248 484 резултата
Тихо рони се той,
сякаш милион сълзи се изливат.
Чу се от накъде гръмския вой!
Хора набързо притичват.
А нейде ей там ...
  445 
Мечтаеше Иванчо
да не е вече калпазанчо,
а да се бори със змейове, лами,
тях мечтаеше да победи!
Да спасява принцесите от замъци ...
  235 
Пристигна снощи в доба късна
при мене на раздумка дявол.
От любопитство ще се пръсна,
потайно май се е надявал
абсента, който в джоба носи, ...
  286 
В дома си на четвъртия етаж
аз знам, че има много малко време
и викна ли – Напред, на абордаж!
навярно три секунди ще отнеме –
да прекося безлюдния площад, ...
  303  13 
Ще ме подложат на изпитание.
Докрай ще искат да се уверят
в отдалеченото ми съществуване,
за да е възможно- с чиста съвест-
да прозвучи името, разхождащо ...
  195 
ЦЕЛУНАТ ОТ ВЛЪХВИТЕ
... когато си отида някой ден, а аз все някой ден ще си отида,
ви моля да забравите за мен – печален пришълец от Атлантида,
ще седна със тютюнеца си мек – глух инка на брега на Титикака,
и ще съм дълъг спомен за човек, дошъл за миг – и отлетял във мрака, ...
  191 
Има, няма, пет години
все си ходя без бикини.
На всекиго ще се отдам.
Харесвам ли го, нямам срам!
Мераклии много имам. ...
  713 
Какви времена настанаха!...
Говориме под сурдинки.
Приятелите останаха
заключени във картинки.
Търсим се само с копчета, ...
  274 
Нора е момиче умно,
шестгодишно, сладкодумно.
Знае да чете и книжки –
малко срича, ала нищо!
На уроците набляга – ...
  325 
Любовните ми думи не достигат
да кажат всичко скътано в сърцето.
Май всички влюбени проблема ми го имат,
но важното е в него, там, защото
във думите си всеки може да таи измама, ...
  323 
Понякога за благодарност, или наказание,
сбъдват боговете нашите желания,
ала без да мислим в бързината,
вместо задоволство, викаме бедата.
И така отдавна алчен господар ...
  290 
***
Топло стана в
студената пощенска
кутия; дойде
писмо отдалече през ...
  369 
Последваш ли ме – гледай да не видя,
бъди ми сянка. Вятър ми бъди.
Понякога горча, като обида,
понякога съм тази – отпреди.
Последваш ли ме – пътят ми е трънен, ...
  378  13 
Той – френският – не ми е много баш,
но все за лакърдийка ще ми стигне.
Езикът си веднъж, а после дваж
изкълчих с него. Казвам без намигване.
Учительница имах си една, ...
  886  18 
Туй нещо що звуци вади
толкова вълшебни!
Нежно душата гали
със клавишите си звездни!
И нечий глас отзад се подава, ...
  179 
Копнея за твойта усмивка,
копнея за твоите очи.
За среща случайна копнея,
за миг да те зърна дори.
Жадувам за твоите милувки, ...
  412 
Вървим напред
към залеза на преброените ни дни.
Край нас навред
сенки, образи в мъгли,
се размиват в мътни изворни води! ...
  596 
Да си призная честно курвите ги мразя,
дори те курви да са само по душа.
Роден съм чистотата с меч да пазя
и вавилонски блудници да разруша.
В кръвта ми кипва огненото слово, ...
  659 
ИЗГОВОРЕНИ МЪЛЧАНИЯ
... да гледаш малко отстрани,
когато другите говорят,
и да мълчиш по цели дни –
като в решетъчен прозорец, ...
  206 
ИСТИНАТА, коронована от власти
съвсем не е за събраните всички.
Към нея вървят много подгласни,
вдъхновени от терзания лишни.
Тя, е често невидима, неразпозната, ...
  229 
Тези наши малчугани
си играят по пижами
на кревата без умора
скачат, тичат и на двора.
Хапват сладко макарони, ...
  671 
65 лета пътувах
под този гърбав небосвод.
65 лета зимувах
и на одър, и на под.
Толкоз романтични срещи, ...
  373  12 
Тихо, тихо, много тихо!
Не докосвай тишината,
тя е девствена, лъчиста.
Там лекува се душата.
Всички рани, всички грешки, ...
  469  11 
Така дошъл, така си тръгваш – гол и бос,
от седемте небета ни едно не пада.
От тези ли, що разпнаха Христос,
да чакам милост, моля за пощада?
Душата ръфат стръвно и с хиенски вой, ...
  529 
ВИК ОТ ЗАДНИЯ ДВОР НА СВЕТА
… нейде – в задния двор на света, струпах своите книжици светли,
нямам време да ги прочета! – все в дактил, в анапест, в хекзаметри,
все печали, все Мирова скръб съм наливал! – от празно във пусто,
втори век си го мъкна на гръб! – ей това безпарично изкуство! ...
  177 
От глобалното затопляне, казват, не е същата зимата.
Само суденото слънце за кратко се търкаля по тротоарите.
Кретат неотлъчно след него, да нагреят гърбините
и да се наприказват в квартала старците и бабите.
Но защо, не разбирам, това глобално затопляне ...
  277  10 
Бял лист беше душата ми…чист.
Започнаха после да пишат по нея,
понякога драскаха с остри пера … и кървеше.
Първи бяха мама и тате:
с пръсти нежни написаха Живот и Закрила. ...
  371 
Срещнали се две приятелки така,
на чаша вино и нещо за душата.
Приказки и смях в захлас,
така започват винаги нещата!
Кикот женски, олелия, ...
  291 
На екс! До дъното на този свят!
До скритата печал на лицемера.
Без правото на сбъркан кръговрат –
на екс! – преди от хлад да потреперя.
По датите на моя календар, ...
  449  16  16 
Живея на земята
безсмъртен и щастлив.
С рапира до луната.
И с поглед мълчалив.
Не ми е нужна слава. ...
  250 
Сърцето ми направи своя реверанс,
усмихна се душевната ми суматоха,
получих от живота своят шанс
и той към теб ми даде вярната посока.
Видя в сърцето ми, че мога да обичам ...
  777  15 
Вдъхновено от Таня Чобанова с благодарност
Аз цялата съм само стон,
но тих, почти не дразнещ никой.
В небе летя като балон.
По мене, моля те, не викай. ...
  334  12 
Дон Жуан съм по принуда,
а съм пълна каракуда...
В тоз квартал ме набедиха,
как да го започна стиха?
Пич съм си невзрачен, скромен. ...
  485 
Завинаги
Завинаги открадна ми сърцето
и чувствата във моята душа!
Така красиво е морето,
така красива любовта! ...
  235 
СЛЕПЕЦЪТ
... слепецо, всички ние сме еднакви, с добри характеристики вървим,
не знаеш как боли от удар с лакти в един живот без маска и без грим,
как сън се спи след тежки два шамара? – които злият ден ти е забил,
и как, изсърбал не една попара, се скитам през света – недраг-немил, ...
  164 
От първите ми трепети любовни,
тогава не познавал страх и болка,
до днес, когато всичко е лъжовно,
на хората не вярвам чак пък толкова...
И вързал на живота тенекѝя, ...
  256 
"Ти нямаш майка, ти не си ми син!" –
в ушите ми кънтяха твойте думи.
Нима животът тук не е един,
че да го изживеем тъй в безумие?
Окачаш примката, не искам да умра, ...
  298 
Откъде да започна този разказ, не зная!
Началото все се заплита със края.
Разплитам го уж, ала нещо не става.
Дали да разказвам си заслужава?
Приятели двама и то тарикати, ...
  189 
Когато истината е облечена в лъжи
напук на тях, остава си пак гола.
Единствено за слепотата ни тъжи -
Наивници, уви, сме всички хора.
Е, има и логични изключения, ...
  215 
Трябва да си българче за да обичаш
наш' те планини зелени,
българин да се наричаш
не е гордост, ако си от чуждо семе.
Уж си българче, а не си свободно, ...
  628  22 
Предложения
: ??:??