248 362 резултата
Към моето дете
Толкова много обич
в сърцето мое се таи.
Щастие ми носиш,
с коя друга любов може да се сравни? ...
  319 
По повод на напъните -
да се премахне от читанките
стихотворението на Иван Вазов
„Аз съм българче“
В жилите си ...
  306 
Шепа трошици отвън по перваза
и радостта ми е гост - два чифта криле.
Споделят комина, по̀крива и тавана
на цялото зимно, бездънно небе.
И мътната локва за тези перна̀ти ...
  933  11  27 
Няма
Няма нежност.
Няма лесно. Слава.
Няма стихове.
Сърце не дава... ...
  345 
КУПЕТО, В КОЕТО ТИ НЕ ВЛЕЗЕ
На гара Каспичан не те видях.
Пустееха пероните на Мездра.
Започва да ме друса вече страх.
И ти ли от живота ми изчезна? ...
  493 
Зимата подари снежна усмивка
на лицата, на всички деца.
Скри земята под своята вълшебна завивка
и им подаде своята бяла, мека ръка.
Те я хванаха, яхнаха луди шейни, ...
  334  13 
Здравей Красавица омайна!
Блестяща в светлини небесни,
В червена топлина безкрайна
Биеща се в гърдит' ми тесни.
Здравей о Ти Девойка скъпа! ...
  493 
Имат ли свободен ден
мама с татко и мен
винаги на село се връщат
в милата бащина къща.
Планината утихва в здрача, ...
  536 
Пред поредната спирала на отминалото време
ще пътуваме, товари взели, безвремие, неверие.
Всеки в нас поема една последна глътка въздух
с въздишка ще я пази да и вдъхне ново измерение!
С игривите закачки, на танцуващите крачки ...
  765 
Така е тихо, че боли.
Къде са шумните площади?
Осветени от зари...
От усмивките на хора млади.
А само черен дъжд вали. ...
  533 
О, СОЛЕ МИО!
… когато бях шейсет и шестгодишен – и остарях година след това,
и още помня – римите си пишех със стръкчета от лятната трева,
слънца рисувах с жълти тебешири в алеите на ледения парк
и надах се, че Бог не ще отсвири и мен подир поредния инфаркт, ...
  184 
Тя, душата, все ще чака...
В един цвят напролет,
с едно щурче във мрака...
И устни, дето не говорят.
Все ще търси... ...
  248 
Красотата за утре са моите мисли.
Добрината ли? Тя е въже за през брод.
Ако мога да почна, ще почна начисто
за идеите висши на моят народ.
Не на тия, които се борят за слава, ...
  201 
И показа си зъбите белите,
тази зима и с вой закъснял
на парченца разкъса неделите,
леден вятър навред е развял,
знамената на бяло безсилие, ...
  573 
Говори ми и не спирай,
приказка ми разкажи!
Грешно ти не ме разбирай,
в моя свят ме намери!
Говори ми, ще те слушам ...
  231 
С хаджилък модерен
пречиствал си бил милиардерът
съвестта:
прелитал попътно над
„Светите места“.
  141 
Във гората си летях спокойно,
а пред мене женска ярко свети.
Бе различна, пареща и знойна.
Тоз хормон да бъде триж проклети.
И обзет от страст необуздана, ...
  684  16 
В САМОТНО-СИВА ТИШИНА
В живота си прежалих не една!...
И нея скоро ще прежаля, зная,
и пак в самотно-сива тишина
безспир потъвайки, ще чакам края... ...
  316 
ПОДАРЯВАМ ТИ СВОЕТО МИНАЛО
… но аз ще се завърна в някой век, неотбелязан в миналите ери –
един внезапен спомен за човек, случаен прошляк с името Валери,
ще ме познаеш – с вехтото сетре и с бирата на Седмата ми пейка,
и стихче ще ти пейна в горно ре, преди от този свят да си офейкам, ...
  223 
Тя не подозира, че е влюбена
Тя не подозира, че е влюбена –
разрoшва облаците с ангелско перо;
празнува всяко утро като чудо,
отпива слънце и дарява рождество. ...
  645 
Седем дена, седем нощи,
реши Дрина... да попости.
Скри сланината дълбоко
и бурканите с месото,
всичките луканки и суджуци ...
  829  22 
Нежно гали тя ноща,
мрака избледнява.
Появява се звезда подир звезда
всичко "светло" става.
Толкоз ярка и красива, ...
  515 
Господин Балкански
На тебе бай Алеко пиша моите слова
и за твоя герой Ганьо от твоята творба.
Сега вече всички българи сме в Еропата,
но остана си при много хора ганьовщината! ...
  263 
Юнак лежи и пъшка
в младост и сила мъжка
на родителска издръжка,
на социална поддръжка,
на телк-пенсийна излъжка. ...
  738 
При тази тъй свирепа сеч-
все по-ясно виждам надалеч!
За какво да се вглеждам назад?
Светът тогава за мен беше млад...
Къде го оня тих и зелен пейзаж: ...
  804  25 
ЗАВРЪЩАНЕ НА МЪЖ
... и къде ли се скри? –
може би вдън гори
отлетя ми щастливата пролет? –
от брезите сега ...
  290 
Обича да се предизвиква,
недоузрялата ми тиква,
сред делника – на думи скъп,
че май е хвърлен моят пъп,
в обсерваторията, гдето ...
  551 
ЧОВЕЧЕ, ПОСЕДНИ В ПОКОЯ
Свидливо, слънцето мъждука в ръбата облачна пролука,
и пряспа сняг – досущ перука, белее върху дол и рът,
от вкочанясалите клони шишарки катеричка рони
къде отиваш? – кой те гони? – невям се свърши твоят път? – ...
  228 
Бели пеперуди, люпят се в небето.
Толкова красиви,
искам да ги хвана с моите ръчички, да ги уловя и в хербарий да ги закача.
За да имам лятос спомен за летежа,
с който ме въртяхте в вашите рояци. ...
  440 
О, тез клинични пътеки,
за безпаричните – преки
писти летищни към Лèта.
А Касата плаща им
колкото за билета.
  130 
Рано ми е да заспивам
Рано ми е да заспивам,
още светло е навън,
пада сняг и те откривам –
не, не искам да е сън! ...
  669 
Не съм различен, нито по- особен
от теб и него, нито пък от нея...
Често битието ме тормози,
но аз не спирам честно да живея.
И в мен сълзите бликват ми от болка, ...
  225 
Слънцето изсипва без пощада
от небето огнени стрели,
сякаш ангели водят със ада
на земята кървави войни.
Но животът тука не умира ...
  289 
За малко ти дойде...
По някаква случайност може би...
Дойде , но някак си остана!
И сега те няма, вече не боли,
но остана спомен, като жива рана! ...
  657 
Стихопомазан яхнал стиховетровей
с мастило пишещ черноморско
във образа на поетичен Прометей -
Жив книжен тигър, котарак ангорски.
Барутодумен, мегаломамен изтърсак ...
  713 
Пущинакът днешен
вековна гора се зовеше.
... Беше!
  135 
Като че сега света открих.
И погледът ти като струя
светлина божествена покри
лицето ми. За да те чуя,
забравила бих всеки шум - ...
  439 
Когато сутрин отвориш очи,
света поглеждаш с надежда.
И някак си смирено ставаш ти
и тръгваш по безкрайните пътеки.
С всяка стъпка света ти се разпада, ...
  847 
ЗАДЕН ИЗХОД ОТ СПЕКТАКЪЛА
Панаирът приключи по-рано и вчера в града
бързо сгънаха всички сергии и шарени шатри,
после циганка мете из главната с твърда метла,
и в чували натъпка билети и смачкани карти. ...
  346  11 
Често се случва Силата на безсилието
пръстите си къси да подвие в юмрук.
Удря, руши безпощадно, неистово -
същински таран или пневматичен чук!
Юмрукът на безсилието си има и тяло, ...
  327 
Предложения
: ??:??