248 340 резултата
Силата на словото е тайнство.
То възкресява или убива.
Над нас са звездните пространства.
Под нас земята не заспива.
В нея греят светли чувства. ...
  222 
На хорските прищевки не робувай
и слуховете превъзмогвай с чест.
Когато друг скърби не тържествувай,
съпреживявай всяка тежка вест.
На хорската трапеза не присядай, ...
  188 
Нещастно беше слънцето,
помоли ме да го спася.
И аз в ръцете си неистово го носих.
Води, гори преминах, планини,
в оврази крих го, ...
  566  13  12 
ПОЕТИТЕ КРАЙ МЕН МЪЛЧАХА В ХОР
... с угаснал фас на долната ми устна и смачкания от дъжда каскет,
преминал бос през всичките изкуства, не вярвам да приличам на поет? –
живея си – космически клошарин, в дактил и ямб, и рядко във хорей,
среднощна пеперуда във хербарий, стърча – забит на варненския кей, ...
  223 
ЖЕНА С ГОБЛЕН НА СКУТА
... нали съм за последен път момче, а ти тъй топличко ела! – ми каза,
дойдох да дишам в твоето стайче с червеното сакъзче на перваза,
със губера връз твоето легло, с пътеките – в антрето ти застлани,
и снимка от Триградското ждрело, която с тебе щракнахме си лани, ...
  278 
Акълът ми е на малко дете -
свободен, безгрижен и смел.
Животът приказки ми чете
и щастието е моята цел.
Не гледам годините минали, ...
  266 
ЧОВЕКЪТ КРАЙ КАЗАНА ЗА БОКЛУК
Искам вечер със хлебеца мек и със мравката, дето щипука,
да прегърна горкѝя човек! – който рови в казана с боклука,
да му кажа сполай ти, братле, че ми даде очи да прогледна! –
за какво ми е контрафиле? – щом ми зъзне душичката ледна, ...
  226 
Менят се навън светлините,
покой обещава нощта,
над Ловеч са ярки звездите,
блестят с красота над града.
Припомням си първата среща ...
  460 
Живот назаем - 7
В лоното на уморената Памет
полягат искрящи, блестящи шедьоври
от музика, мисъл, поезия, багри,
зестра за Великата Сватба на всички народи. ...
  173 
Иска този пресмел
Макрон Емануел,
като Нерон,
да запали и изгори
с война Земята. ...
  396 
Значи имало. Какво?
Имало и как.
Е има и защо.
Прост човек или чудак.
Простото понякога е сложно ...
  501 
Тихи крачки споделени,
вятърът танцуващ във тревата,
две сърца щастливо озарени,
и нещо случващо се във душата!
Кукувица кука, ето! ...
  166 
Аз съм мъничко глухарче,
на човека съм другарче.
Пролет цъфвам на поляна,
с' слънчева глава засмяна.
Щом ме видят там децата, ...
  245 
В разнищеното крайче на небето,
безсъние втъкава нежен стих
и кръстопътят води докъдето
стоя си между бих или не бих.
Сама съм, нощни птици няма даже, ...
  294 
Кой не иска топлина, любов, уют,
топла гозба, къшей хляб във скут...
нежна песен и спокойна реч,
щурчов звън, скъп поздрав отдалеч...
под небесен купол кротко да заспи ...
  212 
Не идвай, докато те чакам,
в съня ми не ровѝ нахално.
В тъмата черна птица грака,
звездите светят неутрални.
И няма светлина... И помощ... ...
  329 
Умният ще усети, ще проумее,
който пита,ще му се каже,
за суматохата под това вечно небе,
защо за живота е толкова важна.
Тестът нон стоп върви, ...
  173 
Сега съм тиха, много тиха
и някак все ми се мълчи.
Ресниците ми всичко скриха,
в пресъхналите ми очи.
Пожарища димят все още, ...
  236 
Този вятър ухае на теб,
а дъждът в очите
е звезден.
Между мен и ръцете ми
ти си топло усещане, ...
  559 
Не си ме питала защо
мълча, когато зазорява.
Понякога броя до сто.
Така гневът ми преминава.
Не искам сенчица дори ...
  604  11 
МОКЪР СПОМЕН ЗА ПОЕТ
... мъкне се мъгла през Варна със подгизнали поли,
димна, лепкава и сярна – вдъхнеш ли я, чак боли,
минувачите са мокри – в шапки, суичърти, палта,
и от хлъзгавия покрив – кап-кап! – капе пролетта, ...
  215 
Късна нощ е. Всички спят.
Татко, мама, моя брат...
Само аз седя в леглото -
някакъв микроб с длетото
гладен, яростен, нахален, ...
  444  19 
Безсънните клепачи на човека
решил да стори някому добро,
затварят се смирени със утеха,
че може да заспива всяко зло.
Заблудата е живо доказателство, ...
  188 
Уж все политиката бистри,
а тя си тече – все по-мътна.
И към Европа запътен
като по атлетическа писта,
пъхти, в отбой, и хока: ...
  136 
ПОДИР НЕПОСТИЖИМАТА ЖЕНА
... IQ-то ми не бе на висота, когато ти на пътя ми се мярна –
и гледах те със зяпнали уста! – Жената, най-красивата във Варна,
когато ти подаде ми ръка, едвам си казах името: – Валерий! –
не смогнах нито дума да река – жив кроманьонец в пещерни галерии, ...
  187 
ЗОГРАФИСВАНЕ НА РАЗДЯЛАТА
Шом приключиш с делата си, време е да си отидеш.
Колко силно си ме прегръщал, трудно е да забравя.
Бог кодира в иконите път за оттатък – невидим.
А без теб се обричам да тлея в безумна жарава. ...
  589  20 
Душа жадува за светлина,
за лъчите на звездите,
за сърце, пълно с добрина
и пътека лунна за мечтите!
Времето е меко и приятно, ...
  383 
Вълшебно е то,
да обичаш, все едно!
Сърцето ти в мъка,
но не е злополука…
Потъваш в морето, ...
  515 
Любов
Любовта ни кара да говорим.
А думите любовни, но
Лъжовни често са наблизо.
Да се плъзнем може и да ...
  228 
По Христо Радевски
Запитали един пророк
(то било нявга в древността) -
кое той смята на света
за най-опасния порок: ...
  395 
Ни лява, ни либерална,
ни риба, ни рак.
По логика елементарна
... полит кентавър.
  377 
Тиха нощ, звезди в небето сипят топлина.
Пролет е, красивото събуждане...
на любов, надежда, топлина.
Тиха нощ ...прекрасно съживяване.
  237 
Небето ли простреля ме,
Земята ли отвътре съживи ме?!
В очите ти мигом потънах
и сърцето ми тъй замлъкна.
За да излезе от орбитата си, ...
  243 
Пази се гълъбице чиста, бяла,
укрита в скалните пукнатини.
На Царят свой, ти вярна остани,
сърцето си докрай отдала.
Пази се гълъбице, вярна Му бъди, ...
  263 
СВЯТ БЕЗ ЧЕРНОВА
... а Бог е всъде, в стръкчето трева, във камъка, в мравунячето, в хляба,
създавал е света без чернова – единствен! – и такъв, какъвто трябва,
боклука смел – за по-голям уют, в неделята поседнал е на бира –
след седем дни усилен кърски труд! – труда си да огледа под Всемира, ...
  163 
За моите мечтани,
твои неизречени слова...
За всички незараснали рани,
делата, които не успях да простя...
За голата истина, ...
  263 
Когато нещо те тревожи.
Когато нещо ти горчи.
Не стреляй само по лисици.
Не падай мъртъв по очи!
Човек се учи да живее ...
  174 
и синевата подражава на
очите ти - и
по-небесна
става
  414 
КЪЩИЧКА ОТ ДУМИ
Без камъни и пясък, вар и сува,
додето мъкнах своя мъчен стих,
не знам защо на мене ми се струва,
че къщичка от думи построих. ...
  160 
-5-
Англичанинът Крамер
побългарен и щастлив
се бавно изправя
и на чист български тоста реди. ...
  148 
Предложения
: ??:??