40 835 резултата
СМЕЛОСТТА ДА НАПРАВИШ ГРЕШКИТЕ, КОИТО ДА ТЕ НАУЧАТ ДА ЖИВЕЕШ ОНЗИ СВОБОДЕН ЖИВОТ, В КОЙТО ДА СИ ГОСПОДАР НА СОБСТВЕНИЯ ТИ СВЯТ, КЪДЕТО ДА НЯМА МАСКА И ГРИМ. ДА ЖИВЕЕШ ВЪПРЕКИ СМЪРТТА НА ЕЖЕДНЕВИЕТO. ДА ЖИВЕЕШ В ПРАЗНОТАТА, ОТ КОЯТО ДА ИЗЛИЗА ОНОВА ЧУВСТВО ЗА ПЪЛНОТА И СЪВЪРШЕНСТВО. ТОВА Е ОНЗИ ЖИВОТ ...
1039
4
Уф, какъв живот!
Ставане някъде към девет. Вместо закуска кана кафе и цигари. После гмурване в гардероба, в който виждам любимата си синя рокля и...
Жената стоеше на ръба на скалата, а под краката и се разбиваха с грохот вълните на бясното Средиземно море. Беше крехка, малка, нежна, като статуетка о ...
Ставане някъде към девет. Вместо закуска кана кафе и цигари. После гмурване в гардероба, в който виждам любимата си синя рокля и...
Жената стоеше на ръба на скалата, а под краката и се разбиваха с грохот вълните на бясното Средиземно море. Беше крехка, малка, нежна, като статуетка о ...
1144
1
Част 1
Празна, студена, мрачна е стаята, в която свита в тъмен ъгъл, чакам... чакам да мине и този ден. Единствено светлината от полуотворената врата пронизва тъмнината. Тихо е! Само далечният, глух, монотонен шум на заспиващ град е това, което пречи на тишината да господства в пространството. Усеща ...
Празна, студена, мрачна е стаята, в която свита в тъмен ъгъл, чакам... чакам да мине и този ден. Единствено светлината от полуотворената врата пронизва тъмнината. Тихо е! Само далечният, глух, монотонен шум на заспиващ град е това, което пречи на тишината да господства в пространството. Усеща ...
1164
4
НОКТЮРНО
"Любовта не гледа с очите, а с душата..."
Шекспир "Сън в лятна нощ"
Борислав се събуди рано сутринта с главоболие. Не му се ставаше. Разтриваше слепоочията си и се опитваше да облекчи болката, но тя се инатеше и не отшумяваше. Не бързаше за никъде, а и нямаше работа. Жевееше в собствено жил ...
"Любовта не гледа с очите, а с душата..."
Шекспир "Сън в лятна нощ"
Борислав се събуди рано сутринта с главоболие. Не му се ставаше. Разтриваше слепоочията си и се опитваше да облекчи болката, но тя се инатеше и не отшумяваше. Не бързаше за никъде, а и нямаше работа. Жевееше в собствено жил ...
837
Защо си мислите, че ние жените не можем да кажем какво мислим за вас?
Зовът на разгонения самец...
Чувам го около мен. Той не е предназначен само за една от нас. Той е насочен към всички - пък, която се хване. Не му е нужна словестна комуникация. Всъщност за него тази сложна дума няма никакво значен ...
Зовът на разгонения самец...
Чувам го около мен. Той не е предназначен само за една от нас. Той е насочен към всички - пък, която се хване. Не му е нужна словестна комуникация. Всъщност за него тази сложна дума няма никакво значен ...
1261
3
Мразя го! Мразя до до мозъка на костите си! Мразя го толкова много, че на моменти ми се иска да го убия, да го унищожа... и да спре да го има. Мразя лицето му, намръщено, безчуствено, без следа от емоция по него... иде ми да замахна и да го удрая!... Мразя начина, по който ме гледа, сякаш не ме позн ...
1730
1
3
Те вървяха бавно по калната улица и се прегръщаха. Бяха щастливи... Какво пък? Щастието, истинското, е толкова рядко днес... Защо да не се усмихнат ей така, само за миг? Говореха си, смееха се. Колите свиреха с клаксоните покорай тях. Сухите листа играеха по мокрите павета по улицата. Хората и ги по ...
898
- Това, което болшинството от хората са решили, че трябва да бъде. Не е непременно най-добрата, нито най-логичната, а тази, която се е приспособила към колективното желание. Виждаш ли какво имам на врата си?
- Вратовръзка.
- Точно така. Отговорът ти е логичен, свързан, като на съвсем нормален човек: ...
- Вратовръзка.
- Точно така. Отговорът ти е логичен, свързан, като на съвсем нормален човек: ...
3178
16
Ама нещо ми е криво днес...
Събудих се, ей така с криво ностроение. Погледнах се в огледалото и ми стана още по-криво... То пък, огледалото от своя страна ми се хили насреща, а светлината от лампите му помага чертите ми (иначе нежни като на порцеланова кукла) сега да се зверят като кофти картина на ...
Събудих се, ей така с криво ностроение. Погледнах се в огледалото и ми стана още по-криво... То пък, огледалото от своя страна ми се хили насреща, а светлината от лампите му помага чертите ми (иначе нежни като на порцеланова кукла) сега да се зверят като кофти картина на ...
1610
2
За прошка не ще те моля. Не си заслужава за теб да се унижавам. Съгреших и ми хареса. Развратница ли съм била? Да, такава съм. Не съм почитала ни Бог, ни никой. Да, аз господарка съм сама на себе си. Не се подчинявам на чуждите закони. Грешница била съм. Да, такава съм. В грях живея. Не ме осъждай з ...
1089
1
1
Горещо...
Слънцето няма никакво намерение да прилегне кротко зад баирите и... пече ли пече...
Прахоляка от неизмитите от пролетта улици залепва по кожата. Работния ден за повечето от нас е приключил и главната улица е най-оживеното място.
Пък и как не - всичко се движи между пазара и „универмага"... ...
Слънцето няма никакво намерение да прилегне кротко зад баирите и... пече ли пече...
Прахоляка от неизмитите от пролетта улици залепва по кожата. Работния ден за повечето от нас е приключил и главната улица е най-оживеното място.
Пък и как не - всичко се движи между пазара и „универмага"... ...
1085
2
Слънцето жареше безмилостно столицата. Отново познатия въздух, нямаше я планината, нито зелените хълмове. Вместо това от колата Лора виждаше единствено сиви блокове. Между тях се пъчеха тук-там шарени сгради, пълни с хора, щъкащи наоколо.
„Само това ми оставаше... майка ми, и всичко друго бяха малко ...
„Само това ми оставаше... майка ми, и всичко друго бяха малко ...
1362
1
Всичко започна, когато дойдоха вретенарките. Над селото беше надвиснал страшен огън. Въздухът лепнеше по кожата, тежък и горещ, потяха се даже шепата старци, които доизживяваха дните си под сенките. Не беше дошло още време за жътва, но навсякъде се усещаше онова тежко безмълвие, което идваше с узряв ...
1422
15
Взе ръждивата ножица и отряза плитките си от усмивки. Плачеше й се, но не можеше да пророни сълза. Отвътре бушуваше солен океан, но очите й бяха пресъхнали. Плитките паднаха тежко на прашния, дървен под. Известно време ги гледаше, а после се наведе и ги вдигна. Прибра ги в кутията на спомените. Толк ...
1085
1
Вятърът си играеше с малките бели облачета и танцуваха заедно под наблюдението на топлото слънце, което пръскаше радостно лъчите си надлъж и нашир. Чайки кръжаха из небето над плажа, дебнейки да намерят подходящо местенце. Морето беше спокойно и приветливо. Музика се носеше из въздуха, както и ухани ...
1440
1
Звезди в нощната забрава сияят за нас, но защо ли аз пак съм тъжна. Нещо ме разяжда отвътре и мира не ми дава. Поглеждам към тебе, а ти сияеш от радост. Как да прекъсна този кратък миг? Не бих могла да извърша този грях. Но това чувство пак ме смущава и кара ме от тебе да избягам, в нощта да скрия с ...
841
2
Неочаквано...
Той получи покана за бал с маски.
Яви се истински.
Никой не го позна...
*** ...
Той получи покана за бал с маски.
Яви се истински.
Никой не го позна...
*** ...
1284
5
Едно красиво, нежно цвете подаде главичка и се огледа любопитно. Наоколо беше толкова прекрасно! Топли слънчеви лъчи погалиха многоцветните му листенца и то засия! Хубав беше светът! С появата на цветето той стана още по-хубав и добър. Цветето ликуваше! Минаваха хора и му се радваха. Радваше се и то ...
832
- Хайде, покажи се...
Мълчание. Тягост, страх... Нещо мърда там в храста. Чакам. Но става все по-тъмно и страшно! За миг нещо се подава и пак се скрива... Да го гониш ли, да го викаш ли... Върви се чуди.
Тъмно е. Небето покрито сякаш с безценни диаманти, като ангелски очички, играещи на криеница, до ...
Мълчание. Тягост, страх... Нещо мърда там в храста. Чакам. Но става все по-тъмно и страшно! За миг нещо се подава и пак се скрива... Да го гониш ли, да го викаш ли... Върви се чуди.
Тъмно е. Небето покрито сякаш с безценни диаманти, като ангелски очички, играещи на криеница, до ...
817
Съзерцавам тихото на природата. От време на време вик прорязва спокойната летаргия на случващото се. Толкова е привикнала с естествените си нужди, че раждането на един човек не разклаща по никакъв начин естествения й ход към еволюцията. Ние, обаче, в желанието си да се обезсмъртим, тръбим в тишината ...
1006
4
Глава 18 - Черният меч
Поредната стрела изсвистя във въздуха. Поредният орк се строполи мъртъв на студената гола земя. Грозната воняща купчина от трупове вече наброяваше около стотина мъртви орка. Планините наистина гъмжаха с кръвожадни глуповати орки, които само чакаха да бъдат убити от някой пътеш ...
Поредната стрела изсвистя във въздуха. Поредният орк се строполи мъртъв на студената гола земя. Грозната воняща купчина от трупове вече наброяваше около стотина мъртви орка. Планините наистина гъмжаха с кръвожадни глуповати орки, които само чакаха да бъдат убити от някой пътеш ...
1125
1
1
За заблуда на врага
поставяме усмивки на лицата си и махаме ги само преди лягане,
държим се като непознати, не се хващаме в капаните им, знаем, че дори и мъничкият
знак за близост е опасен за мъничкото ни балонче, в което си блуждаем и не искаме, отказваме да ни изобличат в сантименталност...
За заб ...
поставяме усмивки на лицата си и махаме ги само преди лягане,
държим се като непознати, не се хващаме в капаните им, знаем, че дори и мъничкият
знак за близост е опасен за мъничкото ни балонче, в което си блуждаем и не искаме, отказваме да ни изобличат в сантименталност...
За заб ...
1089
3
Това е предпразнично. Едно осмомартенско такова.
вдъхновено от Morose
Вкараха ме в изолатора на Шейново, защото нямах тест за австралийски антиген. Докато чаках резултатите от теста, обикалях из коридора и засичах долу-горе на колко време са ми контракциите. Малко след мен дойде една жена, много сла ...
вдъхновено от Morose
Вкараха ме в изолатора на Шейново, защото нямах тест за австралийски антиген. Докато чаках резултатите от теста, обикалях из коридора и засичах долу-горе на колко време са ми контракциите. Малко след мен дойде една жена, много сла ...
1213
2
TЕЖКА ЖЪЗДИШКА
И тази нощ, както всички останали, не мога да заспя. За кой ли път безброй много мисли се лутат из моята глава… Разбира се, както винаги, всички са по теб… Отново се чудя, защо съдбата е толкова жестока, защо ни раздели… защо трябваше да заминеш толкова далече точно сега, когато разбр ...
И тази нощ, както всички останали, не мога да заспя. За кой ли път безброй много мисли се лутат из моята глава… Разбира се, както винаги, всички са по теб… Отново се чудя, защо съдбата е толкова жестока, защо ни раздели… защо трябваше да заминеш толкова далече точно сега, когато разбр ...
826
3
Тръгвам, не знам накъде. Ти ме водиш. Гледам само към теб. Но затваряш очите ми. И аз нищо не виждам, освен теб. Страх ме е да продължа, но не се спирам. Протягам ръката си към теб, някъде в пространството. Викам те. Моля те да ми помогнеш.
Наричам те с толкова имена.Чувствам се сама и безпомощна.Ка ...
Наричам те с толкова имена.Чувствам се сама и безпомощна.Ка ...
717
- Кажи сега. Как се чувстваш? Нали затова съм тук. Да ми споделяш, да си говорим, да... Трябва понякога и ти да казваш нещо за себе си, което да не е по никакъв начин свързано с мен... Нали? (Звучеше неуверено, наистина много неуверено) Кажи сега. Сподели.
На масичката до нас имаше един лилав балон. ...
На масичката до нас имаше един лилав балон. ...
788
4
Навън беше мрачно и студено. Чуваха се откъслечни гръмотевици, останали след разрушителната буря. От ъгъла на тъмната стая, измежду сенките се различи силуетът на момиче, свито на кълбо. По лицето й имаше болезнени следи от изсъхнали сълзи. В стаята бяха само тя и тишината. Тя трябваше да стане, опи ...
896
3
Нежната лунна светлина се спускаше точно по личицето на заспалата Лора. Тишината се беше разпростряла царствено над селото. Момичето се въртеше непрекъснато в съня си. Извика и скочи в леглото си. Разтърка очи и се огледа: беше в стаята си, три посред нощ и луната, надничаща през прозореца. Отпи няк ...
1429
Нощта бавно спускаше черните си ръкави над планината. Слънцето се предаде с един последен лъч светлина, преди да падне под тъмния натиск зад хоризонта. Бавно, малко по-малко, веселите чуруликания замлъкнаха, заменени от мъртвешка тишина. Вятърът отдавна се беше отказал да навестява това прокълнато м ...
1698
3
Вървеше замаяна, от алкохола ли, от цигарения дим, от спомените, които тази
вечер й дойдоха в повече. Когато Дани я покани, беше твърдо убедена, че няма да
почувства нищо друго, освен познатия горчив вкус в устата, останал от нещо
отдавна безвъзвратно изгубено. Но, уви, не всичко беше така просто. П ...
вечер й дойдоха в повече. Когато Дани я покани, беше твърдо убедена, че няма да
почувства нищо друго, освен познатия горчив вкус в устата, останал от нещо
отдавна безвъзвратно изгубено. Но, уви, не всичко беше така просто. П ...
1404
ЖИВ И СЛЕД СМЪРТТА
(в памет на Тоше Проески)
Настъпи златна есен. Октомври все още радваше с последните си слънчеви дни. Тук-там се чуваха врабчета, които игриво подскачаха в клоните на дърветата. Хората, забързани в своето ежедневие, рядко се оглеждаха около себе си, за да се порадват на простичкит ...
(в памет на Тоше Проески)
Настъпи златна есен. Октомври все още радваше с последните си слънчеви дни. Тук-там се чуваха врабчета, които игриво подскачаха в клоните на дърветата. Хората, забързани в своето ежедневие, рядко се оглеждаха около себе си, за да се порадват на простичкит ...
3799
6
Ето, моментът настъпи...
Дойде време, в което трябваше да приключа с част от моя живот.
Дойде време, в което трябваше да се разделя с всичко, което ме връщаше към миналото. Дойде време, в което трябваше да разчистя душата си от всичко, което тя така скътано пазеше в себе си.
Дойде време, в което тря ...
Дойде време, в което трябваше да приключа с част от моя живот.
Дойде време, в което трябваше да се разделя с всичко, което ме връщаше към миналото. Дойде време, в което трябваше да разчистя душата си от всичко, което тя така скътано пазеше в себе си.
Дойде време, в което тря ...
1591
3
Студена, прохладна нощ е... морският бриз гали лицето ми. Прегръща ме със същата страст, с която и ти го правиш... в същия миг от морето вълна се отронва и пада безмълвно на златния пясък.
Провиква се като сирена душата ми... защо? Къде си, мой мъничък ангел? Летя. Небесният замък ме чака, а в него ...
Провиква се като сирена душата ми... защо? Къде си, мой мъничък ангел? Летя. Небесният замък ме чака, а в него ...
1159
1
За голямата любов...
(На М.)
И тя - любовта си отиде, силната и голяма любов... Може би завинаги. И целият свят беше пуст. Какво е да обичаш до толкова истински и безгранично, че да си готов да умреш само, за да докажеш, че наистина обичаш? Аз вярвам в тази мълчалива любов, носеща винаги повече тъга ...
(На М.)
И тя - любовта си отиде, силната и голяма любов... Може би завинаги. И целият свят беше пуст. Какво е да обичаш до толкова истински и безгранично, че да си готов да умреш само, за да докажеш, че наистина обичаш? Аз вярвам в тази мълчалива любов, носеща винаги повече тъга ...
1835
2
На мама
Мамо – моя мила.
Ти си ми едничка.
Ах – как искам да ти кажа
колко те обичам. ...
Мамо – моя мила.
Ти си ми едничка.
Ах – как искам да ти кажа
колко те обичам. ...
893
Белият „Мерцедес" спря пред висока дървена порта. Шумът от двигателя разлая няколко улични кучета, налягали пред съседната врата. От колата се показа Димитър и свирна с клаксона.
- Идааа! - чу се отвътре и бързи тежки стъпки глухо се носеха към вратата.
- Майко! - той стана от седалката и се хвърли ...
- Идааа! - чу се отвътре и бързи тежки стъпки глухо се носеха към вратата.
- Майко! - той стана от седалката и се хвърли ...
1490
Йехова, прекият наследник на Бог Ра, най-първият и най-великият демиург на всичко живо и мъртво с изключение на Смока Панчо и онова неописуемо и непредотвратимо бедствие Ламята Спаска изкрещя силно разгневен:
-Ти ли, гнусно зелено чудовище, ми изяде ябълката и ухапа змията, която избяга?
Спаска лени ...
-Ти ли, гнусно зелено чудовище, ми изяде ябълката и ухапа змията, която избяга?
Спаска лени ...
1834
1
През огромния панорамен прозорец пред мен ясно се виждат светлините на града - ярки, многоцветни, измамни - както е измамно всичко през нощта. По улиците на тридесет етажа под мен всичко си е по старому - дилъри в черни суичъри зарибяват поредните бедни души, жадуващи за няколко мига ефимерно щастие ...
1290
5
Пътешествие към доброто... Любовта. Към определено място или към себе си. През целия си живот ние пътуваме към някаква цел. Случва се първо да трябва да я открием и след това да тръгнем. Възможно е да не виждаме това, към което вървим, но то ни привлича като магнит.
Понякога тръгваме към непознатото ...
Понякога тръгваме към непознатото ...
1197
3
Казват, че всяко пътуване има своя край. Разбира се, хората говорят много неща, но точно с това съм склонен да се съглася. Всеки край е едно ново начало, допълвам аз и лицето в огледалото се усмихва. Набръчкано лице, средна възраст и силни скули. Само с такава физиономия можеш да доведеш нещата до е ...
1075
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
