5.09.2006 г., 11:50

АВТОБИОГРАФИЧНО

1K 0 11


                         АВТОБИОГРАФИЧНО


                        Лесен  човек ли?
                        Не зная.
                        Едва ли...
                        Колко очи
                        изкрещяват "против"...
                        Винаги нежен.
                        Вечно скандален.
                        Винаги спорен.
                        Никога сив!
                        С мелници черни
                        все се сражавам.
                        Пламвам от студ.
                        Затрепервам от пот.
                        С шанса на  ъгъла
                        се разминавам.
                        И Марко Тотев,
                        и Дон Кихот...
                        Вечно тревожен.
                        Вечно угрижен
                        заради хляба
                        на всеки чудак.
                        Свади  припламват.
                        Песни се нижат.
                        Режат светулки
                        студения мрак...
                        Търся човека.
                        Отбягвам човека.
                        Бури предричам.
                        Дочаквам зора.
                        И ме преследва
                        съдбата нелека-
                        в житни морета
                        от глад да умра...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Атанасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Брилянтно стихотворение!Точно, ясно, динамично. Харесвам хора с такива визитки като теб...
  • Лесен човек ли?
    Не зная.
    Едва ли...
    Колко очи
    изкрещяват "против"...

    Няма лесен човек.
    Написал си невероятно сполучлив и достоверен стих.
    Много, много ми хареса.
  • Прекрасна автобиография.
    Хареса ми описания човек.

    Поздрав и усмивка.
  • Стих,който впечатлява!
    Браво!
  • прекрасно стихотворение!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...