40 835 резултата
Много често майка ми ме галеше по косата и ми говореше колко прекрасна и блестящо мека е тя... Обичаше да сплита гъстите тъмни къдри на плитка и да вплита в нея сатенена нишка. И аз търпеливо стоях, докато сръчните й пръсти заплитаха косите ми и втъкваха в нея силната й майчинска обич. Изключително ...
2187
3
Протягам ръце, без настроение, с треперещи пръсти, без посока конкретна, търся си вдъхновение.
Затъжих се, беше време, когато то вестеше ме редовно, чувах го да тропа по вратата на ухото ми, отварях му, канех го на топло в главата си, сипвахме си мастило в счупените ми порцеланови чаши и пиехме за с ...
Затъжих се, беше време, когато то вестеше ме редовно, чувах го да тропа по вратата на ухото ми, отварях му, канех го на топло в главата си, сипвахме си мастило в счупените ми порцеланови чаши и пиехме за с ...
977
4
Слънцето се е разпиляло деликатно, пръскайки топлината и светлината си без да се скъпи. Небето е синьо, сякаш току-що изкъпано, а белотата на облачетата приканват да помечтаеш за почивка в нежната им мекота. Птичките са обявили вече началото на любовния - ловен сезон... Така, че хората са готови да ...
1154
1
3
Семейният съвет на мъжа ми (свекъра и свекърва ми) постановиха аз да ходя и да оправям документите на бабата на мъжа ми. В "Социални грижи". Пристегна ми под лъжичката. Имах боен опит със служителките там. Когато родих, не бях се дипломирала още, а и не работех, трябваше да си търся майчинството в с ...
1188
2
Чуваш ли шума на влака? Чуваш ли шепота на нощта? Виж света! Погледни, как забързан е деня. Всичко минава покрай нас. Всяка капка живот тече в нас и извън нас. Нo къде сме ние в този парад на суетата? Нима сме само пешки на огромната шахматна дъска на съдбата? Не, аз няма да бъда пионка, няма да заг ...
1057
3
Хей, момиче, къде така? Пак ли хукна да търсиш една изгубена надежда, един блян, една любов...? Пак ли си причиняваш онова, за което всеки път се самообвиняваш? Пак ли си играеш с огъня и пак ли си се опарила? Чудя се на волята ти да продължиш, когато всичко изглежда свършило. И ти се възхищавам, до ...
1108
4
Оня ден, гледайки телевизия, отбелязах как водещите на сутрешния блок се развилняха на една песен. Румънска била. Чалга при това. Страхотийка. Странното беше, че през целия ден, който каквото и да ми кажеше, в мозъка ми реагираше първосигнално едно "малееееееееееееееее". Само това бях запомнила. Хм, ...
1253
4
Навън вали. Искаш ли да ти разкажа приказката за дъжда?! Не си мисли, че това е само благодат, която напоява майката земя. Всяка капка от него е съблякла дъгата и всяка носи в себе си нечия съдба.
Ах, дъждът... Появява се, за да скрие нашите сълзи, да измие тъгата горчива, когато майката се сбогува ...
Ах, дъждът... Появява се, за да скрие нашите сълзи, да измие тъгата горчива, когато майката се сбогува ...
1378
3
Колко кратко живеем - миг от вечност,
малка песъчинка от дюна.
И се мислим за безкрайност.
И за нещо повече от времето.
Смятаме, че ще доживеем до мига ...
малка песъчинка от дюна.
И се мислим за безкрайност.
И за нещо повече от времето.
Смятаме, че ще доживеем до мига ...
1164
1
След като се опиташ да изчетеш трудовете на всички велики умове, които са се раждали и умирали на този свят (тук-там спестяваш усилие и разчиташ на преразкази на твои приятели), е твърде вероятно да бъдеш споходен от странното усещане, че единственият текст, който би те изненадал, е този на собствен ...
3704
10
Една изгубена любов
Огън, мрак и тишина... Болка, ярост и тъга... Една любов... Една съдба... Една погубена душа...
... Къдравите й коси се вееха на ръба на скалата. Сините й очи се взираха в тъмнината. Крещеше... Дори Смъртта се молеше Бог да спаси душата й. Ръце, обляни в кръв, а сърцето й в леден ...
Огън, мрак и тишина... Болка, ярост и тъга... Една любов... Една съдба... Една погубена душа...
... Къдравите й коси се вееха на ръба на скалата. Сините й очи се взираха в тъмнината. Крещеше... Дори Смъртта се молеше Бог да спаси душата й. Ръце, обляни в кръв, а сърцето й в леден ...
1287
Това е с посвещение... На всички, които обичам :)
Адам от Райската градина...
Рано се запознах с него. Още докато тичах по поляните и се катерех по дърветата, прибирайки се в къщи, за ужас на баба ми, без пола. Тя висеше на парцали, на някой клон в двора, а баба, милата, сядаше и за двадесет минути ...
Адам от Райската градина...
Рано се запознах с него. Още докато тичах по поляните и се катерех по дърветата, прибирайки се в къщи, за ужас на баба ми, без пола. Тя висеше на парцали, на някой клон в двора, а баба, милата, сядаше и за двадесет минути ...
1436
5
Алексия тракаше с високите си токчета по мраморния под на летището в Техеран и бързо се отправи към терминала. Даде си паспорта и зачака нервно. Беше бясна и изключително изнервена.
- Къде е визата ви за престой? - попита на развален английски мъжът, който пое паспорта й.
Алексия, която наблюдаваше ...
- Къде е визата ви за престой? - попита на развален английски мъжът, който пое паспорта й.
Алексия, която наблюдаваше ...
1431
3
НЕКА ПОНЕ ВЕДНЪЖ СЕ ВГЛЕДАМЕ В БИСТРИТЕ ОЧИ НА РЕАЛНОСТТА!
В този разказ ще ви разкажа за момиче, което е било малтретирано от баща си и ненавиждано от майка си. Да наречем момичето Лиса. Добре помня сестра й, Сара, която беше по-малка и момичето никога не позволи на баща си да я докосне.
Една сутри ...
В този разказ ще ви разкажа за момиче, което е било малтретирано от баща си и ненавиждано от майка си. Да наречем момичето Лиса. Добре помня сестра й, Сара, която беше по-малка и момичето никога не позволи на баща си да я докосне.
Една сутри ...
1092
2
Картал баир: Кварталът на богатите
Докато част от фамилията, незапозната с езика на Джино де Пистоя трескаво се ровеше в лаптопите си, за да открие превода на мистериозната ямболска фраза „Fungi poisonari”, съкрушеното око на доня Милка отчаяно търсеше отговор на въпроса как бе изчезнала наследницат ...
Докато част от фамилията, незапозната с езика на Джино де Пистоя трескаво се ровеше в лаптопите си, за да открие превода на мистериозната ямболска фраза „Fungi poisonari”, съкрушеното око на доня Милка отчаяно търсеше отговор на въпроса как бе изчезнала наследницат ...
1212
Една дума, съпроводена от едни тъжни очи, една последна прегрътка. Остава само болката и раната, която никога не ще зарасне. Едно изгарящо сърце, което не може да я понесе. Вътрешно крещях, но външнo само в теб се взирах. Устните ти трепнаха и чух гласа ти за последен път, който каза СБОГОМ.
921
1
Необходомистта от незабавно заминаване витаеше в съзнанието на М. твърде дълго. Измъчван от чувство на необратимост, той ясно си даваше сметка, че всеки последвал ден оттук насетне ще доведе до неизвестна и тайнствена развръзка, която ще преобърне устоите на неговото битие. Именно тази предупределен ...
822
Баба Иглика се качи от синята спирка “Праскова”.
Баба Роза се качи от шумната спирка на Красно село.
Баба Иглика беше купила 350 грама сирене, два хляба и лалета.
Баба Роза не беше купила нищо, но носеше пълна торба с дрехи на внучето си, които му бяха умалели.
Баба Иглика и баба Роза пътуваха в еди ...
Баба Роза се качи от шумната спирка на Красно село.
Баба Иглика беше купила 350 грама сирене, два хляба и лалета.
Баба Роза не беше купила нищо, но носеше пълна торба с дрехи на внучето си, които му бяха умалели.
Баба Иглика и баба Роза пътуваха в еди ...
1590
5
Имам мотиF и ще го използвам! Край на двойната брадичка, край на бричовете, край на така наречените "любовни дръжки". Край на онази бяла, пищна пухкавост, по която останаха очите на не един мъж. Край на меките, заоблени, женски очертания, които замъглиха съзнанието и погубиха разума на силните ни по ...
1445
5
Аз исках просто да съм твоя... Аз исках просто да мълча... Аз исках да ме има и като дъждец по тебе да валя... Да измивам от тебе лъганата кал, да избърсвам със ръка очите ти... Аз исках до тебе да заспивам... Аз исках да се гуша в тишина... Аз искам да съм такава, каквато ти ме направиш с твоите дв ...
924
Аз ти повярвах дадох ти всичко, а ти се подигра с мен, с моите чувства. Дадох ти всичко, нима не е достатъчно, та ходиш при друга да дириш капка страст и наслада. Сега сама седя и се чудя - аз ли бях виновна или ти не ме оцени? Питам се какво е прошката и дали я заслужаваш? Седя в мрака и се терзая. ...
1028
1
Да можеш да споделиш радостта, болката, мъката, щастието и нещастието; да се чувстваш безнадеждно наранен или изгубен, да си най-безразличният човек на този свят и да можеш да го споделиш. Да имаш всичко и да нямаш нищо... и да можеш да го споделиш.
Да споделиш смеха си, да споделиш дори мълчанието. ...
Да споделиш смеха си, да споделиш дори мълчанието. ...
1286
2
Тихи стъпки.
Женски силует играе в тъмнината.
Лек допир на стената.
Мълчание.
Оранжево-червено небе. ...
Женски силует играе в тъмнината.
Лек допир на стената.
Мълчание.
Оранжево-червено небе. ...
891
2
Премина покрай нея в горещото лято - облечена в черно, с черна капела и шал!
Не и се искаше да повярва, че заради нея е в града. Очакваше с особено чувство момента, в който щеше да я погледне в очи. Августовският ден се оказа толкова ласкав и свеж, когато я видя в ъгъла на пейката под тентата на клу ...
Не и се искаше да повярва, че заради нея е в града. Очакваше с особено чувство момента, в който щеше да я погледне в очи. Августовският ден се оказа толкова ласкав и свеж, когато я видя в ъгъла на пейката под тентата на клу ...
1124
Двадесет години по-късно.
В предутринният здрач една фигура ходеше бавно по улиците на града. Дългата роба и качулка скриваха чертите му, а ръцете му бяха покрити с ръкавици. Почти не виждаше пътя, но навика го превеждаше безпогрешно, както го беше правил стотици пъти.
Стражите, които го срещаха по ...
В предутринният здрач една фигура ходеше бавно по улиците на града. Дългата роба и качулка скриваха чертите му, а ръцете му бяха покрити с ръкавици. Почти не виждаше пътя, но навика го превеждаше безпогрешно, както го беше правил стотици пъти.
Стражите, които го срещаха по ...
1430
Можеш да живееш леко, само ако имаш достатъчно сила да носиш тежката истина за себе си или ако нищо не знаеш за нея.
Не може да има по-голям дявол от неговия създател.
Ако гледаш на хората отвисоко, не можеш да летиш нависоко.
Трудно можеш да печелиш, ако не си готов да губиш.
Не може да има по-голям дявол от неговия създател.
Ако гледаш на хората отвисоко, не можеш да летиш нависоко.
Трудно можеш да печелиш, ако не си готов да губиш.
1114
5
Когато разбереш колко много обичаш някого, а той вече не е до теб и прегръща друг... когато сякаш земята се е отворила и небето се раздира от дъжд и гръмотевици и няма къде да се скриеш... когато знаеш, че не трябва да е така, но не можеш да се сърдиш, да мразиш, да забравиш, защото обичаш и сърцето ...
2083
4
Върни се
Леден хлад се плъзва в душата ми, замръзват сълзите ми. Не мога да плача. Искам, но не мога. Нямам сълзи, нямам нищо. Остана ми само сърцето, което бавно и самотно тупти само и единствено за теб, за теб и твоята любов, която вече не е моя и никога няма да бъде.
Как искам да бъдеш пак до мен ...
Леден хлад се плъзва в душата ми, замръзват сълзите ми. Не мога да плача. Искам, но не мога. Нямам сълзи, нямам нищо. Остана ми само сърцето, което бавно и самотно тупти само и единствено за теб, за теб и твоята любов, която вече не е моя и никога няма да бъде.
Как искам да бъдеш пак до мен ...
861
Молитва
Благодаря ти Господи,
че не чу молбите ми. Благодаря ти, че постъпи разумно и се въздържа от ролята си.
Благодаря ти, че не ме превърна в куче, за да я гледам в очите и да мога само да махам с опашка.
Доволен съм, че не ме превърна и в котка със странен нрав, да не мога да се привържа към нея. ...
Благодаря ти Господи,
че не чу молбите ми. Благодаря ти, че постъпи разумно и се въздържа от ролята си.
Благодаря ти, че не ме превърна в куче, за да я гледам в очите и да мога само да махам с опашка.
Доволен съм, че не ме превърна и в котка със странен нрав, да не мога да се привържа към нея. ...
862
3
Александра изми чиниите, сгъна покривката и погледна часовника - имаше десет минути до началото на предаването. Отиде в другата стая и погледна Сашко - спеше спокойно и най-важното - дишаше... Опита се да изброи колко вдишвания прави за минута, но се отказа... Всичко изглеждаше наред (поне засега). ...
1298
13
Не ме е страх от самотата. Не ме е страх да бъда забравена, като песен, тиха разливаща се над морета и океани, над планини и гори, която помнят само сирените, която нощем само вятърът нашепва и самодивите танцуват под приказните й акорди. Песните се възраждат и някой, някога докосва тъжна самотна ки ...
871
2
Все се опитвам да съм сърдита на мъжете. Да приемам априори, че изказването на жената повече тежи. От време на време се хващам обаче, че не мога да понасям някои жени...
Те са едни такива наднормени, с гръмки и пискливи гласове. Силно гримирани, за да не личат бръчките по кожата. Не можеш да ги сбър ...
Те са едни такива наднормени, с гръмки и пискливи гласове. Силно гримирани, за да не личат бръчките по кожата. Не можеш да ги сбър ...
2269
6
... Боли… Много… Не, не крия... Малката купчинка пурпурни стъкълца, която някога беше моето сърце, стене… Плаче… Крещи… Крещи Твоето име…
Вече не мога дори да плача… Сълзите не текат… Само… боли…
Нима за теб не значех нищо? Нима времето заедно е било… нищо?
Нищо, казваш… Нищо… Хм… Защо ли не се учуд ...
Вече не мога дори да плача… Сълзите не текат… Само… боли…
Нима за теб не значех нищо? Нима времето заедно е било… нищо?
Нищо, казваш… Нищо… Хм… Защо ли не се учуд ...
1064
1
Имам мотив да я ненавиждам. Дори да я мразя. Ако намеря сили може дори да я убия. Имам мотив. Не е като да нямам. Всеки път като я видя всичко в мен се преобръща, сърцето ми бие лудо, омразата покачва нивото си, а в гърлото ми засядат злъч и отрова. Не мога да я гледам. Не искам дори! Не мога така, ...
1629
10
Несподелено
Събудих се. Все още беше тъмно и тихо. Само досадният часовник с насмешка нарушаваше тази тишина и ми посочи ранния час. И подигравателно ме попита: “Пак го сънува, нали?” Надигнах се бавно и погледнах през прозореца – там все още блещукаха звездите. Светеха по-силно от всякога. Вече не ...
Събудих се. Все още беше тъмно и тихо. Само досадният часовник с насмешка нарушаваше тази тишина и ми посочи ранния час. И подигравателно ме попита: “Пак го сънува, нали?” Надигнах се бавно и погледнах през прозореца – там все още блещукаха звездите. Светеха по-силно от всякога. Вече не ...
914
Не наранявай тези, които обичаш, защото по този начин убиваш любовта, която изпитват към теб!
1312
1
Сардияна се беше свлякла на колене, силите й бяха напълно изчерпани, опасяваше се, че ако си позволи да издиша, едва ли ще смогне да поеме дъх след това. Погледът й, премрежен, губеше контрол над образите, които самоволно се вмъкваха в съзнанието й, разбъркваха го и сякаш присмехулно отлитаха далеч, ...
1023
2
А всичко беше друго някак си... Рояците от мечтите й се множаха с всеки изминал ден. Изправена пред прага на големия свят, тя не знаеше накъде да поеме. Чакането я обезсърчи. Направи я по-малко целеустремена... По-несигурна... Макар че дълбоко в себе си тя знаеше какво иска... И колко далеч беше от ...
1166
1
Стоиш самотен до прозореца, разперил белите си копринени криле. Но ти тъжиш... Не тъжи, ангел мой. Аз съм до теб, макар и не физически. Душата ми бди над теб, не тъжи. Аз съм тук. Затвори очи. Унасяш се в спомени, нали? Красиво, нали? Иска ти се да полетиш, иска ти се нищо да не ти тежи, но такава е ...
829
1
22 май
Пиша ти, защото само така мога отново да почувствам присъствието ти. Разделихме се така внезапно и крайно безнадеждно, че чак не знам, не съм сигурна дали въобще някога те е имало. Толкова далече, и в същото време така близко си, че на моменти мисля, че ако протегнa ръка, ще докосна лицето ти ...
Пиша ти, защото само така мога отново да почувствам присъствието ти. Разделихме се така внезапно и крайно безнадеждно, че чак не знам, не съм сигурна дали въобще някога те е имало. Толкова далече, и в същото време така близко си, че на моменти мисля, че ако протегнa ръка, ще докосна лицето ти ...
1295
3
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
