248 362 резултата
Крещяха гларусите сутринта,
обидени на светлината.
Будилникът се раззвъня.
Почти бе лято...
Плъзна утрото навън ...
  167 
Навъртат се годините! Висят като товар.
Доброволно го нося! Имам си другар.
Той върви до мене. Допрели рамене,
гоним мечтите в житейското море.
Някак неусетно, мечта след мечта ...
  273 
Зимна нощ. Сияе пълнолуние.
Облаците - леки като свила.
Всичко е покрито с снежни дюни
във картина тъй зловещо мила.
Там на хълма пее серенада ...
  283 
Дайте ми, братя, да подишам праха.
Да опитам с вас от потта на роба.
Искам и аз да бъда проклинан,
но без да се кланям и без да кимам.
Нека ни съскат със злите очи. ...
  1123 
Почти винаги объркани.
Тук-таме и сбъркани.
Веят се мечтите ни.
Имаше и търкания.
Почти винаги сме грешки. ...
  255 
Душата
скривалище
на пламък.
Ранен звън
събуждане ...
  677 
В студеното,
времето забавя своя ход,
а без Вяра то съвсем замира.
Неприет и отвергнат ли е Бог,
душата неудовлетворена си отива. ...
  301 
Животът е пепел без огъня на любовта,
без любов светът е като луд танц на смъртта,
без любов светлината в мен се превърна в нощ
сто хиляди пъти или още
Чакането на любов е деликатес на самотата ...
  826  12 
Две черни кухини,
взират се, непознати
в огледалото зори.
Книгата опърпан,
надалеч стой. ...
  1177 
Умея да запълвам тишини,
но все по-рядко вече ми се иска.
Отмествам погледа си настрани –
моментът на превключване е рисков.
Говоренето взе да ми тежи ...
  402  17 
Лято беше вчера посред зима,
навред по плажа шеташе народ.
А днес — нали е още януари,
градът е побелял от пухкав сняг.
Кротичко снежинките се трупат. ...
  298 
Когато се разпадаш на парченца,
а знаеш, че си цялостна картина...
в очакването хлътнал безметежно
забравяш, че си тук и... че те има.
Съдбата непрекъснато те тества ...
  811 
Обичай ме в безкрая,
где морето ни не свършва.
Онова, в прегръдките си
дави ти душата
и със солта ...
  449 
Животът е птица
Животът е прелетна птица,
все лети и лети...
Годините бързо минават,
неусетно дори... ...
  356 
Някъде, извън масива,
чакам те на ягорида.
Вляво диша синя слива,
вдясно - вятърът изприда
нишки с камънак и пепел... ...
  370 
На скреж ухае вън нощта.
Рисувала е ледени дантели,
Камина с огън, топлина.
Искри в небето полетели.
Отмествам кичура коса. ...
  374 
На индрише ухае и на дюли,
а вятър лют навънка брули.
Пак баба, дребничка и блага,
усмихната компот ми слага.
От купата отново лято грее, ...
  481 
Искаш да пиша за щастието,
за радостните и безгрижните дни,
но така ме преследва нещастието
и ме гледат човешки очи със сълзи!
Казваш да пея за лятото, ...
  222 
Ревност, изгаряща отрова.
Ревност, разбиваш ти сърца, мечти.
Ревност, като огън ти бушуваш,
неутолима - разрушима!
  262 
Когато Мракът повдигне
своята гневна ръка
и с надменно коварство развее
мракобесните си знамена:
Неволята с блага усмивка, ...
  215 
ПРОГНОЗАТА ЗА НЕОБЯТНА ЗИМА
За всяко зло си има чернова
и план, разписан в седем-осем точки.
Додея ми от всеки карнавал,
от маските с гримаси непорочни. ...
  746  14 
КЪЩАТА НА ЛЮБОВТА
... тази къща е без изход, в нея има само вход,
влезеш ли, не ти се иска да излезеш цял живот,
в нея греят минзухари, стелва дъхчета зюмбюл,
над прозорците ѝ стари залезите диплят тюл, ...
  273 
Вървим
през болката
заедно.
  256 
Каква сензация истинска:
Демокрацията – най-върлия съдник
на Комунизма, боклуците чисти
с ... комунистически съботник.
  303 
Без загадка
Не ми повярва, ама, ей го, на!
От вчера почна той да големее.
Усетиха го в цялата страна.
С надеждата по-леко се живее. ...
  243 
Той метафорично
и поднесе своето сърце,
а тя анатомично
собственоръчно си го взе.
Облече си готварската престилка, ...
  729 
Без теб не бях ли аз мъгла?
Която се разстила по полята.
Жената нежната и мила.
Под повея на самотата.
Не бях ли облак прах. ...
  872 
В изкуството опитвам се да впримча,
чувства и смисъл cъc kлaca.
Но вместо портрет на Да Винчи,
получава се ... на Пикасо.
Какво да рисувам тогава, ...
  593  10 
Идвам днес да разбия клишетата
или не - за да ги потвърдя.
Нося ги като стари шишета
на изкупвателен пункт за шега.
Аз ги нося като някакво просяче ...
  205 
Ще бъде тихо в бялата ми стая
и розите отвън ще ми ухаят
през крехкия и разлюлян прозорец –
на топла капка кръв от трън в сърцето,
на нещо разпиляно и отнето, ...
  462  15  23 
Питаница?!
Когат' на някой повечко разум се даде,
'мчи... то отиде,,, та никак се не виде?!
Малоумния.., него за глупак го мисли,
питам се.., като как туй Господ го "замисли"? ...
  442 
Потрива ръцете елита доволен,
на чужди държави с поклон угодиха,
народната памет изтръгват из корен,
по тъмно в палати след пира се скриха.
Родино ...
  455  10  15 
А има цветя и такива,
красиви, шарени. Дали?
А ароматът им убива.
Попитай мъртвите пчели.
Сред венчелистчетата скрита, ...
  376 
Вървя ли край притъмналите къщи,
край голите тополи във нощта,
протягам към звездите като пръсти
и поглед, и надежда, и съдба.
Те греят сред незнайните простори ...
  450 
През долините текат пенливи реки, успокояват ни с живи звуци и обновяват горските пътеки.
Духа вятър, жълто мастило изрисува плодовити почви, а отгоре птиците се обаждат, танцуват под дъжда, чуруликат по клоните, къпят се във въздуха в маслата на Слънчевите порои.'
Дърветата са високи кули, а камъни ...
  309 
...когато се влюбих
Открихме се така внезапно
и искрата се запали.
Влюбих се във теб безкрайно,
заздравяха всички рани! ...
  329 
АВТОПОРТРЕТ НА 70
Почти седемдесетгодишен.
По-инак казано – старик.
И – стихове когато пише,
във тях е изпилен до вик. ...
  225 
Преуспя в чужбината: вдигна банка
чак на „Уолстрийт“
тоз българин учен.
На старини, предпочел Родината,
претърпя тотален фалит – ...
  494 
БЯЛА РОЖБА
Облаче бяло съм, пухкаво, нежно,
някой прогони ме, духна далече.
Вече съм облак, дъждовен и черен,
малкото облаче няма го вече. ...
  358 
Повдига ми се от света,
в който днес живеем.
Свят затрупан от тъга.
Отхвърлил всичко истинско, а пеем?
Пирати хвърлят своите була ...
  397 
Предложения
: ??:??