20 531 резултата
Препуска бивол из Балкана.
И аз - едно момче сираче,
на черния му гръб съм смаян.
Изтръпвам аз.
И плача. ...
  572 
Без стрелки са днешните часовници,
нямат книгите ни книжни страници,
нямат цели днешните бунтовници,
бранещи мисловните си граници.
Без стрелки са днешните часовници. ...
  635 
Безмилостен вампир ме пресушава
На слънце ще го изпепеля, опържа
Живота ми изпива, ума унищожава
Защо над главата му чадър държа?
Във вените ми змия се влачи, съска ...
  1944  17 
Каза ми -
ще ми липсваш.
Господи, сега като се замисля,
който и да ми го беше казал,
нямаше да ме афектира така. ...
  868 
Как ме придърпваш във твойте ръце,
и нежни думи ти ми шептиш,
а колко е властно твойто лице,
гледаш ме, и като тигър ръмжиш!
А аз пак съм мила и пряма, ...
  963 
Колко ти трябва, за да бъдеш съдба,
вяра и път на желание,
жаден за още изпускаш мига...
трябва и малко старание...
Влюбване, трепети, лилави стрели, ...
  943 
Падна отнейде във скута ми -
черно-бяла следа от младостта...
Навлажни очите ми -
сълза една на радостта...
Докосна ръцете ми - ...
  493 
Днес, сега на мига във време
на време ще намеря време
От утрин до здрач без бреме
като едното време ще те намеря
Насред полето в цветовете ...
  525 
Видимо съм тук,
но всъщност съм далече.
Тялото ми е алиби,
рее се душата.
Свири до ухото ми свиреца, ...
  619 
Танцуват гълъби, а жури лешояди
оценяват ги, но според своя вкус.
В душите вдигат се бетонени огради,
разделя влюбените... косъм рус...
Дърветата крепят ги дълги корени, ...
  247 
Застанал леко на една страна,
позирайки с красивия си профил,
усмивка притаена зад замъглени очила,
и прави се, че пише нова строфа,
а него звездите му говорят, ...
  1037  12 
Сбъдни ми се! Наяве ми се сбъдвай!
Защото утрините няма да са същите,
когато в моите очи тежи оскъдица,
без твоите да виждам в тази къща.
Сбъдни ми се, че чаках като грешника - ...
  548 
...Tu me manques
Ние сме просто
склонни към самоубийство деца,
които казват на други
склонни към самоубийство деца, ...
  647 
Събира в тоновия род
на своята представа за благополучие
хармонията на един живот
и някак… Не постига нужното съзвучие.
Все някъде, препъва песента ...
  971 
Понякога съм изморен до смърт.
Дори я търся сякаш, като изход.
За миг ако душата ми без плът,
лиши виталната за мен, безмисленост -
тогава бих поискал за последно - ...
  705 
Слабост е рози да не обичаш,
заради враждебните бодли...
Глупост е да отричаш,
че от обождане не те боли...
Радост е да оценяваш ...
  625 
Даден съм ти за любов -
първо цвете в нежна пролет,
твой небесен благослов
и жадуван дълго, светъл полет!
Даден съм ти за любов, ...
  1576 
Аз вярвам в Човека, аз вярвам в Доброто
и в бъдния пролетен ден.
Аз вярвам в Душата, крепяща Живота,
пък нека се свършва със мен!
Пък нека невинен да бъда разстрелян ...
  2185  15  25 
Знам защо е така! Защото...
Аз не знам, дали светът е мястото.
А също и точното време за нашата среща.
Но знам, че там, в теб има частица,
която е топла. Дори е гореща. ...
  370 
Нещо в мен се пречупи
и погледнах с нови очи на света.
Толкова ми е смешно!
Мравките стъпват все грешно,
по следите на лъва. ...
  849 
Всяка буря във утрото носи покой,
a сълзите отмиват тъгата.
Сред отломки на болка и мътен порой,
се усмихва забравено лято.
Слънце грейва във тъмното, сиво небе. ...
  736 
Светлината е музика
и аз съм частица от нея.
Малка частица
от необятната шир.
Всяка сутрин ...
  396 
По-добре безделник да съм аз
и да нямам даже залък хляб;
по-добре, отколкото без глас
на капиталисти да съм раб.
По-добре без работа „добра“, ...
  532 
Бих искал да напиша за черешите.
За росните треви и за цветята.
За толкова, очакваната среща,
в най-синьото на синьото ни лято...
За нежност ми се пише. За романтика. ...
  589 
Живеейки във кожата на вълци,
оглозгали до кокала душата,
забиват кръвожадно острите си
зъби, изтръгват вярата в сърцата.
Така въздигат егото смолисто. ...
  320 
Дори неясни да са стъпките ти следвам те,
през времена без слънце, бури и мъгли.
Следата губи се понякога във туй преследване,
по ръб на пропасти, стена от канари.
Следата губи се и избледняват стъпките, ...
  1675 
Когато никой в нищичко не вярва
и всеки мами и крои сплетни,
едничък само ти да не покварваш
светата вяра в бъдещите дни.
Едничък ти – преборил се със звяра, ...
  1273 
Дебели са тънките сметки,
космато и криво влакнó.
Набързо замислени плетки,
посято без корен дърво.
Трепери на птици крадецът, ...
  338 
Дали поетът, никому недраг,
не е умрял от глад и жажда?
Поезия слепците не четат,
а зрящ човек отдавна не се ражда.
Със здраво стиснати очи, ...
  749 
Момчето си отива. Безвъзвратно.
Жарта в очите му – на прах и пепел.
В душата му ръжда. (Била е златна).
Мъгла и вятър – всички добродетели.
Сега не мѝсли. Не очаква. ...
  2064  18  20 
Сам или самотен,
туй е различно.
Самотен се чувстваш
на оживен кръстопът.
Хора минават, ...
  481 
В годините живях с душевна болка,
трошици хляб подавах ѝ и мъничко вода,
престъпно я държах без милостиня в клетка,
не желаех свобода да ѝ даря.
А тя разгниваше се в болно тяло, ...
  686  11 
Тя, истината, винаги боли...
До края трудно тя се отстоява.
Със адска болка. Даже със сълзи.
Понякога до кръв ни наранява.
Тя, истината, следва своя път. ...
  1581 
Пълни с живот се препичат върбите,
мокрите пейки на слънцето топлят чела.
Закуска пъргаво си търсят врабците,
а лястовици на жица бистрят дела.
Кестени се сбогуват с цветовете, ...
  788 
Случайно видях я, едвам я познах!
Това беше вярата, сега осъзнах!
Премръзнала, мокра и кална,
леко смутена, печална.
Не видях друг до нея да спира! ...
  446 
Когато прочетеш и този стих,
ще бъда някъде в небето.
Очи под кал се взират за звезди.
А птица - феникс не е самолета.
Отдавна късно е. Не се гневи! ...
  576 
Държа в ръцете си кристална
топка и виждам моя малък свят.
Прозрачна, крехка и ранима,
но да бъде счупена не я е страх.
Събрала сила... душата ѝ е бяла, ...
  414 
По залез запалих цигара
и дома си с обич поздравих.
Подраних днес на мойта крайна гара,
свечерих се в нея и... благодарих.
Открих се като малка черна точка, ...
  594 
Ти си всичко, което не исках.
И заблудата страшен порок е -
да превърнеш в кошмар тези дни,
от сгрешена и мрачна посока.
Вече никак не те съжалявам. ...
  517 
Тъпата болка и острата нужда
срещна животът на кръстопът.
Криви жени. Реагираха остро.
В спора им пламна нечия плът.
Беше пожар, алчен и гладен, ...
  563 
Предложения
: ??:??