18 год
14.02 - св.Валентин, човекът до мен, като всички останали ми поднася сърчице и цвете в знак на своята обич, а аз слагам маската - оная, усмихнатата и му казвам „наздраве" за трети път в рамките на пет минути.
Той е избрал най-задушевното заведение в града, а около нас всички двойк ...
14.02 - св.Валентин, човекът до мен, като всички останали ми поднася сърчице и цвете в знак на своята обич, а аз слагам маската - оная, усмихнатата и му казвам „наздраве" за трети път в рамките на пет минути.
Той е избрал най-задушевното заведение в града, а около нас всички двойк ...
1388
2
ВАЛЕНТИН, ТРИФОН И РЕБРАТА ИМ
(не съвсем сериозно)
ПРЕДУПРЕДЕТЕ ГО
Ако Вашият съпруг реши да празнува Трифон Зарезан, предупредете го, че когато се върне, ще бъдете на гости на съседа Валентин.
НАПОМНЕТЕ МУ ...
(не съвсем сериозно)
ПРЕДУПРЕДЕТЕ ГО
Ако Вашият съпруг реши да празнува Трифон Зарезан, предупредете го, че когато се върне, ще бъдете на гости на съседа Валентин.
НАПОМНЕТЕ МУ ...
1343
7
Красиво...
Отварям очи, поглеждам те. Ти спиш. Гледката е страхотна. Прекрасен си и аз стоя и те гледам. Не мога да откъсна очи от теб. Мисля си - какъв късмет, че си тук, до мен. Това е едно вълшебство, една приказка... И ти отваряш очи, усмихваш се и казваш: "Здравей, слънчице. Ще ми направиш ли к ...
Отварям очи, поглеждам те. Ти спиш. Гледката е страхотна. Прекрасен си и аз стоя и те гледам. Не мога да откъсна очи от теб. Мисля си - какъв късмет, че си тук, до мен. Това е едно вълшебство, една приказка... И ти отваряш очи, усмихваш се и казваш: "Здравей, слънчице. Ще ми направиш ли к ...
1199
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
