249 672 резултата
Свидетелство за управление на идентичности-
дефакто,само един реално го притежава,
деюре много други са си го присвоили,
но те участват само епизодично в романа.
А този роман-единствен е по рода си, ...
  94 
Вероятно съм твоят последен патрон.
Или съм цял резервен пълнител.
Може би неоткрит природен закон.
Или зареден за бой изтребител.
Аз съм клавишът ти, F1, хелп. ...
  87 
Защо поетите обичат небесата -
защото самите те са волни птици.
Защо поетите заглеждат се в звездите -
така рисуват свойте песни
по синьото небе със падащи звезди. ...
  103 
И се питам: Все в пети сезон,
в измерение някакво пето
ли живеят поетите, щом
всяка болка е белег в сърцето?
И дали (реторичен въпрос) ...
  170 
Тези клюки, интригите и глупостите всякакви....
Аз се чудя, не му ли на някого писват?
Тези приказки, простащини, а и подмятания -
докога все със това ще ни залисват?
Тези трикове селски - да, това ми е познато. ...
  99 
Ти си тук, в тишината край мене,
като дъх между устни смълчани,
вълнуващо нежно трептене,
между длани от обич събрани.
Ти не си само стих или дума, ...
  243  23 
За кой ли път,
Поезийо,
празнувай! -
Днес Твой е ден
и го ...
  141 
ПРАВ ТИ ПЪТ, ВАЛЕРИЙ!
... престанах да си мисля, че светът е път, по който трябва да премина –
ще поседя на своя сетен рът, над който стелва залезът коприна,
ще се простя с рой смислени неща, които тъй не смогнах да постигна –
да съм добър съпруг, добър баща – и всякоя любов ми бе енигма! ...
  149 
След като умря сина ми
вкъщи всичко бе наред.
Опитвам се да търся рими,
но аз не съм добър поет.
След като умря сина ми ...
  166 
това което ни събира и
дели
думите
подобно дялан камък
или въздух ...
  85 
Танцувам блус.
Самотен блус.
Във стария,
квартален автобус.
А той се мята ...
  109 
ЛЕТНИ УХАНИЯ
Някой хвърли по залеза шепа сусам
и зрънцата припламнаха – рой от светулки.
Безнадежден ли пътник се лута насам,
здрачината ли прашните щрихи целува? ...
  177  11 
Искам да те нарисувам,
но не с треперещите си ръце.
Да рисувам, докато сънувам
усмихнатото ти лице.
Искам скулптура да ти направя, ...
  75 
Какво видях в теб,
което не видях в друга?
В очите ти потъвам,
а в думите разлагам.
С погледа си оставяш ...
  133 
Да знаеш – няма да те гоня.
Не съм приготвила и клетка
нито от злато, ни от клони –
не влизаш, зная, сред решетки.
Ще се престоря на заспала, ...
  158  10 
Извинявай, бай Валерка!
Ще си наруша аз терка
и ще ти задам въпрос,
тъй, набързо, със откос-
Как тъй често все успяваш ...
  157 
Когато си отида, не плачи,
Не оставяй сълза да се пролее.
Не се вини, че младостта ми изтича,
Ще си отида, но ще остана в сърцето ти.
В сънищата ще се срещаме, ...
  107 
Н И Ш К А
Защо е полезно и необходимо,да се четат книги?
Много важен,фундаментален,реторичен въпрос,
свързан с най-дълбокото,тънко намигане,
заредено с информация от всичкото време Оно. ...
  64 
Забивам пръсти в сухата земя,
усещам как пулсира, тръпне, стене.
Навред е разпиляна тишина
и лепкав мрак душата ми обзема.
Сега е пролет /казват че било/, ...
  130 
Спомен вечен, спомен
сърдечен. Една любов,
тъй искрена и красива.
Спомен истински, спомен
за теб, любими, който ти ...
  93 
Сигурно направих нещо,
нещо глупаво и грешно.
Може би изпуснах дума
като змеица помежду ни.
Може би бях непристойна ...
  111 
Виновно живеем.
Невинно мълчим.
Да лъжем умеем,
дори и да спим.
В живот нереален, ...
  137 
Когато времето е спряло,
когато правиш ритуал,
когато усещам твойто тяло,
когато буден съм заспал.
Тогава събужда се магия, ...
  83 
ЧИК-ЧИ-РИК!
... какво да си поискам от света, освен да ме опази Бог за утре –
и стихчето си пак да ви чета във windows-а на вашите компютри,
да ви налея чаша топъл чай – от мащерка, от лайкучка и риган,
и да река на всекиго: – Сполай! – че негов бях във сетната си книга, ...
  152 
Не знали, что им завтра умирать.
Не знали, что их кончилась дорога.
Что будут в землю-матушку лежать,
и бабки будут слезы лить у гроба.
Но вот - березка гордая шумит.... ...
  68 
Като снежинки топят се годините,
ронят се бавно в дланта на нощта,
вятър ги вихри в танц над долините,
или в дихание на бяла мечта.
Чувам как шепнат истории крехки, ...
  241  19 
на новите хъшове
Ха наляво, хем надясно, мили драги, сестри и братя!
В механата вече е тясно! "Не щем пари и богатство!"
Пак хайдушки песни пеем: бързо виното налейте!
Лъкатушим – неизтрезнели със римувани куплети... ...
  141  11 
Пролет е! Цъфнаха сливите!
Тревица зелена набоде отвред.
Пролет е! Синигерът пее ли пее!
Диша земята напъпила с пъпки безчет.
Пролет е! Слънце сгрява душите! ...
  180 
Толкова много заслужава! И никой си няма представа колко много тя ще получи. Защото животът я обича! Да, обича я!
Обича кафявите ѝ очи!
Обича младежката ѝ жизнена усмивка!
Обича тялото ѝ!
Обича характера ѝ! ...
  136 
Откакто Залезът потъна във Марица.
И мъртвите – играят ръченица!…
Небето си разпори козирката –
преди да цъфне Месецът в гората!
Денят от хълма, бавно се прибира, ...
  129 
Когато слънцето е бавно,
а птиците не гонят сянката от хоризонта,
откосът светъл пълни
медени петунии...
Към бентове се втурват ...
  197 
Не отхвърляй зелената свежест!
Оня вятър сахарски ленив
обещава ту страсти, ту нежност,
а е просто нахалник бъбрив.
Нека казва, че пак те обсипва ...
  145 
Пухкав кадифен снежец се сипва
от мрачното затихващо небе,
изкрящо бял - блестящ,
като бистра река под лунна светлина.
Хората протягат ръце - ,,искам и аз" ...
  90 
От другата страна е винаги различно,
там забравяш всичко прозаично.
Търсиш новото в земята чужда,
вълнението тя с лекота събужда.
Можеш да събираш с пълни шепи, ...
  108 
Бледа точка в окото на балсамиран критик
се върти, като гаечен ключ.
Рецитира пуйезия селският бик,
пожарникар пък навива еротично маркуч,
както баба най-витата баница ...
  261  20 
Някой ден, ще седна на брега на морето,
когато слънцето започне да изгрява,
и ще е тихо и спокойно като в края на времето,
като началото, без спомени за нещастия или липси.
И там някъде, ще се усмихвам на птиците, ...
  93 
Д Ъ Щ Е Р И Т Е Н А Б О Ж И Я Т А П Р Е М Ъ Д Р О С Т
Постоянно ни провокира Бог и ни изпитва
за пиетета спрямо неговото внимание,
дали и ние сме като Господ проникнати
с Любов ответна към Него и всичко останало. ...
  74 
Пролетно ми е сърцето,
има птичи словоред,
слънцето отвътре свети -
най-лъчистия поет.
Всичко вътре е зелено ...
  138 
Душата като хляба ще деля,
с едни за сватба, с другите за помен.
С едните смерчове ще укротя,
а с другите не искам даже спомен.
В гърдите щом си с огнено сърце, ...
  227  10  18 
Омръзва ми от тази тегота, искам да избягам да отида на край света. Там да има светъл лъч светлина, миг надежда, и шепа истинска доброта.
Птици покрай мен да се гонят, в небето синьо да се потопя и върху облаците бели да подскачам, просто ей така…
Омръзна ми от тази тегота, искам да я пусна и да меч ...
  82 
Предложения
: ??:??