20 531 резултата
Душите имат фини семенца,
които обичта в сълзи расажда.
Доброто крие своите лица,
ако е истинско. И не досажда.
Родено е от майка Тишина, ...
  788  15  24 
Навярно аз все някъде ще сбъркам,
понеже мисля, че е просто чудо,
когато пролетес тревата тръгне
да избуява – шеметна и луда.
Без сенчица от страх или тревога, ...
  743  12  11 
Развенчаване на Легендите...
Не словото било е във Началото,
а със Критична маса експлозив
и всичко е започнало тогава:
в Мигът на Сътворителният взрив... ...
  388 
За девет сребърника купи си въже,
увисна принцът. Мършав, бос и гол.
С тъгата си говорим тихо − за мъже.
Мъже ли? Същества от мъжки пол.
Не искам вече да съм силна и добра, ...
  684  10  16 
Имат давност любовите ни човешки.
В омраза, в непризън една прелива,
в безразличие бавно оттича се втора,
трета закриволичва апатично в бара.
Изтляват в забрава любови човешки. ...
  826 
Ден и нощ ще ме откриваш,
ту под люляк, ту в коприва.
Пий от мене с бавна глътка −
всяка глътка е и тръпка.
Май че нещо ти горчи? ...
  1445  12  18 
Не се опаковай с вещи от битака.
И не скривай душата си
зад евтини гримаси.
Не насаждай чуждо мнение
по тънката си талия. ...
  1820 
Мариачи...*
Вечѐрен бриз нахлул от океана
омесил се пленително със здрача –
с една китара някъде подхвана
мелодия с пияни мариачи... ...
  498 
Вълшебството на залеза разсипва
отново над света особен чар
и тайно закопнявам за молитва
във неговия замечтан олтар...
... Понеже искам Времето да върне ...
  1366 
Лицата ни покрити са от маските,
направени от спомени по тежко минало.
Бели ивици, оставени от раните,
с които ни беляза времето отминало.
Отпечатъци от болка и тъга ...
  898 
В този град, в който
неоновият дъжд късно през нощта
придава зеленикав оттенък
на посивялата брада
на дрипавия Дядо Коледа ...
  854 
Вселената, говорят е безкрайна
и с глупостта човешка е така,
а любовта е сляпа, не е тайна
и лудостта я води, за ръка.
И колкото уроци да научиш, ...
  789  14  19 
Какво да се прави, не ставаш!
Не влизаш в калъпи и правила,
Светът е измислил конкретни представи,
рамки, окови... такива неща.
И който е с нещо и някак различен, ...
  1110  16  22 
Душата ми е струна...
(моряшки лирични миниатюри)
*
Душа, запей любимата си песен,
в дует със океанските вълни ...
  436 
Разсъждения за Вечността, Душите ни и още нещо...
(Преди 13.8 милиарда години Големият взрив
е създал Вселената, Времето и Пространството.
И от тогава нито един атом не е създаден и уни-
щожен. Едни и същи атоми кислород са дишали и ...
  244 
...
Идва ми вповече този шум,
/казано без заобикалки/.
Всичко сложно е просто
игра на думи. Който чува,
разбира от малко. ...
  351 
Докосване до един несъществуващ миг...
... и чашата ми пак е полупразна,
лулата ми загасващо дими,
Луната иззад облак се показва
и златен здрач от Космоса ръми... ...
  285 
На кънкѝ в Ада...
... Кои сме ние?... И защо сме тука?...
Земята кой посочи ни за дом?...
Живеем тайно в някаква пролука
на Времето, а готвим ѝ погром... ...
  224 
Светът е странно разлюлян –
циклоп на глинени нозе.
Седи си Бог в прашинка взрян,
дали ѝ даде, или взе?
С пореден мощен земетръс, ...
  2218  27  31 
Понякога живея себе си.
Аз ли съм или не съм?
Въпрос от невъзможен ребус:
живот наяве или сън?
Уж познавам се отблизо, ...
  701  11  21 
Дъждовната капка
се Откъсва
от облака - майка
Полита
стремглаво надолу ...
  1189 
Ще те намеря ли в пространството,
в което заедно живеем?
Ще те открия ли във времето,
което двамата копнеем?
Или ще бъдеш ти, звезда в небето, ...
  1515 
Quo Vadis, Domine?...*
Къде отиваш, Господи, когато
се гърчи Рим във пламъци пред теб
и зарево (на спомени богато!)
виси в небето седмици наред!... ...
  1339 
Дали защото времето се случи
прекрасно в съботния ден,
дръгливото бездомно селско куче
реши да попътува с мен.
И в автобуса скочи твърде смело – ...
  656 
Аз, Живота и Есента...
Тя, Есента, си идва без да пита
със пориви на ветрове внезапни,
душите ни с емоции оплита –
тъй често във Страстта неадекватни... ...
  302 
Бягам задъхана към
приказната гора.
Дърветата голи
скриват следите ми.
Там на езерото- ...
  1013 
Сфинксът
Понеже не общуваме със Боговете
и техният език забравили сме óще,
та за това навярно мъртво е небето,
в което като слепи взираме се нóщем... ...
  356 
Да стигна до края
на всички краища.
Далече. Дълбоко.
В облаче и каменна стена.
С отворени очи в посоките ...
  564 
Стая пълна с книги,
а аз поех от този аромат,
книгата ще ни въздига,
книгата е сладък опиат!
Искаш да достигнеш края, ...
  764 
El Camino…*(Пътят...)*
– Животът ни, какво е!?...
В Блуждението свое
не е ли Пътят стръмен –
проблясващ или тъмен?!... ...
  327 
Време има всеки живот.
И също толкова няма.
Време, в което да бъде добър
или лош,
или просто да диша за двама. ...
  310 
Съмнителен е този дъжд след жегата.
Тъй неочакван и недоверчив.
Копае кладенчета във земята -
крие си главата,
за свежест уж дошъл, а се изнизва лих. ...
  421 
След всеки мрак изгрява слънце и надежда
и побеждава всяка буря, студ и мраз.
И днес ще бъде по-добре от вчера.
И всичко лошо е останало зад нас.
Светът не спира щом очи затвориш. ...
  459 
Всички луди ли са луди?
Световете им различни.
Всеки цикъл пълнолунен,
е по тяхному обичан.
Току облаци се юрнат ...
  746  11  27 
Разбуждащият сутрешен хор
на многоликите скрити крилати.
Изгряваща жега.
През полупрозрачните завеси
леко се прокрадва светлина. ...
  761 
То все още рядко се вижда,
защото често един на друг завижда,
защото омразата мнозина заслепява,
защото всеки гледа сал да оцелява,
защото парите в култ се издигат, ...
  575 
Сивотата ми се ражда в цветно утро. Ароматът на кафе, горчивина в устата.
Шарени чорапи, обути на обратно.
Ръбовете им досущ са като острие.
Разядени са тленните ми чувства.
Любов ли бе... Бленуваната утрин!? ...
  967 
Косите лъчи на слънцето обагряха водата,
а патица самотна си миеше перата.
Залезът примамваше я към усамотение,
обичаше го тя и търсеше го със смирение.
Не искаше да се оставя на покоя, ...
  501 
"Едно дете попита: "Какво е тревата?",
като ми носеше
пълни шепи.
Как бих могъл да отговоря?
Повече отколкото детето аз ...
  539  10 
Жива съм, макар и болна.
Какво е болест? Нима е грях?
Грехът облечен в тяло на душата,
което страда ,а душа е във възход.
Измива стъпки, направени от грешки. ...
  419  10 
Предложения
: ??:??