248 341 резултата
И словото
се огорчава -
горчивинѝ
да съобщава...
И горестѝ се, ...
  350 
Луда любов
Луда любов, озарила нощта!
Бие сърцето ми само за тебе…
Луда любов като чудна мечта
спира при мен в омагьосано време! ...
  629 
Мама
В памет на моята майка Недка Мустакерска
Родила ме е мама
и подарила ми е своето сърце,
очите слънчеви и сини, ...
  194 
Някой ден и ти,
гътва̀чо, щеш не щеш, ще
мр...ш, келеш с келеш...
И болките на всички,
гътнати от теб, наред ...
  395 
Вкус на черници и мирис на нафта,
сигнал от товарна влакова композиция.
Напластената прах по страните на шкафа,
жълта верига от спрели таксита.
Аромат на кафе от джезве се разнася, ...
  223 
Не ми затваряй никога врата,
щом искам във душата ти да вляза,
защото аз съм старата лоза,
която твойте " азове" опазва,
която те дарява с плодове, ...
  261 
В косите ти, миличка мамо, сребреят
успехите мои и моите грешки.
В сърцето и в скрина стар си събрала
спомени детски и момичешки дрешки.
В очите ти, мамо, смело политат ...
  383  14 
СВЕТЛИК НАД ТЪМНИТЕ ПОКРИВИ
Когато снеговете се топяха,
тогава чух, че планината плаче.
И вечерта над сгърбената стряха
привърза сънищата на ковача. ...
  213 
Прости ми, Господи,че съм непокорна твоя дъщеря!
Проти ми,че не мога да търпя и в желанието си да помагам, наказвам своята душа!
Прости ми,че не спирам да греша и лутам се, и падам, и пак не спирам да вървя!
Прости ми,че не мога да се доверя и предпочитам уединението в тази тиха своя самота, като съ ...
  293 
Любовта ми е чакала теб…
единствено теб, скрита тук... в сърцето.
Живяла тихо в унес лелеян,
да те познае и като слънце засвети.
Любовта ми в съзерцание чисто ...
  202 
Хлябът- българска традиция .
На масата на цяла нация .
От родно брашно замесен.
С любов майчина омесен.
Житни класове в Добруджа посяти, ...
  176 
Ж И В О Т Н А З А Е М 13
-Ставай либе,да одим на плаж.-
-Не мога скъпи,днеска съм неразположена.-
-Лошава работа,но докато ти си в блокаж,
аз,такова...там,с някоя друга не може ли...?- ...
  197 
РАЗКОДИРАНЕ НА СВЕТЛИНАТА
Дълго бродих по пътя към прашния град
с натежали нозе от умора.
И понеже и черното е също цвят,
още вярвам в летящите хора. ...
  234 
В съня ми крехък плахо ти ела -
тръгни по сребърната нишка на душата,
ще те наметна с моя звезден шал,
откраднах го от нимфите на необята.
Вземи протегнатата ми ръка - ...
  262  15  10 
Последната чаша беше изпразнена, последната песен беше изсвирена.
Всички емоции се отдадоха на тъмнината на нощта.
Мечтата ти остана в очите ми,
лицето ти в съзнанието ми,
гласът ти в ухото ми и огънят, ...
  415 
Някой някъде днес
изтри от паметта ми
образа на врага.
Ами сега?
Някой ограби страха ми ...
  238  10 
Създадохме си приказка щастлива,
Свят изпълнен с красота и смях,
Където музика с любов се слива,
Горчиво- сладък беше този грях.
Сън ли бе или реалност? ...
  419 
Изкачих се високо , високо,
нейде над Ощава .
Поседнах си кротко ,
и огледах се наоколо , както подобава.
Въздухът беше чист и свеж ...
  307 
Ни малко, ни много, а толкова колкото
побира надеждата в двете си шепи.
Любов – да отнеме в сърцето ми болката,
с която се лутам сред глухи и слепи.
Ни малко, ни много. За мен отреденото, ...
  244 
Ех, остаряваш, момиче,
а надеждата още я влачиш
и всеотдайно обичаш.
Е, понякога плачеш...
Но след сълзите пречистена, ...
  293 
Има обич която, не признава закони,
а прегръща с усмивка - поредният ден.
Целуваме в сънища своите спомени
и живеем живота добре осланен.
Обичаме бавно и претегляме всичко. ...
  427 
В сичко ехти.
Р еката шуми.
Е легантно живота кипи.
М ечката спи .
Е лена крехко пристъпва. ...
  331 
Алчният заспива ли вечер спокоен?
И хапче за сън ли е за него отнетото?
Познавам усмивката с надпис „доволен“,
когато доволно нахранил е Егото!
Парите ли свършиха, та ближния грабиш? ...
  236  16 
Не ми е нужна гола суета,
тщеславие съвсем не ми е нужно.
Боса да тичам в росната трева,
светулчици да бъдат мое чудо!
Не са ми нужни слава и пари. ...
  315  11 
В мен се е вселила някаква неопределима страст.
Погрешна, но всесилна, енергия заклещена у миша клетка.
Имам нужда да я пусна, да й дам свобода, но…зная, че зове я крах.
Твърде е абстрактна, от сюрреалистична нишка изтъкана.
Преследват ме очите на онова създание, ...
  320 
Малка си за обичане момиче.
Носиш нежност на кокиче.
Красива пролетна магия.
Любовта е огнена стихия.
Пази си ревностно крилцата. ...
  269 
ослянят се на
любовта – обичат и
доброто бранят
  168 
в розово-бели
цветчета и дюлята
цъфна – напѐта
гиздава дюльо –
ле – дюльо – с цветчета на ...
  408 
По-добре - двойки
в училище - нежели -
двойки в живота,
за да не страдат
сърца от провали - и ...
  417 
Блести луната пълна на небето
Придружена от танцуващи звезди
Но самотна е като сърцето
Което тежко в мен тупти.
Дали ме чуваш там далеко ...
  281 
Пролет мила, ароматна...
вплела чудноват режим
до обяд си благодатна
след обяд...от жар блестим.
Ни е лято... ни е зима... ...
  155 
Небе обсипано със звезди,
полумесец над света изгря.
Из сребърна трева то изникна.
Безформено, без черти,
освен две големи кухини. ...
  241 
Уший си дреха. Аз ще ти помогна.
Уший си рокля – вечна и мечтана.
Ще те науча, вярвам че ще можеш
да сътвориш сънуваните блянове.
Вземи си плат от брезови корици, ...
  396  16  26 
ЕДИН ЗАПИСАН МИГ
... по всяка вероятност, съм пропуснал докрай да изживея всеки миг –
да дремна с котарачето на пруста, с врабчето да чирикна „Чик-чирик!”,
да набера лайкучка върху хълма, торбе с коприва – за котле чорба,
и радост, че съм жив – да ме изпълва, защото ми е Божия съдба, ...
  219 
ПИСМО ДО СЕБЕ СИ
Затворих, без да ща, кръга
на плът, на чувства и на разум.
И примирявам се – с тъга,
че все по-рядко имам празник. ...
  250  11 
Тя
Тя стои неудобно на стола на бара
и във ритъм на танц се поклаща,
уморена допушва последна цигара
и се готви веднага да плаща ... ...
  354 
Колко беди то ни докара,
от него мрат хиляди хора!
Слабият чашката набара,
убива някой и в затвора!
Затуй хора - чуйте мъдростта, ...
  288 
Полепнал си по душата като плесен,
като червей в сочна ябълка ровиш,
като радио с една и съща песен,
в мен звучиш и с мене се бориш!
Крещиш в тишината на нощите, ...
  217 
Все такава остава си
на човеците породата тъпа:
около своята собствена ос
да се въртят, -
с гръб към Природата. ...
  202 
Животът е като пиеса,
куп режисьори все с намеса,
но най-отгоре е Твореца,
душата е като щуреца,
в божествения полъх свири, ...
  258 
Предложения
: ??:??