2.03.2021 г., 19:32

Посвещение

668 0 0

Поиска стих с лично посвещение да напиша

Но как да го направя като духът ми погуби

За нея бях средство, не мечта  за която диша

Какво биха означавали едни написани думи

 

На улицата излизам забил поглед в земята

Непознати са всички и нека така да остане

Не мисля вече дали сам избрах самотата

Дори желание нямам да търся любовта ни

 

Моята същност винаги е била отрицание

Подслон няма да намеря, не и в този живот

Мълча защото за всяка дума дължа извинение

Впрегнат за вечен път в този дяволски хомот

 

От моето минало отдавна всичко открекох

На стари приятели  гръб обърнах и оставих

Проклинам ли деня, в който на нея се врекох

Защо светлината в своите стъпки забравих

 

Питам се не и ли омръзна да повтаря всеки ден

Защо съм студен и малко ми трябва за да изригна

За това ли  откликва на мъже по-весели от мен

Истинската ми същност за нея остана енигма

 

Варна, 19.9.2016

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...